№ 66
гр. Сливница, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Ц. А., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0003759/01.11.2022
г., издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на
транспорта.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се явява лично и с адв. Ц.. Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“- София, редовно призован, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 19.09.2022 г., около 16:00 часа общ. Сливница, бул. „България“,
срещу конна база „Васил Левкси“ Г. Н. А. и свидетеля И. И. Т. – инспектори
при РД „АА“-София спрели за проверка управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил –бетоновоз марка „Мерцедес“, с рег. № ***, собственост
на превозвача „Тими Транс 2012“ ЕООД. Жалбоподателят извършвал
обществен превоз на товари с лиценз № 65853, видно от пътен лист №
486299. В хода на проверката служителите на контролния орган изискали от
жалбоподателят да представи карта за квалификация на водача, но той не
представил такава. Въпреки това жалбоподателят бил преминал периодично
обучение и положил изпит за придобиване на удостоверение за
1
професионална компетентност за водач на МПС за извършване на обществен
превоз на товари. Разполагал и с удостоверение № 1-105031/11.09.2022 г.
Актосъставителят Г. Н. А. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля И. И. Т., съставил акт за
установяване на административно нарушение серия А-2012 №
328299/19.09.2022 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че
жалбоподателят нарушил разпоредбите на 89, т. 4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България на министъра на транспорта. На жалбоподателя бил
връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия
жалбоподателят не направил възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение директорът на РД „Автомобилна администрация” е издадал и
атакуваното наказателно постановление № 42-0003759 от 01.11.2022 г. В
наказателното постановление административнонаказващият орган е
възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН
нарушение и е посочил нарушените разпоредби. На основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетеля И. И. Т., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение серия А-2012 № 328299/19.09.2022 г., пътен
лист № 486299, удостоверение № 1-105031/11.09.2022 г., карта за
квалификация на водач, заповед № 355 от 19.09.2022 г., заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г., длъжностна характеристика на актосъставителя, .
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на свидетеля и приема, че тези
показания са последователни и безпротИ.речиви, като същите изясняват
фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелят е
очевидец на нарушението и пред съда излагат възприетите от него и
релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетеля кореспондират с
писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и
писмени сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по
твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия
на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз
основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
2
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 07.11.2022 г., а жалбата е
подадена на 15.11.2022 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа. АУАН е съставен от
служител на контролен орган – РД „АА“ – София при ИА „АА“, на който е
възложен контролът по спазването на въпросната наредба /вж. и чл. 90 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ и чл. 91, ал.3 и чл. 92, ал.1 от ЗАвП/, а НП
е издадено от надлежно овластено длъжностно лице съгл. чл. 92, ал. 2 от
ЗАвП и т.I.6. от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта – директора на посочената регионална дирекция.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
3
нарушен. В случая нарушението е описано достатъчно точно и ясно, посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението. Описанието на
процесното нарушение съответства на съдържанието на разпоредбата, която
се сочи да е била нарушена. Поради това неоснователни са доводите на
жалбоподателя в тази насока.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че е управлявал товарен автомобил и еизвършвал
обществен превоз на товари и при проверка не е представил на контролните
органи карта за квалификация на водач. Наказващият орган квалифицирал
тези факти, като нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
министъра на транспорта.
Съгласно посочената разпоредба по време на работа водачът представя
при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от
Закона за движението по пътищата и следните документи - карта за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от
Закона за автомобилните превози.
От събраните по делото доказателства, в това число и показанията на
разпитания по делото свидетел се установи, че жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил и е извършвал обществен превоз на товари. Установи се,
че жалбоподателят не е представил на контролните органи документа по чл.
89, т. 4 от Наредбата - карта за квалификация на водача. По делото се
установи, че жалбоподателят е преминал необходимото периодично обучение
за придобиване на удостоверение за професионална компетентност за
извършване на обществен превоз на товари, за което му е било издадено и
съответното удостоверение № 1-105031/11.09.2022 г., въз основа на което
впоследствие е издадена и карта. Следователно се установява извършването
на нарушение на разпоредбата на чл. 89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвП, която предвижда наказание глоба от 2000 лева при първо
нарушение за водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Същевременно санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП
предвижда наказание от 100 лева за водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
4
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че при проверката
жалбоподателят не е представил изискуемия документ. По делото се
установи, че той е разполагал с необходимата професионална компетентност
за извършване на обществен превоз на товари, но при проверката не е
представил документа за това. Ето защо съдът счита, че наказващият орган
неправилно е приложил чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП вместо нормата на чл. 93,
ал. 2 от ЗАвП, която според съда всъщност намира приложение за процесния
случай. По тези съображения съдът намира, че на жалбоподателя следва да
бъде наложено определеното в абсолютен размер наказание глоба от 100 лева
за констатираното нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
на министъра на транспорта, което правилно е посочено в АУАН и НП, но
неправилно е приложена санкционната разпоредба /с каквото правомощие
съдът разполага съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на
ВАС/. Поради изложеното НП следва да бъде изменено в тази част като бъде
приложена санционната норма на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП и бъде определено по-
благоприятното за дееца административно наказание глоба от 100 лева.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от
адвокат и е заплатил 500 лева за авокатско възнаграждение, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Наказващия орган е възразил, че заплатеното възнаграждение е прекомерно.
Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева.
Следователно възнаграждението не е прекомерно. Ето защо на жалбоподателя
се дължи заплащането на разноски в размер на 475 лева с оглед изхода на
делото.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. В случая съдът определя
възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо на наказващия орган се
дължат разноски в размер на 5 лева с оглед изхода на делото.
5
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 42-0003759/01.11.2022г.,
издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София, с което на жалбоподателя Р.
Ц. А., ЕГН ********** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.
89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., като НАМАЛЯВА наложеното на Р.
Ц. А., ЕГН ********** административно наказание от глоба в размер на 2000
лева на глоба в размер на 100 лева на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП за
нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“- София, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Витиня“ № 1 да заплати на Р. Ц. А., ЕГН
**********, сумата от 475 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Ц. А., ЕГН ********** да заплати на РД „Автомобилна
администрация“- София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Витиня“ № 1, сумата от 5 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6