М О Т И В И
по АНД № 1327/20г., ПРС-ХІVн.с.
Производството е по реда на чл.375 и
следващите от НПК.
С мотивирано
постановление по пр. пр.№5045/2019г.
от 21.02.2020г., Районна прокуратура - Пловдив е направила предложение за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обвиняемата
Н.А.Д., за това че на 04.05.2019г. в гр.Пловдив е причинила другиму – на Н.И. ***, лека телесна повреда
изразяваща се в контузия на главата с контузия на носа, с наличие на оток на
носа и две охлузвания на носа, довели до причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131,
ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, с
налагане на административно наказание Глоба.
С разпореждане от 26.02.2020год. съдът е
приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото за
разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и настоява за налагане на наказание ориентирано
към минимума.
Обвиняемата Н.Д. дава подробни обяснения и
заема позиция, че не е извършила вмененото й престъпление. Лично и чрез своя
защитник настояват да бъде оправдана.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемата Н.А.Д. е родена на ***г***. Тя е б.,
б.г., с висше образование, омъжена, работеща,
неосъждана, с ЕГН **********.
Същата и пострадалия Н.К. се познавали от
деца и живеели в съседство. През пролетта на 2014г. децата на двамата влезли в
конфликт, при който обв.Д. нанесла лека телесна
повреда на тъщата на свид.К., както и обида. По този
повод било водено НЧХД № 2324/2015г. по описа на ПРС, ХVІІ н.с., в хода на
което К. бил свидетел против Д.. В този смисъл двамата се намирал в недобри
отношения като имало и други дрязги между двете фамилии. На 04.05.2019г. около
20.10ч. свид.К. отишъл до хранителен магазин, за да
напазарува. С него била и малолетната му дъщеря. Магазинът се намирал в
гр.Пловдив, на ул.“Съединение“ срещу бл. № 151. В близост се намирало и
заведение - ресторант „Тео Елит“. В него с компания се намирала обв.Д.. След като приключил с покупките, пострадалият К.
излязъл от магазина с дъщеря си и двамата предприли
пресичане на пътното платно. С едната си ръка той държал детето си за неговата
ръка, а в другата носел чантата с покупки. Тъкмо пресекли улицата и пред
свидетеля К. се появила обвиняемата. Без видим повод го напсувала, а след като
се приближила на крачка разстояние го ударила с главата си в носа. В резултат
свидетеля се замаял, а от носа му бликнала кръв.Пострадалият останал стъписан и
изненадан от непровокираната атака и преди да стори каквото и да било, обв.Д. се оттеглила към заведението „Тео Елит“. Тогава свид.К. сигнализирал за случилото се на тел.112 и на място
дошли полицейски служители С.П. и С. П.
Същите установили в заведението обв.Д., която заедно
с компанията й – свид.В.П.Д.- неин съпруг, свид.Н.И. и свид.К.П.,***, за да
дадат обяснения за изясняване на случая. От заведението били иззети и записи от
наличните видеокамери. Междувременно на място пристигнала и съпругата на
пострадалия, който потърсил медицинска помощ в здравно заведение.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по категоричен начин частично от обясненията на обв. Н.Д. дадени в хода
на наказателното производство пред настоящия състав, както и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Н.И.К., В.П.Д., Н.И.И., С.К.П., К.П.П., Т. С. Г. и К.Д.С.,
а така също от приложените по делото писмени доказателства. Няма спор, че на
посоченото време и място на пострадалия К. е било причинено телесно увреждане,
тъй като освен от неговите показания, кръвта по лицето му била възприета и от
свидетеля С.П.. На следващо място няма спор и досежно
обстоятелството, че по същото време в близост, а именно в заведението „Тео
Елит“ се намирала и обв.Д. като това се потвърждава
от нейните обяснения и от показанията на всички останали свидетели.
Същевременно обвиняемата отрича да е пресичала булеварда и да е нанасяла удар
на пострадалия, а всъщност и изобщо да го е виждала, до момента когато на място
пристигнала полиция и я информирала за подаден сигнал в този смисъл. Тук следва
да се посочи, че първоначално Д. отричала да е напускала заведението. Установява
се обаче от разпитите на останалите присъствали на масата свидетели, както и от
показанията на сервитьорката С., че това не е вярно. При това положение не може
да се приеме за достоверна и последвалата версия, че всъщност отишла до близкия
хранителен магазин за бонбони на кръщелника си. Всички свидетели сочат, че
обвиняемата е напускала масата, като те не са възприели къде е била през това
време. Последното изключва възможността да е налично алиби за Д., тъй като по
времето когато е причинено деянието, липсват доказателства да е била на друго
място. Липсват и доказателства свид.К. да се е
наранил по друг начин, освен посочения от самия него. Същевременно са налице
преки доказателства, а именно показанията на пострадалия за начина, времето и
мястото на причиняване на телесната повреда именно от обвиняемата. Съчетано с
доказателства за обективно наличие на такава телесна повреда, видно от
показанията на свид.С.П., а и медицинските документи,
то при това положение настоящата инстанция намира, че извършител на деянието е
именно обв.Д.. Ето защо в тази част настоящата
инстанция кредитира показанията на пострадалия. Неговите показания са
последователни, той е подал сигнал веднага на тел.112, след това споделил
веднага след инцидента пред полицейските служители какво е станало. При това
положение настоящата инстанция приема за достоверно възпроизведеното веднага
след инцидента.
От извършената СМЕ е видно, че на постр.К. са били причинени контузия на главата с контузия
на носа, с наличие на оток на носа и две охлузвания пак на носа. Всички те са
довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето.
Отговарят да са причинени от удар с глава, както е посочил пострадалия, но е
възможен и друг механизъм при удар с твърд тъп предмет.
По делото е била извършена и техническа
експертиза на записи от видеокамерите в заведението, но според заключението на
същата записа не е с достатъчно висока качество, за да се идентифицира
обвиняемата на него.
Съдът кредитира заключенията на експертизите
като изготвени обстойно, с нужните специални знания, в съответствие с
доказателствата по делото и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка
по делото Съдът е на становище, че обвиняемата Д. макар да е нанесла лека
телесна повреда на пострадалия К., не е осъществила състава на престъплението
по 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК. Причина
за това е обстоятелството, че липсва съставомерния
белег „хулигански подбуди“. За наличието на последните не е достатъчно според
настоящата инстанция удара с глава да е бил нанесен без никаква провокация от
пострадалия в същия момент. Безспорно е установено, че двата с обвиняемата са
имали усложнени отношения по повод други конфликтни ситуации в семействата им.
Тезата, че обвиняемата по този начин искала да демонстрира своето надмощие и
явно неуважение към обществото, че извършеното е на публично място, а и в
присъствие на дъщерята на пострадалия, и целяло единствено демонстрация на незачитането
на реда от страна на дееца и значимостта на неговата личност над порядките на
общуване в социума, биха били относими за
престъпление хулиганство по чл.325, ал.1 НК, но не и за престъплението по
чл.131 НК. Освен това престъплението „хулиганство“ може да бъде извършено и при
непряк умисъл, но дееца е движен от лични подбуди, не непременно хулигански
такива. Ако подбудите на обв.Д. бяха хулигански, то
би следвало да причини телесна повреда на което и да било лице, което срещне на
пътя си. Но тя въпреки наличието и на други хора, включително в заведението, е
ударила именно свид.Н.К.. Безспорно при всяка
нанесена телесна повреда, дееца не зачита телесния интегритет на пострадалия, а
доколкото извършеното е престъпление / но от частен характер, което в
настоящото производство няма как да бъде санкционирано поради характера на
производството и липсата на частен обвинител/, то винаги е налице нарушаване на
нормите на общуване. Водещото обаче не е хулиганския мотив, а личен такъв.
Иначе самия удар с глава в носа на пострадалия очевидно е извършен умишлено,
още повече предшестван от нецензурни реплики.
Ето защо и настоящата
инстанция намира, че обв.Д. следва да бъде призната
за невинна и на основание чл.304, вр. чл.378, ал.4, т.2
от НПК да бъде оправдана по повдигнатото
й в този смисъл обвинение по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.2 от НК.
По делото са направени
разноски в размер на 418 лева за извършени експертизи, които на основание чл.190,
ал.1 от НПК следва да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Секретар:
К.Ч.