ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 533
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 336, постановено на 25.02.2022 г. от Районен съд –
Бургас по ЧНД № 515/2022 г. по описа на същия съд, е потвърдено
Постановление от 31.01.2022 г. на Районна прокуратура – Бургас за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 103/2020 г. по описа на
РУ – Камено при ОД на МВР - Бургас, пор. № 1157/2020 г. по описа на
Районна прокуратура –Бургас, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. "Б",
вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Съдебният акт е обжалван от упълномощен повереник на посочения в
разследването като пострадал С. Г. А. с ЕГН **********, с доводи за
незаконосъобразност и неправилност както на атакувания съдебен акт, така и
на прекратителното прокурорско постановление. Иска се отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и връщане на делото на
прокурора с указания за задължителното прилагане на закона.
След като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна
проверка на събраните, и приложени към ДП № 103/2020 г. по описа на РУ –
Камено при ОД на МВР - Бургас, пор. № 1157/2020 г. по описа на Районна
прокуратура –Бургас доказателства, в пределите на правомощията си по чл.
243 ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
1
Настоящото досъдебно производство е образувано на 08.06.2020 г. и
водено на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 13.03.2020 г. в гр.
Камено, на кръстовището на ул. „Георги Кондолов“ и ул. „Никола Вапцаров“,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ровър
45“ с рег. № ****, нарушавайки правилата за движение по Закона за
движение по пътищата, по непредпазливост била причинена средна телесна
повреда на С. Г. А. от същия град – деяние, представляващо престъпление по
чл. 343, ал.1, б. "Б", вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В хода на разследването са проведени разпити на свидетели, извършен е
оглед на местопроизшествие, изготвени са писмени заключения по назначени
съдебномедицинска и автотехнически експертизи, приобщени са писмени
доказателства. В хода на разследването не е бил привлечен обвиняем.
С постановление от 31.01.2022 г. наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство поради наличие на основанието по чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК, приемайки, че пътнотранспортното произшествие е било
причинено изцяло поради действията на пострадалия А., а по отношение на
водача на лекия автомобил „Ровър“ е налице случайно деяние. Този правен
извод е аргументиран от прокурора със заключенията по назначените
автотехнически експертизи. Според тях пострадалият А., като велосипедист и
участник в пътното движение, не се е съобразил с пътните знаци и не е спрял
да изчака преминаването на движещият се по път с предимство лек автомобил
„Ровър“ така, както го задължава пътен знак Б1, поставен в края на ул.
„Никола Вапцаров“, по която се движел. Вместо това и въпреки, че е
забелязал лекия автомобил, А. предприел маневра „завой наляво“, в резултат
на което велосипедът му бил ударен в областта на задната гума с предната
лява част на автомобила, а самия А. паднал на земята. Според прокурора, А. е
станал опасност за водача на автомобила, когато е пресякъл пътното платно
на ул. „Георги Кондолов“, а в този момент той се е намирал на разстояние от
автомобила, което е по-малко от опасната зона на последния, който в този
момент се е движел с 40 км/ч. Според прокурора, водачът на автомобила не е
могъл да предвиди, че пострадалият внезапно ще навлече и пресече пътното
му платно, вместо да спре и пропусне движещият се по път с предимство
автомобил, още повече, че скоростта на последния е била под предвидената и
допустима скорост за движение в населено място. Според прокурора,
деянието на водача следва да се приеме за случайно деяние по смисъла на чл.
2
15 от НК, тъй като опасността е възникнала внезапно в опасната му зона за
спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим.
Прекратителното постановление е обжалвано от пълномощника на С.А.
с доводи за незаконосъобразност и неправилност. С жалбата се изразява
несъгласие с изводите на прокурора, че причина за настъпилото ПТП били
само несъобразените със ЗДвП действия на А. като участник в пътното
движение, като повереникът на пострадалия твърди, че неправилно
прокурорът определя като момент на възникване на опасността пресичането
на пътното платно на ул. „Георги Конолов“ от велосипеда. Според
повереника, водачът на автомобила е имал възможността и е бил длъжен да
възприеме действията на велосипедиста като опасност, много по-рано от
пресичането на пътното платно, поради което е бил длъжен и да намали
скоростта си така, както изисква това от него разпоредбата на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП. Поради тези съображения се иска отмяна на прекратителното
постановление и връщане делото на прокурора за продължаване на
процесуалните действия.
По повод жалбата, в Районен съд – Бургас е било образувано ЧНД №
515 за 2022 г. по описа на съда, като с Определение № 336 от 25.02.2022 г.
(атакуваното пред въззивния състав определение) прекратителното
постановление е било потвърдено изцяло. Според решаващия съдебен състав,
пътнотранспортното произшествие е настъпило поради това, че
велосипедистът не е спрял пред пътен знак Б1 и навлязъл в опасната зона за
спиране на автомобила. От своя страна водачът на лекия автомобил се е
движил правомерно по път с предимство, в рамките на разрешената съгласно
чл. 21, ал.1 от ЗДвП скорост, а именно с около 40 км/ч., каквато е била и
скоростта му непосредствено преди настъпване на пътнотранспортното
произшествие. В мотивите си съдът е акцентирал на обстоятелството, че
водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме велосипедиста
едва когато същият е бил на 08,80 м. от кръстовището, а самият той - на 26,30
м., но в този момент велосипедистът не е представлявал опасност за
движението на лекия автомобил, поради което свидетелят А., като водач, не е
имал основание да предприема спиране, тъй като се е движел по път с
предимство. Велосипедистът А. е станал опасност за движението, едва когато
е пресякъл границата на кръстовището и навлязъл в коридора на движение на
автомобила, но тогава лекият автомобил се е намирал на 6,1 м. от мястото на
3
удара при опасна зона за спиране на лекия автомобил от 23,70 м. Въз основа
на тези обстоятелства съдът заключава, че правилен и обоснован е изводът на
наблюдаващия делото прокурор за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от
НК – доколкото не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, свидетелят В. А. нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди
пресичането на пътното платно, на процесното място от страна на
пострадалия, съответно настъпването на общественоопасните последици от
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Настоящият въззивен съдебен състав намира жалбата, с която е сезиран,
за процесуално допустима, доколкото е подадена от лице, имащо правен
интерес да поиска инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен акт, с
който се слага край на разследването по конкретно наказателно производство.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Първостепенният съд е изпълнил задълженията си по чл. 243, ал. 4 и сл.
от НПК да извърши задълбочена проверка на правилността и
законосъобразността на обжалваното прекратително постановление на
прокурора. Районният съд е анализирал внимателно и прецизно
представените му доказателствени средства, събрани до този момент при
разследването, и е извел фактическите си изводи въз основа на изградената на
базата на формалната логика и търсенето на причинно-следствена връзка
между фактите интерпретация на цялата формирана доказателствена
съвкупност. Това е позволило на районния съд да изведе обосновани
фактически и правни изводи досежно липсата на престъпление, които
настоящата въззивна инстанция напълно споделя.
Предвид събраните в хода на разследването доказателствени материали,
следва да се приеме за установено, че на 13.03.2020 г. в гр. Камено е
настъпило пътнотранспортно произшествие с участници пострадалият
велосипедист С.А. и лек автомобил „Ровър 45“ с рег. № ***, управляван по
това време от правоспособен водач – свидетеля В. А.. ПТП-то настъпило на
кръстовището на улиците „Георги Кондолов“ и „Никола Вапцаров“ в гр.
Камено, от които първата била път с предимство, а в края на втората, към
кръстовището, бил поставен пътен знак Б1. От доказателствените материали
и от заключенията на изготвените единична и тройна автотехнически
експертизи се установява безспорно, че велосипедистът А. се е движел по ул.
4
„Никола Вапцаров“ в посока кръстовището с ул. „Георги Кондолов“. По
последната, в посока от центъра на града към с. Кръстина, се движел лекия
автомобил, управляван от св. А.. Пътното платно за А. било право и
хоризонтално, уличното осветление е било включено, имало добра видимост,
като улица „Никола Вапцаров“ се намирала от дясната му страна.
Когато велосипедистът А. достигнал кръстовището, същият не спрял
въпреки наличието на знак Б1 и въпреки, че му било добре известно (по
признанията на самия пострадал), че се движи по път без предимство. Вместо
това и въпреки, че възприел лекия автомобил, движещ се по път с
предимство, А. не изчакал преминаването му, а предприел маневра „завой
наляво“. Траекториите на движение на двете превозни средства се пресекли в
средата на кръстовището. Последвал удар, като лекият автомобил блъснал с
лявата част на предната си броня велосипеда на А. в задната част на задната
му гума, в резултат на което последният паднал на земята. В резултат от
падането си, А. получил травматични увреждания, които според
съдебномедицинската експертиза представляват средна телесна повреда.
Видно от заключенията на вещите лица по назначените автотехнически
експертизи, преди и непосредствено по време на удара, скоростта на
движение на лекия автомобил е била около 40 км/ч, а скоростта на
велосипедиста е била около 16,5 км/ч.
При така установената фактология законосъобразен и правилен се явява
правният извод на районния съд, че атакуваното прекратително
постановление следва да се потвърди – налице е хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1
от НПК, доколкото по отношение на св. А. е приложима разпоредбата на чл.
15 от НК. Несъмнено причината за настъпването на пътнотранспортното
произшествие се дължи изцяло на противоправното поведение на пострадалия
велосипедист С.А., който, като участник в пътното движение, е нарушил
ЗДвП тъй като не е спрял и не е пропуснал движещо се по път с предимство
друго превозно средство, въпреки наличието на пътен знак Б1.
Неоснователни са възраженията на повереника на пострадалия досежно
изводите на наблюдаващият прокурор относно момента на възникване на
опасността, както и упреците, изложени в жалбите, че водачът на автомобила
е имал възможността и е бил длъжен да възприеме действията на
велосипедиста като опасност, много по-рано от пресичането на пътното
5
платно, поради което е бил длъжен и да намали скоростта си така, както
изисквала това от него разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Съдебната практика е единна в разбирането си, че опасност на пътя е
налице винаги, когато един участник в движението не се намира на
определеното място, съгласно правилата за движение по пътищата (вж. напр.
Р 92/86 ОСНК). Когато става дума за участници в движението, които се
движат на урегулирани с пътни знаци пътни участъци, съдебната практика
еднозначно приема, че при движение по път с предимство превозното
средство, което се движи по път без предимство представлява опасност към
момента, в който премине мястото за спиране и изчакване, тъй като
останалите водачи не могат да очакват той да не спре (вж. напр. Р
1167/1976 ІІІ НО). Някои съдебни решения (Р 227/1977 ІІІ НО, Р 441/1983 ІІІ
НО, Р 3331/1979 І НО, Р 248/1977 г. І НО, Р 1351/1980 г. І НО, Р 522/1983 г. ІІІ
НО, Р 21/1987 г. ІІІ НО и др.) доразвиват този извод, приемайки, че
движещото се по път без предимство превозно средство става опасност към
момента, в който премине стоп линията или в предходен момент, когато е
очевидно, че и да желае не може да предотврати от техническа страна
навлизането в кръстовището.
В конкретният случай, водачът на лекия автомобил не е имал
техническата и обективна възможност да прецени от по-рано поведението на
велосипедиста. Видно от заключението на вещите лица по назначената
тройна автотехническа експертиза, велосипедистът е могъл да бъде обективно
забелязан от св. А., едва когато автомобилът му се е намирал на 28,30 метра
от мястото на удара и на 26,30 м. от кръстовището, а самият пострадал, в това
време, се е намирал на 11,30 метра от мястото на удара и на 8,80 м. от самото
кръстовище. Преди това А. не е имал възможност да забележи
приближаващият към кръстовището велосипедист, тъй като видимостта му е
била ограничена от постройка, намираща се в югоизточния ъгъл на двора на
дом № 29 на ул. „Георги Кондолов“ и висока растителност. Следователно,
предвид скоростите, с които двете превозни средства са се придвижвали към
кръстовището, водачът на лекия автомобил не е имал достатъчно време да
прецени обективно, дали идващият по път без предимство велосипедист ще се
съобрази с пътния знак Б1 и ще спре, или ще продължи движението си. Това е
така, тъй като разстоянието до кръстовището (което е по-голямо от
разстоянието до мислената линия, очертана от знака Б1), е било изминато от
6
велосипедиста А. за около 2 сек., което обективно е недостатъчно за
извършването на такава преценка от страна на А. и предприемане на
съответна реакция. Видно от заключението на вещите лица, предвид
скоростта на движение на лекия автомобил, в рамките на тези две секунди
същият е изминал разстояние от повече от 20 метра, което се доказва от
факта, че при пресичането на кръстовището от страна на А., автомобилът вече
се е намирал на 6,1 метра от мястото на удара, т.е. пресичането на
траекторията му от велосипеда е станало в неговата опасна зона.
Действително, вещите лица сочат, че ПТП-то е било предотвратимо от страна
на водача на лекия автомобил, ако същият е задействал ефективно спирачната
система на автомобила си веднага, щом е видял за първи път велосипедиста
А.. Такова поведение от А. обаче, не може да се изисква, доколкото същият
не е имал причина да очаква, че пострадалият няма да спре на знака Б1, още
повече, че А. е имал техническата възможност да стори това предвид
скоростта, с която се е движел и изводимата от това негова опасна зона, както
и знанието, че се движи по път без предимство.
Предвид изложеното, налага се изводът, че свидетелят В. А. нито е бил
длъжен, нито е могъл да предвиди пресичането на пътното платно на
процесното място от страна на пострадалия, съответно настъпването на
последиците от настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради което
и правилни са изводите на наблюдаващият прокурор и на районния съд за
приложимост на чл. 15 от НК. Липсват, каквито и да е фактически данни,
които да обосноват извод, че А. е допуснал нарушение на ЗДвП, т.е., че сам се
е поставил в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици. Напротив, той е управлявал лекия си автомобил със скорост от 40
км/ч, която е под определената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП скорост за движение в
населено място и която, предвид движението на къси светлини, сухото време,
липсата на интензивно улично движение и наличието на работещо улично
осветление, включено заради настъпилата тъмна част от денонощието, следва
да се приеме като съобразена по смисъла на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП.
От друга страна, велосипедистът А. се е движел по път без предимство, след
употреба на алкохол, бил е без светлоотразителна жилетка и е предприел
маневра „завой наляво“ без да спре в съответствие с изискването на знак Б1 и
да изчака преминаването на лекия автомобил на А.. Следователно може
обосновано да се приеме, че водачът А., извън неговата воля, е бил поставен в
7
условия, при които е било невъзможно да предотврати произшествието,
поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК (вж.
в този смисъл и Р 318/1988 г. ІІІ НО, Р 58/1985 ІІІ НО, Р 42/85 ІІІ НО, Р
315/1988 ІІІ НО и др.).
Предвид изложеното и доколкото намери за обосновани, правилни и
законосъобразни изводите на първостепенния съд и на прокурора,
наблюдаващ досъдебното производство, че е налице прекратителното
основание, посочено в чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, настоящият въззивен състав
прие, че следва да потвърди обжалваното съдебно определение.
Ето защо и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 336 от 25.02.2022 г. на Районен съд –
Бургас, постановено по ЧНД № 515/2022 г. по описа на същия съд, с което е
потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 31.01.2022 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 103/2020 г. по описа
на РУ – Камено при ОД МВР - Бургас, пореден № 1157/2020 г. по описа на
БРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8