Р Е Ш Е Н И Е
№345
гр. Добрич, 26.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание
на трети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 149 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вр. чл. 27,
ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделдсите производители (ЗПЗП) във вр. с Наредба № 8 от 3 април 2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Модернизиране на
земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г., наричана за краткост Наредба № 8/2008 г. и във вр. с
чл.59, ал.1 от Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на
стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни
групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
наричана за краткост Наредба № 23/2009 г.
Производството е образувано по жалба на Т.В.В., с адрес ***,
подадена чрез адв.М.С. ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-6500/8731 от 06.03.2020 г., издаден от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателя е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане – финансова корекция в размер на 21 875 лева, ведно със законната лихва, представляваща предоставена безвъзмездна финансова помощ по Договор №
38/1/12/10907 от 04.08.2014г., сключен с Държавен фонд „Земеделие“ по мярка 4.1 "Прилагане на стратегиите за местно развитие“ от ПРСР 2007-2013 г.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на издадения акт. Иска се той да бъде отменен, поради съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите
на административния орган по отношение на извършено нарушение на договора,
сключен с ДФЗ, относно неизпълнението на одобрената
инвестиция. Жалбоподателката счита, че т.4.17 от договора касае изпълнението на
инвестицията, но не и на прогнозните показатели на бизнес плана. Твърди, че е
изпълнила задълженията си по договора в пълен обем и възразява, че изпълнението
на прогнозните показатели на бизнес- плана е въведено като ново задължение за
ползувателите едва с издадените от органа Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушение на чл.27, ал.6 и
ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР-2007-2013 г. Подробно излага съображенията си за това в жалбата и в писмени
становища. Моли актът да бъде отменен.
Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт, А.И., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на оспорения АУПДВ и
моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа
страна
С оспорения АУПДВ № 38/1/1210907/3/01/04/02 от 06.03.2020 г. с изх. № 01-6500/8731 е установена дължима за
възстановяване от Т.В.В. сума от 21 875 лева, както и лихва за забава,
начислена от периода, изминал от посочения 14-дневен срок за плащане.
От доказателствата по делото се установява,
че определената за възстановяване сума е безвъзмездна финансова помощ (БФП),
предоставена на жалбоподателката, Т.В.В. съгласно Договор №
38/1//1210907/04.08.2014 г. (л.43-56), по силата на който Държавен фонд „Земеделие“ – София се е задължил да предостави договорените средства за изпълнението на
одобрен проект с ИД № 38/1/1210907 от 08.11.2013 г.
Проектът предвижда създаване на овощна градина от сливови насаждения от
сорт „Стенлей“ – 1000 дръвчета върху 25 дка собствена и наета земя в землищата
на селата Бранище и Приморци, община Добричка. Инвестицията първоначално е
включвала закупуване на посадъчен материал, закупуване на техника за
обработването й, изграждане на система за капково напояване и изграждане на
ограда за насажденията.
С писмо до ДФЗ с
изх. № 43/07.04.2015г.(л.233). жалбоподателката, се е отказала от закупуването на навесна
вентилаторна пръскачка и от междинното плащане по договора, затова с писмо за
оторизация на плащане (л.242) на жалбоподателката е отпусната не първоначално
одобрената сума, а 21 875 лева, от които
80% или 17 500 лв. от ЕЗФРСР и 20 % или 4 375 лв. - национално съфинансиране.
Видно от договора безвъзмездната финансова помощ от 21 875 лева представлява 50 %
от одобрените и реално извършени разходи по одобрения проект по мярка 121“Модернизиране
на земеделските стопанства“ и мярка 4.1"Прилагане на стратегиите за местно
развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
Одобрената безвъзмездна финансова помощ е изплатена на 13.08.2015 г.,
видно от УП за одобрение от с изх. № от 15.09.2015г. (л.244).
Съдът приема за установено, че одобреният проект е изцяло изпълнен,
овощната градина е създадена и функционира като жалбоподателката реализира
продукция от плодове, останалите одобрени по проекта активи са закупени от нея
и са налични в стопанството й.
Този извод направен въз основа на данните, предоставени от ответника за осъществен
контрол за разходването на получената БФП.
Видно е, че със Заповед № 371399
от 28.11.2018 г., издадена от началник отдел при Регионален технически
инспекторат, е възложено извършването на проверка на място.
Резултатите от проверката са обективирани в Контролен лист (л.249 и сл.),
в който се съдържат констатации за липса на нарушения, свързани с изпълнението
на инвестицията. Прието е, че инвестицията е изпълнена в пълен обем и функционира,
закупените с предоставената помощ активи (Челна товарачна уредба, Колесен
трактор, насаждения от сливи 1000 бр.дървета и ограда за ограждане на имота) са
налични.
При проверката са анализирани и представените счетоводни документи на предприятието
– отчети за приходи и разходи, годишни данъчни декларации и е прието, че за
проверявания период 2015-2018 г. не са достигнати заложените прогнозни
стойности от продажба на заложените култури.
Относно неизпълнението на заложените по бизнес- плана приходи по
производствената му програма е съставен Работен лист (л.272), в който е
посочено, че за проверявания период, 24.06.2015 -30.11.2018 г. приходите от
дейността са 0 лв.
Впоследствие, с писмо от 28.12.2018 г. (л.296) жалбоподателката представя
на ДФЗ доказателства, че има реализирана продукция от 4000 лв..
Извършен е последващ контрол и на 11.06.2019г. до жалбоподателката е
изпратено уведомително писмо (л.317) по реда на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, че се
открива производство за налагане на финансова корекция. Писмото е получено от
нея на 17.06.2019г.
В уведомителното писмо е прието, че реализираните приходи са само за
финансовата 2018 г. и те са в размер на 4000 лева при заложени 18 350,88
лева в бизнес-плана, което представлявало 21,80 % изпълнение на бизнес плана, а
спрямо целия проверяван период на 2015-2018 г. от 5,45% изпълнение.
Ответникът е приел, че неизпълнението на бизнес- плана в приходната му
част представлява неизпълнение на ползувателя на помощта по т.4.17 от сключения
договор и го е квалифицирал като тежко нарушение, съобразно критериите по
чл.59, ал.2, изречение последно от
Наредба № 23/2009г.
На 21.06.2019г. при ответника е постъпило писмено възражение от
жалбоподателката.
Със Заповед № 03-РО/4098 от 30.09.2019 г. (л.349) изпълнителният директор
на ДФЗ е прекратил производството по налагане на ФК. Заповедта е мотивирана с
законодателни изменения на ЗПЗП, публ. в ДВ бр.51 в сила от 28.06.2019 г.
Заповедта е съобщена на Т.В..
На 04.11.2019г. с уведомително писмо на изпълнителния директор с изх. №
01-6500/8731 (л.351) жалбоподателката е уведомена, че срещу нея се открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) като е посочено, че размерът на задължението, подлежащо на връщане ще е
21 875 лева, т.е. пълният размер на получената БФП. Срещу това писмо също
е подадено писмено възражение.
Оспореният АУПДВ с № 38/1/1210907/3/01/04/02 е издаден на 06.03.2020 г. и
с него е установена дължима за възстановяване от жалбоподателката сума в размер
на 21 875 лева като са изложени съображения, идентични с изложените в УП от
04.11.2019 г.
От известие за доставяне е видно, че актът е изпратен на 09.03.2020 г. и
е връчен на Т.В. на 12.03.2020 г.
С определение № 63 от 02.04.2020г. допуснатото по силата на закона (чл.27,
ал.8 от ЗСПЗЗ) предварително изпълнение на АУПДВ е спряно. Определението е
влязло в сила на 02.06.2020г., когато е оставено в сила с определение № 6472 по
адм.д. 4134/2020г. по описа на ВАС, І отд.
Съдът приема за установено също, че съгласно представения по делото бизнес-план производствената
програма е за десет години като за текуща година е посочена 2013 г., а за първа
2014 г., но самият договор за предоставяне на БФП е сключен на 04.08.2014 г.
В производствената програма е заложен среден добив от насажденията от сливи
на третата година, т.е. през 2016 г., считано от нулевата 2013 г., но щом
договорът е сключен през 2014г. заложеният среден добив от насажденията от
сливи, ако ще се очаква за първи път през третата година, следва да е 2017 г. За
първите три години са заложени приходи от междинната култура диня като е
посочено, че за отглеждането на тази култура ще се ползва пълната площ на
земята от 27,333 дка, част от която, 25 дка, същевременно ще бъдат засети
насажденията от сливи. Предвидено е, че от четвъртата година нататък, т.е. от
2017 г., но съобразно датата на договора - 2018 г. ще се реализират приходи от
продажба единствено от сливи.
По делото бе допусната икономическа експертиза, по която вещото лице потвърждава
констатациите на органите на ДФЗ, че за проверявания период 2015 -2018 г. не са
постигнати заложените в производствената програма на бизнес-плана приходи от
продажба на продукция- от междинната култура диня и от основната култура за
проекта – плодове от сливи.
Направено е също заключение, че жалбоподателката е достигнала следните
нива с получените общо доходи от дейност като земеделски производител: ниво
19,66 % от приходите, заложени в бизнес плана за 2015 г.( вещото лице приема,
че 2015 г. е първата година), ниво 7,80 % за 2016 г., ниво 11,37 % за 2017 г. и
ниво от 21,80 лева за 2018 г., средно аритметично за проверения период
2015-2018 г. от 15,16 % целия период. В отговора на задача 3 от заключението е
посочено, че през 2015, 2016 и 2017 г. жалбоподателката не е реализирала
приходи от продажбата на заложената по бизнес-плана продукция, но е реализирала
други приходи, които са включени в годишните данъчни декларации, както следва: за
2015 г.- 1 719,49 лв., за 2016 г. - 811,74 лв., за 2017 г. - 6 122
лева. За първи път ползувателят на помощта реализира приходи от продажбата на
сливи през 2018 г., т.е. през четвъртата година в размер на 4 000 лв. като
общо приходите, декларирани за тази година в ГДД са 12 373,13 лева.
Заключението не бе оспорено от страните и съдът го приема като
компетентно изготвено и обосновано, съответстващо на писмените доказателства по
делото.
От
правна страна
При така установената фактическа обстановка съдът приема жалбата за
допустима. Тя е
подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК
от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имащ право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършване на проверката за
законосъобразност в пределите по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира оспореният акт за незаконосъобразен.
Компетентност
на издателя на акта
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., е определено, че изпълнителният
директор на ДФЗ-РА издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
Оспореният АУПДВ е издаден от изпълнителния директор на Фонда,
следователно изхожда от компетентен орган.
Спазване
на установената форма
АУПДВ е издаден в изискуемата писмена
форма, подписан е, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
мотивиран е с излагане на фактически и правни основания.
Спазване
на административно-производствените правила
Съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. А съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. В случая са приложени правилата на Закона за подпомагане на земеделските
производители, на Наредба № 23/2009 г., на Наредба № 8/2008
г., а
подлежащата за възстановяване сума е определена по реда на т.30 от Приложение
към Раздел І „Общи положения“ на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г.,издадени от Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019
г., в сила от 30.08.2019 г.
Жалбоподателят е уведомен по реда на
чл.26, ал.1 от АПК за започналото срещу него административно производство за
установяване на публично държавно вземане. Имал е възможност и се е възползвал
от правото си да направи възражение.
Съдът намира, че процесуалните правила за издаване на АУПДВ по реда на чл.27, ал. 7 във връзка с
чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г. не са спазени.
Приложимите за процесната мярка правила на Наредба № 23/2009г. в чл.59,
ал.1 определят, че ако получателите на помощта не изпълняват свои нормативни
или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната
агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях
Според чл.59, ал.2 от същата наредба, в случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. В наредбата е предвидено също, че степента
на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
По делото няма никакви данни, че администратимвният орган е дал възможност
на ползувателя на помощта да представи план за мерки, които да доведат до
постигане на резултати, близки до заложените в производствената програма на
бизнес-плана.
Автоматично са приложени новите правила, приети за първи път през 2019 г.без
да се отчетат последиците за дейността и възможността да се постигне
задоволително ниво на приходи от продажба на продукция от плодове. Поискано е 100
% възстановяване на предоставената помощ, независимо от констатациите, че
инвестицията, за която е предоставена помощта е изпълнена в пълен обем и
функционира по предназначение.
Нарушението на изискването на чл.59, ал.2 от Наредба № 23/2009 г., която
за разлика от новоприетите правила е действала и към датата на предоставяне на
помощта и е била известна на ползувателя на договора, е съществено, тъй като
непредоставянето на възможност на получателя на помощта да подобри ефекта от
финансираната дейност преди да се поиска връщане на всички предоставени
средства, е в противоречие със самите цели
на процесната мярка - да се създадат възможности за дългосрочна заетост и
повишаване на доходите в селските райони и да се подобри конкурентоспособността
на местните продукти, установени в чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № 23/2009г.,
както и в чл.2, ал.2, т.1 от Наредба № 8/2008г.
АУПДВ е издаден и в нарушение на самите Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.
В случая договорът с жалбоподателката е сключен на 04.08.2014 г. Съгласно
§ 1, т.2 от ДР на Правилата, мониторинговия период е пет години за договорите,
сключени преди 01.01.2015 г., считано от датата на сключването им. В случая
мониторинговия период приключва през 2019 г. Това означава, че проверката за
жизнеспособност на инвестицията следва да се съобрази с основната цел,
поставена в бизнес-плана, която е създаване на овощна градина с трайни
насаждения от сливи сорт „Стенлей“. Управляващият орган не е спазил изискването
за продължителност на мониторинговия период от 5 години, като се позовал на
резултатите от проверка за четири години. Видно е, че едва през четвъртата 2018
г. жалбоподателката е постигнала приходите от продажбата на плодове от сливи,
поради характера на самата култура – трайно насаждение, от което не може да се
търси постигане на заложени приходи веднага и преди периода на плододаване,
който може да е различен в зависимост от географското местоположение и
климатичните особености на мястото на отглеждане на тази овощна култура.
Съответствие
на оспорения акт с материалния закон
Оспореният АУПДВ е издаден в
противоречие с материалния закон, тъй като по делото не се установява
неизпълнение на клаузите на договора, нито се установява извършване на
нарушение, което да е било известно на страните по договора към момента на
сключването му, че ще бъде основание за връщане на цялата БФП.
Докато изпълнението на инвестицията, което е и целта на договора за
предоставяне на БФП, зависи изцяло от волята, усилията и способностите на
ползувателя на помощта, то постигането на приходи от заложени прогнозни
стойности в една производствена програма е свързано и с други странични
фактори, вкл. и цени на пазара, лоши стопански години, по-късно плододаване, които
са извън волята на ползувателя на помощта. Затова неправилно и
незаконосъобразно управляващият орган е приравнил неизпълнението на едни
прогнозни стойности в производствена програма на неизпълнение на инвестицията,
за която е предоставил средствата. Съдът намира, че и
самият управляващ орган е допринесъл за неизпълнението на приходите, заложени в
производствата програма на жалбоподателката, одобрявайки ги безкритично,
въпреки явното им несъответствие с реалните и възможни за постигане добиви от
това овощно насаждение през първите години в посочения обем.
В АУПДВ се сочи, че жалбоподателката не била изпълнила задължението си по
т.4.17 от договора, която клауза задължава ползувателя на помощта да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
изискванията по Приложение 2 и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Както бе посочено по-горе, при извършените множество проверки органите на
ДФЗ са констатирали пълно изпълнение на одобрената инвестиция в определените
срокове по договора. Съдът не установи да са извършвани констатации и забележки
във връзка с изпълнението на проекта за създаване на овощна градина и закупуване
на земеделска техника, за който са отпуснати процесните 21 875 лева. Не се
спори и между страните, че инвестицията е изпълнена изцяло и функционира.
Затова твърдението на административния орган, че жалбоподателката не е
изпълнила т.4.17 от договора си сключен с ДФЗ е необосновано и направено в
противоречие с установените от административните проверки факти.
В тази връзка е извършено позоваване на т.11 от Приложение № 2 към
договора. В тази клауза обаче също се сочи, че ползувателят на помощта е длъжен
да извърши изцяло одобрената инвестиция като няма право да се отклонява от
одобрените и предоставени от фонда технически спецификации и /или
количествено-стойностни сметки. Видно е, че цитираната клауза на т.11 от
Приложение 2 към договора обвързва неговото изпълнение с цялостното изпълнение
на одобрената инвестиция, а не с цялостното изпълнение на прогнозни стойности в
производствената програма.
На следващо място в оспорения АУПДВ се твърди, че жалбоподателката не
била изпълнила т.17 от Приложение 2 към договора, според който клауза, Фондът
има право да претендира връщане на вече изплатените суми заедно с лихвите, в
случаите, когато ползувателят на помощта не изпълнява което и да е свое
договорно или нормативно установено задължение. Това право на Фонда е
установено и в т.8.1 от договора, но същото е тълкувано разширително, тъй като и
в самия договор, в т.4.4, б.“а“ - „ж“ от
същия, и в приложимите наредби, Наредба № 8/2008г. и Наредба № 23/2009г.,
изчерпателно са посочени случаите, в които Фондът има право да поиска връщане
на цялата изплатена сума, представляваща БФП. Основанията за връщане на помощта
според Наредба № 23/2009г.
са посочени в чл.59, ал.3 и е видно, че сред тях не фигурира неизпълнение на
прогнозни стойности от производствена програма.
Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден и в
нарушение на чл.5, ал.1 от АПК, въз основа на правило за поведение, което е в
явно противоречие с подзаконови и законови нормативни актове от по-висока
степен.
Сред основанията за възстановяване на получената помощ в приложимите
клаузи на договора, Наредба № 8/2008г. и Наредба № 23/2009г., не е предвидено
неизпълнението на прогнозните стойности на производствената програма като
нарушение на договора и самостоятелно основание, при наличието на което цялата
получена помощ се връща, независимо, че е разходвана по предназначение за
създаването на работеща инвестиция.
Това основание за първи път е предвидено в т.30 от Приложение към Раздел
І „Общи положения“ на Правила за определяне размера на подлежащата за
възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013 г.
В новосъздадената т.30 от Правилата в сила от 30.08.2019г. е посочено, че
цялата помощ се връща, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност,
изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са
под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес-план.
Основателни са възраженията в жалбата, че това основание за връщане на
цялата получена помощ за първи път е визирано като нарушение на договора със
задна дата. Самата разпоредба е материално-правна, тя не е била известна на
страните по договора към момента на сключването му, нито към момента на
извършване на проверките на място. Правилото на т.30 от Правилата е постановено
в противоречие с норми от по-висш ранг, съдържащи се в Наредба № 23/2009г. и
Наредба № 8/2008г., както и с целта на Закона за подпомагане на земеделските
производители, където подобно нарушение и основание за връщане на помощта не е
предвидено.
Отделно от това, Правилата са публикувани в ДВ бр.69 от 30 август 2019 г.
и им е придадено незабавно действие от този момент. Към датата на публикуване
на Правилата в ДВ, пет годишният мониторингов период на договора, който е сключен
с жалбоподателката на 04.08.2014г. вече
е изтекъл. Това означава, че процесните Правила, въвеждайки за първи път ново
нарушение, въз основа на което да се развали договора, не могат да бъдат
законно правно основание за връщане на получената помощ.
По горните съображения съдът намира, че АУПДВ е издаден в противоречие с материално-правни
разпоредби.
Съответствие на
АУПДВ с целта на закона
Искането за пълно възстановяване на предоставената финансова помощ, обективирано
в оспорения АУПДВ, е постановено в противоречие с целите на мярка 4.1
„Прилагане на стратегии за местно развитие“, установени в чл.2, ал.2 от Наредба
№ 8/2008г. и в чл.2, ал.1 от Наредба № 23/2009г.
По делото е безспорно установено, че с помощта на отпуснатите средства
жалбоподателката е създала функционираща овощна градина в землищата на
с.Приморци и с.Бранище, община Добричка и че
добивите от продукцията от овощните насаждения участват в формирането на
приходите й като земеделски производител.
Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 8/2008г., подпомагат се дейности, които
допринасят за постигането на целите на мярка "Модернизиране на
земеделските стопанства": 1. подобряване цялостната дейност и
конкурентоспособност на земеделските стопанства чрез модернизирането на
производствените условия и въвеждането на нови процеси и технологии,
допринасящи за производството на качествени земеделски продукти; 2. подобряване
опазването на околната среда;3. спазване стандартите на Общността и подобряване
на условията в земеделските стопанства по отношение сигурността и безопасните
условия на труд, хигиената и хуманното отношение към животните.
А според чл.2, ал.1 от Наредба № 23/2009 г., финансовата помощ се
предоставя за дейности, които допринасят за постигане на целите на мярка
"Прилагане на стратегиите за местно развитие": 1. осигуряване на
основа за средносрочно и дългосрочно устойчиво развитие в селските райони чрез
прилагането на подхода "отдолу - нагоре" и насърчаване "ученето
чрез правене" в местните общности, повишавайки техния капацитет за
планиране; 2. създаване на възможности за дългосрочна заетост и повишаване на
доходите в селските райони чрез разнообразяване на икономическите дейности,
подобряване на конкурентоспособността на местните продукти, опазване на
природните ресурси и околната среда в селските райони и развитие на
по-качествени услуги в съответствие с нуждите и очакванията на местното
население; 3. стимулиране на интегрирани и устойчиви практики.
От представените по делото годишни данъчни декларации е видно, че
жалбоподателката през проверявания период, въпреки че не реализира очакваните
приходи, успява да увеличи обема на произведената и продадена продукция през всяка
следваща година.
Така например, докато през 2015 г. ползувателят на помощта е реализирал
приходи от дейността на земеделски производител в размер на 8 748 лева, то
през 2018г. приходите от дейността, вкл. и средствата получени, в резултат на инвестицията по договора от продажбата на продукция от сливи, са вече 18 350,88
лева ( таблица от задача 11 на икономическата експертиза, стр.451 от делото).
Това означава, че с предоставеното финансиране целта на мярката е
постигната, макар и да не се реализират в пълен обем заложените приходи за
проверявания период на 2015-2018 г.
Искането на управляващия орган за връщането на средствата, послужили за
придобиване на инвестицията в случая противоречи и на принципа за съразмерност,
установен в чл.6 от АПК, тъй като не е най-благоприятната за земеделския
производител, държавата и обществото възможност. Видно от размера на
декларираните от жалбоподателката приходи от дейността й като земеделски
производител, евентуалното връщане сума в процесния размер на предоставените
средства ще окаже пряко негативно влияние върху жизнеспособността на нейното стопанството
и ще обезсмисли всички ползи от мярката за подпомагане на производителите в
селските райони.
По гореизложените съображения съдът
намира оспореният АУПДВ за незаконосъобразен. Същият следва да
бъде отменен на основанията по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Разноски
Основателна е претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за държавна такса от 10 лв. (л.391), за депозит
за вещо лице от 201,30 лв. и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал.2 от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.В.В.
Акт за установяване на публично вземане №
38/1/1210907/3/01/04/02 с изх. №
01-6500/8731 от 06.03.2020 г, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- София.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" – София да заплати на Т.В.В.
с ЕГН ********** ***, сумата от 711,30 (седемстотин и единадесет лева и тридесет стотинки) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд –Добрич, пред Върховния административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: