Определение по дело №8/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260013
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20215000600008
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                   О         П       Р       Е      Д      Е     Л       Е       Н     И        Е

                                                                   

                                                 № 260013

                                            

                                      гр. Пловдив, 07.01.2021 г.

 

            Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на седми януари  две хиляди двадесет и първа година в  състав:                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ                                                                                      ДЕНИЦА СТОЙНОВА

        

          като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №638/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното: 

                      

                      Производство по Глава 22 от НПК- чл.440 ал.2 НПК.

            Постъпила е частна жалба от адв. И.Н. като пълномощник на лишения от свобода А.П.Ч. против определение № 260467/22.12.2020г., постановено по ЧНД № 2464/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е била оставена без уважение молбата му за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода за срок от десет години, наложено му по НОХД № 2019/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което се иска отмяната му и постановяване на  предсрочно освобождаване.

            Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в срок, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Правилно е становището на първоинстанционния съд, че доказателствата по делото не сочат в достатъчна степен за положителна промяна в поведението на осъдения Ч. по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и че за неговата ресоциализация и превъзпитание е наложително да продължи корекционният процес в условията на пенетенциарното заведение. Това е видно от оценката за лишения от свобода  по чл.155 от ЗИНЗС, от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички останали писмени данни, които представляват доказателства за неговото поправяне по смисъла на чл.439а ал.1 и ал.2 от НПК.

          От изисканата и приложената по делото актуална справка за изтърпяното наказание е видно, че към 30.12.2020г. лишеният от свобода Ч. ще  е изтърпял ефективно и от работа 5 години, 8 месеца и 18 дни, а неизтърпеният остатък е в размер на 4 години, 3 месеца и 12 дни, т.е. първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК формално е налице.

          Съдът се е съобразил с приложените по делото становище на Началника на Затвора, с пробационния доклад, с психологическото заключение, в което е посочено, че корекционната работа следва да е насочена към изграждане на способности за фрустрационна устойчивост, формиране на адекватна самооценка, рефлективна позиция и самоконтрол. Отчетено е наличие на данни за периоди на потиснатост, по време на които се проявяват депресивни и тревожни тенденции в поведението на Ч..

Приоритетите в индивидуалната работа с лишения от свобода са определени въз основа на изведените проблемни зони „Отношение към правонарушението“, „Емоционални проблеми“, „Междуличностни проблеми“ и „умение за мислене“ и са насочени към съхраняване на позитивните връзки със семейството и изграждане на подходящи умения за трудова реализация.

            В становището на инспектор „СДВР“ при  Затвора – * по повод на молбата на лишения от свобода за замяна на режима, при който изтърпява наказанието си от 21.07.2020 г. е отразено, че липсват данни за добро поведение и за поправяне, които да позволяват да се направи необходимата положителна оценка, за да се премине към по-благоприятен от първоначално определения режим. В този аспект, акцент е поставен върху липсата на самокритичност и разпознаване на причините и факторите, допринесли за извършване на поредното престъпление, както и на липсата на желание за понасяне на съответната отговорност.

          В пробационния доклад, изготвен за целите на производството по чл.70 от НК, се сочи, че въпреки осъществените дейности, включени в плана за изпълнение на присъдата, не са констатирани промени в рисковете от вреди и рецидив. Отчетена е незначителна положителна промяна единствено в проблемните зони „емоционални проблеми“ и „междуличностни проблеми“, без да е констатирана промяна в зоните „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. При провежданите индивидуални беседи в рамките на изпълнението на плана на присъдата за осмисляне на престоя в мястото за лишаване от свобода е констатирано привидно съобразяване с мнения на лица, спрямо които осъденият е в подчинена позиция и симулиране на разкаяние и самокритика, непродиктувани от вътрешна убеденост.

            На лишения от свобода са налагани 3 пъти дисциплинарни наказания в рамките на последната година – две, от които за ползване на мобилен телефон и едно - за грубо и арогантно отношение към служител на затворническата администрация. Затова е отказана и замяната на първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието от „Строг“ на „Общ“.

             За липсата на промяна в оценката на риска от рецидив на осъдения А.Ч. говорят и завишената му самооценка спрямо реалните възможности, на фона на липсата на осъзнаване на вредите от собственото неправомерно поведение, за което е санкциониран и агресивните нагласи към близки родственици, на които се счита жертва.

              При тези данни, видни от приложените по делото писмени доказателства/ затова и правилно е отказано от страна на съда тези обстоятелства да се установяват и с гласни доказателства/, въззивната инстанция също счита, че  няма достатъчно доказателства за трайна и  положителна промяна в поведението на лишения от свобода А.Ч., които да сочат на приключил процес на корекционна дейност и ресоциализация за спазване на законите и въздържане от извършване на противообществени прояви. Отделно, съдът правилно е отчел като негативен фактор за постановяване на предсрочно освобождаване и значителния размер на неизтърпения остатък от  наказанието лишаване от свобода, който е почти наполовина от наложеното му наказание.

           Следователно, обосновано и законосъобразно първият съд е преценил, че на са изпълнени в съвкупност предпоставките на чл.70 ал.1 НК за предсрочно освобождаване на  лишения от свобода А.Ч., поради което е оставил като неоснователна молбата му в посочения смисъл. Предвид на изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да се потвърди, поради което ПАС  

 

                              О     П     Р     Е     Д      Е     Л     И :

          

             ПОТВЪРЖДАВА определение № 260467/22.12.2020г., постановено по ЧНД № 2464/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

             Определението е окончателно.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                  2.