Р Е Ш Е Н И Е
10.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
н.о. II
Районен съд – Дупница състав
06.02. 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1397 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
И. Г., ЕГН ********** *** обжалва Наказателно постановление № 30-0000569/11.11.2019 г., изд. от Началник Областен отдел ,,Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна, не изразява становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
На 18.10.2019 г. В.С. на длъжност инспектор при ОО ,,АА“ гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля В.Г., съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 266994 срещу И. Г. за това, че на същата дата около 12:05 ч. в гр. Кочериново, кв. ,,Васил Левски“ ППI-79, км 79+333 в посока Благоевград управлява лек таксиметров автомобил с рег. № Е6280КН ,,Ситроен“, собственост на Николай Страхилов Ваклински, като автомобилът бил с открит знак ,,такси“ с включен ЕТАФП № ЕS020918-4678611 на положение свободно и работи с пътен лист № 71/18.10.2018 г. от пътна книжка ВГ № 03/31.08.2019 г. Таксиметровият автомобил е включен в списъка към удостоверение за регистрация № 12749/10.11.2017 г. и е нает от Ралица Марчева с ЕГН **********, за Благоевград. В хода на проверката било установено, че водачът няма валидно удостоверение за водач на таксиметров автомобил за Община Благоевград.
В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. При съставянето на акта контролният орган е иззел от водача Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, издадено на 13.08.1998 г. на името на И. Г.. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена ,,глоба” в размер на 2000 лв.
Описаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от представените по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на свидетелите С. и Г. се установи, че след направена справка в момента на проверката в база данни на ИА ,,Автомобилна администрация" се установило, че Г. не притежава ,,Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил“, като представеното такова при проверката и в последствие иззето, било невалидно. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като са обективни, последователни и логични и пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят И. Г. е наказан за това, че управлява лек таксиметров автомобил без удостоверение ,,Водач на лек таксиметров автомобил“/УВЛТА/. Безспорно в хода на административнонаказателното производство е установено, че лицето не притежава този документ, тъй като такъв изобщо не му е бил издаван от компетентните органи. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 31, ал.1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, според която разпоредба - при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение ,,Водач на лек таксиметров автомобил“. За това нарушение е наказан по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която норма предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Неизпълнение на задължението от водача да носи и да представи в момента на проверката визираните документи се санкционира по реда на ал. 2 на чл. 93 от ЗАвПр. Сравнителният анализ на цитираните административно-наказателните норми обосновава извод, че непритежаването на УВЛТА и непредставянето му при проверка са две различни нарушения. Изискването за притежаването му е регламентирано в чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, а задължението за носене - в чл. 31, ал. 1, т. 2 от същата Наредба. Следователно, нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/1999 г. на МТ на МТ подлежи на наказание по чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр. Наказанието по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр се предвижда в хипотезите, когато УВЛТА не е издадено, което представлява нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Като не е квалифицирал деянието като нарушение именно на последната цитирана разпоредба от Наредбата, а като такова по чл. 31, ал.1, т.2 от нея, административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Във връзка с
това, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон.
Липсата (не притежаването изобщо) на удостоверение ,,Водач на лек таксиметров
автомобил“ е нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредбата. Това е била коректната
правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Приложената санкционна
разпоредба има бланкетна диспозиция и неправилното й обвързване с конкретно
нарушена правна норма от кръга на посочените в първата, винаги има за последица
необоснованост, а оттам и незаконосъобразност на санкционния акт.
Предвид изложеното съдът счита, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, поради което следва да го отмени.
Воден от горните
съображения на основание чл. 63, ал. 1,пр. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30-0000569/11.11.2019г., издадено от Началник Областен отдел ,,Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, с което на И. Г., ЕГН ********** ***, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд - Кюстендил, по реда на глава ХІІ АПК, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.