№ 85
гр. С.З., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001230 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260180/26.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2317/2020 г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в частта, с която е осъдено
Г.Ф. да заплати на Б. ИВ. Т., чрез нейната майка и законен представител Б. Д.
ХР. сумата в размер на 9 000 лева и на АТ. К. АТ., чрез своята майка и
законен представител ИЛ. Д. АТ. сумата в размер на 10 000 лева -
обезщетение по чд. 557 , ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие смъртта на дядо им Д.Х.И., настъпила на
13.11.2018 г., в резултат на ПТП, причинено от М. Г. Г., при управление на
лек автомобил, марка „Б.“, модел „***“, с рег. № СТ***ВС, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Във въззивната жалба въззивникът Г.Ф. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Посочена е
съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС в
обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
исковете като необосновани и недоказани. Претендират се разноските по
1
делото.
В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Б. ИВ. Т. и
АТ. К. АТ., чрез тяхната майка и законен представител Б. Д. ХР., с който се
взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.557 , ал. 1, т.2, б. „а“ от
КЗ във връзка с чл. 558, ал. 5 КЗ и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Б. ИВ. Т., чрез своята майка и законен представител Б. Д. ХР. и
ищецът АТ. К. АТ., чрез своята майка и законен представител ИЛ. Д. АТ.,
молят да се постанови решение, с което да се осъди „Г.Ф.“, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. ****, представляван от изпълнителните
директори г-н Б.М. и г-н С.С. да заплати на АТ. К. АТ., ЕГН: **********, в
качеството му на внук на загиналия при ПТП на 13.11.2018г. Д.Х.И., ЕГН:
**********, б.ж. на гр. С.З., действащ чрез своята майка и законен
представител ИЛ. Д. АТ., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: гр.
С.З., ул. ****, сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от малолетния ищец неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2018г., при което е починал дядо му -
Д.Х.И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2019г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника
„Г.Ф.“, в който счита, че исковете са неоснователни и ги оспорва по
основание и размер. Моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Претендира за направените разноски. Подробни съображения излага в
писмения отговор.
С влязла в сила присъда № 15/21.05.2020 г. по НОХД 98/2020г. на
Окръжен съд - С.З., М. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 13.11.2018 г. в
2
гр. С.З., на път 1-5, км. 235+800, при управление на МПС - лек автомобил,
марка +Б.“, модел *** с рег. № СТ*** ВС, в нарушение на правилата за
движение: чл.20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства които управляват и чл.21 ал. 1 от
ЗДвП-при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно
средство категория „В“ е забранено да превишава 50км/ч в населено място,
като управлявал автомобила със скорост от 113,8 км/ч, в резултат на което
причинил по непредпазливост смъртта на Д.Х.И. с ЕГН: **********, поради
което и на основание чл.343, ал. 1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.
1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем
месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години,
като е лишен и от право да управлява МПС за срок от пет години и осем
месеца.
Страните не спорят че към датата на ПТП за МПС - лек автомобил
марка „Б.“, модел ***, с рег. № СТ*** ВС, няма сключена валидна
застраховка ГО, при което са пострадали Д.Х.И. - починал на място и Руси
Иванов Запрянов - с коремна травма, таз, лява раменна става, което се
установява и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица за
настъпилото на дата 13.11.2018 г.
Видно от удостоверенията за постоянен и настоящ адрес с № 1400-
52352/08.12.2020 г., 1400-52352-1/08.12.2020 г. ищците живеят на адреса на
пострадалото лице Д.Х.И., като А.А. живее на този адрес от 19.01.2015 г., а
Б.Т. - от 26.09.2016 г. и от 12.04.2019 г.
От показанията на свидетелите Т.Д.Х. (вуйчо на итците) и Г.С. Г. (съсед
на пострадалото лице) се установява, че пострадалият е живял в едно
домакинство с внуците си, които са били силно привързани към него. Полагал
е ежедневни грижи за тях, като ги взимал от детска градина и е прекарвал
време с тях. Помагал е финансово в отглеждането им и често им купувал
играчки. Децата са понесли тежко загубата на дядо си, като на тази ниска
възраст им е обяснено, че дядо им е звездичка на небето, но след като
разбрали за смъртта на дядо си плачели и питали къде е. атанас е приел тежко
факта, че дядо му е починал, като трудно го успокоявали, когато го търсел.
От молбите от ищците до Г.Ф., получени на 10.01.2019 г. от Фонда се
установява, че същите са предявили претенция за изплащане на обезщетение
3
за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на дядо им,
вследствие гореописаното ПТП, по които не е определено и изплатено
обезщетение на ищците.
От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като подробно и обосновано, се
установява, че мястото, на което е станало ПТП е път с две платна за
еднопосочно движение и при тази обстановка, скоростта, с която се е движил
лекия автомобил с марка „Б.“ безспорно представлява нарушение на
максимално разрешената скорост за движение на МПС категория „В“ в
населени места. Според вещото лице, ако лекия автомобил с марка „Б.“ не се
е движил в лявата лента, не би настъпило ПТП. Процесното ПТП е настъпило,
защото са допуснати две грешки: едната е от водача на „Б.“, че кара с
превишена скорост, а другата е, че другия водач е карал в лявата лента и е
накрачил осевата линия. Трябва да се изпълнят и двете условия, за да стане
ПТП, тъй като всяко едно за себе си не води до ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Налице са предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Заявено е искане
от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл. 558, ал. 5 от
КЗ, по което не е определено и изплатено обезщетение на ищците, поради
което ответникът е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
По делото безспорно също така се установи, че смъртта на Д.Х.И. се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на МПС – М. Г. Г., което е установяно с
влязла в сила присъда № 15/21.05.2020 г. по НОХД 98/2020г. на Окръжен съд
- С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Установено е по делото, че реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се
за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
4
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат качеството на
пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се
посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С горепосоченото Тълкувателно решение обаче не се дава неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и
5
на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на
тълкувателното решение е изрично поставеното в него изискване за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се
от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от
обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия или сред най-
близките на починалия, а не съпруга, низходящите или възходящите му.
Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго
семейство освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са
изградили отношения, заместващи тези между най-близките - съпруг,
низходящи, възходящи. Т. е., дори ищците да не са сред най-тесния родствен
кръг следва да се установи, че на практика са били най-близките хора на
починалия, поради което и е справедливо да бъде обезщетен вместо или
заедно с тях. Възможно е напр., поради определени житейски обстоятелства
братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези между най-близки
кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо
домакинство, при взаимна помощ и грижа).
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които
съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че между починалия и ищците е създадена
трайна и дълбока емоционална връзка. Установи се по делото, че отношения
между тях се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич,
подкрепа и грижа. Действително в българския бит бабата и дядото често
присъстват в живота на внуците си. В случая обаче обичайните отношения са
надградени. Това до голяма степен е било предизвикано от обстоятелството,
че са живели в общо домакинство и дядото е полагал всекидневни грижи за
децата. За ищците дядото е участвал активно при отглеждането им,
осигурявайки условия за цялостното им развитие във възпитателен,
образователен и социален план. Дядото е водил и прибирал, ищците от детска
градина и от училище. Поради това следва да се приеме, че ищците са
възприемали дядо си като постоянно присъствие и особено важна фигура в
техният живот. Изпитвали са към него дълбоки и трайни чувства на обич и
привързаност извън обичайните.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалия Д.Х.И. и
ищците е изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно
преживените и търпени болки и страдания от смъртта на дядо им следва да се
определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и
постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето
защо съдът приема, че при така събраните доказателства ищците са провели
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
6
Поради това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди би
била справедлива сумата, която първоинстанционния съд е определели за
всеки един от ищците, а именно за Б.Т. обезщетение в размер на 9 000 лв., а за
ищеца А.А. - 10 000 лева.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която
предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв., е
неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл.
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска
отговорност" да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се
отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, в
какъвто смисъл се оплаква въззивникът, тъй като СЕС вече е бил сезиран с
преюдициално запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията
на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), то няма основания размерът
на обезщетението да бъде ограничавано под действителния размер на
претърпените неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Въззивният съд намира, че изложените твърдения за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Д.Х.И. се опровергават от
заключението на съдебната автотехническа експертиза, от което категорично
7
се установява, че причините за настъпване на процесното ПТП е поведението
на виновният водач на „Б.“, тъй като е управлявал автомобила си с превишена
скорост, два пъти по висока от разрешената, поради което застягайки отзад
автомобила на пострадалият Димитър Иванов не е могъл своевременно да
намали скоростта си или да спре за да предотврати ПТП, поради което е
настъпил заден удар между предната лява част на л.а. „Б.“ и задна дясна част
на л.а. „Мерцедес“.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3. От данните по делото се установява, че с изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от
този момент дължи лихви, считано от 11.04.2019г. до окончателното
изплащане на главницата.Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
Процесуалният представител на ответното дружество е направило
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 5 000 лв. до
10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5 000 лв. В настоящия случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. при размер на уваженият иск от
9 000 лв. възлиза на 780 лв. Съгласно представеният договор за правна защита
и съдействие, за ищцата Б. ИВ. Т. е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., което съдът намира, че не се явява прекомерно, поради
което не следва да бъде намалено.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв. – 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. при цената на предявения иск от
10 000 лв. възлиза на 830 лв. Съгласно представеният договор за правна
8
защита и съдействие, за ищеца А.К.а А. е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лв., което е в минимално предвидения
размер, поради което не следва да бъде намалено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемите разноските в посочения
размер.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260180/26.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 2317/2020 г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. ****, да заплати на Б. Д. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.З., ул. ****, чрез нейната майка и законен представител Б. Д. ХР., с
постоянен адрес: гр. С.З., ул. ****, сумата в размер на 800 лева - разноски за
процесуално представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. ****, да заплати на АТ. К. АТ., БГН **********, чрез своята майка и
законен представител ИЛ. Д. АТ., с постоянен адрес: гр. С.З., ул. ****, сумата
в размер на 830 лева - разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9