№ 5150
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110127381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу Б. П. Л., с
ЕГН: **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 885,66 лева,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2016г. до 30.04.2019г., лихва за забава в размер на 168,96 лв. за периода от 15.09.2017г.
до 19.08.2020г., 30,36 лева – дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до
30.04.2019г. и лихва за дяловото разпределение в размер на 6,32 лева за периода от
31.08.2017г. до 19.08.2020г. ведно със законна лихва за периода от 26.08.2020г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 12.09.2020г. по ч.гр.д.№ 39993/2020г. по описа на СРС,176
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който не е оспорила исковете.
Към него е представила доказателства за извършено в полза на ищеца плащане в общ размер
на 916,02 лева. С молба, депозирана от ищеца на 14.09.2021г. същият е заявил, че с така
платената от ответницата сума са погасени частично задълженията й за главници и лихви,
като са останали дължими следните суми : 219,36 лева – главница за ТЕ и 25 лева – съдебни
разноски.
По делото за безспорно между страните по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК е прието,
че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период,
ищецът е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и
1
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3.Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Доколкото по делото е обявено за безспорно между страните по реда на
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, че по силата на облигационно отношение с ответника,
съществувало към процесния период, ищецът е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена. От представеният с молба по делото от ответницата документ е видно, че
тя е платила общо 916,02 лева, с които е погасила задълженията си за 666,30 лева от
главницата за ТЕ, лихва за забава в размер на 168,96 лв. за периода от 15.09.2017г. до
19.08.2020г., 30,36 лева – дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. и
лихва за дяловото разпределение в размер на 6,32 лева за периода от 31.08.2017г. до
19.08.2020г. По тази причина исковете в посочените размери се явяват неоснователни
поради плащане в хода на процеса и следва да се отхвърлят. Сумата над 666,30 лева до
пълния предявен размер от 885,66 лева за ТЕ за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., е
неплатена и искът в тази си част е основателен и следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца, доколкото ответницата е
станала причина за образуване на производството. Ето защо, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК на ищеца се дължат разноски по делото в размер на 25 лева (съобразно заявеното от
него с молба от 14.09.2021г.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК че Б. П. Л., с ЕГН:
********** дължи на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ на „ФИРМА“ ЕАД, с
ЕИК: ... сумата от 219,36 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва за периода от
26.08.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.09.2020г. по ч.гр.д.№ 39993/2020г. по описа
на СРС,176 състав и ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 219,36 лева до пълния предявен
размер от 885,66 лева за цена за доставена от дружеството топлинна енергия; за лихва за
забава в размер на 168,96 лв. за периода от 15.09.2017г. до 19.08.2020г.; за 30,36 лева –
2
дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. и за лихва за дяловото
разпределение в размер на 6,32 лева за периода от 31.08.2017г. до 19.08.2020г. като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. П. Л., с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ..., разноски в исковото производство в размер на 25 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3