Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4281 11.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, I граждански състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10678 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, е предявил против Владини
комерс ООД с ЕИК ********* иск за признаване на установено, че ответникът
дължи присъдените по частно гр. дело № 5589/2019 г. на ПдРС,
XХI
гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК суми за електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. ***, бул. ***№ *, както
следва: главница в размер на 218,20 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена за периода 23.12.2016 г.- 22.12.2018 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 11.02.2017 г. – 09.04.2019 г., в
размер на 26,39 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
10.04.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът
в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за
енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и надлежно публикувани, които
за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. За обекта на
ответника, находящ се в ***, бул. ***№ ** бил открит клиентски
номер ****. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си, предвидени във визираните общи условия, в процесния
период ищецът предоставил на ответника мрежови услуги за горепосочения обект на
потребление, за което били издадени фактури. Посоченото задължение не било
изпълнено от ответника, а поради забава в плащането, същият дължал на ищеца и
обезщетение за забава. Твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод
което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 5589/2019 г. по описа на ПдРС. Заповедта била
връчена на ответника, който подал възражение, поради което възникнал правен
интерес заявителят да предяви установителен иск относно горепосочените
вземания. Претендират се и разноските по настоящото дело, както и тези по
заповедното производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез ****си ****оспорва предявения иск по
основание и размер. Прави възражение да не пасивно легитимиран да отговаря по
иска, т.к. не се явява клиент на дружеството.
Представя писмени доказателства.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч. гр. д. № 5589/2019 г. на ПдРС, XХI
гр. с-в, се установява, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за
следните суми: главница в размер на 218,20 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена за периода 23.12.2016 г.- 22.12.2018 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 11.02.2017 г. – 09.04.2019 г., в
размер на 26,39 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
10.04.2019 г. до окончателното й
изплащане. Заповедта е била връчена на ответника на 16.05.2019г., от когото е
постъпило на 16.05.2019г. възражение. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По
делото като писмено доказателство е приет приемо-предвателен
протокол от 01.02.2016г., съставен от Община Пловдив за предаване на недв. имот, представляващ частна общинска собственост,
находящ се в ***, бул. ***№ **, който се
държи без правно основание от „Владини комерс“ ООД.
По
делото са приложени и фактури с № ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****,
****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, ****, № ****, ****, ****,
****, ****, ****, препис –извлечение от сметка на обект на потребление: ***.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
На първо място ищецът следва да
установи, че ответникът е потребител на ел. енергия,
тъй като този факт се оспорва от ответника, като от последния са били
представени доказателства за напускане на обекта преди периода на консумация на
ел. енергия.
Съгласно член 4, ал. 3 от ОУ задължително условие за ползване
на мрежата е наличието на
договор за снабдяване с ел.енергия с крайния снабдител,
какъвто не е бил представен по делото. При анализ на разпоредбата на член 5,
ал. 1 от ОУ съдът стигна до извода, че по правило под клиент-потребител
се имат предвид две категории – собственикът и титулярът
на вещно право, като по изключение такъв клиент би бил и друго лице, за когото собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на
имота е заявил своето изрично
писмено съгласие пред ЕВН ЕР или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа
енергия в неговия имот за определен
срок, като в този случай собственикът или
титулярът на вещното право на
ползване е солидарно отговорен за задълженията
на Клиента към ЕВН ЕР, заедно с лицето, за което е дал
съгласие да бъде потребител на електрическа енергия.
От страна на доставчика не са били представени
доказателства в тази насока, поради което искът следва да се отхвърли като
недоказан и неоснователен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против „Владини комерс“ ООД с ЕИК ********* иск за признаване на
установено, че „Владини комерс“
ООД с ЕИК ********* дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, присъдените по частно гр. дело № 5589/2019 г.
на ПдРС, XХI
гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК суми за електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. ***, бул. ***№ ***,
както следва: главница в размер на 218,20 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена за периода 23.12.2016 г.- 22.12.2018 г.,
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 11.02.2017 г. – 09.04.2019 г., в
размер на 26,39 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
10.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.