Р Е Ш Е Н И Е 260116/21.10.2020г.
№ 21.10.2020година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 20.10 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1363 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от
„ЗД БУЛ ИНС“АД против Й.Т.С., с която се
претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 905, 82 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по щета от 16.11.2017 год., законна
лихва от датата на исковата молба, както и разноски в производството.
В исковата молба се посочва, че на 16.11.2017
год. в гр. Я. настъпило ПТП с
участието на МПС, управлявано от ответника, застраховано по ЗЗ ГО при ищцовото дружество. Вина за настъпването му имал ответника,
който нарушил правилата за движение по пътищата и управлявал под въздействието
на алкохол. В дружеството била заведена щета от собственика на увреденото МПС,
на която след направена оценка било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 890, 82 лв. С изплащане на обезщетението за ищецът възниквало правото
да получи заплатеното обезщетение. Претендира се уважаване на претенцията,
включително присъждане на разноски.
Отговор не е депозиран.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
Ответникът се явява лично и оспорва претенцията.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от приложения протокол за ПТП от 16.11.2017 год. на посочената дата на територията на гр. Я. е
настъпило ПТП между МПС , застраховано по ЗЗ ГО при ищцовото
дружество , управлявано от Й.Т.С. и МПС
и МПС Нисан ***, собственост на Х. В. Х. При
настъпилото ПТП са причинени материални щети и на двете МПС. В протокола за
ПТП е посочено, че водачът С. е
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила.
Собственикът
на увреденото МПС Нисан *** е подал искане за оценка
по ЗЗ ГО на 17.11.2017 год., в което са
били описани щетите по МПС. Изготвен е доклад по щетата, включително
калкулация, като с платежно нареждане от 02.02.2018
год. на Х. е изплатена по посочена от него банкова сметка ***, 82 лв.
На
02.03.2018 год. е изпратена регресна покана до
ответника за заплащане на сумата от 915, 82 лв. – застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски. Поканата е получена на 06.03.2018 год.
По
искане на ищеца по делото е изискана и приложена в цялост преписката по
Протокол за ПТП от 16.11.2017 год., видно от която на 16.11.2017 год. на
ответника са съставени 3 бр. АУАН/подписани без възражения/,а в последствие и НП
за нарушаване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. С присъда от 03.10.2018 год.
ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 б,ал.2,
вр. чл. 1 от НК. Присъдата е потвърдена изцяло с
Решение на ОС – Я. от 17.12.2018 год.
По
искане на ищеца по делото е назначено и изслушано заключение на вещо лице по
САТЕ, според което е налице причиннно – следствена
връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобил Нисан ***. Размерът на щетите вещото лице е определило на 890,
82 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.
500,ал.1,т.1 от КЗ.
Съгласно цитираната разпоредба- освен в случаите по чл. 433, т. 1 ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или
други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В процесния случай не се
спори между страните , че към релевантния момент на ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по ЗЗ ГО между ищеца и собственикът управляваното от ответника МПС.
Не се спори, че и по образуваната в
резултат на ПТП щета на собственика на увреденото МПС е изплатена сумата от 890,
82 лв. Основните спорни между страните моменти са дали ответникът е управлявлявал МПС „***“, както и относно механизма на ПТП.
Въпреки възраженията си, че не е управлявал МПС на
релевантната дата – 16.11.2017 год. и не е причинил ПТП, ответникът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Според съда бяха доказани всички елементи на
фактическия състав на деликта, като безспорно от
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника в
съответните процесуални срокове и по-специално в срока за отговор на исковата
молба се установи, че същият е нарушил разпоредби от ЗДвП- чл.5,ал.3,т.1, предл.
1, чл. 25,ал. 1 и чл. 150, ал. 1.
Съдът
счита че е налице предпоставката – управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата от закона норма, т.к. безспорно по делото се
установява от задължителната по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд влязла
в сила присъда по НОХД №*** г. на ЯРС, че е констатирано количество алкохол в кръвта
на ответника – 2, 31 промила.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция
се явява основателна до размера на сумата от 890, 82 лв. – установената от вещото лице стойност за
възстановяване на увреденото МПС. За сумата от 15 лв. – сочени, като
ликвидационни разходи не са представени доказателства, обосноваващи
основателността на тази претенция, поради
което за тази сума искът ще следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. За реализиране на тези ликвидационни разходи не е представено
каквото и да било надлежно доказателство, противопоставимо
на ответника, дори не е ясно в какво се изразяват тези разходи.
Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 295
лв.- заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 500,ал.1,т.1 от КЗ Й.Т.С.,
ЕГН ********** ***30482, със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 890, 82 лв., представляващи заплатено
застрахователно обезщетение по щета от ПТП от 16.11.2017 год., в едно със законната лихва от датата
на исковата молба – 24.07.2019 год. до окончателното изплащане, като претенцията за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 905, 82 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78,ал.1 Й.Т.С., ЕГН ********** ******, със седалище и адрес на управление
гр. С. ГПК сумата от 295 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: