РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. , 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20241220100448 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на “....” АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С..., ЕИК: ..., насочена срещу ответника С. А. Б.
ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Г...., обективираща предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно да бъде
признато за установено по отношение на С. Б., че дължи в полза на ищцовото
дружество следните суми: ... лева главница по договор за потребителски
кредит „екстра" №... г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК до окончателното погасяване на вземането; 264.00 лева договорна
лихва за периода 03.03.2023 г. - 03.11.2023 г. и 38.26 лева законна лихва за
забава за периода 04.03.2023 г. - 15.11.2023 г. С молбата се претендира
присъждането на сторените в заповедното производство и исковия процес
съдебно-деловодни разноски. В обстоятелствената част на иска се изтъква, че
страните сключили по електронен път договор за кредит, като в полза на
потребителя била предоставена от страна на кредитодателя сума в размер на 1
100 лева срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставената
сума на разсрочени вноски с ясно определени падежни дати, изложени в
1
погасителния план към договора, с краен срок на погасяване до 03.11.2023 г.
Длъжникът изплатил изцяло първите три вноски, четвъртата такава частично,
което обусловило правния интерес на кредитора да предяви настоящата
искова претенция. В представения отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК от
страна на ответника, действащ чрез договорен представител адв. А., се
признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от
...г., въз основа на който била получена заемна сума в размер на .. лева, като от
страна на длъжника били погасени чрез плащане общо 622 лева. Възразява се,
че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като договорът не отразявал от кои точно разходи се формирал ГПР
и посочването само на цифровото изражение на ГПР не било достатъчно, като
в тази връзка се цитира съдебна практика на националните съдилища и на
СЕС. Изтъква се още, че договорът за поръчителство бил неразделна част от
основния договор за кредит, доколкото била налице договорна обвързаност
между кредитора и поръчителя и възнаграждението на поръчителя било част
от основното задължение на потребителя, ето защо това възнаграждение
следвало да бъде включено в ГПР, но това не било сторено, поради което
размерът на ГПР бил неправилно отразен в договора, което обстоятелство
също представлявало самостоятелно основание за обявяване
недействителността на цялата сделка. Развиват се правни съображения
относно договора за поръчителство и неговия задължителен характер при
сключването на потребителската сделка. Прави се искане исковата претенция
да бъде отхвърлена за горницата над ... лева, като се претендират и съдебно-
деловодни разноски. В проведеното открито съдебно заседание страните не се
явяват и не се представляват.
Районен съд - Гоце Делчев, в настоящия си съдебен състав, след извършена
целокупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, както и
като прецени възраженията и правните доводи на страните, приема от
фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства, че на ... г. ищецът, в
качеството си на кредитодател, и ответникът, като кредитополучател,
сключили договор за потребителски кредит “.. по силата на който в полза на
потребителя била предоставена парична сума в размер на ..лева, с уговорен
срок за нейното връщане от 12 месеца, считано от датата на подписване на
договора (чл. 2 - 03.10.2023 г.). Страните се споразумели, че потребителят
2
следва да заплаща периодични парични вноски, включващи главница, лихва,
допълнителна такса, като размерът на същите се определя съгласно срока на
действие на договора и лихвения процент, по който е отпуснат кредита (чл. 3).
В чл. 4 от договора е посочено, че годишният лихвен процент е 36%, а
годишният процент на разходите - 49.70%. Кредитополучателят поел
задължението да обезпечи дълга си чрез предоставяне на лично обезпечение -
а именно сключен договор за поръчителство с юридическо лице (чл. 8.1.2 от
ОУ). При неплащане на две погасителни вноски, кредиторът получава правото
да обяви договора за предсрочно изискуем, като в чл. 9.1 от ОУ е изложено, че
при забава върху просрочените суми се начислява лихва за забава в размер на
законната лихва. Към договора са представени погасителен план (приложение
№ 1), общи условия на “Кредит Инс” АД. Съгласно разписка за извършено
плащане от 03.10.2022 г., уговорената с договора парична сума била усвоена
от потребителя, като за това обстоятелство страните и не спорят. В
изпълнение на чл. 4 от договора за потребителски кредит, С. А. Б. сключила
договор за поръчителство с одобреното от кредитодателя дружество, а именно
„...” ООД, рег. номер .. г., със седалище и адрес на управление в С...”, като
срещу задължението на поръчителя да отговаря солидарно за задължението по
договора за кредит потребителят се съгласил да заплаща възнаграждение на
поръчителя, респ. на кредитодателя (чл. 8, ал. 1 - 7 от договора за
поръчителство). В приложение № 1 е прието, че възнаграждението на
потребителя е в размер на 66 лева месечно и се дължи на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план (т. III от
приложение № 1 към договора за поръчителство).
Така приетите фактически положения дават основа съдът да счете от правна
страна долуизложените заключения относно основателността на исковите
претенции, по - конкретно:
На първо място, съдът отбелязва, че е сезиран с установителни искови
претенции, като интереса от предявяване на същите следва от подадено в срок
и по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК възражение от страна на длъжника С. Б., като
исковата молба е предявена пред исковия съд в законоустановения за това
срок (указанията по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК са връчени на 22.12.2013 г., а
молбата представена на 19.01.2024 г.), същата е и редовна, притежавайки
всички задължителни реквизити и е налице идентитет по основание и размер
3
между вземанията, отразени в заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и
тези, съдържащи се в настоящата искова молба, поради което правният спор
подлежи и на разглеждане по същество.
В чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит законодателят
лимитивно е посочил изискванията, на които следва да отговаря договорът за
потребителски кредит, сред които е и задължението същият да съдържа
информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, с цел последният да бъде запознат още към датата на
сключване на договора каква крайна сума следва да заплати след встъпването
му в облигационно правоотношение с кредитора. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като този процент на
разходи се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания (ал. 2
на чл. 19 ЗПК). Чл. 22 от ЗПК провъзгласява, че когато не са спазени
определени изисквания, на които следва да отговаря писменият договор, (чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал.1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9), то той е
недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ГПК). Именно
кредитодателят следва да понесе последиците от липсата на определени
договорни реквизити, в качеството му на икономически по-силната страна по
сделката, която носи и тежестта да поднесе информацията на потребителя,
свързана с основните параметри на договора, по такъв начин, че да не остава
съмнение, че същият е бил наясно с тях преди да сключи самия договор. Тези
положения, отнесени към конкретиката на казуса, водят до извода, че
процесната сделка не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в
какъвто смисъл са и възраженията на ответницата.
Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
4
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е
49,70%, но нито от съдържанието на същия, нито от представените общи
условия може да се направи извод за това кои точно разходи са включени в
него и по какъв начин се формира той. Така в т. 63 - т. 66 от Решение от ... г. по
дело .... г. СЕС отбелязва, че с оглед целта за защита на потребителите от
несправедливи условия в договора за кредит и за да бъдат потребителите
напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор при сключването му, член 4 от Директива 87/102 изисква
кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му, като непосочването на ГПР в
договор за кредит може да представлява особено решаващ фактор в рамките
на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали клаузата от
този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем
език по смисъла на член 4 от Директива 93/13. Съдът обобщава, че на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация
като тази по главното производство, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В дело C ‑ 42/15 на СЕС
пък е прието, че когато в договор за кредит е посочен ГПР, като точният му
размер подлежи на уточнение след отпускането на кредита, санкция,
изразяваща се в загуба от кредитодателя на правото му на лихви и разноски, се
счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48. Освен
това, върховната съдебна инстанция вече е имала повод да посочи (макар и не
в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а в определение от 01.04.2024
г. по т. д. № 670 / 2023 г.), че отговор на въпроса трябва ли договорът за
потребителски кредит да съдържа посочване на начина, по който е формиран
ГПР, за да отговаря същият на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, се съдържа директно в Приложение № 2 „Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, Част
III „Разходи по кредита“, поради което не е достатъчно ГПР да бъдат посочени
като общ процент без яснота за отделните компоненти. Ето защо този състав
5
на съда приема, че в договора по ясен и последователен начин следва да бъдат
описани всички компонентите на формиране на ГПР, като простото
препращане към приложение № 1 от ЗПК (така както е сторено в чл. 5.6 от
ОУ) не е достатъчно, доколкото математическата формула за изчисление на
самия процент по никакъв начин не улеснява потребителя да узнае всички
разходи по кредита. Липсата на тази индивидуализация следва да се приравни
на липса на посочване на самия ГПР, който представлява задължителен
елемент от договора за потребителски кредит, като тази липса рефлектира
върху действителността на сделката.
На следващо място, с Решение от .... г. по дело ... на СЕС се тълкува широко
член 3, буква ж) от Директива 2008/48 относно понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“, като това означава всички разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, като що се касае до т.нар. допълнителни услуги съдът
е този, който следва да установи дали действително става въпрос за
предоставяне в полза на потребителя на някакви услуги, уговорени към
разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, като при
тази проверка съдът не може да се основе единствено на обстоятелството, че
разглежданите услуги са били поискани свободно от потребителя при
сключването на този договор за кредит (т. 42 - 43). Именно подобна
конструкция се откроява в процесния казус. Съгласно условията на договора -
чл. 4, потребителят се задължава да заплаща допълнителна цена - такса
"гаранция", която е и неразделна част от погасителната вноска, лично на
кредитодателя, не на поръчителя, по банковата сметка на кредитора, като и
самият поръчител се одобрява от кредитора. Всъщност, съгласно чл. 138 ЗЗД
договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, тоест,
за да възникне солидарна отговорност за няколко лица в полза на
кредитополучателя, то следва такъв писмен договор да е налице с кредитора,
не с длъжника, като по делото такъв не е и представен, което навежда съда на
заключението, че не се цели предоставяне на действително обезпечение,
доколкото този договор няма правно основание (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а
единствено чрез него се възлагат допълнителни разходи в тежест на
потребителя, като по този начин се заобикалят императивните повели за
размера на ГПР. От самия договор за потребителски кредит не става ясно дали
6
тези такси “гаранция” са включени в ГПР, а ако не са, същите, доколкото
представляват сигурен източник на разход, без срещу заплащането на които да
стои представянето на някаква реална услуга от страна на кредитодателя, е
следвало да бъдат включени, в който случай размерът на ГПР несъмнено би
преминал законовия праг, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ето защо съдът счита, че процесният договор е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а както се посочи, недействителен е и
предоставеният договор между потребителя и „.... ” ООД, поради което в този
случай длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита (чл. 23
ЗПК), размерът на която може да се определи в настоящото производство
(Решение № ... от .. г. по т. д. № .... г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение). Освен това, съгласно Решение от ... г. на СЕС по дело ....;
Определение от ... г. по дело С -... г. на СЕС при присъждане на дължимата
главница съдът следва да съобрази извършените плащания от страна на
длъжника и извърши служебно необходимите прихващания, при положение,
че разполага с фактическите данни по този въпрос. На С. Б. са предоставени
реално 1 100 лева, като се претендира главница в общ размер на 788.02 лева. С
исковата молба ищецът прави признание, че ответникът е заплатил изцяло три
погасителни вноски (с падежни дати... г., ... г. и ... г.), а по вноска с падежна
дата ... г. (впоследствие срокът по тази вноска е изменен на .... г.) били
заплатени само лихва (33 лева) и такса “гарант” (66 лева). В този смисъл
потребителят заплатил 132 лева възнаградителна лихва и 264 лева такса
“гарант” (по общо четири вноски), която крайна сума (396 лева) следва да
бъде приспадната от размера на претендираната главница, доколкото тези
плащания кредиторът е съотнасял към задължения, произтичащи от
недействителни клаузи (възнаградителна лихва и такса за поръчител), ето
защо като краен резултат се дължи сума в размер на 392.02 лева (788.02 лв. -
396 лв.). Исковата претенция относно главницата следва да бъде уважена до
тази сума, а за горницата до претендирания размер от 788.02 лева отхвърлена.
Като изцяло неоснователни следва да бъдат отхвърлени установителните
искове относно възнаградителната лихва и мораторната такава.
По разноските:
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК,
7
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на
разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът
претендира заплащане на разноски, сторени в заповедното производство, в
общ размер на 1025 лева - 1 000 лева адвокатско възнаграждение (договор за
правна помощ и съдействие от 10.11.2023 г., имащ качеството на разписка) и
25 лева заплатена държавна такса, респективно 1150 лева разноски за
исковото производство - 1 000 лева адвокатски хонорар (договор на стр. 5) и
150 лева държавна такса. Между ответника и адв. А. Д. е представен договор
за правна защита и съдействие, сключен по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
като процесуалният представител претендира определяне на разноски в
размер на 306.91 лева с ДДС за представителство пред заповедния съд и
634.56 лева с ДДС за настоящото производство. При този изход на спора
разноски се дължат в полза и на двете страни, съобразно уважената част на
исковите претенции и отхвърлените такива (с оглед правото на ответника по
смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК). Предявени са три установителни претенции,
като само едната от тях е уважена частично, поради което в полза на ищцовото
дружество се дължат 190.69 лева за исковото производство и 169.96 лева за
заповедното такова. Съдът, съобразявайки нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, според
която следва да определи размера на дължимото възнаграждение в полза на
процесуалния представител, респективно вида на спора, материалния интерес
по делото, вида и количеството на извършената работа - представяне на
подробен отговор към искова молба и становище към договор за
поръчителство, но и липса на процесуално представителство в съдебно
заседание, както и преди всичко фактическата и правна сложност на делото,
счита, че в полза на адвоката следва да бъдe определено съразмерно
адвокатско възнаграждение в размер на 529,33 лева с включено ДДС, както и
100 лева с вкл. ДДС за процесуално представителство пред заповедния съд,
доколкото такова действително е осъществено (възражението по чл. 414, ал. 1
ГПК е подадено от адвокат Димитров).
Така мотивиран, Районен съд - Гоце Делчев
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. А. Б. ЕГН:
**********, с постоянен адрес в гр. Г.... че на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК ДЪЛЖИ в полза на ищеца “...” АД, със
седалище и адрес на управление в гр. С....ЕИК: ... представлявано от М. А.
сума в размер на ......) - дължима главница по договор за потребителски кредит
„.." №.. г., ведно със законната лихва за забава от ..г. до окончателното
погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК № ... г. по ч.гр.д. № ... г. на Районен съд - Гоце Делчев,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълно претендирания размер от 788.02
лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователни предявените на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК установителни
искови претенции, предявени от “...” АД, ЕИК: ... срещу С. А. Б. ЕГН:
********** за следните суми - 264 лева, представляващи дължима
възнаградителна лихва за периода от 03.03.2023 г. до 03.11.2023 г., както и
мораторна лихва в размер на 38.26 лева, дължима за периода от 04.03.2023 г.
до 15.11.2023 г., по договор за потребителски кредит „.... г., за които суми
също е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № ... г. по
ч.гр.д. № ... г. на Районен съд - Гоце Делчев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С. А. Б. ЕГН:
********** да ЗАПЛАТИ на “.... АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление в гр. С..., ЕИК: .., представлявано от М.А..., сума в размер на ....-
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, както и .... -
сторени такива в заповедното производство (ч.гр.д. № 1073 от 2023 г. по описа
на РС - Гоце Делчев).
ОСЪЖДА “...” АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление в гр. С...,
ЕИК: .., представлявано от Марио Алексиев, да ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д.,
САК, личен № ..на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на ... (с включено ДДС) за
настоящото производство, както и 100 лева (с включено ДДС) за осъществено
процесуално представителство в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Благоевград (чл. 259, ал. 1 ГПК).
9
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10