Р Е Ш Е Н И Е
.../23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети
състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2019 година
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11805 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с пр.осн.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от ищец „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника М.П.Г. с
ЕГН ********** да му заплати сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит № *** г. с падеж
15.04.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е направил искане и за
заплащане на разноски за производството на осн.чл.78 ГПК.
Твърденията
в молбата от които ищецът черпи права в
производството са, че на 16.03.2015 г. страните са сключили договор за кредит
за текущо потребление по реда на чл.6 от ЗПФУР
по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника паричен заем в
размер на 150 лева, а на 24.03.2015 г. кредитополучателят е заявил искане за отпускане
на кредит в размер на 140 лева. Предоставената в заем сума е усвоена изцяло.
Към датата на падежа 15.04.2015 г. не е погасено задължението и от следващия
ден неизправният длъжник дължи обезщетение за забава съгласно условията на
т.13.3 на договора. С договор за
продажба на вземане от 01.02.2018 г. вземането е прехвърлено на ищеца, като на
ответника е изпратено уведомление за извършена цесия.
Ищецът моли за уважаване на всеки
предявен осъдителен иск в претендирания размер и за присъждане на разноски за
производството.
В срока за отговор не е постъпил такъв от
ответника, като исковата молба и приложенията са му връчени редовно на осн.чл.45 ГПК и са
получени лично от него.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуален
поддържа молбата и моли да се уважи
изцяло.
Ответникът, редовно уведомен за инициираното
производство не се явява и не се
представлява. Същият не представя
доказателства и не изразява становище по иска.
Съдът след като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От
твърденията на ищеца и от представените с молбата писмени доказателства съдът
намира за доказани по безспорен начин
задълженията на ответника към ищеца за процесната сума, дължими
на посоченото основание като задължения за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава по договор за кредит от 16.03.2015 г. за посочения период. В
подкрепа на твърденията са представените
писмени доказателства, а именно договор за кредит от 15.03.2015 г.
със специални условия към него, преводно нареждане – 3 броя, договор за
прехвърляне на вземане и приложение към него, справки за движението по кредита, уведомление
за прехвърляне на вземания.
Предвид изложеното, съдът
намира предявения иск е основателен, поради което следва да се уважи.
При изпадане
на длъжника в забава след падежа на
задължението, същият дължи на кредитора
обезщетение върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД от падежа до подаване на молбата и от подаване
на молбата до окончателното изплащане на
вземането. С оглед горното основателна
се явява и предявената акцесорна претенция за обезщетение за забава.
Предвид
процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението
си към ищеца в претендирания размер. Доказателства за извършено плащане не са
ангажирани.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е
оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал
доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявеният
установителен иск
е основателен в хипотезата на
чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважи.
Съдът дължи произнасяне по искането за
разноски на основание чл.81 ГПК.
С оглед изхода на спора, молбата на
ищеца по реда на чл.78 ГПК е допустима. Съдът
като взе предвид, че до приключване на последното заседание ищецът е представил списък на разноските
по чл.80 ГПК, намира, че искането по реда на чл.78 ГПК е основателно и следва
да се уважи като ответникът му заплати
разноски в размер на общо 300.00 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.6.2014 г. по тълк.дело № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.Г. с ЕГН ********** да му заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление *** сумата в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща дължима главница по
договор за кредит № *** г. с падеж 15.04.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и разноски за
производството в размер на 300 /триста/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението на
страните.
Районен съдия: