Р Е Ш Е Н И Е

     гр. Ихтиман, 27.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                           председател:     РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

            при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1072 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

М.Д.Н. *** ЕГН ********** е предявил иск срещу „О...“ ООД ЕИК .....със седалище и адрес на управление гр. Д....., ул. „Т.....“ № ….за заплащане на сумата от 510 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2018 г., както и сумата от 224 евро, представляваща част от командировъчни пари, ведно със законната лихва, считано от ………..2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е работел при ответника като шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, международни превози, като трудовото правоотношение му е било прекратено на ………...2018 г., като ответникът не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец март, както и дължими командировъчни в размер на 54 евро на ден. В уточняваща молба от ………….2018 г. се твърди, че ответникът му е изплатил  …………евро от дължимите командировъчни.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди, че всички дължими суми на ищеца след прекратяване на трудовите правоотношения между страните, са били изплатени.

В съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на исковете, като по отношение на иска по чл. 128 КТ  за заплащане на трудово възнаграждение размерът му е намален на ………. лева, а по отношение на обезщетението на командировка размерът е увеличен на …………. евро.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а и от представения по делото трудов договор № …………..2018 г. се установява, че ищецът е работел при ответника като шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, като на ………….2018 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено. В трудовия договор е уговорено, че обезщетението за командировка е в размер на ……………. евро на ден.

По делото е представена декларация от ищеца от ……………….2018 г., с която той е дал своето съгласие да бъде командирован за повече от тридесет дни за изпълнение на трудовите си задължения извън мястото си на работа.

Със Заповед № …………….2018 г. на управител  на ответника ищецът е бил командирован в Европейския съюз за срок от ………….2018 г. до …………...2018 г., като в заповедта е посочено, че дневните и квартирни пари са за сметка на „О...“ ООД

От представената Заповед № …………..2018 г. на управителя на „О...“ ООД се установява, че на ……………...2018 г. е била прекратена командировката на Н. във връзка с подадена молба за напускане.

От страна на ответника е представен и фиш за заплати за месец март 2018 г., съгласно който дружеството е начислило за отработени 20 дни в месеца сумата от …….. лева

Представен е и разходен касов ордер от …………..2018 г. за сумата от …………. евро, както и разходен касов ордер от …………2018 г. за сумата от ………….. евро. Допълнително видно от представения пощенски запис от ……………...2018 г.  ищецът е получил и сумата от …………. лева като остатък от заплата за месец март 2018 г.

От заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че дължимото обезщетение дза командировка за периода от …………...2018 г. до ………….2018 г. е в размер на …………..евро. Вещото лице е приспаднало изтеглени от получена от ищеца карта /T…. ../ ………….., като е приел че посочената сума е изтеглена за лични нужди, тъй като ищецът не е представил разходооправдателни документи.

В допълнително изготвеното заключение е посочено, че зачисленият на ищеца товарен автомобил се е намирал извън територията на страната и е извършвал курсове по повод международен превоз на товари за периода от ………...2018 г. до ………..2018 г.

Съдът няма основание да не се довери на заключението на вещото лице, като приема, че същото е било обективно и безпристрастно при отговора на поставените му въпроси.

Съдът намира, че възражението на ответника относно приемането на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за неоснователно, доколкото същият е бил редовно призован и преди датата на съдебното заседание не е възразил досежно неспазване на срока по чл. 199 ГПК

От правна страна:

Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В настоящия случай не е спорно, че между страните в производството е съществувало трудово правоотношение за исковия период, по което ищецът е престирал работната си сила.

В тежест на работодателя бе да установи, че е изплатил надлежно дължимото трудово възнаграждение през времето, в което работника е полагал труд при него.

Съобразно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е начислил за отработените от ищеца 20 работни дни трудово възнаграждение в размер на ……………. лева, като фактически чрез пощенски запис му е заплатил сумата от ………… лева. Липсват доказателства задължението на работодателя да е било изпълнено, поради което и ответното дружество дължи на ищеца сумата от ………. лева.

Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. Задължението на работодателя за заплащане на командировъчни средства има за предназначение да компенсира неудобствата, свързани с изпълнение от работника на трудови функции извън населеното място на работата и местоживеенето му и поради това представлява елемент от задължението на работодателя да осигури условия за изпълнение на уговорената работа /чл. 124 и чл. 127 КТ/. Редът и условията за заплащане на командировъчни средства при командироване в чужбина са регламентирани в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /приета с ПМС № …………….2004 г., изм и доп./. В настоящия случай ищецът претендира заплащане на незаплатената от ответника част от полагащите му се командировъчни средства за командировка в чужбина за периода от ……………..2018 г. до ………….2018 г., която се е осъществила въз основа на Заповед № …………..2018 г. и твърди, че е получил сумата от ……………. евро.

От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че фактически ищецът е управлявал зачисления му товарен автомобил за периода от …………..2018 г. до ……………..2018 г. Едновременно с това декларацията на ищеца, с която се е съгласил да бъде командирован за повече от ………..дни извън територията на страната е от ……………..2018 г. В случая, след като заповедта за командировка не отговаря напълно на изискванията на чл. 5 от Наредбата за служебните командировки и специализации, съдът приема за начало на фактическото командироване ………….2018 г., а за край-…………..2018 г., когато е подадена молбата на ищеца. Затова и размерът на обезщетението по чл. 215 КТ е за ………..дни или сумата от ………..евро.

Съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че ищецът е теглил за лични разходи суми от предоставената му карта, с която е зареждал управлявания от него товарен автомобил. Единствените реално получени суми от ищеца са тези, описани в издадените разходни касови ордери, които възлизат на ………….. евро. Ищецът не оспорва, че е получил ………… евро във връзка с осъществената командировка.

Съдът намира, че приложените по делото разпечатки от предоставената на ищеца карта не са представени по надлежния ред, а са приложени към експертизата, не са заверени с надлежен превод, а и не удостоверяват основанието на което са извършени трансакциите.

Ето защо съдът приема, че ответникът фактически дължи на ищеца обезщетение за командировка в размер на ………… евро, като за разликата до предявения размер от …………. евро искът се явява неоснователен.

По разноските

На ищеца следва в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени сторените разноски, които възлизат на ……….. лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6  от ГПК, както и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът следва да заплати по сметка на ИРС сумата от …………. лева държавна такса, както и сумата от ……….. лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „О...“ ООД ЕИК .....със седалище и адрес на управление гр. Д....., ул. „Т.....“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ НА М.Д.Н. *** ЕГН **********, сумата от .................лева и ……………./, представляващи дължимо трудово възнаграждение за месец март 2018 г., както и сумата от на …………… евро /……………..евро/ представляваща обезщетение по чл. 215 КТ за командировка за периода от ……………...2018 г. до …………….2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на иска /…………...2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.Н. ***, срещу „О...“ ООД ЕИК .....за разходи за командировка до пълния предявен размер от …………… евро.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъжда на ищеца  възнаграждение за работа.

 

ОСЪЖДА „О...“ ООД ЕИК .....със седалище и адрес на управление гр. Д....., ул. „Т.....“ № …… ДА ЗАПЛАТИ НА М.Д.Н. *** ЕГН **********, сумата от ……………… /……………../ лева изплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „О...“ ООД ЕИК .....със седалище и адрес на управление гр. Д....., ул. „Т.....“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИРС сумата от …………..лв. /.…… лева/ - държавна такса, както и сумата от ……….лв. /………………….. / – изплатено възнаграждение на вещото лице, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.

 

Решението в частта, с която се допуска предварително изпълнение подлежи на обжалване пред СОС с частна жалба в седмичен срок, а в останалата част подлежи на обжалване пред СОС с въззивна жалба в двуседмичен срок, които срокове започват да текат от днес.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

Районен съдия: 

                                                                                                                      (Р. Йорданова)