РЕШЕНИЕ
Номер 357 28.02.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На десети септември двехиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Петя Сарпанова
като разгледа докладваното от съдията
АНД
номер 3395 по описа за 2019
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 2092607 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на И.Й.Я., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 23.05.2018г. около 16.43ч автомобил с рег. № **, марка „Мерцедес”,
модел „Спринтер”, собственост на дружество управлявано от жалбоподателя, се
движел в с.Калояново, обл.Пловдив по ул.„Ал.Стамболийски”. В района на №50 скоростта му била 73 км/ч, при ограничение за
движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана
система за видеоконтрол № TFR1-M № 511, монтирана в служебен
автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за
одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за
употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с
доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви.
По
фактите жалбоподателя не спори. Ако жалбоподателят не е управлявал автомобила
на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата
предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е
извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е
управлявал посоченото МПС собственост на дружеството, чийто ** е. Не е
основателно възражението, че фиша бил издаден в
нарушение на нормативните изисквания. Ясни са дата на нарушението и посочване
на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша
се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.
Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е
нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. За
дата на издаване на фиша следва да се приеме датата на нарушението, защото тогава
то е била заснето. Това обаче не сочи, че фиша е издаден в присъствие на
контролен орган, защото самото разпечатване се осъществява в последствие. Законът
изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не нарушението
да бъде установено при липсата на такъв. По делото са приложени удостоверение
за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са
основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че
нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и
съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на
жалбоподателя в тази насока. Не е основателно и възражението, че тъй като
жалбоподателя бел в движение е следвало да бъде спрян и да му бъде съставен
акт. Всъщност наредбата предвижда , когато полицейският автомобил е в движение
и бъде констатирано нарушение за скорост , тогава да бъде спрян нарушителя, а
не да се издава електронен фиш. В процесния казус в протокола за употреба на
АТСС е отразено, че е техническото средство е било в режим С, т.е. стационарен.
При това положение не е било нужно жалбоподателя да бъде спиран.
На
следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва
видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът
не изисква това. Ето защо и това възражение е неоснователно. В съдържанието на
фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или
да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и
съобразно ЗДвП, жалбоподателя с оглед нормата на чл.188, ал.2 ЗДвП следва да
понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.
Не на последно място следва да се
посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 23
км/ч към момента на деянието.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К № 2092607 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на И.Й.Я., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И-