ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
гр. ХАСКОВО, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600757 по описа за 2022 година
Образувано е по протест от районния прокурор на РП - Хасково против Определение
№403/23.11.2022 год. на РС – Хасково, постановено по чнд №965/2022 год. на същия съд, с
което е отменено Постановление от 3.10.2022 год. на прокурор от РП – Хасково за
прекратяване на наказателното производство, водено по досъдебно производство /ДП/ №
1289/2020 г. по описа на РУ при ОД МВР - Хасково, представляващо прокурорска преписка
№1510/2020 год. по описа на РП – Хасково за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.2
от НК.
ДП №1289/2020 г. по описа на РУ Хасково, представляващо прокурорска преписка
№1510/2020 год. по описа на РП – Хасково е било образувано за престъпление по чл.131
ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.2 от НК затова, дали на 21.05.2020 год. в гр.Х. при изпълнение на
службата е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание на А.
В. А. от гр.Х.
За да прекрати наказателното производство с обжалваното постановление, прокурор
от РП – Хасково е приел, че от събраните на ДП доказателства не може да се направи
безпротиворечив и еднозначен извод за авторство на деянието. Такъв извод въз основа само
на косвени доказателства могъл да бъде изграден, само ако същите образуват такава верига,
че да бъде единствено възможен. Анализът на доказателствата не позволявал това.
Наказателното производство е било прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК.
Постановлението е било обжалвано пред РС – Хасково от пострадалото лице А. В. А.
от гр.Х. без систематизирани и конкретни оплаквания и искане. Може да се заключи, че
доводите са свързани с неправилно и превратно възприета от прокурора фактическа
обстановка. По тази жалба РС – Хасково е отменил постановлението за прекратяване с
1
определението, чиято законосъобразност, обоснованост и правилност е предмет на
настоящото производство. За да стори това, първостепенният съд е приел, че по
постановлението практически липса цялостно изложение на възприета от прокурора
фактическа обстановка съобразно стандартите на НПК, което затруднява съда да контролира
обжалвания акт, вкл. изводите на прокурора. Освен това е изтъкнал, че намира
разследването непълно, в резултат на което изводите за липса на доказателства за извършено
престъпление били преждевременни. Изложил е становище за необходимост от провеждане
на очни ставки, чрез които да се отстранят противоречия в свидетелските показания,
депозирани на ДП по делото.
По протеста, по който е образувано настоящото производство, районният прокурор
на РП – Хасково оспорва констатациите и изводите на РС – Хасково. Поддържа, че по
делото са били събрани всички възможни доказателства, гласни и писмени, дадените
указания са напълно излишни, била изложена от наблюдаващия прокурор възприетата
фактическа обстановка подробно и в пълнота. Отправя искане да бъде отменено
определението на РС – Хасково и потвърдено постановлението на РП – Хасково за
прекратяване на наказателното производство.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид изложените по протеста оплаквания,
доводи и аргументи, но така също и мотивите на първоинстанционния съд и оплакванията
по жалбата до същия, и след като се запозна и прецени събраните на досъдебното
производство доказателства, намира за установено следното:
Пострадалата А. А. е имала често отношения с ТП на *** – Х. по повод подаване на
молба и прилагане на документи за отпускане на пенсия. Отнасяло се за признаване на
трудов стаж в чужбина – Гърция. Формулярът, който следвало да попълни бил сравнително
сложен и се затруднявала да се справи. Тя е ***** жена, почти ** – годишна, със
заболявания /състояние след счупване на ХI гръден прешлен, причиняващо прегърбване и
множество други вкл. старческа катаракта на двете очи/. Нееднократно се стигало до
разправии със служителите на ТП на *** – Х., тъй като формулярът не бил правилно
попълнен, тя ги молела за помощ, а те отказвали, тъй като им било забранено да попълват
документите на хората.
На 21.05.2020 год. посетила отново учреждението. Била отведена дотам от сина си с
автомобил. Около 14:50 часа той я оставил на входа и тръгнал да си търси място за
паркиране. По-късно се върнал, но я изчаквал пред главния вход.
В сградата свид.А. получила номер, изчакала реда си и се отправила към гише №*,
където работела свид.Ц. Х. Последната връчила формуляра за попълване, но свид.А.
обяснила, че се затруднява да го изготви. Служителката обяснила, че им е забранено да
попълват формуляри на гражданите. Отбелязала с отметки кои места следва да се попълнят.
Свид.А. останала недоволна и на висок глас започнала да критикува отношението на
служителката и нейната компетентност. Свид.Х. извикала ****** на сградата – свид.Г. К.
Той приканил свид.А. да се успокои, отстранил я от гишето и я напътил към салона за
клиенти, където да попълни документа. Пострадалата се помъчила, доколкото може, след
2
което се върнала на гишето и подала формуляра. Свид.Х. го поела и започнала да го
разлиства, но в същото време говорела по телефона. Разгневена от липсата на внимание,
свид.А. си поискала формуляра и отишла на съседното гише №*, където на работа била
свид.К. В. Предала го на нея. Тази свидетелка посочила на А., че не е попълнила дори трите
си имена. Отново изтъкнала, че на служителите е забранено да попълват документи на
гражданите. Тогава свид.А. се разкрещяла и нахвърлила и върху свид.В., която на свой ред
извикала свид.Г. К. Последният отново приближил и приканил свид.А. да напусне сградата,
за да се поуспокои, а и защото пречи на работата на служителите, а смущава и останалите
клиенти. Тя се развикала и срещу него. Поискала да се върне в салона за клиенти, за да си
довърши попълването на формуляра, но той бил непреклонен, че трябва да напусне
сградата. Според показанията му, свид.А. напуснала, когато той заявил, че ще извика
полиция. Нейните показания са, че е била изблъскана от свид.К. навън. Разправията на висок
глас между свид.А. и служителите на ТП на *** – Х. била възприета и от друг служител -
свид.Д. Д., чието работно място обаче било отдалечено и не позволявало визуален контакт
към гишета №* и №*.
В крайна сметка свид.А. се озовала извън сградата, пред входа. Там на известно
разстояние стоял и я чакал нейният син, свид.В. И.
Свид.А. утвърждава в показанията си, че свид.Г. К. не се задоволил с това да я изведе
от сградата, а я последвал на разстояние 5-6 м от входа, където нанесъл удар с крак
/ритник/ в областта на седалищните части.
Нейният син, свид.В. И. на свой ред заявява пред разследващия орган, че лично е
възприел нанасянето на такъв удар с крак от страна на свид.К. спрямо майка му.
Свид.Г. К. отрича да е нанасял удар на свид.А. Твърди, че след като я извел от
сградата, се прибрал вътре.
Не е спорно, че свид.А. не е посетила съдебен лекар и не е поискала освидетелстване
в следващите дни. Самата тя твърди, че е била причинена единствено болка. На 18.06.2020
год. обаче е подала жалба в РУ при ОД МВР – Хасково с оплакване от действията на свид.К.
Много по-късно, едва през м.февруари 2022 год. на ДП е била назначена тройна
съдебно-медицинска експертиза със задача да даде заключение за причинени на
пострадалата здравословни увреждания. Вещите лица не са могли да ползват никаква
медицинска документация относно твърдяната от пострадалата телесна повреда поради
липсата на съставена такава. След преглед са дали заключение, че липсват обективни данни
за видимо травматично увреждане и че евентуално е била причинена болка съгласно
нейните твърдения. Изготвили са обаче заключение, че евентуална травма, причинена на
21.05.2020 год. няма връзка с наличната компресионна фрактура на ХI гръден прешлен,
причиняваща прегърбване, датираща много отпреди това, нито е влошила, или се е отразила
на същата и изобщо на нейното общо здравословно състояние.
Заключение на назначена на ДП съдебно-психиатрична експертиза сочи, че свид.А.
не страда от психично заболяване, ориентира се правилно за обстановка, време и място,
3
може да участва в следствени действия, не се нуждае от лекуване по принудителен ред.
Няма спор по делото, че свид.Г. К. е работел към 21.05.2020 год. по трудов договор
като ******** в „**** ******“ООД, която от своя страна има сключен договор за охрана с
ТП на *** – Хасково и в момента на разследвания инцидент е изпълнявал служебните си
задължения.
При така установената фактическа обстановка, становището на настоящата
инстанция е, че оплакването по протеста е неоснователно, а обжалваното определение на РС
– Хасково е правилно и обосновано, макар не на всички изложени по същото съображения и
доводи.
Следва да се споделят мотивите на първостепенния съд, че по постановлението за
прекратяване на прокурора липсва изложение на цялостна и конкретна фактическата
обстановка, която се приема за установена, за да бъдат проверени изводите и съображенията
му в тази насока.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е един от
възможните финализиращи го прокурорски актове – останалите са постановление за
спирането му или изготвяне и внасяне на обвинителен акт, респ. на постановление по чл.78а
от НК, или сключване на споразумение. Ето защо по аналогия с обвинителния акт,
прокурорът е длъжен да се ангажира със становище затова, какво приема, че се е случило. За
да стигне дотам, е длъжен /също както съдът, когато изготвя мотиви към присъдата си/ да
обсъди доказателствата и в случай на противоречие да изтъкне кои от тях кредитира с
доверие и кои отхвърля и защо.
В случая особено неубедително е изложението на прокурора в частта, в която се
коментира как се достига до изводи въз основа на верига от косвени доказателства и затова
има съвсем ясна причина. Свидетелските показания на пострадалата свид.А. и нейния син,
свид.В. И. са в насока, че двамата лично и непосредствено са възприели /а свид.А. и
почувствала/ нанасянето на удар с ритник от страна на свид.Г. К. спрямо нея. Това са
типични, класически преки доказателства, ето защо прокурорът изобщо няма нужда да
разсъждава в насока каква веригата следва да образуват косвените такива. Вместо това
прокурорът е длъжен да обоснове защо не ги кредитира /защото ако ги кредитира, не следва
да прекратява наказателното производство/. Вярно е, че те не намират подкрепа в
останалите доказателства по делото, обаче другите разпитани свидетели – служителите на
ТП на *** – Х. X., В. и Д. не са напускали сградата, останали са на работните си места и не
са могли да възприемат, респ. да свидетелстват за събития, разиграли се отвън пред входа.
Поради това тъкмо техните показания са косвени.
От друга страна ясно е, че свидетелите А. и И. освен че са майка и син, са и
заинтересовани от изхода на делото, а тази заинтересованост следва да се отчете и оцени
подобаващо. Също такъв заинтересован свидетел е и Г. К., който отрича да е нанасял удар
на свид.А.
Изобщо по делото има много широко поле за анализ и интерпретация на събраните
4
доказателства, каквито напълно липсват в прокурорския акт.
Настоящият съдебен състав обаче е скептичен относно дадените от районния съд
насоки за продължаване на разследването чрез провеждане на очни ставки. Както вече се
посочи, една част от свидетелите обективно не са могли да възприемат бил ли е, или не
нанесен удар на свид.А. Изобщо, ако по протеста на прокурора има обоснована част, това е
изразеното становище, че делото едва ли ще се изясни повече от фактическа страна.
В резюме – настоящата инстанция не следва да дава насоки на прокурора, нито да
изразява становище дали наказателното производство следва да бъде прекратено, или тъкмо
обратното. Така издаденото и обжалвано постановление обаче не може да бъде потвърдено
и да остане в правния мир, поради липсата на какъвто и да е, още по-малко задълбочен и
изчерпателен анализ на събраните противоречиви доказателства. В същото практически
липсва израз на вътрешното убеждение на прокурора.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че протестираното определение
на РС – Хасково следва да бъде потвърдено като краен резултат, тъй като по същество е
правилно и законосъобразно, без прокурора да се чувства обвързан от дадените му указания
за извършване на по-нататъшни действия по разследване, каквито разбира се би могъл да
предприеме по свое усмотрение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №403/23.11.2022 год. на РС – Хасково, постановено
по чнд №965/2022 год. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление от
3.10.2022 год. на прокурор от РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство,
водено по досъдебно производство /ДП/ № 1289/2020 г. по описа на РУ при ОД МВР -
Хасково, представляващо прокурорска преписка №1510/2020 год. по описа на РП – Хасково
за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.2 от НК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5