№ 88
гр. Сливен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600349 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 34 / 16.06.2022г. по НОХД № 37 / 2022г. на Районен съд –
Н.З. подс. Ж. И. З. е признат за виновен в това, че на неустановени дати в
периода от 01.08.2020г. до 31.10.2020г. в с. Е., общ.Н.З., след предварителен
сговор с Р. С. П. от гр. Н.З., чрез използване на техническо средство-ключ и
моторни превозни средства – лек автомобил „ Опел Астра“ с рег. № *** и
товарен автомобил м. „Мерцедес Вито 108 ЦДИ“ с рег. № *** отнел чужди
движими вещи – 166 бр. метални подпорни стълбове „хюнебеци“ и 1бр.
фугорез, от владението и собственост на „З.Г.“ ЕООД с управител Г. И. К. от
гр.Н.З. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както
следва: - в с. Е., общ.Н.З. чрез използване на моторно 1 превозно средство –
лек автомобил „ Опел Астра“ с рег. № *** отнел чужда движима вещ - 1бр.
фугорез, на стойност 1407,50 лева; - в с. Е., общ.Н.З. чрез използване на
моторно превозно средство – товарен автомобил м. „Мерцедес Вито 180
ЦДИ“ с рег. № ***, отнел чужди движими вещи – общо 166 бр. метални
подпорни стълбове „хюнебеци“ на обща стойност 2 116,50лева, всичко на
обща стойност 3 524 лв, като случаят не е маловажен и деянието е извършено
в условията на продължавано престъпление, поради което и на основание
чл.195 ал. 1 т. 4 и т. 5, вр. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, вр. чл. 54 ал. 1 и чл.
58а ал. 1 от НК, му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за
1
изпитателен срок от три години.
Със същата присъда подс. Р. С. П. е признат за виновен в това, че на
неустановени дати в периода от 01.08.2020г. до 31.10.2020г. в с. Е., общ.Н.З.,
при условията на повторност, след предварителен сговор с Ж. И. З. от с.З.,
общ. Н.З., чрез използване на техническо средство-ключ и моторни превозни
средства – лек автомобил „ Опел Астра“ с рег. № *** и товарен автомобил м.
„Мерцедес Вито 108 ЦДИ“ с рег. № *** отнел чужди движими вещи – 166 бр.
метални подпорни стълбове „хюнебеци“ и 1бр. фугорез, от владението и
собственост на „З.Г.“ЕООД с управител Г. И. К. от гр.Н.З. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: - в с. Е.,
общ.Н.З. чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „
Опел Астра“ с рег. № *** отнел чужда движима вещ - 1бр. фугорез, на
стойност 1407,50 лева; - в с. Е., общ.Н.З. чрез използване на моторно
превозно средство – товарен автомобил м. „Мерцедес Вито 180 ЦДИ“ с рег.
№ ***, отнел чужди движими вещи – общо 166 бр. метални подпорни
стълбове „хюнебеци“ на обща стойност 2 116,50 лева, всичко на обща
стойност 3 524 лв, като случаят не е маловажен и деянието е извършено в
условията на продължавано престъпление, поради което и на основание
чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 вр. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 54 ал. 1 и чл. 58а ал.
1 от НК, му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Със същата присъда РС – Н.З. признал подс. Г. П. П. за невинен в това,
че на неустановена дата в периода от 01.09.2020г. до 31.10.2020г. в с. Е.,
общ.Н.З., чрез използване на техническо средство-ключ и моторно превозно
средство – товарен автомобил м. „Форд Транзит“ с рег. № *** отнел чужди
движими вещи – 1бр. машина за шлайфане на бетон „хеликоптер“ на
стойност 1262,50лв и 1бр. геодезически нивелир м. „ Сокия“ оборудван с
тринога и лата на стойност 382,00лв, всичко на обща стойност 1644,50 лева,
от владението и собственост на „З.Г.“ЕООД гр. Н.З. с управител Г. И. К. от
гр.Н.З. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и го
оправдал по повдигнатото обвинение по чл.195 ал.1 т.4 вр. 194 ал.1 от НК.
Всеки от подсъдимите Ж. И. З. и Р. С. П. е осъден да заплати по 146.25
лева разноски по делото, в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР -
Сливен.
Срещу така постановената присъда в частта относно оправдаването на
подс. Г. П. П. е подаден въззивен протест от прокурор при РП – Ш.,
командирован да изпълнява функциите на прокурор в Районна прокуратура
Сливен, ТО Н.З.. В протеста се твърди, че постановената присъда в
оправдателната част била неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на
делото били събрани безспорни доказателства за виновността на подс. П. по
повдигнатото му обвинение. При постановяване на присъдата съдът не
оценил правилно доказателствата, обуславящи извършеното от подс. П.
престъпление и достигнал до извода за незаконосъобразното му оправдаване.
2
Последното налагало присъдата да бъде отменена в посочената част и вместо
това подс. П. да бъдел признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение. Направено е и алтернативно искане – в случай на допуснати от РС
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3
от НПК, присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В допълнение към протеста се твърди, че постановената присъда била
неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на делото и при запознаване
със съдебния акт и мотивите към него било констатирано, че РС допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3
от НПК, поради което присъдата следвало да бъде отменена и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и в частта за
осъждането на подсъдимите З. и П., поради което искането в протеста е
допълнено и с такова за отмяна на присъдата изцяло. Изложени са
аргументите на прокурора, обосноваващи протеста, а именно:
-В съдебно заседание на 16.06.2022г. бил даден ход на делото при
неспазване на императивната разпоредба на чл. 269, ал. 1 от НПК - в
отсъствие на подс. З., въпреки изискването за задължително присъствие на
подсъдимия за тежко умишлено престъпление. Съдът не обосновал основания
за даване ход на делото, които да са в съответствие с разпоредбата на чл. 269,
ал. 3, т. 3 от НПК, т.е. даване ход на делото в отсъствие на подсъдим, когато
това няма да попречи на обективната истина. Подс. З. бил редовно призован,
но не посочил уважителни причини за неявяването си, такива не били
посочени и от защитника му. Съдът пропуснал да прецени дали причините за
неявяване на подс. З. изпълвали хипотезата на „уважителни“ по смисъла на
цитираната разпоредба, което представлявало нарушение на процесуалните
правила. Липсата на основание по чл.269, ал. 3, т. 3 от НПК обуславяла
задължително присъствие на подсъдимия, поради което било допуснато
нарушение на чл. 269, ал. 1 от НПК.;
-От мотивите на присъдата било видно, че се касаело за водено
съкратено съдебно следствие едновременно по чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК,
което било недопустимо. Само подсъдимите З. и П. признали вината си и
съответно наложените им наказания били редуцирани с една трета. Подс. П.
не признал вината си и при условията на чл. 371, т. 1 от НПК със защитника
си поискали разпит на свид. К.. Според чл. 370, ал. 3 от НПК, когато
подсъдимите са повече от един, съкратено съдебно следствие се допускало
само ако условията за приложението му са налице за всички подсъдими,
което в случая не било изпълнено.;
-Липсвала яснота при коя от двете хипотези на съкратено съдебно
следствие се движило съдебното производство, което довело до ограничаване
правата на подсъдимите. Според протокола от 16.06.2022г. не било ясно дали
се касаело за даване на ход при условията на чл. 269 от НПК или при
условията на чл.370 и сл. от НПК.;
3
-Приложената процедура на съкратено съдебно следствие била
опорочена и поради това, че подс. З. не присъствал в съдебната зала.
Съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК съдът трябвало да разясни на подсъдимия
правата му по чл. 371 от НПК и доколкото той отсъствал, това не било
направено. Прокурорът счита посочените нарушения на процесуалните
правила за съществени съгласно чл. 348, ал. 3 от НПК, тъй като довели до
ограничаване правото на защита и на тримата подсъдими. По отношение на
подс. П. били събрани безспорни доказателства за виновността му по
повдигнатото обвинение за кражба. Подхождайки едностранчиво, като
кредитирал единствено и само дадените в съдебната фаза показания на свид.
К. и игнорирайки останалите доказателства по делото, съдът преценил, че
било налице престъпление по чл. 206 от НК, а не по чл. 195 от НК. Това
довело до постановяване на необоснован съдебен акт, при неизяснена в
пълнота фактическа обстановка за деяние по чл. 206 от НК, което правело
присъдата неправилна и незаконосъобразна.
Искането е въззивният съд да отмени изцяло атакуваната присъда срещу
тримата подсъдими и да върне делото за разглеждане от друг състав на РС –
Н.З. поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или
алтернативно – да отмени присъдата в частта, с която подс. П. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение и вместо това да бъде
признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което да му бъде наложено справедливо
наказание.
Срещу протеста няма постъпили писмени възражения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло по мотивите,
подробно изложени в протеста. Прави алтернативно искане за изменението й
като въззивният съд признае подс. П. за виновен в извършване на
престъпление по чл.206 от НК.
Назначеният служебен защитник на подс. З. изразява становище за
неоснователност на протеста. Счита присъдата на РС - Н.З. за правилна и
законосъобразна. Не е съгласен с доводите в протеста за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на
присъдата по отношение на подсъдимите З. и П.. Моли за потвърждаването на
присъдата.
Служебният защитник на подс. П. също счита протеста за
неоснователен и моли за потвърждаване на присъдата.
И според упълномощения от подс. П. защитник протестът е
неоснователен. Той счита, че не са налице процесуалните основания за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Счита, че съдът ценил всички доказателства в тяхната съвкупност и
решението му да оправдае подс. П. било правилно и законосъобразно.
Нямало изпълнително деяние, с което вещите да са отнети от владението на
4
техния собственик – свид. К.. Мотивите на съда били изчерпателни,
съобразени с материалния закон и правилни. Моли присъдата в частта й, с
която подс. П. е оправдан, да бъде потвърдена.
Подс. З., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
В своя защита пред окръжния съд подс. П. твърди, че не му била
предоставена възможност да сключи споразумение. Моли въззивния съд да
отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане.
Подс. П. моли за потвърждаването на присъдата.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
протеста (включително и в допълнението към него) и тези, изразени в
съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно
провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и
справедливостта на атакувания съдебен акт, намери следното:
Протестът е подаден срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт, от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което се
явява допустим. Същият обаче не следва да се разглежда по същество, тъй
като от състава на първоинстанционния районен съд при разглеждане на
делото и постановяване на присъдата са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната
съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че тези нарушения са от категорията
на съществените и се състоят в ограничаване на процесуалните права на
подсъдмите в хода на развилото се съдебно производство пред районния съд,
които не са били отстранени. Отделно от това и в немотивираност на крайния
съдебен акт, която празнота не би могла да бъде запълнена от собствения
дължим анализ на доказателствата, като процесуална дейност от въззивната
инстанция.
В този смисъл, протестът е основателен, в частта за връщане делото на
първата инстанция поради допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения.
НОХД № 37 / 2022г. по описа на РС – Н.З. е образувано по внесен в съда
обвинителен акт против подс. Ж. И. З. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, против подс. Р. С. П. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и против подс. Г. П. П. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
5
194, ал. 1 от НК.
Видно от протокол № 260/18.05.2022г. по НОХД № 37 /2022г. на РС-
Н.З. е проведено разпоредително заседание по делото, в което са взели
участие представител на РП – Сливен, ТО Н.З., тримата подсъдими и техните
защитници. Подсъдимите З. и П. и служебните им защитници са изразили
желание за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие с
признаване на всички факти, изложение в обстоятелствената част на
обвинителния акт, без разпит на свидетели и вещи лица – чл. 371, т. 2 от
НПК, а подс. П. и упълномощения от него защитник – за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1
от НПК - с разпит само на свид. Г. И. К..
Районният съд е счел, че са налице основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила – чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК и е насрочил
съдебно заседание на 16.06.2022г., за което да се призове свид. К.. Съгласно
обаче т.5 от Тълкувателно решение № 1 на ОСНК от 06.04.2009 г. по т.д. №
1/2008 г. „съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3
НПК не се допуска за отделен подсъдим, когато друг подсъдим по делото не е
съгласен същата процедура да се приложи и спрямо него". В случая
подсъдимите П. и З. са изразили съгласие по отношение на тях съкратеното
съдебно следствие да се развие по реда на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 във
вр. чл. 371, т.2 от НПК, като от своя страна подс. П. не е дал такова съгласие -
неговото изрично съгласие е било за провеждане на съкратено съдебно
следствие на основание чл. 371, т.1 от НПК. При това положение не са били
налице основания за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно
следствие и след като е допуснал „разглеждане на делото по реда на
особените правила, чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК“ първостепенният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
смесвайки основанията за провеждането на съкратеното съдебно следствие е
ограничил процесуалните права на подсъдимите.
Това процесуално нарушение е неотстранимо от въззивния съд и може
да бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от
първостепенния съд, който следва да се съобрази с постановките, залегнали в
ТР № 1 на ОСНК от 06.04.2009 г. относно реда на разглеждане на делото в
диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.
Районният съд е допуснал и други отстраними съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяната на атакуваната присъда и връщане на делото
за ново разглеждане. Районният съд не е провел въобще съдебно следствие –
нито по общия ред, нито „допуснатото“ от него недопустимо за провеждане
съкратено съдебно следствие едновременно по чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК. В
насроченото съдебно заседание на 16.06.2022г. не се е явил подс. З., но
въпреки това е даден ход на делото. След даване ход на делото не е направена
6
проверка на самоличността на явилите се подсъдими, а само на свид. К.; не са
разяснени правата на страните по чл. 274 и чл. 275 от НПК; не е проведена
процедурата по предварително изслушване на страните. С оглед
задълженията на съда при предварителното изслушване на страните, личното
присъствие на подсъдимите в съдебно заседание е задължително и при
отсъствието на подс. З. не е следвало да бъде даван ход на делото. Въпреки
това, след като е даден ход на делото, не е проведено предварително
изслушване дори на явилите се подсъдими и техните защитници. Липсват
изрично признание на подс. П. относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, както и отказ на подс. П. да бъдат разпитани
вещото лице и останалите свидетели, с изключение на свид. К., респ.
изискуемото одобрение на съда. След даване ход на делото, непосредствено
след извършване проверка на самоличността на явилия се свидетел, съдът е
пристъпил направо към разпита му, без да е даден ход на съдебното
следствие; без доклад по чл. 276, ал. 1 от НПК на председателя на съдебния
състав относно основанията за образуване на съдебното производство,
разяснения по обвинението от прокурора по ал. 2 от същия текст, запитване
на присъстващите подсъдими дали разбират обвинението по ал. 3. След
разпита на свид. К., прокурорът и защитниците на подсъдимите са заявили, че
нямат други доказателствени искания. Съдът е приел писмените
доказателства и е обявил съдебното следствие за приключено въпреки, че
въобще не е давал ход на такова.
Констатираните пропуски в изпълнение на строго формалните правила
на наказателния процес от съда сочат, че основни процесуални права на
страните нито са им били разяснени, нито им е била осигурена процесуална
възможност да ги упражнят.
На следващо място, в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
НПК в мотивите към постановената присъда районният съд изобщо не си е
направил труда да обсъди в цялост събраните по делото доказателствени
материали. Не става ясно кои от тях съдът кредитира, на кои не дава вяра и
защо. Това не позволява на страните, а и на въззивната инстанция да разбере
от кои доказателства районният съд и по какъв начин е установил
релевантните по делото обстоятелства. Така първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3,
т. 2, пред. 1 НПК, защото съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК „в
мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение“, а съгласно константната практика на ВКС липсата на част от
мотивите на присъдата е приравнена на пълната липса на мотиви на съдебния
7
акт.
Предвид характера на допуснатите в хода на съдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила посочени по - горе и с
оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въззивният съд не
обсъжда изложените в хода на въззивното производство доводи и искания,
които касаят правния спор по неговото същество.
Настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде
отменена и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг
съдебен състав, поради което на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.
2, вр. ал. 1, т. 2, вр. 334, т. 1 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 34/16.06.2022 г., постановена по НОХД № 37/2022
г. на Районен съд – Н.З. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд от фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8