МОТИВИ
към Определение от 07.09.2015 г., постановено по ЧНД №
271/2015 г. по описа на ЯОС:
Производството е
по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е по
искане на осъдения М.Н.М. ***, ЕГН ********** и по Предложение на Ямболска
окръжна прокуратура за определяне на общо наказание на М. на основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД
№ 31/14 г. по описа на РС-Ямбол и по НОХД № 171/14 г. по описа на ОС-Ямбол.
В съдебно заседание, участващия по делото
прокурор поддържа предложението и моли същото да бъде уважено по изложените в
него съображения. Намира за основателно искането на осъдения М..
Осъденият М.М.
участва в съдебно заседание лично и със служебно назначения му защитник –
адвокат от АК-Ямбол. Молят съда да уважи депозираното от М. *** предложение за
определяне на едно общо наказание, като основателни. М. моли съда да определи
първоначален общ режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от
приложените по делото справка за съдимост и заверени по надлежният ред копия от
Бюлетините за съдимост на л.св.М., последният е осъждан по силата на два влезли
в сила съдебни акта за извършени от него престъпления по чл.216, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 от НК и по чл.116, ал.1, т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.29,
ал.1, б.”а” и б”б” от НК. Посочените съдебни акта са постановени по НОХД № 31/2014 г. по описа на Районен съд –
гр.Ямбол и по НОХД № 171/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Ямбол.
Присъдата и определението, с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателно производство по цитираните по – горе наказателни дела от общ
характер, са влезли в сила в периода от 27.02.2014 г. до 11.06.2015 г., а
престъпните деяния – предмет на тези съдебни актове са извършени на 22.05.2013 г.
С присъдата,
постановена по НОХД № 171/14 г. по описа на ОС - Ямбол на осн.чл.59, ал.1 от НК
е зачетено времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение Задържане под
стража, считано от 27.09.2013 г. до привеждане
на присъдата в изпълнение.
Видно от приложеното по делото писмо изх.№2738/-4.09.2015г. на ОП-Ямбол, считано
от 29.08.2015 г. до момента осъденият М. търпи наказанието лишаване от свобода
в размер на 9 месеца, наложено му с Определение за одобряване на споразумение,
постановено по НОХД№31/2014 г. по описа на РС-Ямбол.
Най-тежкото
наказание, наложено на л.св.М. от цитираните два съдебни акта е това по НОХД №
171/14 г. по описа на Окръжен съд-гр.Ямбол – пет години лишаване от свобода,
при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Отделно
от цитираните съдебни актове М. е осъден с влезли в сила присъди и по други пет
наказателни дела, които не са предмет на настоящото производство, като
престъпленията, за които е осъден по тях са извършени преди повече от 10 години
/в периода 1998г.-2002г./.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искането на осъдения М. *** са процесуално
допустими, а разгледани по същество се преценят като основателни по следните
съображения:
Налице са условията
на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание по
присъдата и определението, с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателно производство, постановени по НОХД № 31/2014 г. по описа на Районен съд – гр.Ямбол и по НОХД № 171/2014
г. по описа на Окръжен съд-гр.Ямбол. Този
извод се налага с оглед на това, че със съдебните актове по посочените НОХД-та
са наложени наказания лишаване от свобода за престъпления, които не са
разделени по между си от влязла в сила присъда, т.е. осъденият е извършил всяко
от деянията по посочените два съдебни акта преди да има влязла в сила присъда за което и
да е от тях.
Поради това, съдът счита, че следва да му бъде определено едно общо наказание по
посочените два съдебни акта в размер на най-тежкото наложено наказание, а именно – пет години лишаване от свобода.
Така определеното общо наказание,
осъденият следва да изтърпи при първоначален “строг” режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, т.к. същият е рецидивист по
смисъла на &3 ал.1 т.2 от ДР на ЗИНЗС и са налице основанията по
чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1
от ЗИНЗС. В тази връзка,
искането на осъдения М. за определяне на общ режим за изтърпяване на общото
наказание лишаване от свобода, се преценя от съда като неоснователно.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което
осъденият М. е търпял наказанието лишаване от свобода, наложено
му с Определението, с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателно производство, постановено по НОХД № 31/2014 г. по описа на Районен
съд – гр.Ямбол, считано от 29.08.2015 г. до влизане на настоящото определение в
сила.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл.24 от НК най-вече поради това, че деянията –
предмет на процесните два съдебни акта, постановени по посочените по-горе две
дела са осъществени от осъдения в един и същи ден през 2013г., който се явява
инцидентен за него, предвид обстоятелството, че влезлите в сила спрямо него
присъди преди това касаят престъпления, извършени преди повече от 10 години / в
периода от 1998г. до 2002г./. След
извършените на 22.05.2013г. престъпни деяния, М. не е извършвал други такива,
за които да е осъден с влязла в сила присъда. Ето защо съдът счита, че не се
налага едно по-продължително въздействие върху осъдения чрез увеличаване на
определеното му общо наказание по горната съвкупност.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
определението си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: