№ 262
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500111 по описа за 2022 година
В. гр. дело № 111 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е възоснова на жалба с вх. Рег. № 1142 от 18.01.2022 г. на АЛ. Х. Х. –
длъжник по изпълнително дело № 400/2019 г. по опис на ЧСИ № 712 с район на действие
ВОС. В жалбата, уточнена с молба вх. Рег. № 5094 от 01.03.2022 г. длъжникът –
жалбоподател, излага че поддържа искането си за отмяна покана за доброволно изпълнение,
опис на движими вещи насрочен за 14.01.2022 г., и събиране на суми от трудовото му
възнаграждение, което е несекверстируемо. Поддържа и искане за спиране на изпълнение по
изпълнителното дело.
След като съдът е осигурил на жалбоподателя правото му да се запознае с
съдържанието на изпълнителното дело, последният е ангажирал съда с множество
възражения за извършени от съдебния изпълнител процесуални нарушения, с оспорване на
изпълнителното основание, с възражения за погасени по давност претенции. На
жалбоподателя е било разяснено право му да иска правна помощ.
Съдът след като съобрази основанията посочени в разпоредбата на чл. 435, ал.2, т. 1
– 7 от ГПК и фактическите твърдения изложени в жалбата, намира, че за част от тях не е
компетентен да се произнесе по инициирания от жалбоподателя ред. В това число е
оспорването на истинността на изпълнителното основание /изпълнителния лист/, оспорване
на вземането, което сочи като съществуващо този изпълнителен лист /погасено по давност/ ,
1
качеството кредитор за взискателя „ЕОС МАТРИК“ по отношение на жалбоподателя,
оспорване на размера на претенцията. Тези оспорвания могат да бъдат предмет на искови
производства. Преди или след образуване, ищецът има право да претендира за обезпечаване
на исковете си, чрез спиране на изпълнението на изпълнителното дело.
В настоящото производство, съдът е компетентен да се произнесе само по искането
за отмяна на действие на ЧСИ, ако то е насочено върху имущество, което жалбоподателят
смята, че е несекверстируемо и ако ЧСИ е отказал да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение /чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК.
Такива искания, наред с искането за спиране на изпълнителното дело са обосновани
в първоначалната жалба и са развити в уточнителната молба.
В мотивите към обжалваните действия ЧСИ излага, че изпълнителното основание
/изпълнителен лист от 26.03.2012 г./ сочи като кредитор Банка „Райфайзенбанк“ ЕАД с ЕИК
*********, но е извършена цесия в полза на „ЕОС МАТРИК“ , който на основание чл. 429
от ГПК е поискал конституирането му като взискател възоснова на договор за цесия от
16.01.2014 г. Счита, че след като цесията е произвела своето действие между договорящите
страни, а длъжникът е уведомен на 16.01.2014 г. По отношение на наложения запор, без да е
посочен несеквертируем минимул ЧСИ излага, че разпоредителите със сметките на
длъжника, съответни банки са се съобразили с правата на длъжника и събраните суми няма
да бъдат разпоредени доказато не приключи производството по обжалване. По отношение
на насрочения опис, излага, че не се е състоял поради липсата на съдействие от страна на
взискателя.
Настоящият съд, след като съобрази данните от изпълнителното дело, допустимите
до обжалване действия на ЧСИ и неговите мотиви, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Изпълнителното основание – изпълнителен лист издаден на 26.03.2012 г. от ВРС
възоснова на Заповед за изпълнение от същата дата по гр.д. № 4049/2012 г. сочи, че
жалбоподателят АЛ. Х. Х. е солидарно осъден с още три физически лица да заплати на ЕАД
„Райфайзенбанк“ паричен дълг, в посочения в документа размер. Видно от Протокол от
12.08.2019 г. образуваното възоснова на това изпълнително основание, изпълнително дело
№ 319/2012 г. е прекратено. От същия протокол се установява, че на жалбоподателя е
връчена покана за доброволно изпълнение на 16.06.2012 г. , а датата на последното действие
е 11.03.2016 г.
След прекратяване на делото, кредиторът е съставил уведомително писмо с изх. №
47387 от 25.07.2019 г., адресирано до длъжника М. Т. К., с което го уведомява, че вземането
е прехвърлено на ЕООД“ ЕОС МАТРИКС“ , ведно с произтичащи от договора обезпечения
и привилегии с изключение на записа на заповед. Към уведомлението е приложен списък, в
който длъжникът М. Т. К. фигурира под № 1 и „Конкретен договор за цесия“ от 16.01.2014
г.
ЧСИ № 712 е сезиран с молба от ЕООД“ ЕОС МАТРИКС“ на 08.08.2019 г. с
2
искане за образуване на изпълнително дело, с искане за изпращане на покана за доброволно
изпълнение, с искане за оценка и опис на движими вещи и запори върху банкови сметки.
От съдържанието на цялото изпълнително дело, не се установява искане на
жалбоподателя да производството по изпълнителното дело да бъде спряно, прекратено или
приключено и отказ на същия да извърши такова действие, поради което съдът не може да
се произнесе по искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното
производство, на основание чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК. Няма пречка длъжника да поиска
такова действие и при отказ, отново да сезира съда с искане за преценка на
законосъобразността на отказа. Но понастоящем липсва отказ, т.е. предмет на преценката,
която влиза в правомощията на съда. Настоящият съд не е компетентен да преценява
погасено ли е по давност цедираното вземане и ако между длъжника и кредитора
съществува спор, то той се решава по исков ред, а не по този, който жалбоподателят е
инициирал и въпреки указанията дадени му от съда с Определение № 549 от 09.02.2022 г.
По второто основание чл. 435, ал.2 т. 2 от ГПК, допустимо за разглеждане по
настоящия, съдът приема следното: ЧСИ е насочил изпълнение към банковите сметки на
длъжника, като преди това се е снабдил с извлечение от регистър на БНБ. Регистрирани са
две разплащателни сметки в ОББ Банка АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Изпратена е
покана за доброволно изпълнение, която не е била връчена на длъжника. Изпратено е
запорно съобщение до работодателя, за наложен запор до размер на дълга и с искане за
връчване на поканата за доброволно изпълнение. Постъпили са две писма от ОББ Банка АД
и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД от съдържанието на които се установява, че в сметките на
длъжника не съществуват парични суми за цялостно погасяване на вземането.
Жалбоподателят е представил 6 броя документи, за начислено трудово възнаграждение, част
от което е отклонявано автоматично възоснова на наложен запор. Видно от съдържанието на
документите, отклоняването не влияе на размера на несекверстируемата част от трудовото
възнаграждение. Задължителната съдебна практика, установена в приетата т.3 от
Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК, е единна, че съгласно чл. 446 от ГПК
абсолютно несеквестируемо е трудовото възнаграждение или друго каквото и да е
възнаграждение за труд, както и пенсията до размера на една минимална работна
заплата (МРЗ). Тя като размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република
България към датата на изпълнение на наложената обезпечителна мярка 09.12.2021 г. – е
650 лева, на основание ПМС 331/26.11.2020 г.,
При тази фактическа установеност , съдът извежда следните правни изводи:
Съобразно предметните предели на произнасянето по реда на чл. 435 от ГПК, настоящият
съдебен състав не установи факти, което да водят до извод за незаконосъобразност на
извършените действия от страна на ЧСИ № 712 с район на действие ВОС, поради което
жалбата в допустимата й част е неоснователна, а искането за спиране на изпълнението е
безпредметно. За жалбоподателя остава открит общият исков ред за оспорване на паричното
вземане по издаден на 26.03.2012 г изпълнителен лист като погасено по давност, за
оспорване на паричното вземане по размер или да сезира ЧСИ с искане спиране,
3
прекратяване или приключване на изпълнителното производство и при отказ отново да
подаде жалба по реда на чл. 435 от ГПК.
Мотивира от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. Рег. № 1142 от 18.01.2022 г. на АЛ. Х. Х. –
длъжник по изпълнително дело № 400/2019 г. по опис на ЧСИ № 712 с район на действие
ВОС уточнена с молба вх. Рег. № 5094 от 01.03.2022 г. в частта, в която се твърди, че
изпълнението е насочено срещу несекверстируемо имущество, на основание чл. 435, ал.2 т.
2 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в жалба с вх. Рег. № 1142 от
18.01.2022 г. на АЛ. Х. Х. – длъжник по изпълнително дело № 400/2019 г. по опис на ЧСИ
№ 712 с район на действие ВОС и поддържано с молба вх. Рег. № 5094 от 01.03.2022 г., за
спиране на действията по изпълнително дело № изпълнително дело № 400/2019 г., на
основание чл. 438 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по жалба с вх. Рег. № 1142 от
18.01.2022 г. на АЛ. Х. Х. – длъжник по изпълнително дело № 400/2019 г. по опис на ЧСИ
№ 712 с район на действие ВОС уточнена с молба вх. Рег. № 5094 от 01.03.2022 г. в частта, в
която се иска отмяна на отказ на ЧСИ да спре, прекрати или да приключи производството,
на основание чл. 435, ал. 2 т. 6 от ГПК поради липса на отказ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. Рег. № 1142 от 18.01.2022 г. на АЛ. Х.
Х. – длъжник по изпълнително дело № 400/2019 г. по опис на ЧСИ № 712 с район на
действие ВОС уточнена с молба вх. Рег. № 5094 от 01.03.2022 г. в частта, в която е оспорено
вземане по изпълнителен лист от 26.03.2012 г. издадено по заповед от същата дата, по ч.гр.
д. 4049/2012 г. по опис на ВРС за 2012 г. като погасено по давност и поради липса пасивна
материално паравна легитимация на кредитора „ЕОСМАТРИКС“ ЕООД, които оспорвания
са допустими чрез предявяване на иск, който се разглежда в двустранно исково
производство.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е оставена бе уважение жалба с вх. Рег. № 1142 от
18.01.2022 г. на АЛ. Х. Х. – длъжник по изпълнително дело № 400/2019 г. по опис на ЧСИ
№ 712 с район на действие ВОС уточнена с молба вх. Рег. № 5094 от 01.03.2022 г. не
подлежи на обжалване, а в частта, в която производството е прекратено и жалбата е
оставена без разглеждане, решението има характер на определение, което може да се
обжалва пред Варненски апелативен съд в 7 седмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5