№ 184
гр. Велико Търново, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000144 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от „Агростарт – СА“ ЕООД гр.
Левски против Решение № 260080/ 19.10.2021 г. по т.д. № 174/ 2020 г. по описа на ОС
– Плевен, с което съдът е признал за установено, че в полза на „Стил Трейд“ ООД
съществува вземане от „Агростарт – СА“ ЕООД в размер на 104 000 лв., частично от
сума в размер на 307 733.97 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на
заповед от 27.06.2019 г., издаден от дружеството, с падеж 08.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2020 г. до окончателното й изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 260101/ 13.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 678/ 2020 г. по описа на РС – Левски. Жалбоподателят счита решението за
неправилно като постановено при допуснати от съда съществени процесуални
нарушения, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Съдът
неправилно приел, че подаденият от него отговор на исковата молба е извън законовия
срок и го лишил от право на защита, отказвайки да допусне направените
доказателствени искания за установяване на правопогасяващите му възражения. Видно
било, че книжата по делото не са били връчени надлежно на лице в кръга на
посочените в ГПК. Отделно, съдът не уважил искането му за експертиза, относима към
обстоятелства, настъпили след доклада на делото, което също довело до неправилност
на постановения акт. Не били обсъдени и всички направени от него възражения.
1
Изводът на съда за съществуване на процесното вземане не се подкрепял от събраните
доказателства, които установявали, че е налице реално изпълнение по каузалните
сделки между страните. Моли решението да бъде отменено и искът срещу него да бъде
отхвърлен. Претендира присъждането на направените разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Стил Трейд“ ООД е подала
отговор, в който заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че
препис от исковата молба е връчен на жалбоподателя чрез настоящия му управител А.
A. на 07.05.2021 г., а отговор бил подаден едва на 27.05.2021 г., при това в него не било
направено възражение за ненадлежно връчване на книжата, а напротив – признавало
се, че са получени. Счита за голословно и неаргументирано оплакването на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с необсъждане на
доказателствата. Въпреки приетото, че подадения от ответника отговор е извън
законовия срок, съдът уважил значителна част от доказателствените му искания, но
поради неговото бездействие част от тях не били събрани, при което недоказването на
възраженията му се дължало на собственото му пасивно поведение в хода на цялото
производство. Правилно съдът не допуснал съдебно-счетоводна експертиза по
поставените от жалбоподателя въпроси, тъй като отговорът на същите се съдържал в
представения договор за спогодба, подписан след депозиране на исковата молба и
преди подаване на отговора. Правилно съдът не допуснал поисканата съдебно-
техническа експертиза, тъй като тя била поискана след срока за отговор, но независимо
от това поставените въпроси били изяснени чрез събраните гласни доказателства, като
и на жалбоподателя била дадена възможност да ангажира доказателства, но той не се
възползвал. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждането на направените разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Независимо от оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при събиране на доказателствата, пред въззивния съд
2
жалбоподателят не е направил доказателствени искания и нови доказателства не са
ангажирани, при което няма основание да се извършва преценка дали действително
някакви нарушения са допуснати, тъй като те биха могли да обосноват единствено
приемането на доказателства или преповтарянето на някои процесуални действия, но
не рефлектират върху допустимостта и правилността на съдебния акт. При липсата на
нови доказателства детайлно изяснената от ОС фактическа обстановка изцяло се
възприема от настоящата инстанция. Релевантните за спора факти са следните: Между
страните са били сключени два договора от 27.11.2018 г., по които „Стил Трейд“ ООД
е бил възложител, а „Агростарт – СА“ ЕООД – изпълнител. С финално споразумение
от 27.06.2019 г. страните са се споразумели за прекратяването на двата договора поради
неточно изпълнение от страна на изпълнителя, приспаднали са от заплатената от
възложителя сума стойността на реализираните СМР, за които са приели, че могат да
бъдат използвани от последния, и изпълнителят се е задължил да възстанови сумата
307 733.97 лв. Това е следвало да стане на три равни вноски от по 102 577.99 лв.,
последната от които с падеж 08.08.2019 г. Съгласно чл.9 от споразумението за
гарантиране изпълнението на задължението за връщане на сумата изпълнителят издава
в полза на възложителя запис на заповед за общия размер на задължението с падеж на
последната вноска. Запис на заповед е издадена и авалирана от управителя на
дружеството С. A. и А. A. – съпруг на последната. По подадено от „Стил Трейд“ ООД
заявление срещу „Агростарт – СА“ ЕООД и солидарните длъжници е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК № 260101/ 13.11.2020 г. по ч.гр.д. № 678/ 2020 г. по описа
на РС – Левски за сумата 307 733.97 лв., представляваща неизплатено задължение по
запис на заповед от 27.06.2019 г., издадена от дружеството, с падеж 08.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2020 г. до окончателното й
изплащане. Срещу тази заповед в законовия срок е подадено възражение от
длъжниците, което е обосновало предявяването на настоящия иск. След завеждане на
иска между ищеца и ответника е подписана спогодба от 26.04.2021 г., от съдържанието
на която става ясно, че в базата на „Стил Трейд“ ООД частично е монтирано
технологично оборудване и машина, отговарящи в голямата си част на уговореното в
договорите от 27.11.2018 г., както и е доставено оборудване извън договореното, като
същите не функционират и не могат да бъдат използвани по предназначение. Посочено
е, че към датата на спогодбата „Стил Трейд“ ООД е получил от „Агростарт – СА“
ЕООД сума в размер на 107 733.97 лв., която страните се съгласяват да остане на
първото дружество като обезщетение за неизпълнение на договорите от 27.11.2018 г.
Със спогодбата „Агростарт – СА“ ЕООД се е задължил в срок до 15.06.2021 г. за своя
сметка и на своя отговорност да достави допълнително необходимите компоненти за
пълно окомплектоване на оборудването и да завърши монтажа по начин, че то да бъде
пуснато в експлоатация и да бъде годно да функционира по предназначение при
съответно договорения производствен капацитет, който да бъде проверен с 72-часови
3
проби. Договорено е изпълнението да бъде прието от нарочна комисия, след което да
оборудването да бъде предадено на възложителя с двустранно подписан протокол.
Страните са се споразумели, че при точно и в срок изпълнение на поетите от
„Агростарт – СА“ ЕООД задължения, всички задължения на дружеството и на
солидарните длъжници, с изключение на разноските по водените между страните дела
и изпълнителни производства, ще се считат за опростени. От представения по делото
констативен протокол от 15.06.2021 г. на нотариус Х. Ангелова се установява, че към
сочената дата монтажът на оборудването на обекта на ищеца в с. Камено поле не е
извършен, като технологичното оборудване е разпиляно по земята. Така отразените
констатации се потвърждават от показанията на св. В. Петрова и св. Д. Ценов, които
излагат, че от есента на 2020 г. никакви дейности по монтаж не са извършвани. Св.
Петрова сочи, че действително през 2020 г. – след прекратяване на двата договора –
било доставено нещо в насипно състояние в кашони, но управителят й казал да не
приема доставката, защото не се знаело какво е. Св. Ценов извършвал монтажни
работи на обекта три-четири месеца до м.септември 2020 г. по устна договореност с
„Агростарт – СА“ ЕООД чрез А. A. и твърди, че 70 % от инсталацията е готова, но
липсвали части, при което тя не можела да се довърши и да функционира без тях.
Същевременно „Агростарт – СА“ ЕООД е представил копие на дневник на монтажни
работи, в който са вписани дейности в периода 10.05. – 12.06., но няма посочена
година, няма данни кой е водил този дневник, чий е подписът, положен в него за
изпълнител /очевидно на едно и също лице/.
При така изяснената фактическа обстановка по предявения иск по чл.422 ГПК
вр. чл.538 ал.1 ТЗ първоинстанционният съд е формирал правни изводи, които изцяло
се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК ВТАС препраща към
изложените мотиви.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.17 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК предметът на делото се определя
от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая ищецът се
позовава за вземането си на запис на заповед, т.е. на абстрактна сделка, чието
основание е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, в
исковото производство ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Когато
обаче каузалното правоотношение е въведено било то с твърдения от поемателя по
записа или с възражения от издателя му и е разкрито основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга, в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
4
доколкото съществуването и изпълнението на задълженията по същото, рефлектират
върху вземането по записа на заповед. В настоящия казус правилно
първоинстанционният съд е приел, че депозираният от ответника – жалбоподател пред
ВТАС отговор, в който са наведени възражения, свързани с каузално правоотношение
между страните, е извън преклузивния срок по чл.367 ал.1 ГПК. Пропускането на
срока преклудира тези възражения и съдът не дължи произнасяне по тях, но в случая
той ги е разгледал, защото каузалното правоотношение е въведено от самия ищец с
подадената от него след завеждане на иска и преди получаване на исковата молба от
ответника молба с приложена към нея извънсъдебна спогодба от 26.04.2021 г. В
молбата /л.32 от делото/ се разкриват предходни каузални правоотношения между
страните, а в спогодбата – и конкретното каузално правоотношение, обусловило
издаването на процесния запис на заповед за обезпечаване на изпълнението по него –
тъй нареченото от страните „финално споразумение“ от 27.06.2019 г. Самата спогодба
представлява ново правоотношение, възникнало в хода на производството и относимо
към съществуването на вземането по каузалното правоотношение, по което е издаден
менителничният ефект. По правилата за разпределение на доказателствената тежест –
чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си. По делото не е налице спор между страните относно наличието на
облигационни правоотношения между тях, основани на двата договора от 27.11.2018 г.,
прекратяването на тези правоотношения с финално споразумение от 27.06.2019 г. и
издаването на процесния запис на заповед за обезпечаване на изпълнението по него.
На доказване от ответника подлежат релевираните от него възражения за погасяване на
задълженията към ищеца чрез реално изпълнение вместо плащане, които не се
обхващат от преклузията по чл.370 ГПК. В отговора си, който поради подаването му
извън законовия срок съдът приема за становище по същество на спора, ответникът
твърди, че след подписване на финалното споразумение между страните е постигната
устна договореност за реално изпълнение вместо плащане, като бъде доставено
произведеното от турска фирма след прекратяване на двата договора оборудване –
предмет на същите договори. Излага, че оборудването е доставено на 22.04.2020 г. и
прието без възражения от ищеца, който сам организирал монтажа му и към настоящия
момент е собственик и ползвател на същото. Тези твърдения частично съответстват на
установените чрез събраните гласни доказателства факти и съдържащите се в
спогодбата от 26.04.2021 г. признания. Установено е, че действително е извършена
доставка на някакви части – компоненти от договорените с прекратените договори
оборудване и машина и са предприети действия по монтажа им, но доставените части
не са били достатъчни за завършване на монтажа и въвеждането на съоръженията в
експлоатация за използването им по предназначението им. Категорично признание на
този неизгоден за ответника факт се съдържа в подписаната след завеждане на иска
спогодба, в която е записано, че „частично монтираното технологично оборудване и
5
зърнопочистваща машина не функционират и не е възможно използването им по
предназначение“. Именно по тази причина той е поел задължение да доокомплектова и
завърши за своя сметка монтажа в срок до 15.06.2021 г. Доказателства да е сторил това
до сочената дата или до приключване на устните състезания не са събрани.
Представеното копие от на дневник на монтажни работи е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с обвързваща съда и насрещната страна доказателствена сила
за извършени в имота СМР. Няма данни кой е водил този дневник, чий е подписът,
положен в него за изпълнител, липсва и посочена година, като поначало информацията
в него противоречи на твърденията на ответника, че не той, а ищецът сам е
организирал монтажните работи. Липсват доказателства в съответствие с
договореностите по спогодбата да е извършено приемане на оборудването от нарочна
комисия с участието на ответника, да са извършени работни проби, няма и изготвен
предвидения в чл.1 т.4 приемо-предавателен протокол. След като ответникът не е
изпълнил поетите със спогодбата задължения, не е настъпило условието на чл.2 от
спогодбата за опрощаване на задълженията му по финалното споразумение, респ.
издадената въз основа на него запис на заповед и същият продължава да дължи сумите
по тях.
По така изложените съображения ВТАС намира за основателна исковата
претенция на „Стил Трейд“ ООД за приемане за установено, че дружеството има
вземане към „Агростарт – СА“ ЕООД по процесния запис на заповед от 27.06.2019 г.,
обезпечаващ изпълнението на поето с финално споразумение от 27.06.2019 г.
задължение за възстановяване на сумата от 307 733.97 лв., платена по два договора от
27.11.2018 г. Като е достигнал до същия правен извод ОС – Плевен е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
направените от него разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 600 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260080/ 19.10.2021 г. по т.д. № 174/ 2020 г. по
описа на ОС – Плевен.
ОСЪЖДА „Агростарт – СА“ ЕООД гр. Левски, ЕИК *********, да заплати на
„Стил Трейд“ ООД гр. София, ЕИК *********, сумата 3 600 /три хиляди и
шестстотин/ лв. – разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
6
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7