Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 26.05.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Десислава Костадинова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10833 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е  иск с правно основание чл. 226, ал.1 от  КЗ/отм/.

Ищецът М.М.И. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 14.06.2015г. на пътното платно на бул. „Тодор Александров“, в близост до кръстовището с бул. „Вардар“. Според твърденията на ищеца, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача  на лек автомобил марка „РЕНО ЛАГУНА“,  с рег. № *******, който с автомобила си ударил пресичащия пътното платно пешеходец (ищеца), вместо да му осигури предимство при пресичане. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил Н.Т.бил установен в рамките на ДП № 11250/2015г. по описа на КАТ- СДВР- МВР. В резултат на удара, ищецът получил счупване на дясна бедрена кост и контузия на главата, но лечебно- възстановителния период продължил значително време и той все още се придвижвал с помощни средства.                   Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „РЕНО ЛАГУНА“ с рег. № *******била застрахована от ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 70 000 лева,  заедно със законната лихва, считано от датата на причиняването на деликта до окончателното изпълнение на задължението. С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство.Процесуалният представител на ищеца претендира за осъждане на ответника да му заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Предявената претенция е оспорена от ответника ЗД „Б.и.“ АД, който не отрича настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, факта на причиняването на вредите и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на лекия автомобил марка „РЕНО ЛАГУНА“,  с рег. № *******, но оспорва предявените срещу него претенции. Чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становище, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен факта на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищеца) в значителна степен, тъй като бил ударен от автомобила след като предприел внезапно пресичане на  пътното платно, в нарушение на изискванията на чл. 108, чл.113 и чл. 114 от ЗДвП. Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, с оглед вида и характера на травмите. Ответникът оспорва и причинно- следствената връзка между релевирания характер и обем на вредите и поведението на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е била застрахована. По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол № К -494 от 14.06.2017г. на СДВР- МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 14.06.2015г. около 22 часа, на пътното платно на бул. „Тодор Александров“, на разстояние около 50 метра от кръстовището с бул. „Вардар“ е било реализирано ПТП между движещия се с посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Константин Величков“ лек автомобил марка „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******и пресичащия пътното платно пешеходец М.М.И., с посока на движение от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № 11250/2015г. по описа на СДВР- МВР съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и скица на ПТП, както и фотоалбум, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·         Точното местонахождение на настъпването на ПТП е описаното в  Констативния протокол за ПТП № К-494/14.06.2015г., а именно: пътното платно на бул. „Тодор Александров“, на разстояние около 50 метра от кръстовището с бул. „Вардар“.

·         Ударът е настъпил пряко в дясното бедро на свидетеля, което съответства точно на установяние от органите на КАТ механизъм на настъпване на процесното ПТП.

·         В района на настъпване на процесното ПТП пътният участък е прав и позволява добра видимост на разстояние не по- малко от 100 метра. На мястото на настъпването на ПТП няма маркировка за пешеходна пътека, има неработещ пешеходен подлез. В близост до мястото на пресичането – на разстояние до кръстовището има пешеходна пътека, регулирана от светофарна уредба;

·         Водачът на автомобила и пешеходеца са имали обективна възможност да се възприемат взаимно, още преди настъпване на удара и то от значително разстояние, тъй като пътният участък е прав и осветен.

·         Скоростта на движение на автомобила е била около 40 км/ч., а до този извод експертизата достига, като отчита степента и мястото на деформациите по корпуса на автомобила (в мястото на сблъсъка). Скоростта на навлизане на  пешеходеца върху пътното платно - до мястото на сблъсъка с автомобила не е известна и обективно не може да се установи с точност (поради което в заключението на експертизата са разгледани няколко отделни хипотези).

·         Процесното ПТП е било предотвратимо във всяка от посочените по- горе хипотези от водача на лекия автомобил, „РЕНО ЛАГУНА” с  изключение на хипотезата, при която пресичащия пешеходец може да е тичал, пресичайки.                В тази конкретна хипотеза („пресичане със спокойно бягане“ – цит. експертното заключение ), настъпването на произшествието е било непредотвратимо за водача на автомобила, защото изчисленията сочат, че опасната зона на спиране на автомобила е по- голяма в сравнение с разстоянието, от което пешеходецът на платното е създал опасност от удар.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза ИЗ 17720 от МБАЛ ВМА - София, Епикриза № ИЗ 23769 издадена от МБАЛ ВМА - София, ЕР на ТЕЛК № 241/25.01.2016г., ЕР на ТЕЛК № 462/07.07.2016г., които  установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца за проведеното лечение и след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия и разкъсно- контузна рана на главата, счупване на дясната бедрена кост;

·         Уврежданията са типични за пострадали пешеходци, а в конкретния случай се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·         След постъпване в спешния център на ВМА София, ищеца е бил подложен на оперативна интервенция на 18.06.2015г. за наместване на счупените кости и след проведено комплексно лечение е изписан на 15.07.2015г. Пострадалият е отказал препоръчана от лекарите операция за поставяне на метарна остеосинтеза. Остеосинтезата, като метод не се финансира от НЗОК, а се закупува за сметка на пациента. Поради порочно зарастване на костта – пострадалият е претърпял нова инвазивна процедура по остеклазия, последвана от поставяне на заключващ пирон. След повторното изписване от болницата, ищецът е можел да осъществява придвижване с патерици за срок от 4 месеца, след което е започнал да се придвижва с бастун.

·         Общо лечебният и възстановителен период на получените в следствие на процесното ПТП травми е приключил за 5 месечен период след провеждането на втората операция и към периода на изготване на експертизата - м. ноември 2016г. – той все още не е завършил окончателно. В продължение на първите три- четири месеца след ПТП, както и в продължение на два месеца след втората операция - болките и страданията при пострадалия са били с по- висока интензивност, а в останалия период болките са били спорадични;

·         От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от  една година и състоянието на травмите е стабилизирано, но възстановителния период не е приключил напълно. Счупените кости на дясното бедро са зарастнали окончателно, но се наблюдава състояние на контрактура, а рехабилитация не би могла да започне преди да бъде изваден пирона.

·         Мекотъканните травматични увреждания на главата са зарастнали без усложнения.

В показанията си, разпитания свидетел М.З.И. поддържа твърдение, че имал непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищеца преди и след настъпване на процесното ПТП. Свидетелят бил баща на ищеца и контактувал с него непрекъснато, а двамата живеели в едно домакинство. След инцидента, ищецът се оплаквал от силни болки, „не бил съвсем адекватен“. След изписването му от болницата, пострадалият продължил да се оплаква от силни болки и претърпял нова оперативна интервенция.                       Тъй като не могъл да се придвижва сам и изпитвал сериозни затруднения в битовото и хигиенно обслужване – пострадалия бил подпомаган от своите близки. В период от четири месеца след злополуката, пострадалият вече съумявал да се придвижи с помощни средства /патерици/и дори сам посещавал лечебни заведения.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА“, с рег. № *******– да обезщети ищеца за причинените вреди.

Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва че е била застрахована от него.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на процесния лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА 720 Д с рег. № *******нарушение на правилата за движение по пътищата. Ударът е настъпил върху пътното платно, удареният е пешеходец, поради което следва извода, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, която му повелява да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Последното от споменатите задължения  не е обусловено от правомерността на поведението на другите участници в движението, като евентуален източник на потенциалната опасност т.е. щом обективно е могъл- водачът е бил длъжен да спре, за да избегне настъпването на ПТП, независимо дали пешеходецът е пресичал пътното платно правомерно или не.                          В конкретния случай, предприемането на аварийно спиране е било обективно възможно от гледна точка на водача – защото в тази насока е заключението на вещото лице Х.И., който е изготвил съдебната авто-техническа експертиза.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи естеството на телесните увреждания, които ищецът е получил в следствие настъпването на процесното ПТП.

Заключенията на двете споменати по- горе съдебни експертизи, които са изготвени от вещите лица д-р Б. и Х.И. мотивираха категорично причинно - следствената връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените от ищеца травми.

Тъй като понесените от ищеца телесни увреждания осъществяват деликт -                         съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. на неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

За да направи необходимите изводи за естеството на причинените при процесното ПТП увреждания, съдът кредитира изцяло съдебномедицинските експертни изводи, като взе предвид факта, че страните не твърдят, нито са ангажирани други доказателства, обосноваващи по- различен извод от изводите на вещото лице д-р Б.. Те сочат, че пострадалият информирано е отказал изрично предложения му по - съвременен метод на лечение с остеосинтеза, поради което лечебно- възстановителния период е продължил по- дълго от обичайното и в момента все още не е приключил.

Каква е причината за отказа, съдът не би могъл да обсъжда, но и не може да възприеме еднозначно предположението на вещото лице д-р Б., че причината е била единствено в липсата на финансова възможност на ищеца да заплати отделни разходи, които не се покриват от НЗОК. Споменатото предположение от една страна излиза извън експертното становище, а от друга страна е съвсем хипотетично. На съда е служебно известно (от множеството разглеждани дела с подобен предме), че стойността на остеосинтезата, която е била предложена като лечебен метод на ищеца е около 1 200 до 1 500 лева. Ищецът не е навел довод, че е отказал операцията с остеосинтеза поради финансова затрудненост. Подобна сума, ищецът е бил принуден в крайна сметка да заплати за своя сметка приза повторната оперативна интервенция, при която му е поставен интермедоларен заключващ пирон. Еднозначен извод за финансовото състояние на ищеца не може да бъде направен и по друга причина-  прави впечатление, че след като декларира липса на всякакви доходи и по тази причина бе освободен от задължението да внесе такси и разноски, ищецът е успял да осигури сумата от 5 000 лева, която според представените документи е заплатена в брой, еднократно, за възнаграждение на процесуалния му представител.

Съдът намира за основателни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, чрез собственото му поведение на пресичане на пътното платно – в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1, от ЗДвП - които забраняват пресичане на пътното платно извън обозначените за целта места и изискват съобразяване с движението на МПС.

Твърдението за допуснато от пострадалия нарушение на правилата за движение бе категорично доказано от заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза, както и посредством данните, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието, който се съдържа в приобщената преписка по ДП № 11250/2015г. на СДВР.  Нарушението се изразява от фактическа страна в пресичане на пътното платно извън обозначеното за целта място – пешеходна пътека, която се намира в непосредствена близост до мястото на пресичането (на около 50 метра). Самото разположение на обектите на мястото на произшествието (така, както са посочени в протокола за оглед) мотивира извода, че за да осъществи пресичането, пострадалия ищец е извършил и допълнително нарушение – преди да предприеме пресичане и да бъде ударен от автомобила, той е имал възможността да възприеме приближаването на МПС, поради добрата видимост на терена, но не е сторил това и не се е съобразил със скоростта и посоката на движение, поставяйки себе си в сериозна опасност.

Поведението на пострадалия е не само незаконосъобразно, но и твърде укоримо от гледна точка на житейския разум, тъй като той сам се е поставил в ситуация на повишена опасност, предприемайки напълно неоправдан риск от пресичане на натоварена пътна артерия, независимо от обективната възможност да премине на близко разположено и специално обозначено за целта място. Уместно е да се отбележи, че това място се намира на централен булевард в гр. София и е добре познато и на състава на съда, като пешеходен светофар, регулиран със светофарна уредба за пешеходци, с бутон за включване по желание на преминаващите.

 Грубите нарушения, които пострадалия е допуснал мотивират извода за висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат, чиито обем съдът преценява на около една трета.

На следващо място, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни параметри.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период (касателно периода на продължителност на възстановителния процес от травматичните увреди, а не в следствие на общото заболяване на пострадалия). Травматичните увреждания са сериозни, те повлияват опорно двигателния апарат на пострадалия и според становището на вещото лице д-р Б. са били лекувани в рамките на един период от средна продължителност - от около шест месеца до една година. Към момента няма трайни усложнения, предизвикани от травматичните увреди, а състоянието на пострадалия е стабилизирано, макар и не напълно възстановено.Евентуално настъпване на усложнения не би могло да се презумира по дефиниция, при липсата на конкретна прогноза в тази насока

Здравословното състояние на ищеца след приключване на общия шест месечен възстановителен период продължава да бъде невъзстановено, но причината за това се свързва и със собственото му поведение – споменатия по- горе информиран отказ за по - съвременен метод на лечение с остеосинтеза.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението трабва да се отчитат е социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2015г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност.                    Без съмнение, никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни на обществените разбирания за справедливост.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева.

Споменатата сума обаче, следва да бъде редуцирана с една трета, съобразно значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за                  70 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Уместно е в тази насока да се отбележи, че тежкото здравословно състояние на пострадалия предизвиква искрено съчувствие, но то не е основание да бъде обременяван застрахователя със задължения извън дължимото, поради което и за разликата над присъдената сума, искът в действителност е прекомерен. В тази насока, следва да се отбележи, че с поведението си, ищецът е допринесъл значително за настъпване на вредоносните последици, за които понастоящем претендира изплащане на застрахователно обезщетение.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата. Наведените от ответника доводи срещу възникването на това негово задължение не могат да бъдат възприети, тъй като посочената по- горе правна норма задължава застрахователя да покрие пълния обем на отговорността, която възниква за застрахования, вкл. и задължението за заплащане на лихва за забава.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на такси и разноски, поради което понесените от съдебния бюджет суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските, от които ищецът е бил освободен и са понесени от съдебния бюджет възлиза на сумата от 400 лева. Разноските за процесуално представителство, заплатени от ищеца възлизат на 5 000 лева. Дължимата държавна такса според уважената част от иска възлиза на 1200 лева.

Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметката на настоящия съд общо сумата от 1272 лева, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска, чиито общ размер възлиза на 2150 лева.

Ответното дружество също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК. В случая, общата сума на разноските, които ответното дружество е легитимирано да получи възлиза на 3557 лева.

Наведения от ищеца довод за прекомерност на разноските за процесуално представителство, които са били направени от ответника е неоснователен. Съдът счита, че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, като се отчита вида на извършените процесуални действия и продължителността на производството.         

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД с ЕИК ******* и адрес-***, да заплати на М.М.И. с ЕГН **********, със съдебен адреса***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 14.06.2015г., което е причинено от водача на лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА” с рег. № *******заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на вредите на 14.06.2015г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 70 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да заплати на М.М.И., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК – общо сумата от 2150 лева (две хиляди сто и петдесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство.

 

ОСЪЖДА М.М.И., да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 3557 лева (три хиляди петстотин петдесет и седем лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1272 лева (хиляда двеста седемдесет и два лева), представляваща държавна такса  и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                  СЪДИЯ: