Р Е
Ш Е Н
И Е № 260072
18.01.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1790/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба на „Транемо-амицбол корпорейшън“ ЕООД –
гр.Перущица, представлявано от управителя К. К., чрез адв.С. К. против Решение
№ 792/ 04.03.2020г. постановено по гр. д.№ 13307/ 2018г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХV гр. с. в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на
У.Х.В. *** на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 18 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищцата болки и страдания,
уплаха, стрес, тревожност, напрегнатост, раздразнителност, емоционален шок,
безсъние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2018г. д
окончателното изплащане на сумата. По изложени доводи и оплаквания се иска
отмяна на решението в обжалваното му част, претендира се присъждане на разноски
по делото.
Налице
е писмен отговор от въззиваемата страна У.Х.В., чрез пълномощника си адв. Р.П.,***,
в който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени
съображения за основателност на предявения иск и правилност на обжалваното
решение. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като
законосъобразно и правилно, претендира се присъждане на адв. възнаграждение за
въззивната инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищцата
У.Х.В. е предявила иск по чл.200 , ал.1 КТ против работодателя си „Транемо - амицбол корпорейшън“ ЕООД –
гр.Перущица за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
18 000 лева за причинено
травматично увреждане: „ Фрактура на нокътния израстък на дисталната фаланга на трети пръст на
дясната ръка с деформация на меките тъкани на същото ниво в резултат на трудова
злополука на датата 17.04.2018г., установена с Разпореждане № 5104-15-128/
30.04.2018г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Трудовата злополука от 17.04.2018г.,
около 11.00ч , в ********** при ответното дружество, настъпила при описаните
обстоятелства: при работа редовна смяна ищцата оперирала на машина за поставяне
на капси на панталон, изпълнявайки стриктно служебните си задължения, като в
процеса на извършваната работа поради техническа неизправност на машината ,
работният й цилиндър неконтролируемо се спуснал и по този начин притиснал с
голяма сила трети пръст на дясната ръка на ищцата. Непосредствено след злополуката ищцата била приета в Спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛ „*********
с обилно кървене и интензивни болки в областта на дясната ръка, като след
резултати от направени изследвания и
обективно състояние на травмирания пръст, е осъществена оперативна интервенция
на пострадалата чрез пластика на засегнатата област с поставяне на конци. При
проведен на 21.05.2018г. преглед поради болки, изтръпване и ограничено движение
на трети пръст на дясната ръка е констатирана интензивна болезненост на
увредения пръст при палпация и движение, придружени с увеличено местно
кръвонапълване на пръста; при проведен преглед на 23.05.2018г. поради проявяващ се интензивен болков синдром
и туптене на засегнатия пръст е установен оток и зачервяване на болезнения
пръст; на 31.05.2028г. в резултат на настъпилата злополука и изживян шок от вероятна ампутация на пръста, е извършен
преглед от психиатър, при който е диагностициран умерено тежък депресивен
синдром и назначена медикаментозна терапия; впоследствие е назначена и проведена физиотерапия,
състояща се от процедурите – лечение със средночестотен ток, лечение с нискочестотно магнитно поле, лечебна физкултура
с уреди. С оглед състоянието на пострадалата на ищцата били издадени болнични
листи за временна неработоспособност с общ период на отпуск от 94 календарни
дни. Вследствие на преживяната трудова злополука са описани изпитани интензивни
и негативни изживявания от силна уплаха
и физиологичен стрес за целия организъм, получената травма водещ симптом изключително силна болка, усилвала се при
най-малък опит за движение, на моменти
ставала нетърпима, което налагало прием на обезболяващи медикаменти, които временно
овладявали болковия синдром. Наред с това засегнатият пръст бил зачервен,
оточен с проявено изтръпване и
пулсиране, в резултат на което ищцата била изправена пред невъзможност за
функционално и пълноценно използване на дясната водеща ръка; последното й
създавало затруднения , вкл. при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни
потребности, при изпълнение на домакинските си задължения, при грижите за двете
си деца; освен наличието на ограниченост при движенията, стабилността и силата
на захвата на дясната ръка били
значително отслабени; ищцата изпитвала и неудобство и дискомфорт от необичайния
и загрозен вид на травмирания пръст, което се отразило негативно и на психиката
на пострадалата при мисълта за евентуална ампутация, като от момента на
инцидента се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност, съчетани с потиснатост
и избягване на социални контакти, а поради тези оплаквания пострадалата страдала и от безсъние, което
негативно влияело на цялостния тонус и кондиция. В подкрепа на заявените с
исковата молба обстоятелства са представени писмени доказателства относно
съществуващото трудово правоотношение на ищцата на длъжността „машинен оператор
шиене облекла“, относно установената с надлежен акт на ТП на НОИ трудова злополука, амбулаторни листове
относно проведените множество медицински прегледи, болничен листове за временна
неработоспособност, ангажирани са гласни доказателства и СМЕ.
При
уважаване на предявения иск за обезщетяване на настъпили в резултат на
трудовата злополука неимуществени вреди в пълен размер от 18 000 лв,
районният съд се основал освен на безспорните по делото факти относно
съществуващото между страните трудово правоотношение, длъжността , на която ищцата
е работила „**********“, установената с Разпореждане от 30.04.2018г. на ТП на
НОИ – Пловдив настъпила трудова злополука на 17.04.2018г. около 11,30 ч.,
установеното с Епикриза ИЗ № 24673/
2018г. на УМБАЛ „Св.Георги“ травматично
увреждане – частична ампутация на дисталната фаланга на трети пръст на дясната
ръка в резултат на притискане от работен орган на машина, така и при детайлен
анализ на събраните по делото гласни доказателства и две съдебно-медицински
експертизи. Въз основа на комплексен анализ на доказателствени материал по
делото районният съд е намерил за доказани предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя на основание чл.200, ал.1 КТ във връзка с чл.51 ЗЗД при установена причинно-следствена връзка на причиненото увреждане на
здравето и претърпяната трудова злополука при неустановеност относно наличието
на съпричиняване от страна на пострадалата във формата на проявена груба
небрежност с оглед установеното по делото обстоятелство за това, че предпазният
механизъм на машината не е сработил, в резултат на което фабричната й защита не
е задействала; при преценка относно размера на дължимото обезщетение са взети
предвид обстоятелствата за настъпила временна загуба от около осем месеца на
работоспособността на ищцата с домашен режим на лечение от 240 дни, степента на
причинените от увреждането болки и страдания – изключително силни по интензитет
и продължителност в резултат на фрактурата и поради голямата чувствителност на
пръстите на ръцете, с необходимост от прием на болкоуспокояващи медикаменти,
като болката не се явява отшумяла и понастоящем при невъзстановена флексия но
пръста, установено е трайно загрозяване на пръста на дясната ръка; към
настъпилите вредносни последици от трудовата злополука е взето предвид от съда и обстоятелството за
настъпилото психо-емоционалното състояние у ищцата, характеризиращо се с проява
на депресивен синдром и необходимост от медикаментозно лечение и в тази насока,
вкл. с оглед усложненията в социално битово отношение, свързано с
невъзможността за полагане на достатъчни грижи за себе си, за двете си деца и семейството, както и
ограничаване на социалните контакти.
Обжалваното
решение постановено в съответствие със
събрания по делото доказателствен материал и при правилно приложение на
материалния закон, при съответно приложение на критерия по чл.52 ЗЗД, като
изведените фактически и правни изводи от районния съд се споделят от въззивната
инстанция.
С
депозираната жалба се изразяват оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение въз основа на поддържаните доводи, че инцидентът се счита
да е настъпил поради нарушаване на правилата за безопасност на труда от страна
на ищцата, което следва да се квалифицира като съпричиняване поради невнимание
и небрежност при отсъствието на които е могло да не се стигне до увреждането.
Така формулираният довод е по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, а именно възражение
за компенсация на вини поради заявено наличие на условие за намаляване
отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Твърдението е за проявена от страна
на пострадалата небрежност във формата на разсеяност според жалбоподателя,
което се свързва с приетото в Разпореждането № 5104-15-128/ 30.04.2018г. на ТП
на НОИ- Пловдив относно механизма на причинената трудовата злополука: „в
процеса на извършваната работа , поради проявено
невнимание пръстите на дясната ръка на пострадалата са попаднали в опасната
работна зона на машината и трети пръст на дясната ръка е бил притиснати от
работния цилиндър“. Ответникът съобразно
указаната му доказателствена тежест не
обосновава твърдяната проявена небрежност/ невнимание“ да съставлява
груба небрежност, по смисъла на изискването на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ
за преценка наличието на условие за прилагането й чрез намаляване на отговорността
му. Правнорелевантна за компенсация на вини не е всяка форма на вината, а само
грубата небрежност. А груба небрежност е налице тогава, когато работникът не е
положил грижата, която и най-небрежният не би положил. В случая наведеното
фактическо твърдение е неволно задействане на машината от страна на ищцата, в
резултат на което пръстите на дясната й ръка са попаднали в опасната зона на
работния цилиндър. Така посоченото от жалбоподателя невнимание от страна на
ищцата може да се квалифицира като обикновена небрежност, която обаче не може
да е основание за намаляване на отговорността на работодателя за претърпените
неимуществени вреди. С оглед на това ирелевантни са поясненията на жалбоподателя във въззивната жалба относно специалния
характер на процесната машина поради потенциалната възможност за увреждане при
неправилна или несъсредоточена работа с
тях, от една страна. От друга страна от разпита на ангажирания от ответника св.
В. С., работещ на длъжността „ *******“ при ответника се установява принципно
наличието на фабрична защита при този вид машини, при което се разяснява, че
„като се сложи ръката на машината , ако се натисне педалът , не би трябвало
машината да натисне пръста, защото би трябвало да се задейства защитен
механизъм“. Следователно така посочената потенциална възможност за увреждане
при евентуално невнимание би било логично да бъде осуетено от наличната
фабрична защита на така посочените специални машини от страна на работодателя. Показанията
на цитирания свидетел С. подлежат на кредитиране пред депозираните показания на
св. М., изхождайки от по-високата убедителност и информативност на дадените от
първия свидетел сведения в качеството му на значими за настоящия казус
длъжност и работен опит, в сравнение с
изпълняваните от втората свидетелка административни функции на заеманата от
същата длъжност „********“. В тази насока подходът при кредитиране на
съответните посочени гласни доказателства от страна на районния съд се намира
за правилен. Ето защо и от въззивния съд възражението на работодателя за
съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата се явява неоснователно, независимо от развитите
аргументи за проведен на ищцата
инструктаж за недопускане натискането на педала по случайност и наличието на над
двегодишен стаж във фабриката, както и в още по-висока степен неотносими са доводите,
основани на обстоятелството, че ищцата имала финансови проблеми като причина за
проявена разсеяност.
Неоснователно се намира и оспорването на
претендираното обезщетени за неимуществени вреди като преувеличено
поради твърдението, че не са налице
данни ищцата или начина на живот коренно да се е променил, като пострадалата
получавала обезщетения за временна нетрудоспособност. Възрастта на пострадалата
към момента на трудовата злополука е 36г, активна работоспособна възраст, която
поради увреденото здравословно състояние в резултат на трудовата злополука е
била с временно изгубена работоспособност; ищцата е понасяла физически болки с
висок интензитет, с продължителност и към момента макар при промяна на времето
или необходимо натоварване, вземайки предвид
активния характер на дясната ръка.
От разпитаните по делото св. Н. и
св.Б. се установява настъпилата в резултат на трудовата злополука угнетеност и
потиснатост у ищцата поради значително ограничаване възможността за самообслужване,
за изпълнение на обичайните семейни задължения, обгрижване на двете си деца, а
впоследствие е развит и депресивен синдром. Обезщетението за неимуществени
вреди цели репарация в пълна степен и на причинените в пряка причинна връзка с
увредата физически болки и душевни страдания от влошеното здравословно
състояние. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързван с
критерия за справедливост, дефиниран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне
на паричния еквивалент на моралните вреди, включва конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател, случая засегнати са
физическото здраве и психо-емоционално състояние на пострадалата. Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, което в случая съдът е съобразил съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД въз основа на събраните в комплекс доказателства по
делото, поради което обжалваното решение се намира, че е постановено в
съответствие с принципа на справедливост.
По
така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно ще се потвърди.
На процесуалният представител на въззиваемата
страна следа да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
ЗА в размер на 1 800 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 792/ 04.03.2020г. постановено по гр. д.№ 13307/ 2018г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХV гр. с. в частта, в която „Транемо – Амицбол
корпорейшън „ ООД, ЕИК: ********* - гр.Пловдив е осъдено да заплати на У.Х.В. ,
ЕГН: ********** *** на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 18 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищцата болки
и страдания, уплаха, стрес, тревожност, напрегнатост, раздразнителност, емоционален
шок, безсъние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на
разноските.
В необжалваната част решението е влязло в
законна сила.
Осъжда
„Транемо – Амицбол корпорейшън „ ООД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат Р.Р.П.,***
сумата 1 800 лева/ хиляда и осемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.3 Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: