№ 2539
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100513417 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили жалби с вх. № 25552 от 05.11.2021 г. при СГС, подадени
от Д. Б. и Т. Б. и от „Д. 3“ ЕООД срещу действия на ЧСИ М.Б. по принудителното
изпълнение по изп. дело № 20218380407830 по описа на ЧСИ М.Б., изразяващи се в опис на
магазин №5, находящ се в гр. София, Столична община, район Средец, бул. *******, с вход
откъм ул. „Петър Парчевич“, находящ се на приземния етаж на жилищната сграда, със
застроена площ от 20.94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м., заедно с разположеното на север
складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м.
В жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б. са изложени твърдения, че по изпълнително дело
№20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ, е бил извършен опис на
недвижими имоти, представляващи магазин №5, находящ се в гр. София, Столична община,
район Средец, бул. „******* с вход откъм ул. „Петър Парчевич”, находящ се на приземния
етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 20,94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м.,
заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м. 1/4
идеални части от посочените имоти били предмет на договорна ипотека, сключена между
взискателя К. Л. А. и длъжника Е.А.М. на 24.06.2020 г. Твърди се, че жалбоподателите, а не
ипотекарният длъжник Е.А.М., са собственици на ипотекираните недвижими имоти, както и
че Д. С. Б. и Т. Г. Б. са трети за изпълнителното дело лица, които упражняват владение върху
него от 2011 г. и понастоящем. Сочат, че правото им на собственост върху складовото
помещение е признато с влязло в сила съдебно решение по предявен от тях срещу А.Г.М. и
М.Й.М. (наследник на Й.Г.М.) установителен иск по чл. 124 ГПК, след като с определение
1
№60285 от 28.06.2021 г., по гр.д. №438/2021 г., на ВКС, I ГО, с което не е било допуснато до
касационно обжалване решение №2845 от 08.05.2020 г., по в.гр.д. № 858/2018 г., на СГС.
Изтъкват, че в мотивите на съдебното решение било прието, че настоящите жалбоподатели
упражняват непрекъснато владение върху магазин №5 и складовото помещение от 2011 г.
Излагат доводи, че след вписването на 16.10.2013 г. 1/4 ид.ч. от процесните имоти са дарени
на 14.12.2019 г. от А.М. на Е.А.М. и Д.А. М., като Е.М. учредява договорна ипотека в полза
на ипотекарния кредитор К. Л. А.. След снабдяване с изпълнителен лист, последният
образува настоящото изпълнително дело при ЧСИ М.Б., който вписва възбрана върху
ипотекираната 1/4 ид.ч от имота на 09.08.2021 г.
Предвид изложеното от жалбоподателите, че са собственици на процесните магазин
и складово помещение, считат, че извършените от ЧСИ действия по описване на тези имоти
са незаконосъобразни, поради което молят жалбата им да бъде уважена.
По настоящото дело е подадена и жалба от „Д. 3“ ЕООД, чрез управителя Х.И., в
която излага аналогични твърдения, като тези в жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б. относно
титулярството на правото на собственост, извършения опис и наличието на влязло в сила
решение в полза на настоящите жалбоподатели – физически лица. В допълнение
дружеството поддържа, че е наемател на магазина, считано от 09.06.2017 г. до 20.08.2021 г.,
на която дата му е била отнета фактическата власт посредством извършения опис.
Облигационното правоотношение е било възникнало по силата на сключен между „Д. 3“
ЕООД и Д. С. Б. договор за наем от 09.06.2017 г. и анекси към него с нотариална заверка на
подписите. Поддържа, че владее имота, който ползва за търговски цели и съхранява в него
движими вещи – стоки, като след отнемане на достъпа му до него, извършен от ЧСИ М. Б.,
дружеството е в невъзможност да извършва обичайната си търговска дейност.
Предвид изложеното моли жалбата му да бъде уважена и извършеният опис да приет
от съда за незаконосъобразен.
Взискателят по изпълнителното дело К. Л. А., чрез адв. Х.К. с надлежно учредена
представителна власт по дело, оспорва подадените две жалби и моли същите да бъда
оставени без уважение. Поддържа, че опис на 20.08.2021 г. е бил извършен от помощник
ЧСИ само по отношение на магазин №5, но не и на складовото помещение. Сочи, че
съдебните претенции на Д. С. Б. и Т. Г. Б. са били само по отношение на складовото
помещение, но не и по отношение на магазин №5. Възразява, че приложеният договор за
наем от „Д. 3“ ЕООД и анекс от 10.06.2021 г. са без нотариална заверка на подпис и
съдържание, както и липсвали посочените анекси то 08.06.2019 г. и от 10.06.2020 г., поради
което договорът за наем е непротивопоставим на взискателя.
В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви ЧСИ М.Б. излага, че описът е
извършен след справка в агенция по вписванията, в която не е установено отбелязано
съдебно решение, а изисканите данъчна оценка, кадастрална схема и нотариален акт за
договорна ипотека, обезпечаваща дълга на Е.А.М. срещу К. Л. А., не сочели, че
жалбоподателите са собственици на недвижимия имот.
2
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира подадените жалби за процесуално допустими, доколкото са подадени от
легитимирани лица, в законоустановения срок и са насочени срещу действия на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване. Разгледана по същество жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б.
е частично основателна, а тази на „Д. 3“ ЕООД – изцяло неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Изпълнително дело №20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ е
образувано по искане на взискателя на К. Л. А. срещу Е.А.М. за събиране на парично
вземане. Последното е било обезпечено с договорна ипотека, учредена от длъжника в полза
на взискателя с нотариален акт №32, том III, рег. №6821, дело №379/2020 г. от 24.06.2020 г.,
вписана в Агенция по вписванията на същата дата.
Предмет на ипотеката е 1/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин №5,
находящ се в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „******* с вход откъм ул.
„Петър Парчевич”, находящ се на приземния етаж на жилищната сграда, със застроена площ
от 20,94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м., заедно с разположеното на север складово
помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м., който магазин е с кадастрален
идентификатор №68134.102.133.1.5, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху поземления имот.
Страните не спорят, а и от представените и неоспорените по делото писмени
доказателства - електронна справка за отдалечен достъп до данни от Сл. вп. – гр. София (л.
35-37 от делото) и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания (л. 112-113) за
процесния магазин №5 и складово помещение, се установява, че Е.А.М. е придобил правото
на собственост върху ипотекираните 1/4 ид.ч. от недвижимия имот въз основа на договор за
дарение от А.Г.М., вписано в имотния регистър на 04.12.2019 г.
С протокол за опис от 20.08.2021 г. по изп. д. №20218380407830, по описа на ЧСИ
М.Б., е описан следния недвижим имот, собственост на длъжника Е.А.М. и М.Й.М., Д.А. М.
– Б., Г.Н.К.: магазин №5, находящ се в гр.София, Столична община, район Средец, бул.
*******, с вход откъм ул. „Петър Парчевич“, находящ се на приземния етаж на жилищната
сграда, със застроена площ от 20,94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м., заедно с разположеното
на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м., който магазин е нанесен в
кадастралната карта с идентификатор №68134.102.133.1.5, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ
№1, в кв. 390, по плана на гр. София, местност „Центъра“, целият с площ от 297,20
кв.м.
С определение №60285 от 28.06.2021 г., по гр.д. №438/2021 г., на ВКС, I ГО, не е
било допуснато до касационно обжалване решение №2845 от 08.05.2020 г., по в.гр.д. №
858/2018 г., на СГС II-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 31.01.2017 г., по
гр.д. №44471/2012 г., на СРС, в частта, в която са уважени предявените от Д. С. Б. и Т. Г. Б.
срещу А.Г.М. и Й.Г.М., починал в хода на процеса и заместен от М.Й.М., искове за
установяване правото на собственост върху складово помещение с обща светла площ от
3
11,56 кв. м., находящо се на кота +1,25, в гр. София, бул. „******* с вход откъм ул. „Петър
Парчевич”, както и в частта по насрещните искове на А.Г.М. и Й.Г.М. Д. срещу С. Б. и Т. Г.
Б. с правно основание чл. 108 ЗС за същото складово помещение с обща светла площ от
11,56 кв.м. Следователно, по аргумент от чл. 296, т. 3, предл. 1 от ГПК във визираните части
първоинстанционното решение е влязло в сила на 28.06.2021 г.
Със същото определение ВКС е допуснал до обжалване горепосоченото въззивно
решение в частта, с която е потвърдено решение от 31.01.2017 г. по гр.д. №44471/2012 г. на
СРС, в частта с която са отхвърлени насрещните искове на А.Г.М. и Й.Г.М., починал в хода
на процеса и заместен от М.Й.М., срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл. 108 ЗС
относно магазин №5, находящ се в гр. София, бул. „******* със светла площ от 15,30 кв. м.
С решение от 06.04.2022 г. по гр.д. №438/2021 г., на ВКС, I ГО, в допусната до
касационно обжалване част, решение №2845 от 08.05.2020 г., по в.гр.д. № 858/2018 г., на
СГС II-г въззивен състав, е отменено и е признато за установено по отношение на Д. С. Б. и
Т. Г. Б., че А.Г.М. и Й.Г.М., починал в хода на процеса и заместен от М.Й.М., са
собственици на магазин №5, находящ се в гр. София, бул. „******* със светла площ от 15,30
кв. м., както и са осъдени да предадат владението върху магазина. Независимо че това
решение е представено от настоящите жалбоподатели във вариант, поместен в сайта на
ВКС, в който не са посочени пълните имена на страните, а само техните
инициали/съдебният акт е обезличен/, доколкото няма спор между страните, а и самите
жалбоподатели признават, че съдебното решение касае именно спора за собственост върху
магазин №5.
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната.
Предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е
законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда,
доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното
действие. В доказателствена тежест на длъжника, респ. взискателя, е да установят правото
на собственост на длъжника върху веща, предмет на принудително изпълнение, като
третото лице следва да докаже твърдението си, че в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. С оглед
провеждане на насрещно доказване трето лице може да установи, че то е собственик на
имота, по който начин би отрекло правата на длъжника.
Извършването на опис е действие по принудително изпълнение, което поражда
правен интерес за третото лице да подаде жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК. Фактически неверни
са твърденията на взискателя, че описът касае единствено магазин №5, но не и складово
4
помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м., тъй като в протокола за опис е посочено
обратното, а именно съдържанието на същото установява по отношение на кой имот е
извършен описа, т.е. индивидуализацията се съдържа в извършения опис. Необходимо
е да бъде направено уточнението, че складовото помещение, посочено в протокола за опис, а
и в договорната ипотека, учредена в полза на К. Л. А., като част от магазин №5, не е
различно от складовото помещение, предмет на уважения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от Д. С. Б. и Т. Г. Б. срещу А.Г.М. и Й.Г.М.. Това е видно от мотивната част на
решението на ВКС, в което е изложено, че една от границите на магазина е складово
помещение, за което е налице влязло в сила в същото производство решение, с което е
признато, че Д. С. Б. и Т. Г. Б. са собственици. Именно в този смисъл са се произнесли и
първата и въззивна инстанция, а касационната инстанция с определението си от 28.06.2021 г.
не е допуснала до касационно обжалване насрещните искове на А.Г.М. и Й.Г.М. Д. срещу
С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл. 108 ЗС за складово помещение с обща светла площ
от 11,56 кв.м.
Страните по делото не спорят, че на 09.08.2021 г е наложена възбрана върху магазина
и складовото помещение (видно и от представените удостоверения за тежести, както и
електронна справка за отдалечен достъп от АВ) и към този момент имотите са се намирали
във владение на Д. С. Б. и Т. Г. Б..
С влизане в сила на решение от 31.01.2017 г., по гр.д. №44471/2012 г., на СРС,
поради недопускането му до касационно обжалване в частта, в която е уважен иска на Д. С.
Б. и Т. Г. Б. срещу А.Г.М. и Й.Г.М., починал в хода на процеса и заместен от М.Й.М. за
установяване правото на собственост върху складово помещение с обща светла площ от
11,56 кв. м., находящо се кота +1,25, в гр. София, бул. „******* с вход откъм ул. „Петър
Парчевич”, както и по насрещните искове на А.Г.М. и Й.Г.М. срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. с
правно основание чл. 108 ЗС за същото складово помещение с обща светла площ от 11,56
кв.м., е отречено правото на собственост и на длъжника по и.д. №20218380407830 Е.А.М.
по отношение на този обект. Същият се явява приобретател по силата на договор за
дарение на процесната 1/4 ид.ч., дарена му от А.Г.М. и доколкото праводателят не е
притежавал правото на собственост, същото не може да премине и в патримониума на
правоприемника Е.М., поради което и към момента на налагане на възбраната не се
установява той да е бил собственик. Ето защо по отношение на описаното складово
помещение жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б. се явява основателна. Ето защо Протокола за опис
на недвижимо имущество от 20.08.2021 г., по изпълнително дело №20218380407830, по
описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ следва да бъде отменен по отношение на
СКЛАДОВОТО ПОМЕЩЕНИЕ с обща светла площ от 11,56 кв.м.
Не следва да бъде уважена обаче жалбата, насочена срещу описа на самия магазин
№5 (без складовото помещение), тъй като жалбоподателите са обвързани от силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила като окончателно решение на ВКС от 06.04.2022 г., с
което се установява спрямо тях, че А.Г.М. и Й.Г.М. са собственици на процесния магазин
№5. По аналогични на горните съображения, с така постановеното решение длъжникът
5
доказва, че му е надлежно прехвърлено правото на собственост чрез дарение от неговия
праводател А.Г.М.. Доколкото не се спори, а и не се установява към момента на налагане на
възбраната, а и понастоящем, длъжникът да е загубил правото си собственост върху магазин
№5, принудителното изпълнение е било законосъобразно насочено към този недвижим
имот.
Жалбата, депозирана от трето лице „Д. 3“ ЕООД, съдът намира за изцяло
неоснователна. Съгласно приложените от самия жалбоподател договор за наем от 09.06.2017
г. и анекс от 08.06.2018 г. и анекс №2 от 10.06.2019 г. и анекс №3 от 10.06.2019 г. и анекс
№4 от 10.06.2021 г. дружеството се явява наемател на помещение с площ от около 25 кв.м.,
находящо се в гр. София, бул. *******, с вход откъм, ул. „Парчевич“, което го легитимира
като държател на недвижимия имот. Следователно, лицето не се явява владелец на
процесния магазин №5, дори и да се приеме, че последният е идентичен с описаното в
договора за наем търговско помещение. Неотносими към предмета на настоящия спор са
твърденията, че в магазина се съхранява собствена на дружеството стока, доколкото се
обжалва само описа, извършен на 20.08.2021 г., който е насочен единствено върху недвижим
имот, но не и върху движими вещи. Предвид че „Д. 3“ ЕООД не доказва да упражнява
фактическа власт с намерение да държи недвижимия имот като свой, т.е. че владее вещта, то
и жалбата му следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 500, ал. 1 ГПК, когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен
имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само
идеалната част на длъжника. Тъй като описът е извършен за дълг единствено на длъжника
Е.А.М., макар и последният да притежава само 1/4 ид.ч. от него, описът следва да се отмени
за цялото складово помещение.
Предвид частичната основателност на жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б. длъжникът и
взискателят следва да бъдат осъдени да заплатя на всеки от жалбоподателите разноски за
адвокатско възнаграждение. Минимално предвиденото в чл. 11 от НМРАВ е в размер на 300
лв., тъй като делото се разглежда в открито съдебно заседание. Съдът намира, че с оглед
проведените две съдебни заседание и фактическата и правна сложност на делото, която не е
висока, адвокатските възнаграждения, за които има данни, че са заплатени от всеки от
жалбоподателите в размер от по 1000 лв. без ДДС, следва да се редуцират до сумата от 500
лв. Искането да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от по 300 лв. за
подадена молба по чл. 438 ГПК за спиране на принудителното изпълнение е неоснователно,
доколкото жалбата, в която е обективирано искането, е депозирана лично от двамата
жалбоподатели, а не от техните адвокати. Следователно, на Д. С. Б. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв., а на Т. Г. Б. в размер на 600 лв. с ДДС
(500 лв. + 100 лв. ДДС), тъй като са налице данни, че заплатеното от нея включва и ДДС.
Взискателят не е претендирал разноски, а поради неоснователността на жалбата на
„Д. 3“ ЕООД, сторените от него разходи в настоящото производство остават в негова
тежест.
Така мотивиран, Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протокол за опис на недвижими имущество от 20.08.2021 г., по
изпълнително дело №20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ, в
частта в която е описано СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ с обща светла площ от 11,56
кв.м., находящо се на север от магазин №5, на адрес гр. София, СО, р-н „Средец“, бул.
*******.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Д. С. Б. и Т. Г. Б., срещу извършен
по изпълнително дело №20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838, опис на
недвижимо имущество, обективиран в протокол от 20.08.2021 г., в частта, в която е описан
МАГАЗИН №5, находящ се в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „******* с
вход откъм ул. „Петър Парчевич”, на приземния етаж на жилищната сграда, със застроена
площ от 20,94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „Д. 3“ ЕООД срещу опис на недвижимите
имоти, посочени в протокол за опис от 20.08.2021 г., извършен по изпълнително дело
№20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА К. Л. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „******* и
Е.А.М. с ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. *******, да заплатят общо на всеки един
от жалбоподателите – физически лица сторени в настоящото разноски, както следва: на Д. С.
Б. с ЕГН ********** – сумата от 500 лв. и на Т. Г. Б. с ЕГН ********** – сумата от 600 лв. с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7