№ 201
гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000146 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260021/19.02.2021 год., постановено по т. д. № 95/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. *********** да заплати на М. В.
В., ЕГН ********** от с. Опънец, Община Плевен, Област Плевен, *********, със съдебен
адрес: гр. София, **********, на основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, сумата от 30 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП, осъществено виновно от водач на товарен автомобил „Volkswagen
Transporter“, с рег. № ЕН 94****, при съпричиняване от страна на пострадалия, на
13.07.2018 г., около 20.00 ч., на път ІІІ-118, км. 25+500, местност „Градините“ в района на
гр. Долна Митрополия, Област Плевен, при сключена от собственика на автомобила
застраховка „Гражданска отговорност“ с Полица № BG/02/118000306357, издадена от ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София, със срок на валидност от 17.01.2018 г. до 16.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 13.07.2020 г. до окончателното
изплащане. Със същото решение е отхвърлен, като неоснователен предявеният от М. В. В.,
1
ЕГН ********** от с. Опънец, Община Плевен, Област Плевен, *********, със съдебен
адрес: гр. София, ********** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. *********** иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата от 60 000
лв., представляваща разлика от 30 000 лв. до 90 000 лв. и за присъждане на законна лихва
върху главницата от 30 000 лв. за периода от 13.07.2018 г. до 13.07.2020 г. С решението е
осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1407, район Лозенец, бул. *********** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл.
83, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК по бюджета на съдебната власт, в полза на Окръжен съд -
Плевен, държавна такса от 1 200 лв. върху уважената част от иска. Осъдено е ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район
Лозенец, бул. *********** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК,
по сметка на Плевенски окръжен съд, сумата от 200 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. *********** да заплати на адв. С.В. Б. от САК, с адрес
в гр. София, **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 1 430 лв. С решението е осъден М. В. В., ЕГН ********** от с. Опънец, Община
Плевен, Област Плевен, *********, със съдебен адрес: гр. София, ********** да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, район Лозенец, бул. *********** разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 2 640 лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***********, представлявано от С. П. и К.
К. - изп. директори, чрез адв. Р.Н. от АК – Габрово против Решение № 260021/19.02.2021
год., постановено по т. д. № 95/2020 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., мораторна лихва и съдебни разноски, е незаконосъобразно и
необосновано. Излага се, че съдът не е взел под внимание всички установени по делото
факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Сочи се, че от доказателства не може безспорно
да се установи, че причина за настъпилото ПТП е изцяло противоправното и виновно
поведение на водача на лекотоварния автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег.
№ ЕН 94****, застрахован при жалбоподателя. Развити са съображения, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин значителният
принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същият се
движел с висока и несъобразена скорост. Излага се, че неправилно първоинстанционният
съд е определил размера на обезщетението в размер на 30 000 лв., както и степента на
съпричиняване от страна на ищеца. Сочи се, че обезщетението не съответства на реално
претърпените от М. В. В. болки и страдания и на принципа на справедливост. Излага се
също, че в нарушение на процесуалните правила съдът допуснал до разпит свидетел, за
2
който не било направено искане за допускането му. Не били доказани и продължителността
на търпените болки и страдания и продължителността на оздравителния процес.
Иска се въззивният съд да се отмени проверяваното решение в обжалваната му част и
да отхвърли иска по чл. 432 от КЗ изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от М. В.
В., ЕГН ********** от с. Опънец, Община Плевен, Област Плевен, *********, със съдебен
адрес: гр. София, **********.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 95/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е
образувано въз основа на предявени от М. В. В. от с. Опънец, Община Плевен, Област
Плевен против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, иск с посочено в молбата правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. В исковата молба се излага
следното:
Ищецът твърди, че на 13.07.2018 г., около 20.00 ч. на път 3-118, км 23+300, в
местност „Градините“, около гр. Долна Митрополия, Област Плевен, при управление на
лекотоварен автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ЕН 94****,
собственост на С. И. В., при нарушение на правилата за движение, вменени му от ЗДвП,
като за да завие наляво навлязъл в насрещната дясна лента за движение, не се огледал,
забавил се при извършване на маневрата завиване на ляво и в него се ударил л. а.
„Фолксваген Пасат, с рег. № ЕН 84****, управляван от участника в ПТП № 2 М. В. В., който
се движел в дясната лента по посока на движението, когато без да се огледа бил вече
навлязъл участникът в ПТП № 1 при завиване на ляво. Управляваният л. а. от участник в
ПТП № 2 се ударил в лекотоварния автомобил, управляван от участник в ПТП № 1. От
удара между двата автомобила пострадал ищецът М. В. В.. Горното се установявало от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 256р-416/17.01.2020 г. на ОД на МВР –
Плевен. Излага се, че от медицинската документация (Амбулаторен лист №
000951/19.07.2018 г., Искане за ренгеново изследване и Епикриза изх. № 2630/16.07.2018 г.
на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, Клиника по Неврохирургия)
пострадалият е получил следните увреждания - комоцио с изпадане в безсъзнание; травма на
десния долен крайник с болки при движение и покой в дясната колянна и дясна глезенна
става; счупване на петата, счупване само на фибулата, с окончателна диагноза по Епикриза:
Контузио капитас от корпорис. Комоцио церебри. МКБ (50.00) и множество охлузвания на
двете ръце и крайниците. Твърди се, че ищецът е получил от травмите и самото възприемане
на сблъсъка между двата автомобила и негативни нервнопсихически изживявания,
3
постоянно главоболие, стресове, депресии, безсъние, страх от ПТС, намалил
работоспособността си, изпитва болки и страдания, които не са отзвучали и към настоящия
момент. Твърди се, че лекотоварен автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. №
ЕН 94**** е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответната
застрахователна компания съгласно полица № BG/02/118000306357. Излага се, че за
възникналото ПТП е образувано ДП № 138/2018 г. по описа на РУ на МВР - Долна
Митрополия, пр. пр. № В-3190/2018 г. по описа на РП - Плевен. Видно било и от Молба Вх.
№ ОК-201466/13.04.2020 г., ищецът бил изпълнил изискванията на чл. 498 от КЗ като е
отправил до ответника искане да заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от описаното в молбата ПТП. В законния тримесечен срок, ищецът и ответникът не са
успели да се споразумеят.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати 90 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, понесени от ищеца в резултат на
настъпилото ПТП, както и законната лихва за забава върху претендираната главница,
считано от 13.07.2018 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане. Иска се
присъждане на сторените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД ,,Бул Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявения иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът
признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ЕН 94****. Оспорва се механизмът на ПТП,
описан в исковата молба. Оспорва се осъществяването на деликт от водача на
застрахованото МПС, като твърди че събитието е случайно. Навежда се довод за липса на
противоправност и вина в поведението на същия. Оспорват се твърдените от ищеца
увреждания да се намират в причинна връзка и да е следствие от процесното ПТП. Прави се
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като управлявал без
поставен обезопасителен колан. Оспорват се по вид и степен изложените в исковата молба
телесни повреди, както и че те са резултат именно от настъпилото ПТП. Оспорва се също и
твърдяната продължителност на болките и страданията. Претенцията се оспорва и иска по
размер. Твърди се, че претендираните с исковата молба суми са силно завишени и не
отговарят на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба със
становище по възраженията на ответника.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.07.2018 г., около 20.00 ч. на път 3-118, км 23+300, в местност „Градините“,
около гр. Долна Митрополия, Област Плевен, И. В. Г. при управление на лекотоварен
автомобил „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ЕН 94****, собственост на С. И. В.,
4
му предстояло да завие наляво и излезе от пътното платно, поради което намалил скоростта
посредством спирачния педал. Пристроил се в дясно на пътното платно, за да улесни
извършването на левия завой, погледнал в огледалото за обратно виждане и не преценил в
опасна близост да има автомобили или някой да го изпреварва и предприел маневра „завой
на ляво“. По време на маневрата изненадващо възприел зад себе си приближаващия с висока
скорост лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ЕН 84****, управляван от М. В. В.,
който минал от ляво покрай него, излязъл от пътното платно и се ударил в намиращото се
паркирано надлъжно до пътя транспортно ремарке, собственост на С. И. В. – син на И. В. Г..
Ударът бил между предна лява част на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ и предната
лява част на ремаркето. В следствие на удара предната част на лекия автомобил попаднала
под ремаркето, а задната се завъртяла напречно на пътя.
Ищецът същата вечер ( 13.07.2018 г.) бил приет в Клиника по Неврохирургия при
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, гр. Плевен, от където е изписан след три дни – на
16.07.2018 г.
В следствие на ПТП на ищеца били нанесени следните увреждания - черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение без данни за реална опасност за
живота; счупване на капачката на дясното коляно; охлузвания по кожата и травматичен
излив в ставната капсула; счупване на долния край на малкия пищял на десния крак (т.н.
„малеол-израстък“); охлузване на кожата на двете ръце и двата крака.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 256р-416/17.01.2020 г. на ОД
на МВР – Плевен в графа „пострадали” е отбелязано лицето М. В. В. (мозъчно сътресение).
Образувано е досъдебно производство № 138/2018 г. по описа на РУ на МВР – Долна
Митрополия, което е прекратено с Постановление от 16.12.2019 г. на Районна прокуратура –
Плевен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 – липса на престъпление.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че за
настъпването на ПТП, при което е пострадал ищецът, е допринесло поведението на
свидетеля И. В. Г., като водач на лекотоварен автомобил „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № ЕН 94****, който чрез огледалото за обратно виждане е имал
възможност да възприеме, предприетото от ищеца като водач на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ЕН 84****, изпреварване, но вместо да го пропусне, е предприел завой на
ляво. Това е принудило ищецът рязко да се отклони на ляво, да премине в насрещната лента
за движение и да се удари в товарно ремарке, паркирано на левия банкет.
Според заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинската експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, както и представената
медицинска документация се установява, че в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018 г.,
ищецът е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в лекостепенно мозъчно сътресение без данни за реална опасност за живота; счупване на
5
капачката на дясното коляно, охлузвания по кожата и травматичен излив в ставната капсула;
счупване на долния край на малкия пищял на десния крак (т. н. малеол-израстък); охлузване
на кожата на двете ръце и двата крака. Уврежданията били резултат от тъпи травми, като
механизмът на тяхното причиняване може да бъде обяснен с удари на тялото в части на
купето на автомобила при рязка промяна на скоростта и посоката на последващите
деформации. Вещото лице дава заключение, че по медицински данни не може да се
установи дали пострадалият е бил с предпазен колан. Според статистическите изследвания,
при поставянето на предпазни колани, тежестта на получените травматични увреждания и
смъртността от тях при ПТП е по-ниска, като употребата на предпазен колан води до
намаляване на травмите у водача и пътника до него до 50-60%. Наличието на закопчани
предпазни колани не винаги предотвратява травмите и смъртността от тях. Медицинската
експертиза не може еднозначно и категорично по медицински данни да установи дали
ищецът М. В. В. е бил с поставен предпазен колан. Дава заключение, че на 19.07.2018 г.,
ищецът е прегледан от ортопед, направените са му ренгенови изследвания и е наложена
имобилизационна шина на десния крак. Не са представени медицински документи относно
поява на усложнения и удължаване на нормалния оздравителен процес, поради което
вещото лице счита, че оздравителният процес е протекъл в обичайните срокове и без
усложнения. Дава заключение, че нормалният оздравителен процес при такива травми
продължава до три, три и половина месеци. През този период ищецът е търпял болки и
страдания, които условно могат да се разделят на силни – през първите 5-6 дни, средни –
през следващите един и половина месеци и слаби – за още до два месеца. Заключва, че
медико-биологичната квалификация на черепно-мозъчната травма е разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, а медико-биологичната квалификация на травмите
в областта на капачката на коляното и на малкия пищял на десния крак е трайно
затруднение на движенията на десен крак. В наличната медицинска документация нямало
данни ищецът да страда от „съпътстващи заболявания“, които да оказват негативно влияние
върху оздравителния процес от причинените травми.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от И. В. Г., „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № ЕН 94****, собственост на С. И. В., бил застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/118000306357, със срок на действие от
17.01.2018 г. до 16.01.2019 г. в ответното ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
М. В. В. е депозирал пред застрахователя претенция от 13.04.2020 г., с която е
поискал да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилото
на 13.07.2018 г. ПТП вреди. До момента на подаване на исковата молба от страна на
застрахователя, съответно виновния водач, не е било изплатено обезщетение.
От показанията на св. И. В. Г., участник в ПТП – водач на лекотоварен автомобил
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ се установява, че през лятото на 2018 г. по пътя от
Долна Митрополия към Ясен се случил инцидент. Той се прибирал към градината, намалил,
погледнал в огледалото, за да направи ляв завой. В този момент го изпреварила черна кола,
6
която стъпила на банкета, излезнала от пътя и на 15-20 м. се ударила в селскостопанското
ремарке, което стояло извън пътя. Колата влезнала под ремаркето. След няколко минути
излезнал шофьора, после дошли полицаите и линейка, която откарала пострадалия в
болницата. Външно имал стъкла и кръв. Колата била брутално унищожена.
От показанията на св. Е. М. С. – майка на ищеца се установява, че посетила
местопроизшествието веднага като и се обадили. Синът й бил в безсъзнание, имал кръв и
набити стъкла. Закарали го в болницата, като след изписването му кракът започнал да го
боли, бил надут, боляла го и главата. Не можел да спи, бълнувал. На крака му била
поставена шина, ходел с патерица. Появили му се петна на главата в следствие на косопад.
Заявява, че синът й бил професионален шофьор, но сега не работел.
Настоящата инстанция при преценката на показанията на този свидетел с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е майка на ищеца и е заинтересован от
изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетеля факти, като
показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите доказателства по делото
и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260021/19.02.2021 год., постановено по т. д. № 95/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен, е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
7
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД – противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗД
„Бул Инс“ АД се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 13.04.2020
г. ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че
13.07.2018 г., около 20.00 ч. на път 3-118, км 23+300, в местност „Градините“, около гр.
Долна Митрополия, Област Плевен, И. В. Г. при управление на лекотоварен автомобил
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ЕН 94****, собственост на С. И. В., му
предстояло да завие наляво и излезе от пътното платно, поради което намалил скоростта
посредством спирачния педал. Пристроил се в дясно на пътното платно, за да улесни
извършването на левия завой, погледнал в огледалото за обратно виждане и не преценил в
8
опасна близост да има автомобили или някой да го изпреварва и предприел маневра „завой
на ляво“. По време на маневрата изненадващо възприел зад себе си приближаващия с висока
скорост лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ЕН 84****, управляван от М. В. В.,
който минал от ляво покрай него, излязъл от пътното платно и се ударил в намиращото се
паркирано надлъжно до пътя транспортно ремарке, собственост на С. И. В. – син на И. В. Г..
Ударът бил между предна лява част на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ и предната
лява част на ремаркето. В следствие на удара предната част на лекия автомобил попаднала
под ремаркето, а задната се завъртяла напречно на пътя. В резултат на процесното ПТП е
пострадал ищецът по делото М. В. В., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег. № ЕН 84****, в резултат на което ПТП е получил сериозни телесни увреждания –
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение без данни за
реална опасност за живота; счупване на капачката на дясното коляно, охлузвания по кожата
и травматичен излив в ставната капсула; счупване на долния край на малкия пищял на
десния крак (т. н. малеол-израстък); охлузване на кожата на двете ръце и двата крака.
От изложеното се налага категоричния извод, в случая са установени всички
елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Настъпилите за ищеца и описани по-горе
неимуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с виновното противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Транспортер“. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд в тази им част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о.
и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размерa на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от М. В. В. болки и страдания
вследствие на причиненото травматично увреждане, периодът за пълното възстановяване,
нейната възраст, причинените неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
9
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от М. В. В. неимуществени вреди и
техния размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав
споделя в тази им част (освен определения размер) и на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 35 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
М. В. В..
По повод въпроса за съпричиняването, като съобрази т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
както и Тълкувателно решение № 1/2014 по т.д. № 1/2014 на ОСТК на ВКС, настоящият
състав намира, че е налице съществен принос от М. В. В. за настъпване на пътния инцидент.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В конкретния случай пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като както бе посочено по-горе бе безспорно установено, че е
управлявал автомобила с несъобразена скорост.
Правилно първоинстанционният съд е приел възражението на ЗД „Бул Инс“ АД за
допуснато съпричиняване от страна на пострадалия М. В. В. за основателно.
В случая, настоящият състав не споделя определеното от първоинстанционния съд
съпричиняване в съотношение 2:3, като счита че следва да се определи такова в размер на 40
%, тъй като допуснатото от страна на М. В. В. нарушение на правилата за движение в
голяма степен е довело до причиняване на констатираното увреждане. Съгласно
10
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, ако пострадалият се е движел
със съобразена скорост е имал възможност да намали скоростта и спре в лентата за
движение.
Направеното от ответното дружество възражение за определяне на по-голям размер
на съпричиняване – над 50 %, не следва да бъде уважено, тъй като за настъпване на
вредоносния резултат водещо значение има виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника лек автомобил. Неговото поведение е поставило
началото на механизма на причиняване на вредите, докато виновното поведение на самия
пострадал в по-ниска степен е обусловило настъпването на същите.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от М. В. В. против ЗД
„Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер от 21
000 лева.
Напълно споделяме и изводите и относно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на неиздирения собственик на паркираното товарно ремарке
и също препращаме към тях.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното
покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на
условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта
до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по отношение на
дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.
86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда
не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ – отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След
11
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава –
чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2)
с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл.
498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя е на 13.04.2020 г. По
отношение забавата на застрахователя е приложим тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ, тъй като по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ не са искани доказателства, които увреденото
лице да е било в обективна възможност да представи към този момент. Следователно срокът
изтича на 13.07.2020 г., т. е. забавата на застрахователя е от 14.07.2020 г. Независимо от
обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване – 13.04.2020 г. до 13.07.2020 г.
застрахователят не е в забава на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този период той дължи
законна лихва за забава върху присъдените обезщетения вреди, но на основание чл. 429, ал.
3 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, доколкото лихвите, прибавени
към обезщетението за вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ във вр. с чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, съдът приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 13.04.2020 г. с предявяване на
застрахователната претенция, поради което за периода от 13.04.2020 г. до 13.07.2020 г.,
дружеството дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени
вреди, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. С
оглед горното разрешение за периода от датата на деликта – 13.07.2018 г. до предявяване на
претенциите пред застрахователя обезщетение за забава за претърпените вреди се дължи от
деликвента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. След 05.07.2019 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, искана от датата на увреждането – 13.07.2018 г., е
основателна, считано от 13.04.2020 г. (а не както е присъдена от първоинстанционния съд –
от 13.07.2020 г.) до окончателното изплащане.
12
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди за сумата от
21 000 лв. до сумата от 30 000 лв., както и в частта за законната лихва и разноските, като се
постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен в размер на 21 000 лв. –
неимуществени вреди, а законната лихва да се присъди от 13.04.2020 г. до окончателното й
изплащане. В останалата си част решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗД „Бул
Инс“ АД, гр. София следва да заплати на адв. С.В. Б. направените по делото разноски пред
двете инстанции в размер на 1 507.33 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция М. В. В.
от с. Опънец, Община Плевен, Област Плевен следва да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 5 704 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху
уважените искове пред двете инстанции, на основание 78, ал. 6 от ГПК в размер на 1 260 лв.
по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260021/19.02.2021 год., постановено по т. д. № 95/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от М. В. В.,
ЕГН ********** от с. Опънец, Община Плевен, Област Плевен, *********, със съдебен
адрес: гр. София, ********** против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. ***********,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори иск за сумата от 21 000 лв.
до сумата от 30 000 лв. (неимуществени вреди), както и В ЧАСТТА за разноските, вместо
което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. В., ЕГН ********** от с. Опънец, Община Плевен,
Област Плевен, *********, със съдебен адрес: гр. София, ********** против ЗД „Бул Инс“
АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори
иск за разликата над уважения размер от 21 000 лв. до 30 000 лв., представляваща -
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено
13
виновно от водач на товарен автомобил „Volkswagen Transporter“, с рег. № ЕН 94****, при
съпричиняване от страна на пострадалия, на 13.07.2018 г., около 20.00 ч., на път ІІІ-118, км.
25+500, местност „Градините“ в района на гр. Долна Митрополия, Област Плевен, при
сключена от собственика на автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ с Полица №
BG/02/118000306357, издадена от ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, със срок на валидност от
17.01.2018 г. до 16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21 000 лв., считано
от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯВА Решение № 260021/19.02.2021 год., постановено по т. д. № 95/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен, В ЧАСТТА, с която ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул.
***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, е осъдено да
заплати на М. В. В., ЕГН ********** от с. Опънец, Община Плевен, Област Плевен,
*********, със съдебен адрес: гр. София, **********, законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 13.07.2020 г. до
окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на М. В. В., ЕГН ********** от с. Опънец,
Община Плевен, Област Плевен, *********, със съдебен адрес: гр. София, **********,
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано
от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260021/19.02.2021 год., постановено по т. д. №
95/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати на адв. С.В. Б. от САК, с адрес в гр. София,
********** направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 507.33
(хиляда петстотин и седем лева и 33 ст.) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН ********** от с. Опънец, Община Плевен, Област Плевен,
*********, със съдебен адрес: гр. София, ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул.
***********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори направените
по делото разноски пред двете инстанции в размер на 5 704 (пет хиляди седемстотин и
четири) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
14
управление: гр. София, район Лозенец, бул. ***********, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К. – изпълнителни директори, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново сумата от 1 260 (хиляда двеста и шестдесет) лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15