№ 6423
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110107047 по описа за 2024 година
Предявени са са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Ищецът Д. Л. В. твърди, че въз основа на трудов договор № 111/29.03.2022г. . е
изпълнявал при ответника –УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, изменен впоследствие с
допълнителни споразумения. длъжността „техник компютърни системи“ в отдел
„Информационни технологии“ срещу заплащане на трудово възнаграждение.
Поддържа, че въз основа на уволнителна заповед № РД-36/03.01.2024г. на
Изпълнителния директор на ответника, му е наложено наказанието „дисциплинарно
уволнение“, а впоследствие е издадена и друга Заповед № 7/03.01.2024г., обективираща
изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, създадено с
ищеца.
Заявява, че Заповедта, издадена под № 7 на 03.01.2024г. има само констативен
характер, тъй като ако са били налице предпоставките за налагане на наказанието
„дисциплинарно уволнение“ на извършилия съответното нарушение/нарушения служител,
то трудовото правоотношение на същия с работодателя се прекратява от момента, в който
му е връчена заповедта, с което му е наложено това най-тежко наказание за неспазване на
трудовата дисциплина и ред, въведени от работодателя като изисквания за нормалното
протичане на трудовия процес в съответното предприятие.
Твърди, че нарушенията, описани като основание за налагане на процесното
дисциплинарно наказание, не са се реализирали в обективната действителност, че дори и да
се е явявал в определени дни на работното си място след началото на уговореното време за
1
започване на работата му при ответника, то това е ставало след предварително известяване
на прекия му ръководител, при наличие на уважителни причини за това закъснение, като
отделно от това процесното закъснение е компенсирано с работа, извършвана след изтичане
на уговореното работно време.
Заявява, че не отговоря на обективната действителност, описаното в заповедта, с
която му се налага дисциплинарното наказание, нарушение, изразяващо се в това, че е
осъществявал отдалечен достъп до информационната система, поддържана от работодателя,
свързан с данни, които не са свързани с изпълнение на служебните му задължения.
Поддържа, че наложеното наказание не отговоря на критериите, заложени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 Кт, т.е.не съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Заявява, че не е налице и уволнителното основание „злоупотреба с право“, тъй като
такова не е било реализирано от страна на ищеца.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната
уволнителна заповед като незаконосъобразна и да възстанови ищецът на изпълняваната
преди уволнението длъжност.
Претендира и обезщетение поради незаконното уволнение за претърпените
вследствие на него имуществени вреди в размер на 4817.51лв.
Релевира и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника - Изпълнителна Агенция
по горите, с който оспорва исковете като неоснователни.
Ответникът поддържа, че наложеното на ищеца наказание „уволнение“ съответства
на тежестта ва извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, подробно
описани в процесната уволнителна заповед.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че въз основа на трудов договор трудов договор №
111/29.03.2022г., изменен впоследствие с допълнителни споразумения към него, ищецът е
изпълнявал при ответника –УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, длъжността „техник компютърни
системи“ срещу заплащане на трудово възнаграждение, чийто основен размер, съгласно
сключеното между страните допълнително споразумение е възлизал на сумата от 2480лв.
Между страните не съществува спор и относно това, че въз основа заповед № РД-
36/03.01.2024г. на Изпълнителния директор на ответника, му е наложено наказанието
„дисциплинарно уволнение“, а впоследствие е издадена и друга Заповед № 7/03.01.2024г.,
обективираща изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение,
създадено с ищеца.
Съгласно предметното съдържание на № РД-36/03.01.2024г. на Изпълнителния
2
директор на ответника., процесното уволнение е наложено на ищеца заради това, че: на
датите На 19.09.2023 г., 21.09.202^г., 28.09.2023 г„ 02.10.2023 г„ 03.10.2023 г„04.10.2023 г.,
05.10.2023г., г„ г„ 06.10.2023 г., Д. Л. В. системно е закъснявал за работа като „Техник,
компютърни системи“, в отдел „Информационни технологии на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД
както следва: на 19.09.2023 г. се е явил на работа в 07:54 ч., вместо в 7.30 ч.; на 21.09.2023 г.
се е явил на работа в 07:50 ч. вместо в 7.30 ч.;на 28.09.2023 г. се е явил на работа в 07:57 ч.
вместо в 7.30 ч.; на 02.10.2023 г. се е явил на работа в 07:45 ч. вместо в 7.30 ч.; на 03.10.2023
г. се е явил на работа в 07:37 ч. вместо в 7.30 ч.; на 04.10.2023 г. се е явил на работа в 07:48
ч.вместо в 7.30 ч.; на 05.10.2023 г. се е явил на работа в 07:56 ч„ вместо в 7.30 ч.; на
06.10.2023 г. се е явил на работа в 07:49 ч. вместо в 7.30 ч.
Съгласно обективираното в описаната заповед ищецът в нарушение на трудовите си
задължения, на 29.09.2023 г. от 18:26 ч. до 23:59 часа в нарушение на трудовите си
задължения, на 29.09.2023 г. от 18:26 ч. до 23:59 часа; на 25.09.2023г. от 16:03 до 17:37 часа
и на 21.09.2023 г. от 00:07 до 02:59 часа, в извън установеното работно време е използвал
връзката си като „Техник, компютърни системи“, в отдел „Информационни технологии на
УМБАЛСМ„Н.И.П.“ ЕАД за отдалечен достъп до локалната мрежа на „УМБАЛСМ Н. И.
П.“ ЕАД без да уведоми за това прекия си ръководител.
Съобразно изявленията в заповедта с горепосочените свои действия Д. Л. В. е
нарушил предвидените с длъжностната му характеристика за заемане на длъжността
„Техник, компютърни системи“ в отдел „Информационни технологии“ при „УМБАЛСМ Н.
И. П.“ ЕАД задължения по т. 4.2. „При използване на информационните масиви на
Болничната информационна система, да достъпва само до данни, свързани с изпълнение на
служебните му задължения, при спазване на правилата за достъп“, т. 4.3. „Да спазва
правилата за мрежова и информационна сигурност при работа с комуникационните и
информационни системи, вкл. електронна поща, достъпът до които да се осъществява само
за служебни цели“, т. 5.1.2. „Спазване на трудовата дисциплина“ от Раздел III. „Основни
отговорности“, т. 1. „Условия на труд: 8-часов работен ден, съгласно Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, т. 5 от Раздел X.
„Други изисквания“ - „Да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до
края на работното време. При нерегламентирано отсъствие да уведомява прекия си
ръководител за обстоятелствата, наложили това.“ от Раздел V.
В заповедта е отбелязано, че съгласно чл. 74, т. 1 от Правилника за устройството,
дейността и вътрешния ред на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, служителите от
административно-стопански блок работят на 8-часов работен ден от 07:30 часа до 16:00 часа.
Неуведомяването на прекия ръководител от страна на Д. В. за причините за закъсненията за
началото на работния процес, се явява нарушение на чл. 13 от Етичния кодекс на
служителите в „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, съгласно който: „Служителят уведомява
своевременно прекия си ръководител за наличието на обстоятелства, възпрепятстващи
навременното му явяване на работа“. Посочените в Доклад с вх. № РД-41-1778/06.10.2023 г.
закъснения за началото на работния процес, се явяват системни нарушения на трудовата
3
дисциплина от страна на Д. В..
В заповедта е уточнено и че относно ползването на отдалечен достъп до локалната
мрежа на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, същият се осъществява след стриктно спазване на
установените вътрешни правила - след предоставяне на предварително разрешение от
ръководителя на отдел „Информационни технологии“ за времевия период, служителят,
който ще го ползва и целите, за които ще се ползва същият. За регламентираното ползване на
отдалечения достъп, се изготвят ежемесечни графици на служителите от отдел
„Информационни технологии“, в които са определят дежурствата на всеки един от тях.
Съгласно графика за дежурствата на Д. В. за месец септември, е установено, че работното
време на служителя за дните 21, 25 и 29 септември 2023 г„ е било от 07:30 до 16:00 часа,
като на 25 и 29 септември 2023 г. същият е бил на нощно разположение (Н-Р 1) от 00:00 часа
до 07:30 часа. В дните 21, 25 и 29 септември Д. В. е използвал връзката си за отдалечен
достъп до локалната мрежа на лечебното заведение в извън регламентираното за това време,
с което е нарушил графика за регламентирано ползване на отдалечен достъп до локалната
мрежа на УМБАЛСМН „Н.И.П.“ ЕАД, превишавайки и нарушавайки служебните си
задължения като не е информирал и поискал разрешение за тези свои действия от прекия си
ръководител.
Съгласно инкорпорираното в заповедта описаните действия на Д. Л. В.
представляват системни нарушения на трудовите задължения и трудовата дисциплина -
служителят, чрез неправомерното достъпване до локалната мрежа на лечебното заведение -
в извънработно време и без
Разрешение на прекия му ръководител е създал предпоставки за нарушаване на сигурността
на информационната система на болничното заведение.
Видно от представените по делото заповед № РД-36/03.01.2024г. на Изпълнителния
директор на ответника, процесното наказание е наложено на ищеца на основание чл. 190, ал.
1, т. 3 и т.4, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и т.10 КТ, а именно поради системни нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в системно закъсняване за работа и неизпълнение на
други трудови задължения, установени като такива във вътрешните правила, приети от
работодателя във връзка със спазване на трудовия ред в предприятието и по –конкретно
правилата, касаещи ползването на отдалечен достъп до локалната мрежа на „УМБАЛСМ Н.
И. П.“ ЕАД,
Съгласно разясненията, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение на
ВКС № 44 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2017 г., IV г. о, системни нарушения на
трудовата дисциплина е налице, когато работникът или служителят е извършил три или
повече нарушения. По аргумент от чл. 189, ал. 2 КТ системност е налице, когато и трите
констатирани нарушения все още не са санкционирани или когато поне едното от тях не е
санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198
КТ, т. е. са извършени в рамките на една календарна година. Законодателят е посочил
4
системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно
нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение
на трудовите задължения.
Съгласно мотивната част на описаното Решение, „дисциплинарно уволнение може да
се налага за системи нарушения на трудовата дисциплина, като преценката за тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено, както и отношението на работника или служителя към
конкретното неизпълнение. В този смисъл, мотивите на въззивния съд, че след като в
резултат на нарушенията не са настъпили никакви вреди за работодателя /независимо от
неговата отговорност при евентуален инцидент/ и не се препятства производствения процес,
а само се създава опасност за здравето на самия работник, констатираните нарушения не
обусловят налагане на дисциплинарно уволнение, са постановени в противоречие на
материалния закон, което налага касиране на въззивното решение и решаване на спора по
същество.“
С оглед цитираните разяснения, за да се установи в настоящото производство дали се
е осъществило в обективната действителност процесното уволнително основание следва да
се изследват следните обстоятелства, а именно осъществени ли са от ищеца поне три
нарушения на трудовата дисциплина в период от една календарна година, които не са
санкционирани преди издаване на заповедта или поне едно от тях не е санкционирано, а
наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ.
В настоящото производство следва да се изследва и тежестта на нарушенията, изхождайки
се от характера на възложената работа и значимостта на нейното изпълнение/неизпълнение
спрямо правната сфера на работодателя,, като за целта следва да се установи дали
твърдените нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца са довели до настъпили
вредни последици за работодателя или е било възможно такива неблагоприятни последици
да настъпят /както е разяснено в цитираното Решение на ВКС не е необходимо нарушенията
на трудовата дисциплина да са резултатни, т.е. от тяхното осъществяване реално да са
настъпили вредни последици за работодателя, достатъчно е да е застрашена неговата правна
сфера от евентуалното настъпване на такива последици/.
На изследване в настоящото производство подлежи и конкретното отношение на
ищеца към конкретните неизпълнения.
Както вече се посочи в процесната заповед е отбелязано, че ищецът е санкциониран
заради нарушения, касаещи спазване на работното време и правилата , свързани с
ползването на отдалечен достъп до информационната система на болничното заведение –
ответник в настоящото производство.
5
При преценка за настъпване на описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина в обективната действителност съдът намери следното, а именно:
По делото не съществува спор, а и от представения по него трудов договор №
111/29.03.2022 г., сключен между ищеца и ответника, се установява, че ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения, предмет на процесната длъжност, а именно на длъжността техник,
компютърни системи, при уговорено работно място „Административно-стопански блок-
отдел „Информационни технологии“ при работно време от 8 часа на ден
Съгласно раздел V от представената по делото длъжностна характеристика, касаеща
длъжността, заемана от ищеца при ответника, , условията на труд са 8 часов работен ден
съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „УМБАЛСМ Н. И. П.“
ЕАД, който Правилник въвежда и условията за режим на труд и почивка.
Видно от изявленията, обективирани в депозираната по делото длъжностна
характеристика ищецът е заявил, че в качеството си на служител на на „УМБАЛСМ Н.
И. П.“ ЕАД с подписа си удостоверява, че е запознат с длъжностната характеристика на
заеманата от него длъжност, от която му е връчен екземпляр, както и че е запознат с
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД и с
Етичния кодекс на служителите на УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД.
Описанато изявление, изхождащо от ищеца, е извършено на дата 20.07.2023г., като
факта, че е негов съставител, е удостоверен факта на полагане на подписа му под описаната
длъжностна характеристика и обективираното в нея цитирано по-горе изявление, изхождащо
от ищеца.
Съгласно чл. 74, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на
„УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, служителите от административно-стопански блок работят на 8-
часов работен ден от 07:30 часа до 16:00 часа.
Съобразно чл. 13 от Етичния кодекс на служителите в „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД,
служителят уведомява своевременно прекия си ръководител за наличието на обстоятелства,
възпрепятстващи навременното му явяване на работа.
Ищецът не оспорва, а и в представените по делото писмени обяснения, съставени от
него /л. 33-л.35 от делото/ прави признание за това, че „във връзка със закъсненията на
посочените дати няма с какво да се извиня. Не съм уведомил прекия си началник и никой не
ме замества през това време, тъй като първото позвъняване за проблем е в диапазона от
07.50ч. до 8.10часа. Имах и устна уговорка със С. да не идвам по-късно от 8.00 часа и да
оставам след работно време, когато се налага. Имало е такъв случай, С. е искал да ме
компенсира за това, но отказах, поради факта, че закъснявам сутрин. По принцип не съм
единствен, който закъснява….“.
Въпросните изявления, изхождащи от ищеца, са дадени във връзка с покана от
6
изпълнителния директор на ответника да даде обяснения по поповд заявеното в докладни
записки, съставени от С. Ц. – мениджър екип „Информационни технологии“, в който
докладни има данни, че ищецът се е явявал на работа със закъснение на определени дати, а
именно - на 19.09.2023 г. се е явил на работа в 07:54 ч.,; на 21.09.2023 г. се е явил на работа в
07:50 ч. на 28.09.2023 г. се е явил на работа в 07:57 ч..; на 02.10.2023 г. се е явил на работа в
07:45 ч.; на 03.10.2023 г. се е явил на работа в 07:37 ч..; на 04.10.2023 г. се е явил на работа в
07:48 ч.; на 05.10.2023 г. се е явил на работа в 07:56 ч„.; на 06.10.2023 г. се е явил на работа в
07:49 ч.
Видно от изявленията на ищеца, обективирани дадените от него писмени обяснения,
наименовани „доклад“ от 13.10.2023 г., ищецът не оспорва, че на посочените в докладните
дати той се е явил на работа със закъснение, правейки изрично признание в тази насока –„
във връзка със закъсненията на посочените дати няма с какво да се извиня.“, „С. е искал да
ме компенсира за това, но отказах, поради факта, че закъснявам сутрин“. „По принцип не
съм единствен, който закъснява“.
Ето защо съдът приема за достоверно твърдението на ответника, че на описаните
дати на 19.09.2023 г., 21.09.2023 г. 28.09.2023 г. на 02.10.2023 г.; на 03.10.2023 г.; на
04.10.2023 г.; на 05.10.2023 г. на 06.10.2023 г.q ищецът се е явил на работното си място след
уговореното от страните начало на работното време.
Съдът не кредитира твърдението на ищеца, че за всяко по-късно явяване на работа
прекият му ръководител – С. Ц., е бил известяван, доколкото в писмените обяснения, дадени
по случая, наименовани доклад от 13.10.2023г., ищецът изрично заявява - във връзка със
закъсненията на посочените дати няма с какво да се извиня. Не съм уведомил прекия си
началник и никой не ме замества през това време, тъй като първото позвъняване за проблем
е в диапазона от 07.50ч. до 8.10часа.“.
Съдът кредитира описаните изявления на ищеца, обективирани в доклада от
13.10.2023г., тъй като те имат доказателствена стойност, доколкото съдържат признание за
неизгодни за съставителя на документа обстоятелства.
При преценка относимостта на показанията на свидетеля И. М., следва да се има
предвид, че той не е бил служител на ответника към периода, за който се твърди да са
извършвани процесните нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
Свидетелят отбелязва, че още по времето, през което изпълнителен директор на
ответника е бил професор Б., е въведена практика, възприета и от последващите
изпълнителни директори на ответника –проф. П. и В. Д., служителите в отдела, в който е
работил ищецът, да работят при „разтегляне на работното време“, което разтегляне според
показанията на свидетеля е било в диапазона между 07.30ч. и 18 ч, като ищецът предвид
лични съображения по време, когато свидетелят му е бил пряк ръководител, е идвал между
07.30ч.-8.00 ч. н работа и си е тръгвал между 16.30ч.-17ч от работа.
Относно показанията на свидетеля, че тази практика на „разтягане на работното
време в диапазона между 07.30ч. и 18ч е продължила и по времето на В. Д., подписал
7
процесната уволнителна заповед следва да има предвид следното, а именно:
Видно от справка, извършена по партидата на ответника в ТР-АВ, В. Д. е вписан като
законен представител на ответната болница на 29.06.2022 г., т.е. по времето, през което
свидетелят е бил служител на ответника, доколкото той заявява, че е работил там в периода
2020 г.-м.06.2023г.
Периодите, в които ищецът, съгласно уволнителната заповед, се е явявал със
закъснение на работното си място, са обхващали определени дни от месеците септември и
октомври 2023г., т.е. време, през което свидетелят вече не е бил служител на ответника, при
който той е работил до м.06.2023г., т.е. свидетелят не би могъл да знае дали практиката да се
работи при „разтягане на работното време в диапазона между 07.30ч. и 18ч“ е продължила и
в периода, в който са били реализирани закъсненията на ищеца, описани като системни
нарушения на трудовата дисциплина в уволнителната заповед.
Дори и да се приеме, че тази практика е продължила и през процесния период, то
следва да се отбележи, че ищецът не работил при ответника на ненормиран работен ден,
няма и данни за това по делото, като дори и да е работил при такива условия, то ищецът
може да се ползва от привилегиите, дадени му с разпоредбата на чл. 139а от КТ, а именно
има право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след
изтичането на редовното работно време, както и ако е работил след изтичане на работното
си време в делничните дни има право на допълнителен платен годишен отпуск, а ако е
работил в почивни и празнични дни – това се компенсира с увеличено възнаграждение за
извънреден труд.
Видно от изложеното, закъснението за работа не е вид компенсация, предвидена от
работодателя за работа след изтичане на работното време при работа при условията на
ненормиран работен ден, каквато не е и настоящата хипотеза – ищецът си е изпълнявал
работата при ответника при редовно нормално работно време с 8 часа работа на ден, 5 дни в
седмицата - обстоятелство, обективирано и в трудовия му договор с ответника.
По делото не се доказа и ищецът да е работил през процесния период при условията
на удължено работно време, в която хипотеза работодателят може с писмена заповед да
удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му
намаляване през други.
По делото не се доказва ищецът да е работил при условията на непълно работно
време след уговорка с работодателя, която следва да е писмена /арг.чл. 119 КТ/ , нито пък
работодателят да е въвел едностранно непълно работно време по реда на чл. 138а КТ.
Ищецът не е изпълнявал и работата си при намалено работно време, доколкото не е
изпълнявал работа при специфични условия , свързана с рисковете за живота и здравето му,
които не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки.
Не се установява и ищецът да е работил при работно време с променливи граници,
напротив от правилника за вътрешния трудов ред /чл. 74 от него/, се установява, че
работното време на служилите в процесния отдел е изрично регламентирано като 8-часов
8
работен ден с продължителност от 07:30 часа до 16:00 часа.
Тази изрична регламентация на продължителността на работното време на ищеца в
посочените вътрешни правила на работодателя, се съдържа и в представения по делото
трудов договор, сключен между страните, като тя може да бъде изменена единствено по реда
на чл. 119 КТ – с писмено съгласие между страните, данни за каквото по делото няма.
Ето защо и показанията на свидетеля М. за съществува практика служителите от
отдела на ищеца да работят в диапазон между 07.30ч.-18ч. на ден не следва да бъдат
кредитирани, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК – със свидетелски показания
не могат да се установяват обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен
акт – какъвто акт е трудовият договор, част от съдържанието на който е неговото
времетраене –чл. 66, т. 4 КТ, вр. чл. 62 КТ.
Чрез гласни доказателства не може да се доказва и изменение на писмени
съглашения, в които страната, поискала свидетелите е участвала. –чл. 164 ГПК, вр. чл. 62
КТ, вр. чл. 119 КТ.
Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля, че чрез създадена в
предприятието практика се е въвело работно време за ищеца , различно от уговореното в
трудовия му договор и вътрешните правила на работодателя.
Дори и да се приеме, че ищецът е оставал да работи след работното си време, т.е.
оставял е да работи след 16 ч., работейки до 16.30 часа, в дните, в които е закъснявал за
работа, каквото е неговото твърдение, то това, че е полагал извънреден труд със знанието на
прекия на работодателя, каквато е неговото твърдение, не му дава право да идва на работа
след започване на работното време, а му дава право на допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Както е отбелязал и ответникът в случай, че ищецът има причини за по-късното си
явяване на работа, от личен /семеен/ характер, то той е имал възможност да отправи
предложение до работодателя да изпълнява работата си за него при условията на раздели
Раздел VIIIа и VIIIб от КТ, има и правото по чл.. 167бКТ писмено да предложи на
работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на
работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото
правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения.
По делото няма данни и твърдения, ищецът да се е възползвал от описаните
възможности, предоставени му от КТ, които да улеснят съвместяването на трудовите и
семейните задължения.
От друга страна следва да се вземе предвид следното, а именно:
Установи се по категоричен начин, че ищецът се е явявал със закъснение на
работното си място при работодателя на общо девет дати, като е най-късното му явяване е в
07.57 ч. на 28.09.2023г., т.е. ищецът на всичките дати се е явявал не по-късно от 30 минути
след началото на уговореното работно време, което начало следва да е 07.30ч.
9
Ответникът обаче, чиято е доказателствената тежест за установяване съществуването
на процесното уволнително основание, не ангажира доказателства за това, че в резултат на
осъществяване на въпросното нарушение са настъпили вредни последици за работодателя
или е застрашена неговата правна сфера от евентуалното настъпване на такива последици –
обстоятелства, които са правнорелевантни при формиране на извод за основателността на
иска по чл. 344, т. 1 КТ с оглед разясненията, дадени в Решение на ВКС № 44 от 22.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2306/2017 г., IV г.
По делото ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че е имало случай, при
който в деня, в който е закъснявал, е оставал на работното си място след изтичане на
работното си време.
Не се оспорва и изявлението на ищеца, обективирано в неговите писмени обяснения,
че „е предложил на началника на отдела да идва на работа в 8 часа и да остава до по-късно,
за да не ощетява колегите, но началникът на отдела не се е съгласил“.
Видно е че причина ищецът да не идва навреме на работното си място, не е свързана
с желание от негова страна да прояви арогантно поведение към колегите си и ръководителя
си, че не е нарушил това си трудово задължение, защото е имал надменно отношение към
трудовия ред, въведен от работодателя.
А както се посочи ГПК съласно Решение на ВКС № 44 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2306/2017 г., IV г. о на изследване в настоящото производство подлежи и конкретното
отношение на ищеца към конкретните неизпълнения.
По делото се установи, че всяко от закъсненията на ищеца за започване на работа при
ответника не е било повече от 30 минути, като не се доказа по делото през времето на това
закъснение да е имало нужда от администриране, поддръжка и профилактика на
компютърните системи и периферните устройства на болницата, да е имало необходимост да
участва в организацията и дейностите по защита на информационната система на
болницата, в организацията на дейностите по администриране, поддръжка и профилактика
на комуникационната инфраструктура – оптична мрежа и локални мрежи по звена; в
организацията по управление на заявките за събития, проблеми и инциденти /сървис деск
система/, чрез която се осъществява връзката между служителите на болницата и отдела на
операционно ниво, да се е налагало ищецът да участва в организацията на дейностите по
мониторинг на системите за видеонаблюдение, контрол на достъп, известителни системи и
системи за пожароизвестяване, да подпомага софтуерно /ниво операционна система, офис
приложения/ ръководствата и отделите на болницата при изпълнение на задачите им или
пък да е имало необходимост да изпълнява през описаното време на закъсненията си
някакви специфични задължения, възложени от изпълнителния директор на болницата,
свързани с екстремни или извънредни ситуации, в т.ч. природни или обществени бедствия
или аварии.
Ответникът нито твърди, нито пък доказа при условията на пълно и главно доказване,
че през времето, през което ищецът не е бил на работното си място поради закъснение от
10
негова страна на описаните в уволнителната заповед дати, да е имало технически проблем
или неизправност, касаещи компютърните системи и периферните устройства на болницата;
или пък свързани с информационната система на болницата, също така с комуникационната
инфраструктура – оптична мрежа и локални мрежи по звена; или пък през описаните
периоди да са били подадени заявките за събития, проблеми и инциденти /сървис деск
система/, чрез която се осъществява връзката между служителите на болницата и отдела на
операционно ниво; или пък да са възнкнали проблеми със системите за видеонаблюдение,
контрол на достъп, с известителни системи и системи за пожароизвестяване, проблеми на
софтуерно /ниво операционна система, офис приложения/ или пък през тези периоди да са
възникнали екстремни или извънредни ситуации, в т.ч. природни или обществени бедствия
или аварии.
От изложеното е видно, че по делото не се доказа през времето, през което ищецът е
закъснявал за работа, описано като конкретни дати в уволнителната заповед да са
настъпили вредни последици за работодателя или да е била застрашена неговата правна
сфера от евентуалното настъпване на такива последици.
Относно другото нарушение, включено в състава на системните нарушения на
трудовата дисциплина, които ответникът твърди да е извършвал ищецът през процесния
период и заради които му е наложено процесното наказание, съдът намира следното, а
именно:
Според изявленията, описани в заповедта, с което е наложено въпросното наказание,
това нарушение се изразява в обстоятелството, че на датите , на 29.09.2023 г. от 18:26 ч. до
23:59 часа; г. от 16:03 до 17:37 часа и на 21.09.2023 г. от 00:07 до 02:59 часа, в извън
установеното работно време Д. Л. В. е използвал връзката си като „Техник, компютърни
системи“, в отдел „Информационни технологии на УМБАЛСМ„Н.И.П.“ ЕАД за отдалечен
достъп до локалната мрежа на „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД без да уведоми за това прекия си
ръководител, като с горепосочените свои действия Д. Л. В. е нарушил предвидените с
длъжностната му характеристика за заемане на длъжността „Техник, компютърни системи“
в отдел „Информационни технологии“ при „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД задължения по т. 4.2.
„При използване на информационните масиви на Болничната информационна система, да
достъпва само до данни, свързани с изпълнение на служебните му задължения, при спазване
на правилата за достъп“, т. 4.3. „Да спазва правилата за мрежова и информационна
сигурност при работа с комуникационните и информационни системи, вкл. електронна
поща, достъпът до които да се осъществява само за служебни цели“
Следва да се отбележи, че законово изискване /чл. 195 КТ/ е заповедта, с която се
налага дисциплинарното наказание, да е мотивирана, съдържайки конкретно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението – изискване, което в случая не е
спазено от работодателя относно описание на нарушенията, които той твърди, че е
извършил ищецът, ползвайки отдалечен достъп до локалната мрежа на болницата, без да
уведоми за това прекия си ръководител.
,В заповедта е описано, че осъществявайки отдалечен достъп до информационната система
11
на болницата в извънработно време, ищецът е нарушил задължението си по длъжностна
характеристика да да достъпва само до данни, свързани с изпълнение на служебните му
задължения, при спазване на правилата за достъп, както и да спазва правилата за мрежова и
информационна сигурност при работа с комуникационните и информационни системи, вкл.
електронна поща, достъпът до които да се осъществява само за служебни цели“.
В случая в заповедта не е описано до какви данни от информационната система на
болницата е осъществил достъп ищецът на посочените дати , включително няма и
изложение на обстоятелства за това, че ищецът е осъществил по този начин в извънработно
време достъп до данни, които не са свързани със служебните му задължения, няма и
описание в заповедта на конкретни данни, станали по този начин достояние на ищеца,
несвързани с изпълнение на служебните му задължения, до които той да е осъществявал
отдалечен достъп през извънработно време през процесния период.
Също така в заповедта няма изложение на обстоятелства за това, че ищецът е
осъществил нерегламентиран достъп до комуникационните и информационни системи, вкл.
електронна поща по причини, несвързани със служебни цели, както и че по този начин е
създал предпоставки за нарушаване мрежова и информационна сигурност при работа с
комуникационните и информационни системи, вкл. електронна поща в предприятието –
ответник.
Липсата на описание на това до каква точно информация ищецът е осъществил
отдалечен достъп, съдържаща се в информационните масиви на ответника, затруднява
правото му на защита и води до извод за незаконосъобразност на заповедта, с която му е
наложено процесното наказание, тъй като неин задължителен реквизит е точно, конкретно и
ясно изложение на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина от страна на служителя , като императивното
изискване за наличието на описания реквизит в санкциониращата заповед е обусловено
именно от възможността служителя да осъществи в пълна степен правото си на защита
срещу дисциплинарно-санкциониращата власт на работодателя. задълженията си към
работодателя добросъвестно - каквото е и твърдението на ищецът в писмените обяснения,
дадени до работодателя, че на дата 29.10.2023г. е осъществил отдалечен достъп до
информацинонната система на болницата извън работно време във връзка с необходимост за
отстраняване на технически проблем, свързан със системата – твърдение, което не бе
оборено от работодателя в настоящото производство.
Относно другото нарушение, свързано в състава на системните нарушения, описани в
процесната заповед - неуведомяването на прекия ръководител от страна на Д. В. за
причините за закъсненията за началото на работния процес, явяващо се нарушение на чл. 13
от Етичния кодекс на служителите в „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД, съгласно който:
„служителят уведомява своевременно прекия си ръководител за наличието на обстоятелства,
възпрепятстващи навременното му явяване на работа“ следва да се отбележи следното, а
именно:
12
По делото се установи, че ищецът в изготвената от него докладна от 13.10.2023г. е
направил признание за това, че не уведомил прекия си ръководител за закъсненията си,
поради което формално с действията си е извършил състава, описващ елементите на
нарушението на задължението по чл. 13 от Етичния кодекс на служителите в „УМБАЛСМ
Н. И. П.“.
Но както се посочи по-горе с поведението си, свеждащо се до по-късно явяване на
работа, ищецът не се установи да е демонстрирал арогантно, надменно отношение към
колегите си, към прекия си ръководител и представителя на работодателя, да е проявявал
действия, с които да е демонстрирал явно и съзнателно незачитане на трудовия ред и
правилата за трудовата дисциплина, въведени в предприятието от работодателя, т.е. той не
се е държал неетично и неморално, а твърдението му, изложено в дадените от него
обяснения, че е поискал да компеснира по-късното си явяване с доработване след изтичане
на работното време, за да не ощетява колегите си, не бе оборено от работодателя в
настоящото производство.
Ето защо с оглед изложеното, с оглед конкретното отношение на ищеца към
конкретните неизпълнения, предвид липсата на ангажирани доказателства от страна на
ответника, че в резултат на твърдените от него нарушения на трудовата дисциплина от
страна на ищеца, описани в уволнителната заповед, са настъпили вредни последици за
работодателя или е застрашена неговата правна сфера от евентуалното настъпване на такива
последици, предвид неспазване на изискването за мотивираност на заповедта при описание
на нарушението, свързано с неспазване на правилата за отдалечен достъп до
информационната система на ответника, съдът намира ,че дори и да се приеме, че тези
нарушения са извършени, то наказанието не отговоря на тежестта на нарушението, липсва
критерия системност, доколкото няма пълно и ясно описание на обстоятелствата, при които
са извършени три нарушения от страна на ищеца – има описание само на нарушението,
свързано с неспазване на работното време и на правилата на Етичния кодекс, но не е и на
нарушението на задължението за спазване на правилата за отдалечен достъп до
информационната система на работодателя.
Следва да се посочи, че извода за реализиране на по-малко от три нарушения, не
покрива изискването за "системност" по чл. 190, т. 3 КТ, от което следва, че не е
осъществено основанието, визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение", което има за последица признаване незаконността и отмяна на заповедта за
уволнение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването
на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен, следва да бъде
уважен и обусловеният от него конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ –
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа.
От трудовия договор и допълнителното споразумение към него, сключени между
13
страните по делото, се установява наличието на безсрочно трудово правоотношение, поради
което ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник
компютърни системи“ в отдел „Информационни технологии“ при „УМБАЛСМ Н. И. П.“
ЕАД.
По иск с правно основание чл. 344, т. 3 КТ съдът намира следното:
Трудовото правоотношение на ищеца, в случай, че бе прекратено законосъобразно, то
това прекратяване би настъпило в обективната действителност с връчване на заповедта №
РД-36-1/03.01.2024г. – която ищецът е направил признание, че я е получил на 03.01.2024,
предвид изявлението в тази насока, обективирино в заповедта на л. 9 от делото, носеща
подписа на ищеца.
Горният извод следва от императивното правило на чл. 335, ал. 2 т. 3 КТ, вр. чл. 330,
т. 6, вр. чл. 188, т. 3 КТ, съгласно което, при прекратяване без предизвестие - от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
В случая ищецът е получил изявлението за прекратяване на трудовия договор на
03.01.2024г., т.е. от този момент би настъпил конститутивният ефект на прекратяването, като
предвид императивността на това правило страните на могат да се отклонят от него, т.е.
работодателят не може да уговори друг момент, в който трудовият договор се счита за
прекратен, както е сторил в настоящата хипотеза, отбелязвайки в заповед № 7 /03.01.2024г.,
че трудовото правоотношение се счита за прекратено, считано от 04.01.2024г.
В този смисъл е и утвърдената съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени в Решение
№ 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК 4Съгласно чл. 335, ал. 1
КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор с
предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в
случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на получаване на писменото
изявление за това от работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия
договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да
достигне до работника.
В аналогичен смисъл са и разясненията, дадени при хипотезата на прекратяване на трудов
договор по взаимно съгласие. Съгласно мотивната част на Решение № 1333 от 19.01.2009 г.
по гр. д. № 704/2005 г., III г. о. и Решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г., IV г.
о., в момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на
отговора, трудовото правоотношение се прекратява, а издаването на последващ акт от
работодателя в този смисъл има само констативно действие. В конкретния случай, както
правилно е приел въззивния съд, вписването на друга дата в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не обуславя нейната незаконност,
доколкото последната няма правопораждащо, а констативно действие и не обуславя промяна
на момента на прекратяване на трудовия договор, когато той е определен в закона. След като
вписването на предходна дата не поражда правни последици по отношение на прекратяване
на договора по взаимно съгласие, това действие не обосновава и незаконност на
14
уволнението и неговата отмяна.
В случая заповед № заповед № 7 /03.01.2024г., както правилно е отбелязал ищецът има само
констативен характер, като както е отбелязано в цитираните Решения на ВКС Решение №
1333 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 704/2005 г., III г. о. и Решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр.
д. № 1109/2009 г., IV г. о., „вписването на друга дата в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не обуславя нейната незаконност,
доколкото последната няма правопораждащо, а констативно действие и не обуславя промяна
на момента на прекратяване на трудовия договор, когато той е определен в закона“.
В случая моментът на прекратяване на трудовото правоотношение на основание налагане
наказание дисциплинарно наказание е законово определен – чл. 333, т. 3 КТ и това е
моментът на връчване на тази заповед на служителя, който по делото се установи, че е
настъпил на дата 03.01.2024г.
Т.е. ищецът има право да претендира обезщетение за оставане без работа до 03.07.2024 г.
В случая, ищецът го е претендирал от 03.01.2024 г. –л. 2 от делото до 03.07.2024г.
Видно от заключението от ССЕ /л. 98 от делото/ последният пълен отработен месец на
ищеца при ответника е месец август 2023г., като общият размер на брутното трудово
възнаграждение за този месец, включващ основното такова и допълнителните с постоянен
характер – за допълнителен стаж и прослужено време възлиза на сумата от 2852 лв. или или
за месец януари 2024г. на ищеца му се дължи обезщетение за 21 дни оставане без работа
/през този месец работните дни са били 22/ или общият размер на обезщетението за месец
януари 2024г възлиза на 2722.36.
Или за периода 03.01.2024г.-03.07.2024г., ако ищецът бе останал да работи при ответника
щеше да получи брутно трудово възнаграждение в общ размер от 17354.36 лв./съдът не
кредитира заключението от допълнителната ССЕ в частта, в която е изчислено, че този общ
размер възлиза на сумата от 17112 лв., доколкото вещото лице е приело, че трудовото
правоотношение е прекратено , считано от 04.01.2024г и и щецът има право на 20
неотработени дни, а той има право на 21 неотработени дни, тъй като правоотношението е
незаконно прекратено от 03.01.2024г.
От допълнителното заключение от ССЕ се установява, че ищецът, считано от м. 2.2024г. до
м. 07.2024г. е работил при други работодатели - МЦ П., МБАЛ П., Столична община – район
К. п. като разликата между общият размер на брутните възнаграждения, които е получавал
докато е работил при тях и общият размер на възнаграждението, което би получил при
ответника за този период възлиза на сумата от 2337.51лв.
Установи се, че обезщетението за оставане без работа за периода 03.01.-31.01.2024г. възлиза
на 2722.36лв. или общият размер на обезщетението за незаконното уволнение възлиза на
сумата от 5059.87лв., като с оглед прниципа на диспозитивното начало този иск следва да се
уважи за целия претендиран размер от 4817.51лв., поради което и този иск следва да се
уважи като основателен и доказан за целия предявен размер, след допуснато изменение на
цената на иска по реда на чл. 214 ГПК.
15
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 4874 лв.,
като съдът намира възражението на ответника за прекомерност на този вид разход поради
факта, че делото се отличава с фактическа и правна сложност – критерии, които следва да се
съобразят при преценката за основателност на така релевираното възражение за
прекомерност.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в общ размер от 353 лв., както и депозит за вещо лице по
ССЕ в общ размер от 500 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Д. Л. В. , ЕГН **********, гр.
С., ж.к. К. п., бл. 17, вх. В, ап. 54, извършено със Заповед № РД-36/03.01.2024г. на
Изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, въз основа на която е издадена
Заповед № 7/03.01.2024г, , като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ по иск предявен от Д. Л. В. , ЕГН **********срещу УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 344, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Л. В. , ЕГН *******, на длъжността “Техник компютърни
системи“ в отдел „Информационни технологии“ при „УМБАЛСМ Н. И. П.“ ЕАД ”, която е
заемал преди уволнението му със Заповед № РД-36/03.01.2024г. на Изпълнителния директор
на УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, въз основа на която е издадена Заповед № 7/03.01.2024г, по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Д. Л. В. , ЕГН
******* сумата от обезщетението за оставане без работа за периода от 4817.51лв за периода
от 03.01.2024г. до 03.07.2024г., ведно със законната лихва от 08.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за адвокат в размер на 4874 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК УМБАЛСМ „Н.И.
П.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в по сметка на СРС държавна такса в общ размер от
353 лв., както и депозит за вещо лице по ССЕ в общ размер от 500 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл III ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е осъден УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД да заплати на Д. Л. В. ,
ЕГН ******* сумата от обезщетението за оставане без работа за периода от 4817.51лв за
периода от 03.01.2024г. до 03.07.2024г., ведно със законната лихва от 08.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
16
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от него на страните, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба пред СГС в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17