№ 40843
гр. С., 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110165381 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
*******************************************, срещу Ас – С. (правоприемник на
първоначално посочения от ищеца ответник А с н с - закрит на основание § 59, ал. 2
ПЗР на ЗИДЗСВ (обн. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г., изм. - ДВ, бр. 56
от 2022 г.), по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от 23 000 лв., настъпили в резултат от нарушение на правото
на Европейския съюз – по чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ДЕС; както и по чл. 1, чл.
4, чл. 6, чл. 20, чл. 21, чл. 47, чл. 48, чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от ХОПЕС, както и
правата, посочени в уточнителна молба от 18.09.2023 г. на ищеца – чл. 1, т. 3, чл. 5, т.
4 и т. 5, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 ЕКЗПЧ, чл. 2, чл. 5, чл. 7, чл. 26 МПГПП на
ООН, чл. 18, чл. 20, чл. 67, чл. 82, § 2, т. „б“ и т. „в“ ДФЕС, както и Директива 2012/29
на ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, за
периода 05.06.2019 - 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба и последващи уточнителни молби ищецът твърди, че по
ВНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС бил осъден извън повдиганото му обвинение
с обвинителния акт по пр.пр. № 431/2013 г. по описа на Специализираната
прокуратура. Твърди, че с постановената присъда съдът изменил, допълнил и
надградил обвинението, разкрил нови фактически положения, с каквито правомощия
последният не разполагал и осъдил ищеца по непредявено обвинение. Твърди, че
поради осъждането му при нови фактически положения относно грабеж, извършен от
Д.Г.Г. (М.Г.), който на 12.03.2010 г. като съизвършител превозвал Н.Г. и още трима
извършители с лек автомобил ****************** по време на грабежа и е
осъществил своя фактическа власт над отнетата сума от 136 072 лв., при положение че
1
ищецът бил осъден за това, че друго лице, непосочено в обвинителния акт, извършило
грабежа с пострадал О.Б., били нарушени правата му, гарантирани от правото на ЕС
по чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ДЕС, както и по чл. 1, чл. 4, чл. 6, чл. 20, чл. 21,
чл. 47, чл. 48, чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от ХОПЕС, вследствие на което претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически тормоз, болки и
страдания, отчаяние, безнадежност, унижение, страх, ужас, безпокойство, безсъние
поради притеснение, депресия, паник атаки, хипертония. С оглед изложеното моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответният съд, с който оспорва
предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен по основание и
размер. Твърди, че за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2в
ЗОДОВ на първо място следва да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да са
нарушени особено съществено правата на частноправните субекти, гарантирани им от
правото на Европейския съюз. Изразява становище, че претенцията на ищеца е
недопустима, респ. неоснователна, доколкото последният претендира вреди във връзка
с акт, който е отменен, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, както и поради това, че липсва приложима към конкретния спор правна
норма от съюзното право. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати
делото поради липса на пасивна легитимацаия или да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4,
§ 3 ДЕС е да докаже следните обстоятелства: че е нарушена норма от правото на ЕС;
нарушението да достатъчно съществено; че е претърпял твърдените в исковата молба
вреди през процеснвия период; както и наличието на пряка причинна връзка между
нарушението и претърпените вреди. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже обстоятелствата, на които основава своите възражения.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
По делото липсват обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
Приложените към писмо от 28.11.2022 г. на АСНС-закрит актове следва да бъдат
приети като относими към предмета на спора.
С исковата молба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на
двама свидетели, което съдът намира, че не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 2
ГПК, поради което на ищеца следва да бъде дадена възможност да приведе искането
си в съответствие със законовите изисквания, като посочи за кои факти ще бъдат
разпитвани исканите от него свидетели.
Съдът намира, че искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска
2
експертиза не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 4 ГПК, поради което на ищеца
следва да бъде дадена възможност да приведе искането си в съответствие със
законовите изисквания, като посочи в коя област са необходими специални знания,
какъв е предметът и задачата на експертизата, като постави конкретни въпроси към
вещите лица.
По искането на ответника за прекратяване на производството по делото при
липса на пасивна материалноправна легитимация по спора следва произнасяне с
крайния акт по делото.
Следва да бъде изискана и информация за етапа, на който се намира делото,
образувано след отмяната на въззивната присъда по внохд № 102/2018 г. на АСНС, 3-
ти състав.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на деловодителя на състава да обработи Разпореждане от 21.09.2024 г.
(л. 260 по делото), който акт липсва в ЕИСС, като да се изиска съответната
информация съгласно Разпореждане № 119826/24.08.2024 г. за представяне в
едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от 11,35 ч, за когато да
се призоват страните, включително и Софийска районна прокуратура на
основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, с връчване на препис от настоящия акт.
ПРИЕМА доказателствата към писмо от 28.11.2022 г. на АСНС-закрит.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане до разпит на
двама свидетели, като му УКАЗВА в срок до открито съдебно заседание да приведе
искането си в съответствие с чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи за кои факти ще бъдат
разпитвани исканите от него свидетели. В случай, че иска свидетелите да бъдат
призовани от съда да посочи трите им имена и адрес за призоваване.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане на
съдебномедицинска експертиза, като му УКАЗВА в срок до открито съдебно
заседание да приведе искането си в съответствие с чл. 156, ал. 4 ГПК, като посочи в
коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на
експертизата, като постави конкретни въпроси към вещото лице.
Неизпълнението на указанията в срок влече отхвърляне на исканията.
ДА СЕ ИЗИСКА за представяне в срок до открито съдебно заседание
информация от АС – С. относно етапа, на който се намира внохд № 404/2023г. по
неговия опис, както и заверен препис от последния постановен акт по делото.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4