Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 27.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 678 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „Т.С.“ ЕАД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20198380406679
срещу постановление от 03.12.2019г. (изготвено на 02.12.2019 г.) на съдебен
изпълнител М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, с което са определени
като дължими от него такива в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Твърди, че от страна на взискателя не са извършени
действия за с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба
за образуване на изпълнителното дело, като в срока за доброволно изпълнение
дължимите суми са изцяло изплатени. Моли обжалваното постановление да бъде
отменено, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева, като съответно бъде намален и
размерът на дължимата пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЧСИ. Претендира
разноски.
Взискателят Е.П.С., представляван от
адв. И.Д., намира жалбата за неоснователна. Твърди, че уговореното
адвокатско възнаграждение е в размер на минимума, като към момента на
образуване на делото не може да се определи дали и какви действия по изпълнение
ще бъдат извършвани. Сочи, че такива действия са и тези по изразяване на
становище по изпълнителното дело във връзка с подаденото възражение за
прекомерност. Оспорва да е получил плащане в срока за доброволно изпълнение.
В мотиви на ЧСИ М.Б. сочи, че разноските били определени в
минималния, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
едвакотските възнаграждения размер, както и че представителството по
изпълнителното дело, може да се както активно – чрез извършване на изпълнителни
действия, така и пасивно – получаване на съобщения, призовки и т.н.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с
което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението
за разноски в изпълнителното производство и което постановление представлява по
съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в
срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. № 20198380406679 на ЧСИ М.Б., рег. №
838 КЧСИ е видно, че е образувано по молба от 25.11.2019
г. на взискателя Е.П.С., представляван от адв. И.Д.
срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист от
12.11.2019 г., издаден по гр.д. № 62296/2016 г. на СРС, 126 състав за сумата от
5376,07 лева, като в молбата е направено и искане да бъдат събрани в хода на
производството по принудително изпълнение и направените в това производство от
взискателя разноски. Към молбата е представен Договор за правни услуги – за образуване
на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране по принудителен
ред на сумите по изпълнителния лист, при възнаграждение в размер на 500,00 лева,
за плащането на която договорът служи за разписка.
С постановление от 26.11.2019 г. на ЧСИ М.Б. са
определени разноски в изпълнителното производство в размер на 548,00 лева и на
същата дата е отправена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в т.ч. и
за тези разноски. На 28.11.2019 г. длъжникът по изпълнението е подал възражение
срещу постановлението в частта на разноските, като в същото е посочил, че
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не се дължи, тъй като от взискателя по
изпълнителното дело не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело. Изложени
са доводи, че с оглед изменението на размера на дължимото възнаграждение,
следва да бъде съответно намален размерът и на дължимата пропорционална такса
по чл.26 от ТТР на ЗЧСИ.
Със съобщение от 03.12.2019 г. длъжникът е уведомен, че
ЧСИ отказва да измени размера на адвокатското възнаграждение и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Същата е
нередовна, тъй като не е посочен начинът на изпълнението - елемент от
редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК. Посочването в последствие на изпълнителен способ, чрез
който да бъде събрано вземането няма да представлява друго действие по
изпълнението, тъй като самото образуване на изпълнителното производство е било
нередовно като действие на взискателя.
Предвид
размера на вземанията и обстоятелството, че длъжникът е един от най-големите доставчици
на топлинна енергия в България, за който поначало се предполага, че разполага с
необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение (което не е
голямо, с оглед възможностите на длъжника), при осъществяване на най-подходящия
способ – запор на вземания от банки, би се стигнало до плащане на сумите, за
чието събиране е принудителното изпълнение.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване на изпълнителното
дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за
действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на
200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата. Делото по изложените
по-горе мотиви делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
С оглед на горното следва да бъде изменен размерът и на
таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя
се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от
него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в
размер на лв. / 5376,07 лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист и
200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение/. С оглед на това размерът на
таксата по т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза на 466,09 лв.
Следователно постановлението от 02.12.2019 г. по
изп.д. № 20198380406679 на ЧСИ М.Б., рег. №
838 КЧСИ, следва да
бъде отменено, като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00
лв., а таксата т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 466,09 лева.
С оглед основателността на подадената жалба и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство, такива се следват на жалбоподателя. Те са в
размер на 123.00 лв., от които 73 лв. – платени държавни такси във връзка с обжалването
и 50,00 лв. – възнаграждение, за защита от юрисконсулт, определено съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
С оглед изхода от правния спор на ответника
по жалба не се следват разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 02.12.2019 г. по изп.д. № 20198380406679 на ЧСИ М.Б., рег. №
838 КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на „Т.С.” ЕАД за изменение възложените за заплащане от длъжника
разноски по изпълнението, посочени в покана за доброволно изпълнение, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 466,09
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН: **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес: ***, сума в размер на 123,00 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.