№ 15170
гр. София, 18.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110154465 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на ЕС с административен адрес: гр. ССШ №166, комплекс АГ за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С Разпореждане №27014/28.10.2021 г. съдът е дал указания на заявителите както следва: 1.
да посочат конкретните обстоятелства и да представят съответни надлежни доказателства,
от които е възникнала представителна власт в полза на „ВМ“ ЕООД да предяви по съдебен
ред правата им в производство по чл. 410 ГПК срещу длъжника към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 8 и чл. 24, ал. 4 ЗУЕС /доколкото представеният договор за услуга е изтекъл, не е
надлежно индивидуализирано лицето, което го е подписало за ЕС и не е представено
решението на ОС за сключването му от това лице/ ИЛИ да потвърдят извършените
процесуални действия чрез надлежен представител, за когото следва да представят
доказателства за наличие на представителна власт. 2. да посочат как са формирани
претендираните със заявлението суми и какви отделни вземания включват /конкретно от
вноски с какъв месечен размер са формирани задълженията/, включително да посочат
основанието, от което твърдят да е възникнало в тежест на длъжника задължение за
заплащане на сумите в полза на ЕС и да представят решенията на Общото събрание на ЕС,
чието изпълнение се търси с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС в случай, че твърдят
вземанията да са възникнали въз основа на такива решения.
Указанията не са изпълнени в дадения от съда срок.
Настоящият състав на съда намира, че заявлението, по което е образувано настоящото
производство, не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и чл. 128, т. 1
ГПК, с които съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявителят следва да се съобрази.
В случая заявител в производството са етажните собственици на самостоятелни обекти в
сграда в режим на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС председателят на
1
управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в ЕС по исковете,
предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по този закон. Съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС по решение на общото
събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на ЕС,
правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани
на физически лица или на юридически лица, които не са собственици, като договорът за
възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите части на ЕС, и се сключва от упълномощено от общото
събрание лице за срок до две години. Съгласно същата разпоредба в срока на договора
избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на
управителния съвет (управителя) по този закон.
В случая заявлението на ЕС е подадено от „ВМ“ ЕООД като представител, но за надлежното
представителство на ЕС не са представени доказателства, тъй като от една страна
заявлението не е придружено от решение на Общото събрание по чл. 19, ал. 8 ГПК, с което е
одобрен договор за възлагане управлението на ЕС на „ВМ“ ЕООД с предоставяне правата
по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС и е определено лицето, което да го сключи, нито представеният
договор е действащ към датата на депозиране на заявлението в съда с оглед изтичане на
посочения в него срок и изричната законова забрана за автоматичното му подновяване.
Посочените нередовности не са отстранени въпреки дадените указания.
На следващо място в заявлението следва да бъдат надлежно посочени обстоятелствата, от
които се претендира да са възникнали именно в полза на ЕС – заявител вземанията, за които
се търси издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. От една
страна в т.9, б/ „в“ от заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на
парични задължения за неизплатени вноски за управление и поддръжка на ЕС на основание
договор за услуга от 01.04.2018 г. и 01.04.2019 г. От друга страна обаче в т. 12 от
заявлението е посочено, че тези договори са сключени между ЕС и „ВМ“ ЕООД и че
длъжникът дължи на ЕС претендираната сума за управление и поддържане на общите части
на сградата в качеството на собственик на обект в сградата. При така изложени
обстоятелства съдът намира, че от представеното заявление не става ясно дали заявителят
/етажните собственици, а не дружеството управител на същата/ претендира вземания за
суми, които са били платени на дружеството – управител на ЕС по договор за управление и
поддръжка на общите части или се касае за конкретни разходи за общите части, или за
вноски, определени във фиксиран размер с конкретно /непосочено в заявлението/ решение
на общото събрание.
Също така нормата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС въвежда императивно изискване заявлението по
чл. 410 ГПК срещу собственик от ЕС за изпълнение на решение на същата да е придружено
с препис от това решение. Въпреки дадените указания заявителят не е уточнил нито дали е
взето решение, от което е възникнало задължение на длъжника именно към ЕС за заплащане
на месечни такси за управление и поддръжка, нито е представил такова, респективно не е
посочил какви точно вземания са включени в претендираната сума, ако не твърди същата да
2
представлява сбор от определени по решение на общото събрание за месечни вноски в
предварително фиксиран размер.
Целта на заповедното производство е да се провери дали претендирано от заявителя вземане
е спорно. Именно за да се провери спорността на вземането заявителят следва да опише ясно
претендираното вземане като го индивидуализира по основание, размер, падеж и характер и
като изложи обстоятелствата, от чието настъпване твърди, че се е породило. Заявителят не е
длъжен да представя доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения, освен ако
изрично това не е предвидено /както е в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС/.
Описанието на обстоятелствата от които произтича вземането е задължителен реквизит от
съдържанието на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, като липсата му или
неяснотите в същото съставляват пречка за уважаване на заявлението. В случая заявителят
не е посочил източника на вземанията, които претендира, респективно не е представил
решенията на общото събрание, с които са определени размерите на претендираните
вземания и по този начин последните са останали неиндивидуализирани в пълнота.
Посочените нередовности заявителят не е отстранил, въпреки предоставената му от съда
възможност.
Предвид посоченото искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и издаване на
изпълнителен лист следва да бъде оставено без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 54465/2021 г. на ЕС с административен адрес: гр. ССШ
№166, комплекс АГ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. ВЛ. К..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3