Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 08.10.2019година

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №479 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000386 от 29.05.2019година на Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград, с което на Е.В.С. с ЕГН ********** ***  , за нарушение на чл.137Б,т.1 от ЗДвП  му е наложено   на основание чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП  административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева и  за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП  му е наложено   на основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.3 -то от ЗДвП  административно наказание “ГЛОБА” в размер на 10 лева.

      Жалбоподателят Е.В.С. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Сочи се в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения , както в акта за установяване на административно нарушение,така и при издаване на НП. Имало съществени противоречия в обжалваното НП при описанието на обстоятелствата, и тези описани в АУАН. Оспорова изложените твърдения в обжалвания акт, като твърди,че не бил извършил вменението му нарушения.Не била на налице идентичност между деянието и фактите по АУАН  С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  не се явява . За него се явява адв.К.,която подържа жалбата по изложените в нея доводи.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по така постъпилата жалба.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

      От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Г.Г. и Г.Д.Г. се установява, че  на 11.05.2019г. , двамата свидетели,които били полицейски служители, работели  в град Свиленград дневна смяна. Около 19,15часа същите се намирали на улица Трети март до кафе Али баба,когато спрели за проверка жалбоподателят,който управлявал личният си мотоциклет Ямаха  ХЦ300Версити с рег.№Х 3953В,тъй като забелязали,че водача бил без защитна каска по време на управление на мотоциклета.

       Полицейските служители пристъпили към извършване на полицейска проверка на въззивника, при която св.Д.Г. му разпоредил да представи за проверка свидетелството за управление на моторно превозно средство и талон за регистрация на моторно превозно средство,част 2. Жалбоподателят представил само свидетелството за управление на моторно превозно средство ,като не могъл да представи вторият документ,тъй като не го носил у себе си.

        В предвид констатираните нарушения на 11.05.2019г . му бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0668083,серия Д . 

       Акта бил предявен на нарушителят и  препис от АУАН е връчен на лицето нарушител срещу подпис /върху датата на получаване на преписа/,като същият е вписал ,че няма възражения по акта.

      Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

       Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.137Б,ал.1 и чл.100,ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева  за първото нарушение и  на основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.3 -то от ЗДвП  му е наложено за второто нарушение административно наказание “ГЛОБА” в размер на 10 лева.

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач за категория има множество издадени срещу него актове за установяване на административни нарушение,НП, фишове и ЗППАМ-ве.

            Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи, същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

            Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.Г.Г. –актосъставител и Г.Д.Г. – свидетел при установяване на нарушението и по акт, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач -последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д.Г.Г. и Г.Д.Г. , възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че същият е управлявал през процесният ден мотоциклета си без предпазна каска  и не представя по време на проверката  свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС част 2 . 

           Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява  частично основателна.

           Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.Поради гореизложеното ,съдът прие,че същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

        При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

        Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати нарушение на процесуалните правила, които са достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП в частта му по пункт 1ви и прави безпредметно разглеждането на въпросите по съществото на делото,като в останалата му част/пункт 2ри/,съдът намира следното :

       Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове в посоченатачаст има необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.  Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяния  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

          Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание в тази му част, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП в пункт 2,  не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

         І.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.

  Що се отнася до пункт 1-ви ,Съдът намира,че е неправилна дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение,както в АУАН,така и в обжалваното НП.

           Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на процесниото ММПС- мотоциклет с двигател.

        Съгласно чл. 137е от ЗДвП, водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такава обаче по текста на чл.137б,ал.1 от ЗДвП, която разпоредби ,гласи че: системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи: по т.1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg; по т.2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg и т.н.

       При това положение и съобразно установеното по делото,съдът намира,че АНО неправилно е квалифицирал в противоречие с изложените обстоятелства извършеното нарушение,вместо такова по чл.137е от ЗДвП,като нарушение по чл.137б,ал.1 от ЗДвП,което нарушение е съществено и опорочава обжалваният акт,тъй като е издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН,което води до отмяна на обжалваният акт поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. 

     Още повече,че освен  така допуснатото и горепосочено нарушение в АУАН и в НП,в самото НП тази нередовност е прогресирала,като АНО в описателната част е възпроизвел нарушението посочено в АУАН,а именно,че жалбоподателят по време на движение е без защитна каска,но е посочил ,че нарушението му се изразява в превоз на деца  в нарушение на изискванията на глава втора,раздел 25,с което виновно е нарушил чл.137Б,ал.1 от ЗДвП, което обстоятелство безспорно е същественно и нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинен за да организира правилно защитата си,тъй като не става ясно ,какво точно е извършил, управлявал е МПС без защитна каска или е превозвал деца в нарушение на изискванията на глава втора,раздел 25.

От горното следва, че е налице несъответствие в описанието на нарушението и наложената за съответното нарушение санкция, което е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП в тази му част, на това основание.

         ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.

          При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за правилно в частта по пункт 2-ри от същото, визиращ самостоятелно административно нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП, събсумиращо състава на чл. 183, ал.1, т.1 от с. закон/т.2 от НП/.

         Така дадената от АНО правна квалификация е вярна, съответства на изложените факти и описани деяния в констативно - съобразителната част, приети за доказани от органа, които покриват обективните признаци на посочените административнонаказателни разпоредби. Като водач, управляващ МПС - мотоциклет, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства. В кръга на тези задължения от императивен порядък са и предвиденото в чл. 100, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба, изрично указва определени документи съпътстващи дейността по управление на ППС, които техните водачи трябва да носят и при поискване да представят - посочените в т.1-т.5 на същата. Обективното отсъствие, т.е. неносенето на който и да е от лимитативно изброените в закона, вкл. и свидетелство за регистрация на МПС - изискуем документ, съгласно чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това задължение и е въздигнато в състав на административно нарушение, санкционирано на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

        В случая, по делото, доказани по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни доказателства - показанията на св. Д.Г. и Г. Д.Г., несъмнено се установи, че на посочената в акта дата и място - 11.05.2019г в гр. Свиленград, управлявайки мотоциклет Ямаха по ул. "Трети март" до кафе Али Баба в посока казино Макао, същият при  последвалата проверка от представители на службата за контрол - полицейски служители не е представил на контролните органи свидетелство за регистрация на МПС-то-част2, управлявано от него, тъй като не носил този документ . В тази насока, свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно еднозначни, недвусмислени и убедителни, като и двамата разпитани свидетели са единодушни и категорично потвърждават, че именно жалбоподателя е бил водач на мотоциклета, който са спрели за проверка, като при проверката не е представил при поискаване от тяхна страна СР на МПС /респективно не е носил/ свидетелство за регистрация на МПС,което е управлявал. Безпротиворечи са показанията на св. Д.Г. и Г. Д.Г. относно обстоятелството за обективната липса у водача на задължителен за носене документ, а именно - свидетелство за регистрация на МПС. Опровергаващи ги, обратни доказателства, не се събраха по делото, дори и такива само пораждащи съмнение в достоверността на така дадените сведения от свидетелите, за което конкретните си правни съображения съдът изложи по-горе в настоящите мотиви, обосновавайки кредитирането им с доверие.

           От друга страна, съобразно установените по делото фактически данни и доказаният факт на липсата на свидетелство за регистрация на МПС - неносено от водача, жалбоподателя е действал и в разрез с императивното изискване - правило за поведение, установено в чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП. А с това си деяние, той самостоятелно е осъществил административно- наказателния състав на чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3-то, осъществявайки ФС на хипотеза трета - не носи свидетелство за регистрация на МПС, на което основание също е бил наказан и то правилно, доколкото този му волеви акт, от обективна страна е съставомерен и покрива обективни признаци на нарушението, изводими от цитираната правна норма (чл. 183 от 3ДвП) и във вр. чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

           Налице е и субективният елемент -вината.Поведението на жалбоподателя е било виновно, тъй като съзнавайки естеството на всяко от указаните задължения, произтичащото от нормата на чл. 100  от  ЗДвП, чийто безспорен субект е бил, той е съзнавал или ако не е съзнавал е следвало да съзнава общественоопасните последици на извършеното от него, като от волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод за неговия пряк умисъл, при извършване на нарушението. С тези правни аргументи, решаващият съдебен състав прие, че с деянието си жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна, съставът на административното нарушение, посочен в т. 3 от обжалваното НП, при възведената правна квалификация, визираща административнонаказателният състав по чл. 183, ал.1, т.1,пр.3-то ЗДвП. Следователно напълно законосъобразно и правилно същото му е било вменено и за същото е реализирана неговата административно наказателна отговорност.

         Досежно нарушението с правна квалификация по чл. 183, ал.1, т.1, вр. чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП, Е.В.С. е санкциониран с налагане на "глоба" - в размер 10 лв, което съответства на предвиденото в закона, според цитираната административнонаказателна разпоредба /чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП/. И тъй като същото е фиксирано по размер,то не подлежи на намаляне и съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения законов минимум. Ето защо и НП в тази част, по пункт 2-ри от същото, следва да се потвърди.

         По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

           Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000386 от 29.05.2019година на Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград,като

 

          ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000386 от 29.05.2019година на Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград, в частта в която на Е.В.С. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.137Б,т.1 от ЗДвП  му е наложено   на основание чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП  административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева.

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000386 от 29.05.2019година на Началника на група към ОД на МВР  -Хасково,РУ- Свиленград,  в частта в която на Е.В.С. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1 ,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева.

 

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................