Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1652 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Н.А.Н. срещу решение №
3057 от 05.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 17160 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, четиридесет и шести състав, с което е прието за установено
в отношенията между страните по иска на Ф. И.С. срещу въззивника, че Ф. И.С. е
собственик на 1/5 идеални части от
подземен паркинг, находящ се в сутерена на сграда в град Варна - ул.
"Св. св.K.и M." № ** с идентификатор
10135.5506.836 по КК и КР на града, с площ на паркинга 75,90 кв.м, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място; осъден е въззивника да предаде на Ф. И.С. владението на реална част от имот с
идентификатор 10135.5506.836 по КК и КР на град Варна, съобразно извършено с
нотариален акт № 35, том. 1, per.№ 622, дело № 35/2008 г.
на нотариус per.№ 434 на Нотариалната камара разпределение на
ползването, която реална част представлява паркомясто № 1 с площ 12,08 кв.м, с
идентификатор 10135.5506.836.1.28 по КК и КР на град Варна при граници: на
същия етаж 10135.5506.836.1.29, над обекта- няма, под обекта – няма; осъден е
въззивника да заплати на Ф. И.С. сумата
от 1 333,80 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване за периода 01.12.2016 г. до 13.11.2018 г.; както и е осъден въззивника
да заплати на Ф. И.С. сумата от 1
412,99 лева, представляваща сторените по делото пред първата инстанция
разноски за държавна такса, вещи лица и адвокатско възнаграждение, основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че ответникът /въззивник/ е придобил процесния имот на
деривативно основание и е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
сделката е лишена от предмет. Сочи се, че паркомястото е получило кадастрален
номер. Оспорва се идентичността на паркомястото, притежавано от ищцата, и това,
закупено от ответника. Оспорва се също така, че ищцата притежава такова
паркомясто, както и че го е владяла, респективно претендираното обезщетение за
ползване. Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него
бъде постановено друго в посочения смисъл.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, като в него се излагат
съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищцата е собственик на 1/5 идеални части от подземен паркинг, находящ се в
сутерена на сграда в град Варна - ул. "Св.св. K.и M." № ** с идентификатор 10135.5506.836 по кадастралната
карта /КК/ на града, с площ на паркинга 75,90 кв.м по силата на договор за
учредяване взаимно право на строеж, обективиран в нотариален акт /НА/ № 35, том
І, per.№ 622, дело № 35/2008 г. на нотариус с per.№ 434 на нотариалната камара. Със
същия договор страните по него са разпределили ползването на подземния паркинг,
като на ищцата е отредено ползването на паркомясто № 1 с площ 12,08 кв.м. Навежда
се, че на свой ред ответникът е придобил собствеността върху имот в същата
сграда по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.06.2017 г.
Сочи се, че въпреки изричното несъгласие на ищцата, ответникът ползва
разпределеното й за ползване паркомясто и отказва да го освободи. Ето защо
ищцата с нотариална покана, получена от ответника на 17.10.2018 г. е поканила
ответника да освободи въпросното паркомясто, но това е останало без резултат.
Позовавайки се, че ответникът лишава ищцата от правото на ползване върху
коментираното паркомясто, същата претендира обезщетение за лишаване от правото
на ползване за периода 01.01.2015 г. до 13.11.2018 г.
Ответникът оспорва ищцата да е носител на правото на
собственост върху процесния обект. Сочи, че в сутеренния етаж е имало голямо
наводнение, поради което паркоместата са били неизползваеми до есента на 2017 г.
твърди, че не е получавал покана за освобождаване на обекта. Оспорва
претенцията за обезщетение по размер.
С НА № 35, том І, per.№ 622, дело № 35/2008 г. на нотариус с per.№ 434 на нотариалната камара за учредяване и
взаимно ползване на права на строеж ищцата заедно с трети лица, след като е
учредила право на строеж в полза на „Глобал билд" ЕООД за обекти,
предвидени за изграждане в бъдеща сграда съгласно одобрен идеен проект, е
запазила за себе си правото на строеж за 1/5 идеални части от подземен паркинг, находящ се в
сутерена на сграда в град В. - ул. "Св.св. K.и M."
№ ** с идентификатор 10135.5506.836 по КК на града, с
площ на паркинга 75,90 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. В НА е уговорено,
че Ф.С. ще ползва паркомясто № 1 с площ 12,08 кв.м.
С нотариална покана рег.№ 15656/2018 г. на нотариус
Кънчо Ицков, връчена на ответника Н.Н. на 17.10.2018 г., същият е поканен да
освободи собственото на ищцата паркомясто № 1 и да заплати обезщетение за
ползването, считано от 2015 г.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
27.06.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - С.на ответника Н.А.Н. е
възложен самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.836.1.31 /гараж-
паркомясто № 4/ с площ 18,14 кв.м, находящ се в град В. - ул. "Св.св.
K.и M." № **.
С протокол за въвод във владение от 13.07.2017 г.
ответникът е въведен във владение на описания обект, а именно гараж- паркомясто
№ 4 с площ 18,14 кв.м.
От показанията на свидетелката С.Й.се установява,
че Н. ползвал паркомясто в гаража, считано от 2017 г., когато е бил изграден
подходът към подземния гараж. До 2017 г. паркомястото реално не е било
използваемо. Н. започнал да ползва гаража през есента - септември-октомври 2017
г. Свидетелката посочва, че и ищцата, и ответникът имат паркоместа, които са
обособени в отделни клетки. Посочва, че при влизане в гаража паркоместата се
намират от лявата страна, а паркомястото, което ответникът ползва е първото от
лявата страна.
Свидетелката Н.С.Г.- дъщеря на ищцата, чиито
показания съдът цени при условията на член 172 от ГПК - обяснява, че
паркоместата в подземния гараж са направени като клетки. Сочи, че след
наводнението в А. през 2014 г. паркоместата не били използваеми до 2016-2017 г.
След като е направен подход към паркоместата, свидетелката не е допускана до
подземния гараж. Н. и трето лице сложили врати към гаража, които се заключвали.
Когато свидетелката успяла да влезе през 2016 г., видяла, че на тяхното
паркомясто има паркирана кола „Фолксваген Пасат" - собственост на
ответника. След две години свидетелката видяла изградена клетка с врата и
решетна щора, която положение се поддържа.
Свидетелят Д.Т.Г. - съпруг на дъщерята на ищцата Н.Г.,
чиито показания съдът цени при условията на член 172 от ГПК - изнася, че през
2016 г. достъпът до гаража бил ограничен, сложена е врата. Паркомястото на
ищцата било зазидано отново през 2016 г. с гипсокартон, сложена била ролетна
щора.
Свидетелят А.С.явства, че гаражите реално са
станали използваеми към края на 2017 г. Сочи, че паркоместата реално са четири,
а не пет. Свидетелят посочва, че ответникът ползва първите места до рампата на
скицата към заключението на вещото лице М.А..
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че с разрешение за строеж №
77/ГИ от 26.08.2016 г. и разрешение за строеж № 86 ГИ от 16.09.2016 г.,
издадени от главния архитект на Община Варна, е започнало строителството на
строеж „Възстановяване проводимостта на източен охранителен канал на
територията на кв. А.". Строежът е въведен в експлоатация с разрешение за
ползване от 24.10.2016 г. След въвеждането в експлоатация е възстановен достъпа
до подземния паркинг. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която с
червен цвят е означило паркомясто № 1, а със син цвят паркомясто № 4. Посочило
е, че на място се ползват общо паркоместа № 1 и № 2, означени със зелен цвят. В
съдебно заседание вещото лице допълнително е уточнило, че ответникът е заел
паркоместа № 1 и № 2 по одобрения инвестиционен проект за сградата. По
кадастрална карта това са места № 28 и № 29, а по документи се констатира, че ответникът
е купил паркомясто № 31.
По делото е изслушано заключение относно средния
пазарен наем процесното паркомясто за периода 10.01.2015г. до 13.11.2018г.,
който според вещото лице е в размер на 57 лева месечно.
Предявеният иск от Ф.С. е с правна квалификация по член 108 от ЗС. С НА
№ 35 от 05.03.2008 г. ищцата е придобила 1/5 идеални части от подземен паркинг,
находящ се в сутерена на описаната сграда, като в същия акт всички собственици
са разпределили ползването подземния паркинг, като са уговорили кой от
съсобствениците кое паркомясто ще полза. В случая на ищцата е предоставено за
ползване паркомясто № 1. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост
на съсобственика включва трите правомощия - да се владее собствената идеална
част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея
при наложените ограничения от закона. В съдебната практика
се приема, че когато съсобствена вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема от правата им,
съсобственикът, чието право е нарушено има интерес да получи фактическата власт
върху реална част от имота, като търсената с иска по член 108 от ЗС може да
бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по
реда на член 32 от ЗС. До извършване на такова разпределение всеки съсобственик
има право да ползва цялата вещ съгласно правата си, тъй като до разпределяне на
ползването не съществува възможност да се установи каква част от имота
съответства на правата на съответния собственик. В конкретния казус чрез
предявяване на ревадикационната претенция ищцата брани правото си да ползва
разпределена й реална част от подземния паркинг.
Видно от приложеното по делото постановление за възлагане ответникът е
придобил паркомясто № 4 от подземния гараж. Настоящият състав на съда намира,
че паркомястото не е самостоятелен обект според даденото в § 5, точка 39 от
допълнителните разпоредби на ЗУТ определение - самостоятелен строеж или реална
част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение. Както правилно е посочено в атакуваното
първоинстанционно решение в случая обект по смисъла на § 5, точка 39 от ДР на ЗУТ
е целият паркинг, независимо от наименованието му. Този извод, че самостоятелен
обект е целият паркинг, а не паркомястото не може да бъде разколебан по никакъв
начин и от посочването в постановлението за възлагане на недвижим имот, че се
възлага самостоятелен обект, тъй като сделката за придобиване на паркомясто е
лишена от предмет.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния такъв
досежно това, че ответникът Н.Н. е придобил идеална част от подземен паркинг,
находящ се в сутерена на сграда в град В. - ул. "Св.св. K.и M." № **,
поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към тях в тази част.
Съсобствената вещ се ползва и управлява по решение на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от вещта, ако не се постигне общо съгласие,
или по решение на съда съгласно разпоредбата на член 32, алинея 2 от ЗС. С
договор съсобствениците могат да разпределят ползването помежду си при условия,
каквито намерят за добре, като договорът ги обвързва докато трае
съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно
съгласие. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един
съсобственик на трети лица при липса на други промени в обстоятелствата, при
които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява
основание да се иска преразпределение на ползването по реда на член 32, алинея 2
от ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед личността на
съсобственика. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 97 от 09.07.2013
г., постановено по гр.д.№ 866/2012 г., I ГО; решение № 1419 от 17.06.2009 г.,
постановено по гр.д.№ 4896/2007 г. на ВКС, II ГО. Следователно, дори и да не е
бил страна по договора за разпределение на ползването, ответникът като частен
правоприемника на „Глобал билд" ЕООД, който е бил страна по договора, е
обвързан така постигнатото споразумение и ново разпределение е недопустимо само
поради промяната в съсобствеността. От събрание по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че ответникът Н. ползва паркомястото, отредено с
извършеното разпределение за ползване от ищцата С.. Ирелевантни се явяват възраженията
на ответника, че на място има четири, а не пет паркоместа, както и че е въведен
във владение на първото място до рампата.
С оглед изложениото настоящият състав на въззивния съд намира, че ищцата
е доказала всички предпоставки за уважаване на предявения от нея иск по член
108 от ЗС.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции по иска с правно основание член
108 от ЗС, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Съгласно член 31
от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато даден съсобственик ползва площ по-голяма от
правата му в съсобствеността за сметка на по-малката от правата в
съсобствеността площ, разпределена за ползване на друг съсобственик,
неравенството се изравнява чрез парично обезщетение при условията на член 31, алинея 2 от ЗС - решение № 291 от
29.11.2011 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 212/2011 г. - II ГО; решение № 1054
от 23.10.2008 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 4478/2007 г., II ГО. Когато съсобствената вещ се ползва само от един или от част от
съсобствениците, неползващият съсобственик има право на основание член 31,
алинея 2 от ЗС да получи обезщетение според притежавания от него
обем права от деня на писменото поискване, което е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение и следва да бъде изразено в писмена форма /нотариална
покана, телеграма, писмо и др./ и да съдържа изрично искане за заплащане на
обезщетение. Документът, съдържащ волеизявлението за обезщетение трябва да бъде
получен от съсобственика, който ползва имота.
Няма спор по делото, че ищцата с нотариална покана е поискала от
ответника да й заплаща обезщетение за ползването на отреденото за нея
паркомясто., като Н. е получил поканата на 17.10.2018 г., от която дата и се
дължи заплащане на обезщетението до предявяване на исковата молба на 13.11.2018
г. При съобразяване на установения от оценителната експертиза среден пазарен
наем за периода по 57 лева на месец, дължимата на ищцата обезщетение се равнява
на 53,20 лева. За останалия претендиран период – предмет на въззивната жалба –
от 01.12.2016 г. до 17.10.2018 г. и за сумата над 53,20 лева до 1333,80 лева
исковата претенция следва да се отхвърли.
Поради
частично несъвпадане на изводи на двете инстанции по този иск, то решението на
ВРС частично следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго в
посочения смисъл.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 1
от ГПК въззивникът дължи направените от въззиваемия пред първата и настоящата
инстанция разноски. Тези разноски съобразно представените списъци по член 80 от
ГПК са в размер на 437,43 лева за държавна такса, 500 лева за възнаграждение на
вещите лица и 2 000 лева възнаграждение за един адвокат, общо
2 937,43 лева, пред първата инстанция, и 1 100 лева възнаграждение за
един адвокат пред въззивната инстанция. Доколкото в договорите за правна помощ
и съдействие не е уговорено каква част от адвокатското възнаграждение е
заплатена за отделните искове, то съдът намира, че това е по равно. От
заплатената държавна такса сумата от 61,43 лева е по иска по член 108 от ЗС, За
възнаграждение на вещото лице по СТЕ са заплатени от ищцата 300 лева, а за
възнаграждение на другото вещо лице – 200 лева. С оглед изложеното ответникът Н.
следва да бъде осъден да заплати на ищцата С. сумата от 1 370,35 лева
разноски пред първата инстанция и 571,94 лева разноски пред въззивната, общо
1 942,29 лева.
Според член 78, алинея 3 от ГПК ищцата дължи разноски на ответника
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът е представил списъци по член 80
от ГПК, според които е направил следните разноски: 900 лева за възнаграждение
на един адвокат пред първата инстанция и пред въззивната – също 900 лева за
възнаграждение на един адвокат и заплатена държавна такса за въззивното
обжалване от 57,38 лева. В договорите за правна помощ и съдействие не е
уговорено каква част от адвокатското възнаграждение е заплатена за отделните
искове, то съдът намира, че това е по равно. С оглед изложеното С. следва да
бъде осъдена да заплати на Н. сумата от 447,45 лева за първата инстанция и
сумата от 457,67 лева за въззивната, общо – 905,12 лева.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3057 от 05.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 17160 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна,
четиридесет и шести състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните по иска на Ф. И.С. срещу Н.А.Н., че Ф. И.С. е собственик на 1/5 идеални части от подземен паркинг, находящ
се в сутерена на сграда в град В. - ул. "Св. св.K.и M." № ** с
идентификатор 10135.5506.836 по КК и КР на града, с площ на паркинга 75,90
кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място; осъден е Н.А.Н. да предаде на Ф. И.С. владението на реална част от имот с
идентификатор 10135.5506.836 по КК и КР на град Варна, съобразно извършено с
нотариален акт № 35, том. 1, per.№ 622, дело № 35/2008 г. на нотариус per.№ 434 на Нотариалната камара
разпределение на ползването, която реална част представлява паркомясто № 1 с
площ 12,08 кв.м, с идентификатор 10135.5506.836.1.28 по КК и КР на град Варна
при граници: на същия етаж 10135.5506.836.1.29, над обекта- няма, под обекта –
няма.; както и в частта, с която е осъден Н.А.Н. да заплати на Ф. И.С. сумата
от 53,20 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на
посоченото паркомясто за периода 17.10.2018 г. до 13.11.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 3057 от 05.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 17160 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна,
четиридесет и шести състав, в частта, с която е осъден Н.А.Н. да заплати на Ф. И.С.
разликата над сумата от 53,20 лева до
присъдената сума от 1 333,80 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване за периода 01.12.2016 г. до 17.10.2018 г.; в
частта, с която е осъден Н.А.Н. да заплати на Ф. И.С. сумата от 1 412,99 лева, представляваща
сторените по делото пред първата инстанция разноски за държавна такса, вещи
лица и адвокатско възнаграждение, основание член 78, алинея 1 от ГПК; както и в
частта, с която е осъдена Ф. И.С. да заплати на Н.А.Н. сумата от 386,14 лева, представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, основание член 78,
алинея 3 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. И.С. ЕГН ********** *** против Н.А.Н. ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата за разликата над
53,20 /петдесет и три 0,20/ лева до присъдената сума от 1 333,80 /хиляда триста тридесет и три 0,80/ лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване за периода 01.12.2016 г. до 17.10.2018 г., на основание
член 31, алинея 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Н.А.Н. ЕГН ********** *** да заплати на Ф.
И.С. ЕГН ********** *** сумата от 1 942,29 /хиляда деветстотин четиридесет и
два 0,29/ лева, представляваща
сторените по делото пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. И.С. ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.Н.
ЕГН ********** *** сумата от 905,12 /деветстотин и пет 0,12/ лева, представляваща сторените по
делото пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.