Решение по дело №3395/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 357
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20195330203395
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер  357                                28.02.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На десети септември                           двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Петя Сарпанова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     3395 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е електронен фиш серия К № 2092607 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на И.Й.Я., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 23.05.2018г. около 16.43ч автомобил с рег. № **, марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”, собственост на дружество управлявано от жалбоподателя, се движел в с.Калояново, обл.Пловдив по ул.„Ал.Стамболийски”. В района на №50  скоростта му била 73 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 511, монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори. Ако жалбоподателят не е управлявал автомобила на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС собственост на дружеството, чийто ** е. Не е основателно възражението, че  фиша бил издаден в нарушение на нормативните изисквания. Ясни са дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. За дата на издаване на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава то е била заснето. Това обаче не сочи, че фиша е издаден в присъствие на контролен орган, защото самото разпечатване се осъществява в последствие. Законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока. Не е основателно и възражението, че тъй като жалбоподателя бел в движение е следвало да бъде спрян и да му бъде съставен акт. Всъщност наредбата предвижда , когато полицейският автомобил е в движение и бъде констатирано нарушение за скорост , тогава да бъде спрян нарушителя, а не да се издава електронен фиш. В процесния казус в протокола за употреба на АТСС е отразено, че е техническото средство е било в режим С, т.е. стационарен. При това положение не е било нужно жалбоподателя да бъде спиран.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя с оглед нормата на чл.188, ал.2 ЗДвП следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 23 км/ч към момента на деянието.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2092607 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на И.Й.Я., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И-