Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         25.09.2020г.                                     Гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                    Граждански състав

На 14.09.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №1143 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София срещу Л.Р.П. ***. С исковата молба се твърди, че на 26.06.2018г. страните са сключили Договор за потребителски кредит №**********. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 900,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 24 месечни вноски, всяка по 55,64лв. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги на стойност 1080,48лв., като за издължаване на тази цена, месечната вноска за погасяване на кредита нараства на 100,66лв. Ответникът е заплатил една месечна вноска на обща стойност 100,80лв. Неизплатеният остатък от кредита възлизал на общо 2367,70лв. Срокът на кредита е изтекъл, като не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Поради тази причина целият размер на кредита е с настъпил падеж. За посочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №6156/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение в срок, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 875,24лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/26.06.2018г., 312,94лв. – договорна лихва за периода от 26.08.2018г. до 27.08.2019г., 1035,38лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 144,14лв. – лихва за забава за периода от 27.07.2018г. до 21.08.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.   

Ответникът, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим. Не оспорва сключения между страните договор. Твърди, че не е получавал уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, поради което договорът не е прекратен. В случай, че съдът приеме иска за допустим, то същият бил неоснователен. Вземането не било изискуемо. Твърди, че не е ползвал пакета от допълнителни услуги. Възнаграждението за този пакет допълнителни услуги било прекомерно голямо и надхвърляло заемната сума, поради което споразумението за предоставянето на пакета било нищожно. Оспорва и размера на договорната лихва. Твърди, че договорът за кредит е без дата, което също го правел нищожен. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №6156/2019г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 875,24лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/26.06.2018г., 312,94лв. – договорна лихва за периода от 26.08.2018г. до 27.08.2019г., 1035,38лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 144,14лв. – лихва за забава за периода от 27.07.2018г. до 21.08.2019г., 30,00лв. – такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е отхвърлил заявлението в частта му за претендираната такса от 30,00лв., като в останалата част е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №3198/27.11.2019г. Срещу издадената заповед е подадено възражение в срок, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 26.06.2018г., Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Служебна бележка, Преводно нареждане от 26.06.2018г., Справка за начислените лихви за забава, извлечение по сметка от 11.03.2020г., се установява, че на 26.06.2018г. ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за сумата от 900,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 49.90 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 1335,36лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 24 броя вноски, всяка от които възлиза на 55,64лв. При подписването на договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 1080,48лв., разсрочено на 24 вноски по 45,02лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 2415.84лв., което следва да бъде погасено на 24 месечни вноски по 100,66лв. всяка, като срокът за погасяване е 26-число на месеца.

Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора за кредит, ответникът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.

Не се спори между страните, а и от представеното преводно нареждане се установява, че сумата от 900,00лв. е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка.

***, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е изпаднал в забава. В чл.12.3 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договор за потребителски кредит е предвидено, че кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от изброените обстоятелства, като едно от изброените е просрочване на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. В случая ищецът не твърди да е обявил кредита за предсрочно изискуем и да е изпратил съответно уведомление до кредитополучателя. Съдът намира, че предвид уреденото в общите условия настъпването на предсрочна изискуемост е една възможност за кредитора да изиска заплащането на целия размер на кредита преди настъпването на крайния падеж по договора. Тази възможност кредиторът може да упражни само след изпълнението на съответното задължение към кредитополучателя – изпращане на писмено уведомление. В настоящия случай кредиторът не се е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем и да претендира връщането му преди настъпването на крайния падеж. Кредиторът не е изпратил писмено уведомление на кредитополучателя. Поради тази причина кредиторът е трябвало да изчака настъпването на крайния падеж по договора за кредит, за да може да претендира за всички дължими суми. Крайният срок за изплащане на всички дължими вноски по договора е посочен в исковата молба - 27.08.2019г. Видно обаче от срока на договора – 24 месеца и погасителния план, по който е предвидено последната погасителна вноска да е с падеж 26.06.2020г., срокът на договора не е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Така ищецът от една страна твърди, че предсрочна изискуемост не е настъпила, а от друга страна иска да се възползва от последиците на предсрочната изискуемост като претендира цялата сума по кредита преди настъпване на крайния падеж. С оглед факта, че не са наведени твърдения и не са представени доказателства за уведомление на кредитополучателя за предсрочна изискуемост на кредита, съдът намира, че такава не е настъпила. Съгласно Тълкувателно решение  №8/02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, по т.д. №8/2017г., е допустимо при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 ГПК.

В случая, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена на ответника, то дължими се явяват само вноските, с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по иска по чл. 422 от ГПК /съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право/. Към тази дата, е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, поради което дължим се явява целият остатък от кредита.

Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор, с които е определен годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

Недействителна се явява клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В случая, в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1080,48лв., всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето -  потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1080,48лв. се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2, предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителския кредит.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че ответникът дължи връщане на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 900,00лв., ведно с възнаградителната лихва, уговорена в договора, или общо сумата от 1335,36лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 100,80лв., то съдът приема, че с тази сума е погасена изцяло първата погасителна вноска от 55,64лв. и частично – втората погасителна вноска, като от втората погасителна вноска е погасена договорната лихва в размер на 30,03лв. и частично главницата от 15,13лв. От втората погасителна вноска е останала дължима частично главница в размер на 10,48лв. По този начин остатъкът от общата главница, която не е погасена е в размер на 864,76лв. За този размер съдът следва да уважи иска, като в останалата част до претендираните 875,24лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на договорната лихва, при положение, че са погасени първите две месечни вноски, непогасеният остатък възлиза на 374,45лв. Ищецът претендира сумата от 312,94лв., до който размер съдът следва да уважи иска.

Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения. Поради тази причина ответницата дължи и лихва за забава върху главницата съобразно падежа на месечните вноски. Ищецът е представил справка за изчисляване на лихвата за забава, от която е видно, че лихвата за забава е начислена върху цялата месечна погасителна вноска, съдържаща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Съдът намира, че лихвата за забава се дължи само върху главницата за периода на забавата, поради което служебно изчисли лихвата за всяка забавена главница. За главницата от 10,48лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.08.2018г. до 21.08.2019г. /до когато ищецът претендира лихва за забава/ възлиза на 1,05лв. За главницата от 26,49лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.09.2018г. до 21.08.2019г. възлиза на 2,42лв. За главницата от 27,40лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.10.2018г. до 21.08.2019г. възлиза на 2,27лв. За главницата от 28,34лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.11.2018г. до 21.08.2019г. възлиза на 2,11лв. За главницата от 29,31лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.12.2018г. до 21.08.2019г. възлиза на 1,94лв. За главницата от 30,32лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.01.2019г. до 21.08.2019г. възлиза на 1,74лв. За главницата от 31,36лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.02.2019г. до 21.08.2019г. възлиза на 1,53лв. За главницата от 32,43лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.03.2019г. до 21.08.2019г. възлиза на 1,33лв. За главницата от 33,55лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.04.2019г. до 21.08.2019г. възлиза на 1,09лв. За главницата от 34,70лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.05.2019г. до 21.08.2019г. възлиза на 0,84лв. За главницата от 35,89лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.06.2019г. до 21.08.2019г. възлиза на 0,56лв. За главницата от 37,12лв. лихвата за забава от датата на изпадане в забава – 27.07.2019г. до 21.08.2019г. възлиза на 0,27лв. За остатъка от главницата не следва да се начислява лихва за забава, тъй като падежът на вноските е след датата, до която се претендира лихвата за забава в исковата молба. Общият размер на лихвата за забава върху главниците с настъпил падеж до 21.08.2019г. възлиза на 17,15лв., до който размер съдът следва да уважи предявения иск, а в останалата му част до претендираните 144,14лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил списък с разноски за сумите: 47,35лв. заплатена държавна такса и 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 150,00лв. От общо направените разноски в размер на 197,35лв. ответникът следва да заплати сумата от 100,00лв. съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №3198/27.11.2019г., съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 61,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата също е направила искане за присъждане на разноски както в настоящото, така и в заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК искането е основателно, като в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответницата е направила разноски в заповедното производство в размер на 300,00лв. и в настоящото разноски в размер на 398,00лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер на 346,00лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Р.П.,***, ЕГН ********** дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, изпълнение на парично задължение в размер на 864,76лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и 76 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/26.06.2018г., 312,94лв. /триста и дванадесет лева и 94 стотинки/ – договорна лихва за периода от 26.08.2018г. до 27.08.2019г., 17,15лв. /седемнадесет лева и 15 стотинки/ – лихва за забава за периода от 27.07.2018г. до 21.08.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3198/27.11.2019г. по ч.гр.дело №6156/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля предявения иск за сумата над присъдените до претендираните 875,24лв. за главница като неоснователен и над присъдените до претендираните 144,14лв. за лихва за забава като неоснователен.

ОСЪЖДА Л.Р.П.,***, ЕГН ********** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, направените разноски по делото в размер на 100,00лв. /сто лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

   ОСЪЖДА Л.Р.П.,***, ЕГН ********** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева, направените разноски по заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 61,00лв. /шестдесет и един лева/, съразмерно с уважената част от иска, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3198/27.11.2019г. по ч.гр.дело №6156/2019г. по описа на РС гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева да заплати на Л.Р.П.,***, ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 346,00лв. /триста четиридесет и шест лева/, представляващи адвокатско възнаграждение по настоящото и по заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: