РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330105619 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „Енерго – Про Продажби” АД
против А. Д. Л. и Ж. Й. Л., с която се иска да бъде признато за установено, че всеки един
ответниците дължи на ищеца сума в размер на по 597.81 лева, представляващи по ½ от
главница в общ размер от 1195.62 лева, стойността на потребената и незаплатена
електрическа енергия по фактура №**********, с падеж 24.09.2019 г. за обект на
потребление ***, както и сумата от по 49.49 лева, по ½ от обезщетение за забавено плащане
в общ размер на 98.98 лева за периода от 24.09.2019 г. до 14.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.09.2020
г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13470/2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който
продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а
ЗЕ. Твърди се, че ответниците са потребители на услугите, предоставяни от ищеца,
доколкото са собственици на електроснабден имот, находящ се в ***. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13470/2020 г. по описа на
ПРС. Заповедта е връчена на длъжниците, които са възразили срещу нея в срок, което
пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с
който оспорват исковете по основание. Правят възражение за местна неподсъдност на
делото, молят делото да бъде изпратено за разглеждане от Районен съд- София, където е
постоянния адрес на ответниците. Оспорват за процесния период да е потребявано
посоченото количество електроенергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13470/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжниците, които в срока по чл.414, ал.2 ГПК са подали възражение. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4
ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.104а, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има
качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е възникнало
облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп до
разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в
сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество
и качество ел. енергия в имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите
изисквания, че ответникът дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на
вземането си, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
По делото не е спорно, че „Енерго – Про Продажби” АД е търговско дружество,
което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за
търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.
98а, ал.1 от ЗЕ, „Енерго – Про Продажби” АД, като краен снабдител продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Спорно по делото е дали ответниците имат качеството потребител на доставените от
ищеца услуги и доставена ли е за процесния период претендираното от ищеца количество
електроенергия.
Видно от представения по делото *** ответниците А.Л. и Ж.Л. са продали своя
2
собствен недвижим имот, находящ се в ***.
С оглед изложеното до датата на продажбата – 23.08.2019 г. ответниците са били
собственици на процесния имот и като такива са имали качеството потребител на услугите,
доставяни от ищеца, доколкото не са оспорва, че имотът е включен в електрическата мрежа
на ищеца и е електроснабден.
С Проекта на доклад, обявен за окончателен съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства че за процесния период по фактура №********** е потребено в имота на
ответниците соченото от него количество електроенергия.
Във връзка с тези указания на съда, с молба от 11.11.2021 г. ищецът е поискал
допускане на Съдебно-техническа експертиза за установяване на обстоятелствата за
начисленото количество електроенергия.
С Протоколно определение от 15.11.2021 г. съдът е уважил искането на ищеца като е
допуснал СТЕ, като е определил депозит за вещото лице в размер на 180 лева.
Със същото протоколно определение е допусната и Съдебно-счетоводна експертиза
поискана от ищеца с исковата молба, доколкото ответниците, в открито съдебно заседание,
чрез своя процесуален представител, заявиха, че оспорват стойността на доставената
електроенергия. Определен е депозит за вещото лице в размер на 150 лева.
Съдът е указал едноседмичен срок от проведеното съдебно заседание за заплащане на
депозитите по сметка на РС- Пловдив.
В указания от съда срок, а и до датата на последното проведено по делото съдебно
заседание на 17.01.2022 г. не са представени доказателства за заплащане на депозитите, нито
е постъпила молба от ищеца, с която да посочи причини за неплащането му и да иска да му
се даде възможност за това.
Доколкото не е заплатен депозита за експертизите, съдът не е събрал тези
доказателствени средства. Депозитите са определени в открито съдебно заседание, за което
ищецът е редовно уведомен. Ищецът следва да следи извършените в открито съдебно
заседание процесуални действия и да се запознава сам с тях. Съдът не дължи връчване на
препис от протокола с допуснато доказателствено средство и определяне на депозита за
него, за да е редовно уведомена страната за извършените без нейно участие процесуални
действия, които не подлежат на обжалване.
С оглед изложеното по делото не се установи, че в процесния период в имота на
ответниците е доставено търсеното количество електроенергия, поради което искът като
неоснователен ще се отхвърли.
Предвид отхвърляне на главния иск, ще се отхвърли и предявения акцесорен иск за
обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ответниците.
Ответниците доказаха следните разноски 300 лева, платено адвокатско
3
възнаграждение по заповедното дело /приложен договор за правна помощ във въззивното
дело/, 500 лева, платено адвокатско възнаграждение в исковото производство, за реалното
плащане на които се съдържа разписка в договорите за правна помощ /л.64/.
Направените пътни разноски от адвоката на ответниците не са разноски по делото,
същите не са уговорени за дължими от ответниците в договорите за правна помощ, не са
уговорени отделно от хонорара на адвоката, поради което искането за присъждане на
разноските за път в размер на 160 лева няма да се присъдят. Не представляват и разноски по
делото, по смисъла на чл.78 ГПК, ал.3 ГПК, и заплатените куриерски услуги от ответниците
в размер на 12.78 лева. Това е така, доколкото по смисъла на чл.78 ГПК, разноски са тези,
които са необходими за движение на процеса, нормативно определени или свързани с
процесуално действие, указано от съда, което не е по преценка на страната, каквото е по
какъв начин да депозира молбите си по делото лично, по пощата или чрез куриер, дали да
ползва определен вид превоз, включително и за процесуалния представител на страната. /в
този смисъл Определение № 379/16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3121/2018 г. ВКС, III ГО,
Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК и др./.
Общо разноски, които ще се присъдят на ответниците за заповедното производство са
300 лева, а за исковото 500 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 срещу А. Д.
Л., ЕГН ***, с адрес: *** и Ж. Й. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни
установителни искове, че А. Д. Л., ЕГН *** и Ж. Й. Л., ЕГН ********** дължат на „Енерго
– Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сума в размер на по 597.81 лева всеки,
представляващи по ½ от главница в общ размер от 1195.62 лева, стойността на потребената
и незаплатена електрическа енергия по фактура №**********, с падеж 24.09.2019 г. за обект
на потребление ***, както и сумата от по 49.49 лева всеки, по ½ от обезщетение за забавено
плащане в общ размер на 98.98 лева за периода от 24.09.2019 г. до 14.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
25.09.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13470/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на А. Д. Л., ЕГН ***,
с адрес: *** и Ж. Й. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 500 лева –
разноски в исковото производство и 300 лева – разноски по ч.гр.д. № 13470/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5