Решение по дело №1412/2022 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 390
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20221620101412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Лом, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620101412
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителен директор Ю. Ю., чрез пълномощника: И. Н.,
юрисконсулт на дружеството, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр.
****, срещу П. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: ****, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за парично задължение в общ размер на
1554,99 лв. – задължение по Договор за потребителски кредит CREX-
18354669 от 06.01.2021 г., от които главница в размер на 1172,88 лв.,
договорна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г. в размер на 267,44
лв. и обезщетение за забава в размер на 114,67 лв. за периода от 16.02.2021 г.
до 29.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава, върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 29.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 792/2022 г. по описа на PC –
Лом, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
476 от 03.05.2022 г.
1
Претендират се разноските, направени в настоящото производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на 14.09.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ и ищеца, по силата на който вземането, произтичащо от по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-18354669 от 06.01.2021 г.
е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.
За извършената цесия длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-18354669 от
17.09.2021 г., изпратено до длъжника с известие за доставяне от страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на
цедента.
С оглед на това ищецът моли съдът да връчи на ответника с исковата
молба и приложения към нея и съобщението за извършената договора за
цесия, съгласно чл. 99, ал. 3, като в случай че ответникът не бъде намерен,
връчването да се осъществи по реда на чл.47 от ГПК.
Твърди се, че, съгласно Договора за потребителски кредит № CREX-
18354669/06.01.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България“ и П. И. К., длъжникът е получил кредит за закупуване на избрана
стока - пералня на стойност 1098,00 лева, като договорът включва и услуги
като застрахователна премия и други, или общата стойност на отпуснатия
кредит е в размер на 1543,20 лева, а договорната лихва е уговорена от
страните в размер на 313,44 лева.
Задължението по договора следва да се погаси на 15 равни броя
месечни вноски в размер на 102, 88 лева.
Длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща кредита
съгласно условията по договора.
Падежът на кредита е настъпил на 15.04.2022 г., като предсрочната
изискуемост по него не е обявена.
С оглед на това, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължени по реда на чл. 410 от ГПК в Районен съд -
Лом, като е образувано ч. гр. д. № 792/2022 г. и е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 476 от 03.05.2022 г.
Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което
обуславя правния интерес от подаването на искова молба от страна на ищеца.
В съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се
явяват, не се представляват.
Ищецът, с исковата молба, е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Заявено е и изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Приложено е ч. гр. д. № 792/2022 г. на РС – Лом, видно от което, по
Заявление на ищеца, в негова полза, е издадена Заповед № 476 от 03.05.2022 г.
2
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Ответникът – длъжник е
подал възражение по чл. 414 от ГПК, като посочва, че е с 80% трайно
намалена работоспособност. Приложено е Експертно решение № 1528 от
25.11.2020 г.
Съдът, с Разпореждане от 13.06.2022 г., е указал на заявителя правото
му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на 05.07.2022 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (видно от
вх. печат).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
Препис от исковата молба е редовно връчена близък на ответника –
брат, със задължение да предаде, като, в изпратеното до същия съобщение,
изрично е вписано, че, при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован
по чл. 41 от ГПК, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. С исковата молба, ищецът чрез пълномощника си, е направил
искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено
решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства: заверени копия от Договор за потребителски кредит
CREX-18354669 от 06.01.2021 г., ведно с общи условия и погасителен план;
Сертификат за застраховка № CREX-18354669, Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.08.2019 г., Извлечение от
Приложение № 1 от 14.09.2021 г. към договора за цесия, от което се
удостоверява, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД спрямо
ответника е предмет на договора за цесия, Потвърждение за извършена цесия,
Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, Уведомително
3
писмо за извършена цесия, изпратени от ищеца да ответника, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и ,на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато по отношение
на ответника, че съществува вземане на ищеца за парично задължение в общ
размер на 1554,99 лв. – задължение по Договор за потребителски кредит
CREX-18354669 от 06.01.2021 г., от които главница в размер на 1172,88 лв.,
договорна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г. в размер на 267,44
лв. и обезщетение за забава в размер на 114,67 лв. за периода от 16.02.2021 г.
до 29.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава, върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 29.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 792/2022 г. по описа на PC –
Лом, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
476 от 03.05.2022 г.

По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в
заповедното, така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно
се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на
31,10 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, направени
в заповедното производство, и 118,90 лева довнесена държавна такса в
исковото производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С
оглед на материалния интерес по делото - общо 1554,99 лева, както и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 100 лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в
съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. И. К. с ЕГН: **********, с
4
адрес: ****, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от изпълнителен директор Ю. Ю., сумата в размер на
1554,99 лв. – задължение по Договор за потребителски кредит CREX-
18354669 от 06.01.2021 г., от които главница в размер на 1172,88 лв.,
договорна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.04.2022 г. в размер на 267,44
лв. и обезщетение за забава в размер на 114,67 лв. за периода от 16.02.2021 г.
до 29.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава, върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 29.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,
предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 792/2022 г. по описа на PC –
Лом, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
476 от 03.05.2022 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. И. К. с ЕГН:
**********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано от изпълнителен директор Ю. Ю., направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 218,90 лева, както и направените по частно гр. дело № 792/2022 г.
по описа на Районен съд - гр. Лом разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 81,10 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу Решението по реда на чл. 240
от ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните.

Да се отдели ч. гр. д. № 792/2022 г. по описа на PC – Лом от настоящото
дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5