Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.06.2020 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 03.12.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

787

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, е предявило иск против А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 494/2019 г. на МзРС Заповед № 234/23.02.2019 г., за сумата от 1 843.64 лв. главница и сумата от 1 212.87 лв., представляваща неустойка, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №494/2019 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №494/2019 г. на МзРС е издадена заповед №234/23.04.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците А.Г.М., ЕГН **********, и М.М.М., ЕГН **********, солидарно да заплатят на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, сумата от 1 843.64 лв. главница и сумата от 1 212.87 лв., представляваща неустойка, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането, като е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит № **********/22.10.2013 г.

След подадено от длъжниците възражение е проведена процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

Ответниците не са подали писмен отговор в срок, и не оспорват иска. Преди с. з. представят четири броя разписки за внесени суми по цитирания в исковата молба договор – общо 184 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 26.08.2019 г. – след издаване на заповедта за изпълнение.

Ответниците не са направили изрично възражение за недействителност на предвидената в чл. 10.4 от общите условия на договора за револвиращ кредит за ФЛ клауза за неустойка, като съдът следи служебно дали същата противоречи на добрите нрави.  Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.  В случая неустойката е предвидена, като санкция при прекратяване на договора за револвиращ заем на което и да е от основанията по чл. 10.3 от ОУ.  Посочено е още в чл. 10.4 от ОУ, че неустойката се определя в размер на петдесет процента от остатъчния размер на задължението. Не е посочено в исковата молба какъв е остатъчния размер на задължението, и как е формиран той, за да се определи неустойка в исковия размер. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи от ОУ на договора, а именно: чл. 10.3.1 и чл. 10.4  са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответниците не дължат начислената от кредитора сума за неустойка по договора. 

При това положение извършените от ответниците плащания по кредита в размер на 184 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 26.08.2019 г. – след издаване на заповедта за изпълнение следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума, доколкото обезщетение за забава не се  претендира за период след последното плащане и до подаване на заявлението. Като взе предвид представените по делото четири броя разписки за внесени суми по цитирания в исковата молба договор от ответниците – общо 184 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 26.08.2019 г. – след издаване на заповедта за изпълнение, съдът намира, че за тази сума ще следва иска да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

Съдът намира за основателно искането за признаване за установено, че се дължи законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до датата на погасяването й.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от исковете. На основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП следва да се определи юристконсултско възнаграждение за проц. представителство по делото в размер на 100 лв., върху което да се изчислят дължимите разноски.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че същите дължат изпълнение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********, по издадената по ч. гр. дело № 494/2019 г. на МзРС Заповед № 234/23.02.2019 г., за сумата от 1 659.64 лв. главница,  ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 1659.64 лв. до пълния предявен размер от 1 843.64 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса, както и за сумата от 1 212.87 лв., представляваща неустойка.

ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК *********, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 114.41 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер 87.32 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                 

 

                                                           Районен съдия: