Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2376
гр. Пловдив,21.12.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАД № 2230 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4, изр. ІІ от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на В.И.Р., ЕГН **********,
чрез адв. Ф., с адрес ***, офис.309, против Решение № 3127/06.07.2023 г. по гр. дело
№ 18008/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата
на В.И.Р. срещу Заповед за задържане рег. № 11773зз-59/24.11.2022 г., издадена
от Г.Т.Г. – служител в отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Касационният
жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати нарушения на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила и счита същото за необосновано. В жалбата е посочено още, че
„установяването на съпричастност към извършено престъпление“ не съществува в
ЗМВР. Твърди се нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, както и
че от заповедта не става ясно въз основа на какво точно е прието, че
жалбоподателят е заподозрян в извършване на престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
Иска се отмяна на решението.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Ф., поддържа жалбата и
претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - Г.Т.Г. – служител
в отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор, изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №
3127/06.07.2023 г. по гр. дело № 18008/2022 г., Районен съд – Пловдив е
отхвърлил жалбата на В.И.Р. срещу Заповед за задържане рег. №
11773зз-59/24.11.2022 г., издадена от Г.Т.Г. – служител в отдел „Икономическа
полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
За да постанови
този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.74 ал. 2 от ЗМВР. Направил е
извод, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. За неоснователно съдът е приел възражението на
жалбоподателя, че издадената заповед е незаконосъобразна поради противоречия в
описанието на основанието за задържане на лицето и нормата, която е посочена
цифрово, доколкото изрично е посочено, че „установената съпричастност“ на
жалбоподателя по следствено дело № 300/2022 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив
се изразява в подпомагането му като съучастник в периода 2018 г. – 2022 г. в
гр. София и в гр. Стамболийски на длъжностно лице да наруши и да не изпълни
служебните си задължения с цел да набави за себе си и за длъжностното лице
имотна облага и от това са настъпили немаловажни последици за Община
Стамболийски – престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Според районен съд,
независимо, че по посоченото следствено дело към момента няма лице, привлечено
като обвиняем, за упражняване на правомощието му по чл.72 от ЗМВР е достатъчно
полицейският орган да разполага с данни за извършено престъпление и да е налице
предположение за извършено престъпление, без да е необходимо да са налице
достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето. В
мотивите си съдът е подчертал, че въпреки дадената възможност, жалбоподателят
не е посочил копие от кои точно конкретни документ от следственото дело желае
да бъдат изпратени по делото. Направен е извод, че ПАМ е приложена при спазване
на принципа за съразмерност.
Решението на Районен съд Пловдив е валидно и
допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което има
данни, че е извършило престъпление. Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена именно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактически
основания е посочено: „установена съпричастност по следствено
дело № 300/2022 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, за това в периода 2018 г. –
2022 г. в гр. София и в гр. Стамболийски обл.Пловдив, като съучастник е подпомогнал
длъжностно лице да наруши и да не изпълни служебните си задължения с цел да
набави за себе си и за длъжностното лице имотна облага и от това са настъпили
немаловажни последици за Община Стамболийски – престъпление по чл.282, ал.1 от НК“.
В решение по
дело С-608/21 Съдът на Европейския съюз приема, че разпоредбата на чл.
6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство
изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да
имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се
вреди на напредването на текущо разследване. Според СЕС целта на предвиденото в
член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 задължение заподозрените лица
и обвиняемите да бъдат уведомени за основанията за задържането им, а именно
целта да се даде възможност на съответното лице да оспори ефективно
законосъобразността на задържането си, не би могла да бъде постигната, ако
информацията относно основанията за това задържане се предостави едва след като
лицето е подало жалба, за да оспори законността на задържането си. Подчертано
е, че е важно да се избегне положение, при което посоченото лице се оказва
задължено да оспори законосъобразността на заповедта за задържане, за да може
да се запознае с основанията за същото, тъй като в такъв случай то не би могло
да подготви ефективно жалбата си, нито да прецени шансовете ѝ за успех.
Тълкуването на
цитираната разпоредба изисква при преценка законосъобразността на задържането,
да бъде установено дали на задържаното лице са били съобщени релевантните
факти, известни на административния орган и обосновали неговата преценка да
постанови задържането, а не само да се посочи правно основание за издаване на
заповедта и конкретен текст от НК, по който има образувано досъдебно
производство.
В оспорената
пред районен съд заповед е посочено, че е установена съпричастност по
следствено дело № 300/2022 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив за престъпление по
чл.282, ал.1 от НК, но по административната преписка и по делото не са
представени доказателства дали на Р. са били съобщени основанията за задържане,
на които се позовава административния орган и които според СЕС съдържат цялата
необходима информация - описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на
настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото
престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно
отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на
напредването на текущо разследване.
Районен съд е следвало
е да укаже на ответника по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК, че носи
доказателствената тежест да установи изпълнението
на законовите изисквания при издаването на заповедта, включително и да
представи доказателства, че на задържаното лице е била съобщена цялата
необходима информация с описание на релевантните факти, известни на
компетентния орган - време и място на настъпване на фактите, формата на
конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената
неокончателна правна квалификация и едва след
това съдът е следвало да прецени законосъобразността на оспорвания акт.
С оглед
съдържащата се в чл.
220 АПК забрана
за фактически установявания в касационното производство, делото следва да бъде
върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото
разглеждане на делото първостепенният съд следва да укаже на ответника, че носи
доказателствената тежест да установи изпълнението
на законовите изисквания при издаването на заповедта, включително и да представи
доказателства, че на задържаното лице е била съобщена цялата необходима
информация с описание на релевантните факти, известни на компетентния орган -
време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези
лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация.
На
основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане съдът дължи
произнасяне и по разноските за водене на делото пред Административен съд -
Пловдив.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3127 от 06.07.2023 г., постановено
по АНД № 18008/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за ново
разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: