МОТИВИ ПО НОХ дело № 206/2014 г.
Против подсъдимия П.Ю.М.
– роден на *** ***5, български гражданин, средно образование, неработещ, не
женен, осъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че:
От неустановена дата до
03.03.2013 г. в гр.Червен бряг, обл. Плевен, в стая на жилището, което обитава, находящо се на ул."Неофит Рилски" бл. “Витоша”, вх. Б,
ет.4, ап.15 в пластмасова кутия, поставена в чекмедже на тоалетката, държал високорисково наркотично вещество - 0.025 гр., амфетамин с
концентрация на активно действащия
компонент 55% тегловни на стойност 0.75 лв., без надлежно разрешително, каквото се изисква по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като
деянието представлява маловажен случай – престъпление по
чл.354а, ал.5 вр. ал.,3 т.1 от НК.
Подсъдимия се явява лично и
с адв. П.К. от ПлАК.
Представителя на РП – Червен бряг
подържа така повдигнатото обвинение.
Подсъдимия не признава вината си, не
дава обяснения.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По повод на получена оперативна
информация за държани в дома му от подсъдимия П.М. наркотични вещества, на 03.03.2013 г. в гр. Червен бряг в обитаваното от него жилище на адрес: гр. Червен бряг,
бл. “Витоша”, вх. Б, ет.4, ап. 15 била извършена проверка по реда на чл.71 от ЗМВР от
полицейските служители
Цветомил Л.Н., Ц.П.Х. и Г.К.Ф. и в
присъствието на поемните лица Д.П.К.
и В.В.М.. Подсъдимия
допуснал проверката и оказал пълно съдействие.
По време на проверката, в
чекмедже на тоалетка, в кутийка за инсулин, служителите на РУП –Червен бряг
намерили хартиено пакетче, съдържащо прахообразно вещество което на светлина фосфоресцирало. Изготвена била и химическа експертиза, която установила, че съдържанието в хартиеното пакетче е
прахообразното вещество, амфетамин с нетна маса 0.025 гр. Съгласно приложение № 2 към чл.3, ал.2 от ЗКВНВП, амфетаминът и производните му са високорискови
наркотични вещества
и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП.
Според преценката на съда наличните по
делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството и се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели:
Цветомил Л.Н., Ц.П.Х., Г.К.Ф.,
Д.П.К. и В.В.М. и
събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на НПК писмени доказателства: справка за съдимост на
подсъдимия, характеристична справка, протокол за извършена проверка, Протокол за оглед на местопроизшествие, заключение на вещо лице по назначената физико- химична експертиза, фотоалбум.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Цветомил
Л.Н., Ц.П.Х., Г.К.Ф., Д.П.К. и В.В.М. като обективни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът възприема заключението на вещото
лице, като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства.
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр ал.3, т.1 от НК.
От обективна страна - с действията си подсъдимия П.М. е
реализирал обективните признаци от състава на престъплението, тъй като без
надлежно разрешително, съгласно Закона за борба
и контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е "държал” на 03.03.2013 г. - 0.025 гр.” амфетамин”, доказано
от служителите на Полицията , а и неоспорвано като обстоятелство от подсъдимия.
Доказано е и вида вещество, а именно – “амфетамин”, което отново съгласно Закона е високо
рисково наркотично вещество, видно
от Приложение № 2 към чл.3, ал.2 от ЗКВНВП.
Съдът намира, че подсъдимия към момента на
инкриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста
на материалите по делото, от които е видно, че има ясен и точен спомен за
стореното, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените
връзки между тях и отражението им върху другите. Освен това в дадените на досъдебното
производство показания описва
действията си при съблюдаване на времевата и пространствената им
последователност, като осъзнава личната си деятелност.
Несъмнено е, че деянието е
осъществено при наличието на пряк умисъл, като П.М.
е съзнавал, че държи наркотично вещество без надлежно
разрешително, съзнавал е общественоопасният характер на запретеното от закона
свое поведение, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Същевременно, престъплението съобразно
конкретните обстоятелства, отнасящи се до начина на извършването, вида и
стойността на предмета му и на вредните му последици, се явява маловажен случай
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Определящо за извод в тази насока е обстоятелството,
че в случая, предметът на престъплението е амфетамин който въпреки че
е високорисково наркотично вещество, спада към т. нар. лекарствени препарати, а
количеството му е изключително малко, с ниско съдържание на активния компонент,
на незначителна стойност. Налице са основания за извод, че извършеното от него
деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и са налице в кумулативна даденост всички предпоставки за приложение на
“маловажен случай”. Предвид по-ниската
обществена опасност на самото деяние, предвид неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, подбудите и мотивировката, ръководещи подсъдимия М., незначителността на настъпилите вредни последици.
Като на това се противопоставя съдебното минало на подсъдимия М., като видно от справката му за съдимост, действително е осъждан, но това на фона на
останалите обсъдени предпоставки не противостои по начин, че да обуслови друг правен извод. От значение са всички параметри и
предпоставки, като осъждането на М. не следва да се явява меродавен и изключителен
критерий в случая. Ето, защо всичко това мотивира настоящия състав да признае
за виновен П.М. на квалификация по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК.
При индивидуализация на
наказанието, първоинстанционният съд взел предвид всички данни, досежно
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съобразно приета по-горе правна квалификация за извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК и като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК, както и с разпоредбата на
чл.54 НК, съдът при
индивидуализирането на наказанието на подсъдимия,
отчете като смекчаващи вината обстоятелства – оказаното съдействие на разследващите органи,
младата му възраст и семейното и материалното му положение. Предвид целите на генералната и лична превенция, определи на подсъдимия М. наказание –
“Глоба“ в
размер на 500 лева като се съобрази и с разпоредбите
на чл.47 от НК, като по този начин наказанието ще изиграе роля за
превъзпитание на подсъдимия и възпирането му за в бъдеще от подобни деяния.
Причини за извършване на деянието за
подсъдимия – ниска правна и социална култура, незачитане на установения в
страната ред. Подбуди – користни.
При
този изход на делото подсъдимия М. бе осъден да заплати направени съдебно
деловодни разноски възнаграждение за вещо лице в размер на 61 лв. по с/ка на ОД
на МВР град Плевен по ЗМ 172-2013 г.
поописа на РУП Червен бряг, както и по с/ка на РС – Червен бряг сумата от 35 лева,
представляващи пътни и дневни разноски за едно вещо лице на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: