Присъда по дело №298/2023 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 1 от 15.02.2024г. по НЧХД № 298/2023г. по описа на
Районен съд – Бяла

Наказателното производство е образувано на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК по
внесена тъжба от П. Т. С. от гр.Б. срещу С. Х. Х. от гр.Б. за това, че на 26.06.2023г., в гр.Б.,
обл.Р. ударил с каменно паве по главата и крака П. Т. С. от гр.Бяла, обл.Русе, в резултат на
което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и хематом в тилната
област на главата, кръвонасядане на ляво ходило, сътресение на мозъка, без обективна
неврологична находка - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, частният тъжител, чрез упълномощения си повереник пледира за
доказаност на повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, както и за
основателност на предявения граждански иск. Претендира разноски в производството.
Защитникът на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинителната теза и моли
подсъдимият да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение, както и да се
отхвърли предявения граждански иск. Претендира разноски в производството.
Подсъдимият дава пространни обяснения, в които отрича да е извършил
престъплението, в което е обвинен. Твърди, че не е хвърлял нищо по частния тъжител и
всичко било измислица, с цел да го злепостави пред обществото.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С. Х. Х. е роден на ........г. в с.Б., обл.Р., с адрес в гр.Б., обл.Р., ул.“Ц. О.“
№., български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, пенсионер, ЕГН
**********.
Частният тъжител и подсъдимият живеели в гр.Б.в съседство, като домовете им били
долепени един до друг. От десетилетия същите са в лоши отношения и поС.но влизали в
конфликт. Поводите за дългогодишните конфликти между тях били твърденията на подс. Х.,
че С. умишлено наводнявал мазата му, като изливал кофи с вода. По повод на тези
конфликти в годините имало множество образувано преписки в РУ – Бяла по подадени
жалби и от двамата, които били изпращани по компетентност на Районна прокуратура –
Русе.
На 26.06.2023г., след обилен дъждовалеж над гр.Б. частният тъжител С. излязъл от дома
си да провери какво е нИ.то на водата, тъй като имотът му започнал да се пълни с вода. Той
извършил обход пред дома си и по улицата, за да провери дали се отича дъждовната вода. В
същият момент, от прозореца на втория етаж се показал подс. Х., който започнал да вика по
адрес на частния тъжител. Последния не му обърнал внимание и не отвръщал на виковете
му, при което подс. Х. започнал да хвърля по С. камъни, предварително събрани в дома му,
представляващи части от тротоарни плочки и павета от пътна настилка. С. тръгнал да се
прибира в домът си, но едно от хвърлените от подсъдимия павета го ударило в главата и
крака, при което С. паднал на земята. Съпругата му, св. М. С.а, излязла да види защо се е
забавил и видяла, че той се движил на една страна и държал с ръка главата си, в областта на
тила. Попитала го какво се е случило, на което той отвърнал, че подс. Х. хвърлил паве от
прозореца и го ударил. Двамата влезли в домът си, като св. С.а позвънила на дъщеря им –
св. Е. С.а. По съвет на последната, св. М.С.а позвънила на тел.112 и подала сигнал, като на
място пристигнали екипи на спешна медицинска помощ и полиция. От извършения му на
място преглед лекарят установил, че С. има хематом на главата и препоръчали
хоспитализирането му, където да бъде под наблюдение. Пристигналите на място
полицейски служители – св. Я., св. И. и св. К., разговаряли с частния тъжител, който
обяснил, че подс. Х. бил хвърлил паве от прозореца си, с което го ударил по главата. Св. И.
провел беседа с подсъдимия, който го поканил да влезе в домът му и му показал покрай
1

прозореца на пода струпани няколко павета, за които обяснил, че ги нагласил заради съседа
си. Подс. Х. заявил на св. И., че е хвърлил павето, което ударило С.. По случая била
образувана преписка, по повод на която били снети обяснения от лицата и С. представил
медицински документи за нанесената му телесна повреда.
По делото е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза, от заключението на
която се установява, че ч. тъжител е получил следните увреждания: хематом с охлузване в
тилна област на главата; сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка;
кръвонасядане на ляво ходило, които следва да се преценяват по медико-биологичния
признак – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Според
заключението на вещото лице, така описаните травматични увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин описан в тъжбата
и показанията на свидетелите, а именно при удар със счупена тротоарна плочка/паве.
Обичайният възстановителен период за хематом с охлузване и кръвонасядане е около 3-6
седмици, а при сътресение на мозъка - около 2-12 седмици, в зависимост от индивидуалните
особености. Няма данни при С. да са възникнали усложнения на получените при процесния
инцидент увреждания. По отношение на установеното сътресение на мозъка, обичайно в
рамките на около 2-3 седмици изчезват всички симптоми, без остатъчни явления, като е
възможно възстановяването да продължи около 2 месеца. При лека черепно-мозъчна травма,
каквато представлява сътресението на мозъка, обичайно няма късни усложнения. При
изслушването си вещото лице сочи, че чисто теоретично е възможно по много начини да
бъдат получени такъв тип наранявания, но по делото няма представен друг механизъм за
получаване на тези увреждания.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимия е хвърлил каменно паве и ударил в областта на главата
частния тъжител, като му причинил лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
За да достигне до този извод съдът кредитира показанията на разпитаните по делото св.
М. С.а, св. Е. С.а, св. Я., св. И. и св. К.. Показанията на св. Марийка С.а не могат априори да
бъдат изключени или поставени под съмнение с оглед обстоятелството, че е съпруга на
частния тъжител. В НПК липсва аналогична разпоредба, както тази на чл.172 от ГПК,
повеляваща преценка на свидетелски показания дадени от близки родственици с оглед
възможната тяхна заинтересованост. В наказателния процес преценката на този източник се
прави с оглед на това дали се подкрепя от други доказателства, и служи за разкрИ.е на
обективната истина по делото. Показанията на разпитаната свидетелка са последователни,
вътрешно непротИ.речиви и допълват описаното в тъжбата, а същите се подкрепят и от
заключението по съдебномедицинската експертиза, и кореспондират с показанията на
другите свидетели, поради което съдът ги намира за правдиви. Тя е и човека, който е
възприел съС.ието на частния тъжител след причиненото му увреждане и узнала
непосредствено от него какво се е случило. Показанията на полицейските служители св. Я.,
св. И. и св. К. изясняват, както обстоятелства относно дългогодишните конфликтни
отношения между частния тъжител и подсъдимия, така и конкретни обстоятелства относно
инцидента на инкриминираната дата. Същите са посетили сигнала и непосредствено са
възприели преки впечатления от настъпилите увреждания и самата обстановка, при която е
било извършено деянието, като са установили парчета камъни и павета в двора на имота. В
проведена беседа от св. Я. с частния тъжител и св. М. С.а същият е узнал обстоятелствата
около случилото се, които се потвърдили в хода на извършената полицейска проверка. Св.
И. пък провел беседа с подсъдимия, който освен че лично признал пред полицейския орган,
че е хвърлил каменното паве, с което ударил частния тъжител, но го поканил и в домът си и
му показал струпаните по прозореца камъни и павета, като заявил, че ги нагласил именно
заради частния тъжител.
2

Съдът дава вяра частично на показанията на св. Х.а и обясненията на подсъдимия,
досежно отношенията между страните и някой обстоятелства около случая. Св. Х.а след
изричното запознаване с разпоредбите на чл.119 и чл.121 от НПК дава показания, като по
отношение на нея важи също изложеното за преценка на показанията като доказателствен
източник. Макар и същата да сочи, че не е възприела точно какво се е случило, дава
сведения относно това, че подсъдимият по това време се е намирал в спалнята, през
прозореца на която има видимост към двора и улицата. След като решила да отиде при него,
за да го провери и установила, че него го няма, видяла че той е навън при полицаите. Съдът
не кредитира показанията в частта, че не е имало струпани камъни под прозореца, тъй
като те не кореспондират с възприетото от св. И., който бил поканен от подсъдимия и лично
ги видял под прозореца. На следващо място, макар в многословните и разпокъсани
обяснения относно житието си, подсъдимия фрагментарно посочва някой обстоятелства,
които подкрепят и допълват установената от съда фактическа обстановка. Така същият
заявява например „какво ще прави той под моя прозорец“, „аз го питах от прозореца какво
прави“, което потвърждава посочените в тъжбата обстоятелства, че частния тъжител се е
намирал пред имота и подсъдимия се показал от прозореца и започнал да вика по негов
адрес.
Макар, както се акцентира и в пледоарията на защита, да няма преки свидетели на
това, че подсъдимият е хвърлил каменно паве и ударил с него частния тъжител, са налице
достатъчно производни и косвени доказателства, които водят до единствения възможен
извод, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен. Обичайно
престъпленията се извършват при обстановка, в която прякото доказване е ако не
невъзможно, то поне трудно осъществимо. Ето защо не съществува процесуална забрана за
доказателства с производен характер да бъдат установявани факти по делото, но ползването
им е ограничително. Преобладаващата съдебна практика приема, че, когато производните
доказателства са във връзка с лични изявления на подсъдимия и съдържат признание за
авторството на деянието, е необходимо в тяхна подкрепа да са събрани и други
доказателства, с оглед ограничението на чл.116 от НПК, присъдата да почива само на
самопризнанията на обвиняемия. Така наред с направеното пред полицейския орган св. И.
признание за извършеното, е налице и лично възприетото от него в дома на подсъдимия
струпване на камъни, каквито пък били установени и на самия двор пред имота. От друга
страна, макар и пак чрез производно доказване, стоят и показания на св. Марийка С.а, която
узнала от съпруга си, че е бил уцелен от подсъдимия с каменно паве, но същата е узнала
тези обстоятелства непосредствено след извършване на деянието и пряко е възприела
причинените увреждания. В своята съвкупност тези доказателства си кореспондират и по
безспорен начин доказват авторството на престъплението.
Настоящият състав намира, че тук следва да се обърне внимание на обстоятелството,
че направеното признание е пред полицейски орган по време на изпълнение на служебните
му функции и всеки такъв контакт е професионален и служебен. По новата съдебна
практика трайно изключва от допустимите доказателства такива производни доказателства,
при които са установени факти в хода на проведени беседи с подсъдими и свидетели. Това
обаче касае делата за извършени престъпления от общ характер и не намира приложение при
частното обвинение, предвид спецификата на отделните производства.
Изпълняваната от лицата служба не изключва възможността същите да бъдат
допускани и изслушвани като свидетели, в случаите когато са били очевидци на извършване
на престъпление, пострадали са от неправомерно посегателство или определени факти от
значение за разкрИ.е на обективната истина по разглеждано наказателно дело, са станали
тяхно доС.ие, при осъществяване на предоставените им полицейски правомощия (вж.
Решение № 534 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1855/2013 г., III н. о., НК).
Неоснователно се възразява, че предметът, с който подсъдимия извършил деянието,
се различавал в показанията на свидетелите, като бил сочен за паве, тротоарна плочка или
камък и същевременно не било иззето и приложено като веществено доказателство.
Действително никой от свидетелите, нито пострадалия, нито дори подсъдимия могат да
3

посочат с кой конкретно камък, плочка или паве е била причинена телесната повреда.
Установен факт по делото обаче е наличието на такива каменни парчета на двора и на
мястото, на което е бил ударен частния тъжител, които не се различават от намерените под
прозореца в дома на подсъдимия. Обстоятелството, че липсва конкретика в показанията на
свидетелите не внася съмнение в използваното средство за причиняване на телесното
увреждане, тъй като части от такива каменни изделия може да бъдат различно
интерпретирани от свидетелите в зависимост от техните субективни възприятия. Що се
отнася до направеното възражение, че не било иззето павето и приложено като веществено
доказателство, следва да се посочи най-напред вече гореописаното относно множеството
каменни отломки установени на място и на следващо място, че изземването като
процесуален способ е характерен за производство по общия ред, не и за частен характер
дела.
Разсъжденията относно траекторията на хвърленото паве, възможността да порази
едновременно главата и крака на частния тъжител и че предвид размерите и тежестта на
едно паве, то неминуемо би причинило смърт, съдът счита за несъстоятелни. От
заключението по приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че описаните
травматични увреждания могат да бъдат получени по начина описан в тъжбата и
показанията на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Непосредствен обект на престъпленията против здравето и конкретно на телесните
повреди са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността. Телесната повреда представлява протИ.правно и
виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание.
От обективна страна, на 26.06.2023г., подс. Х. извършил престъплението чрез
действие – хвърлил и ударил с каменно паве по главата и крака П. С., като му причинил
наранявания на главата, в областта на тила и кръвонасядане на ляво ходило.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като подсъдимият с действията си е целял настъпването на общественоопасните
последици, а именно причиняване на телесно увреждане на частния тъжител. Той е имал
предварително събрани каменни отломки, които били предназначени именно с тази цел.
Съдът намери, че са налице предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като за
престъплението по чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на
деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV
от НК, както и липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението.
Невъзстановяването на причинените с деянието имуществени вреди не представлява пречка
за приложение института на чл.78а от НК, тъй като същите не са елемент от фактическия му
състав и съобразно разрешенията дадени с т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016г.
по тълк. дело № 2/2016г. на ВКС, ОСНК, е недопустимо деецът да бъде поставян в по-
неблагоприятно положение с оглед освобождаването му от наказателна отговорност. Съдът
счита, че справедлИ. и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения се явява така наложеното
наказание в размер на 1 000лв. То ще въздейства предупредително върху него, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото и ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По делото са предявени два граждански иска – за репариране на причинените с
деянието имуществени и неимуществени вреди. По отношение на предявените граждански
4

искове съдът счете, че са налице предпоставките за тяхното уважаване, тъй като в
производството се доказа осъществяването всички елементи от фактическия състав на
деликта, а именно: 1) деяние (действие или бездействие); 2) протИ.правност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена
връзка между протИ.правното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното протИ.правно
поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. По отношение обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в охлузване и хематом в тилната област на главата,
кръвонасядане на ляво ходило, сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка,
съдът счита, че претендирания размер от 1 000лв. е справедлив. За да достигне до този извод
съдът съобразява характера на увреждането, начинът на извършване и интензитета на
нанесената телесна повреда, обстоятелствата при които е извършено деянието и
причинените болки и страдания. На тъжителя са причинени хематом с охлузване и
кръвонасядане, чийто възстановителен период е около 3-6 седмици и сътресение на мозъка,
чийто възстановителен период е около 2-12 седмици. Претенцията за имуществени вреди
произтича от направените разходи във връзка с медицинското освидетелстване в размер на
60 лева, които са доказани с Фактура № ********** от 07.07.2023г. По тези съображения
същата следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за
виновен, разноските по делото за платената държавна такса в размер на 12лв., разноските по
назначената експертиза в размер на 400лв. и заплатения адвокатски хонорар в размер на
600лв., следва да бъдат възложени в негова тежест. Не следва да се включват в разноските
заплатената банкова такса в размер на 1,20лв., начислена при внасяне на държавната такса
за образуване на делото. Подсъдимият следва да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – Бяла и държавна такса върху уважените размери на предявените граждански
искове в размер на 50лв. за всеки от тях, или общо – 100лв.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

5

Номер на акта:	1
Дата:	15 февруари 2024 г. (в сила от 5 март 2024 г.)
Съдия:	Атанас Василев Димитров

Дело:	20234510200298
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 септември 2023 г.

Присъда по дело №298/2023 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите