Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 13675
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 149971
от 14.07.2020 г., постановено по гр. д. № 39977/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
119 състав, ЗАД „ОЗК З.“ АД е осъден да заплати на Ж.Ж.С. сумата от 1 000 лв.
– главница, частично предявена от сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 304, 60 лв., представляваща
обезщетение за забава, частично предявено от сумата от 9 146, 91 лв., за
периода 18.06.2015 г. – 17.06.2018 г., като исковете са отхвърлени за разликата
до пълните предявени размери от 10 000 лв. – главница и 304, 90 лв. – мораторна
лихва. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 227, 88 лв.,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 441, 07 лв., представляваща разноски
по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението е постановено при участие на
трето лице – помагач ЗК „Л.И.“ АД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищцата Ж.Ж.С..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че
определеното от решаващия съд обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди е занижен, постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. В мотивите съдът е изредил,
но не е анализирал релевантните за размера на дължимото обезщетение
обстоятелства. Съдът не е преценил тежестта на получената травма на главата с
оток в теменната област и данни за мозъчно сътресение, множество подкожни хематоми
в областта на корема вдясно, подбедриците и лявата предмишница, травма в
дясната раменна става – ограничени и болезнени решения. Непосредствено след
инцидента й е оказана спешна медицинска помощ в гр. Кавала. Претърпените от нея
неимуществени вреди и техния обем се установяват от изслушаната по делото
съдебно – медицинска експертиза, както и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка С.С.. Счита, че не са съобразени и социално – икономическите
условия в страната и нормативно установените нива на застрахователно покритие. Решаващият
съд не е съобразил, че към датата на ПТП е била на 33 години, в активна,
трудоспособна възраст. Поддържа, че неправилно е изчислен и размерът на
дължимата лихва за забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба то ответника ЗАД“ОЗК З.“ АД. Със становище от
11.10.2021 г. оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Съдът е съобразил, че ищцата е
получила леки телесни наранявания, напусната е болницата в Гърция и се е
прибрала сама в България. Същата се е възстановила от травмите. Поддържа, че
правилно е определен размерът на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от третото лице - помагач ЗК „Л.И.“ АД, с който оспорва
жалбата. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият
съд е отчел кои травми са резултат от настъпилото на 16.10.2014 г. ПТП.
Получените травми от ищцата съставляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Съдът е съобразил,
че не са налице прогнози за бъдещи затруднения, които да са в пряка връзка с
нанесените при процесното ПТП увреждания. Поддържа, че размерът на определеното
обезщетение е съобразен с икономическите критерии за справедливост и формираната
съдебна практика по сходни казуси. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди,
че на 16.10.2014 г., в 06.30 ч. в Република Гърция, на стария междуградски път
Кавала – Корифон, около 200 м. преди кръстовището Халкеру – Кавала, в посока
Корифес, лек автомобил рег. № Е 37 АН, собственост на В.Д.и управляван от А.С.,
е изменил траекторията си на движение, излязъл извън пътя и паднал в дере. В
резултат на пътния инцидент е пострадала, като пътник в посочения автомобил. След
инцидента е било откарана по спешност в Многопрофилна болница Кавала, където
били извършени образни изследвания. След прибирането си в България, поради
оплакване от главоболие, болки в дясното рамо и десния крак, на 17.10.2014 г.
посетила невролог в МДЦ „Доверие“ ЕООД – гр. Петрич. Наблюдаващият лекар
установил подутина в теменната област на главата, множество подкожни хематоми в
областта на корема вдясно, подбедриците, лявата предмишница, ограничени и
болезнени движения в дясната раменна става- поставена й била диагноза „мозъчно
сътресение с придружаващи травми на раменния пояс и мишницата“.
Възстановяването й от травмите протекло в домашни условия. Изпитвала болки с
висок интензитет и дискомфорт. Налагало се близките й да помагат в ежедневието
за битовите й хигиенни нужди. Преживяното се отразило на психиката й. Оплаквала
се от понижено настроение, тревожност, нарушение на съня и вниманието. Водачът
на лекия автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, валидна от 08.03.2014 г до 08.03.2015 г. моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 000
лв., предявен като частичен от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на горепосоченото ПТП,ведно със
законната лихва, считано от 16.10.2014 г. до окончателното изплащане.
С молба – уточнение от 22.10.2018 г. ищцата е
уточнила, че претендира лихва за забава в размер на 304, 90 лв., предявен като
частичен от 9 146, 91 лв., за периода 18.06.2015 г. – 18.06.2018 г.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че не е надлежно
пасивно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото. Процесното ПТП е
настъпило поради заслепяване и удар отзад от лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, рег. № ******, който към момента на инцидента има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ В ЗК „Л.И.“ АД. Оспорва наличието
на виновно поведение от страна на водача А.С.. Оспорва твърдението, че ищцата е
получила мозъчно сътресение. Счита, претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е в завишен размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Отправено е искане за
привличане на ЗК „Л.И.“ АД като трето лице – помагач по делото.
С определение от 23.03.2019 г. ЗК „Л.И.“ АД е
конституиран като трето лице – помагач на ответника по делото.
Третото лице – помагач оспорва предявените искове. Счита,
че процесният инцидент е настъпил по изключителна вина на водача на лекия
автомобил рег. № ******. По делото не са ангажирани доказателства за извършено
нарушение от страна на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, рег. № 1645 ВТ. Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която не е ползвала обезопасителен колан.
Видно от представеното извлечение от книга за
произшествията – инцидентите – арестите – оплакванията, на 16.10.2014 г., в
06.30 ч., на стария междуградски път Кавал – Корифон (около 200 м. преди
кръстовището Халкеру – Кавал в посока Корифес), В.В.Д.се е возела в лек
автомобил рег. № ******, нейна собственост, управляван от съпруга й А.Ж.С.,
който изменил траекторията си на движение и излязъл извън пътя, паднал в дере,
в резултат на което тя и водачът са ранени, както и са нанесени и материални
щети по автомобила. В него са пътува Ж.Ж.С. и Р.Д.Е..
На 08.03.2014 г. А.И.М.и ответника е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“, рег. № ******.
Видно от представената справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил рег. № ******е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност за периода 20.01.2014 г. – 19.01.2015 г.
със ЗК „Л.И.“ АД.
От заключението на вещото лице инж. Й.Й.по изслушаната
пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че че механизмът на ПТП е
следният: на 16.10.2014 г., около 06.30 ч., на стар междуградски път между
Кавала и Корифон, на около 200 м. преди кръстовището Халкеру-Кавала, в посока
Корифес, е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № ******.
По делото няма данни относно скоростта на движение на автомобила към момента на
настъпване на ПТП. Вещото лице приема, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, рег. № ******, който с избора на скорост и органите за
управление е допуснал отклоняването на превозното средство и напускане на
пътното платно.
Пред СРС е изслушана комплексна авто – техническа и
медицинска експертиза, изготвена от инж. Й.Й.и д-р Ц.Г.. От експертното
заключение се установява, че процесният автомобил е оборудван фабрично със
следните колани: два триточкови инерционни колани на предните седалки и два
триточкови и един двуточков колан на задните седалки. Ищцата е получила от
инцидента контузия на главата с травматичен оток в теменната област и данни за
мозъчно сътресение, множество подкожни хематоми в областта на корема вдясно,
подбедриците и лявата предмишница, данни за травма в дясната раменна става –
ограничени и болезнени движения. Травмата на дясното рамо и дясната половина на
гръден кош на пасажер на дясната седалка на автомобила може да се получи от
удара в интериора в дясно от пасажера, както и директно травматично въздействие
от косата надлъжна част на триточковия инерционен колан на преданата дясна
седалка, която преминава в тези области. Подобни травми в дясно на гърдите и на
рамото, крайниците и главата при пасажери могат да се причинят и по механизъм
на травмиране от притискане от деформирали се навътре части от интериора след
ПТП. Вещите лица приемат, че при наличните данни не може да се изключи
възможността пострадалата да получи всички установени травми при ПТП, дори ако
е ползвала предпазен колан. От техническа гледна точка, въз основа на
представените по делото доказателства, може да се направи извод, че причината
за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, рег. № ******, който с избора на скорост и органите за
управление е допуснал отклоняване на превозеното средство и напускане на
пътното платно. В представените по делото доказателства липсва снимков
материал, от който да се анализират вида и характера на уврежданията по задната
част на посочения автомобил. По тази причина не може да се определи дали е
настъпило съприкосновение на превозното средство с друго МПС.
От заключението на вещото лице д-р Ц.Г.по изслушаната
пред СРС съдебно – медицинска експертиза се установи, че въз основа на
медицинската документация при изследвания и проведен преглед от невролог на
ищцата, ден след инцидента от 16.10.2014 г., са установени следните увреждания:
контузия на главата с травматичен оток в теменната област и данни за мозъчно
сътресение; множество подкожни хематоми в областта на корема вдясно,
подбедриците и лявата предмишница, данни за травма в дясна раменна става –
ограничени и болезнени движения. По повод получените травми е назначено
медикаментозно лечение. Вещото лице приема, че може да се направи извод, че са
причинени от отделни травматични въздействия с неголяма травмираща сила на тъпи
предмети. Подобни травми могат да се причинят по описания в исковата молба
механизъм на ПТП – като пасажер в автомобил, излязъл извън пътя и е паднал в
дере, от удара в интериора на лекия автомобил. Вещото лице приема, че в случая
се касае за лекостепенно сътресение на главен мозък, без изпадане в комоционна
кома – пълно безсъзнание. Мозъчното сътресение е най-леката степен на закрита
черепно – мозъчна травма. То протича с общомозъчни симптоми и без изразени
огнищни неврологични прояви. В основата на болестната картина лежат процеси на
задържане (потискане), в кората на главния мозък. Тези процеси настъпват в
резултат на патофизиологични промени и невродинамични разстройства, ангажиращи
кората на големите мозъчни полукълба, а след това и подкорието и сегментните
рефлексни центрове (включително и вегетативните структури). В следващия период
процесът на задържане последователно отслабва в подкоровите структури и се
съсредоточава в големите мозъчни полукълба. При леките степени на сътресение,
както в конкретния случай, липсват видими промени в мозъчните структури. В
повечето случаи след подобно мозъчно сътресение при пострадалите се отбелязват
паметови нарушения, като това не е еквивалент на загуба на съзнание. При тази травма
може да се регистрира кратковременна дезориентираност, световъртеж. Много често
болните се оплакват от главоболие и повръщане. По – късно е възможно да се
наблюдават усилени вегетативни рефлекси, продължително главоболие, безсъние,
световъртеж и др., които при спазване на необходимия режим и постационарно
лечение персистират за около 20-25 дни след инцидента. Неспазването на режим и лечение или налични
хронични болестни промени могат да станат причина възстановяването да е за по –
продължителен период от време. По делото липсват приложени документи за
проследяващи медицински прегледи, въз основа на което вещото лице е достигнало
до извода, ме възстановяването е протекло без усложнения и в рамките на
средностатистическите срокове.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че
изводите му не се променят от обстоятелството, че ищцата е била пътник на
задната седалка.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка С.Ж.С.
се установява, че ищцата е нейна сестра. През 2014 г. заедно пътували за
Гърция, за работа. Инцидентът настъпил на път с много завои и много скали.
Пътували в различни автомобили. Пред тях имало други автомобили, които се
придвижвали бързо. Автомобилът, в който била ищцата, бил пред автомобила, в
който пътувала свидетелката. Останалите два автомобила били доста напред.
Виждали автомобила, в който пътувала ищцата. Свидетелката била на задната
седалка. Нямало движение, тъй като било рано. На завоя от дясната страна
автомобилът излетял, 4 пъти се завъртял и се задържал в едно малко дърво. Едва
изкарали пътниците от автомобила. Водачът на автомобила не успял да вземе
завоя. В този момент нямало други автомобили по пътя. Ищцата била на задната
седалка. Цялата била в синини и кръв. Загубила паметта си. Дошла линейка. В
болницата дошли полицаи. Свидетелката не е разговаряла с полицаите. Взели
ищцата от болницата и я закарали в болница в Петрич. Притеснявали се, че ще им
вземат много пари за лечението в Гърция. Ищцата не си спомняла нищо. В
болницата обработили раните и след това ищцата се прибрала в дома си, защото
нямала осигуровки. И понастоящем ищцата не можела да работи, тъй като не можела
да си вдига ръката. Преди инцидента работела в гръцки цех за дрехи. Докато била
в автомобила видяла как автомобилът, в който пътувала ищцата, се преобърнал 4-5
пъти. Наблюдавали как се преобръща автомобила докато пътували. Между двата
автомобила имало дистанция. Инцидентът настъпил при навлизане в десен завой.
Между двата автомобила не е имало съприкосновение. Ищцата все още изпитвала болка
в дясната ръка. След инцидента й предписали лекарства със зелена рецепта, които
приемала и понастоящем.
Ангажираните протоколи за проведени в производството
пред полицията в гр. Кавала разпити на свидетели не следва да се обсъждат, тъй
като тези показания са събрани в друго производство, а не по надлежния
процесуален ред в исковото производство пред СРС.
Представен е документ за постъпване в болница от
17.10.2014 г., в който е удостоверено, че ищцата е постъпила в болницата с
поставена диагноза „други наранявания, които засягат множество области на
тялото, некласифицирани другаде“. Ищцата е постъпила в първа хирургия.
В проведеното на 22.06.2020 г. открито съдебно
заседание СРС е допуснал изменение на размера на предявения частичен иск, на
основание чл.214, ал.1 ГПК, който се счита предявен за сумата от 10 000
лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят във въззивното производство, а и от
ангажираните доказателства се установи, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя, в каквато насока е и влязлата в
сила като необжалвана част от постановеното съдебно решение. За периода 09.03.2014
г. – 08.03.2015 г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра”, рег. № ******, е покрита от ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на З. по
посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван без противопоставянето на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 16.10.2014
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е неизпълнение на
задължението на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
регламентирано в нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, да контролира непрекъснато пътното
превозно средства, което управлява. Във въззивното производство третото лице -
помагач не поддържа релевираното възражение за сърпичиняване от страна на ищцата,
поради което и на основание чл.269 ГПК, този въпрос е извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Спори се между страните относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Ищцата е
претърпяла травматични увреждания, описани по – горе, наложили оказването на
спешна медицинска помощ, обработване на раните, провеждане на редица
изследвания и предписване на медикаментозно лечение. Травмите са разположени в
различни анатомични области – глава, корем, подбедрица, лява предмишница,
раменна става. Следва да се съобрази също така обстоятелството, че ищцата е
претърпяла лека черепно – мозъчна травма: мозъчно сътресение. Същото е
съпроводено с паметови нарушения, световъртеж, главоболие и повръщане. Общомозъчните
симптоми са продължили в рамките на 20-25 дни. Не са налице медицински данни за
остатъчни последици от получените травматични увреждания и ищецът е напълно
възстановен от получените травми. Травмата в дясната раменна става е причинила
болки на ищцата, свързани с ограничени и болезнени движения. Към момента на
увреждането ищцата е била на 33 г. – в активна трудоспособна възраст. Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените
застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 10 000 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от
него болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми (определение №
657/23.11.2017 г. по т. д. № 1659/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение №
659/15.10.2012 г. по т. д. № 369/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда
на чл.288 ГПК и др.).
Задължението на ответника е
парично и за периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна
лихва. Страните не спорят относно периода на забавата на ответника. Доколкото
лихвата за забава върху сумата от 10 000 лв. за периода 18.06.2015 г. –
17.06.2018 г. възлиза на 3 046, 19 лв., предявеният иск се явява изцяло
основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като на ищцата
следва да се присъди сумата над 1 000 лв. до 10 000 лв. или още 9 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата над 304, 60 лв. до 304, 90 лв. – мораторна лихва в
предявения от ищеца размер.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото
производство разноски. Техният размер възлиза на 205 лв. – заплатена държавна
такса за въззивно обжалване и 780 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство по договор за правна
защита и съдействие от 02.02.2021 г. Общият размер на разноските възлиза 985
лв.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която в тежест на ищцата са възложени сторените от ответника разноски в размер
на 441, 07 лв.
В полза на ищцата следва да се присъди сумата от още 1 644,
08 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 149971
от 14.07.2020 г., постановено по гр. д. № 39977/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са
отхвърлени предявените от Ж.Ж.С. ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,
офис 4 – адв. К.М.К., срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София,
ул.“******, искове съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), за
сумата над 1 000 (хиляда) лв. до 10 000 (десет хиляди) лв. –
главница, частично предявена от сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 16.10.2014 г. ПТП,
както и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата над 304, 60 (триста и четири лева и шестдесет стотинки) лв. до 304, 90 (триста и четири лева и
деветдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава, частично
предявено от сумата от 9 146, 91 лв., за периода 18.06.2015 г. –
17.06.2018 г., както и В ЧАСТТА, с
която Ж.Ж.С. ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******,
сумата от 441, 07 (четиристотин четиридесет
и един лева и седем стотинки) лв., представляваща разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул.“******,
да заплати на Ж.Ж.С. ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 4 –
адв. К.М.К., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), за сумата над 1 000 (хиляда) лв. до 10 000 (десет хиляди) лв. или
още 9 000 лв. – главница, частично предявена от сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на
16.10.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018 г. до
окончателното изплащане, да заплати, на основание чл.86 ЗЗД за сумата над 304, 60 (триста и четири лева и
шестдесет стотинки) лв. до 304, 90 (триста
и четири лева и деветдесет стотинки) лв. или още 0, 30 лв., представляваща
обезщетение за забава, частично предявено от сумата от 9 146, 91 лв., за
периода 18.06.2015 г. – 17.06.2018 г., да заплати сумата от 985 (деветстотин осемдесет и пет) лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство, както и да заплати сумата от още
1 644, 08 (хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и осем
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, с
адрес гр. София, бул. „******,
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.