№ 206
гр. гр. Лом, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20211620101801 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1
от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к.,
срещу В. Б. М., ЕГН **********, от *******, за установяване дължимост на суми по
договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за стоков кредит № 3950914/22.11.2019
год., сключен с третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ответникът
е получил кредит в размер на 702,00 лв. за закупуването на избрана от него стока в
търговски обект. Сумата по кредита ответникът е следвало да върне, заедно с договорената
лихва на 12 месечни вноски от по 65,52 лв., в срок до 07.11.2020 год.
Ответникът е извършил частични плащания, като преустановил плащанията на
07.02.2020 год.
С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.08.2020 год.,
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 год.,
първоначалният кредитор на задължението го е цедирал на ищеца, за което на ответника
било изпратено уведомление на 10.09.2020 год.
По заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 612/2021
на ЛРС, срещу ответника, който се възползвал от правото си на възражение ГПК и съдът
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
1
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, като
кредитополучател по Договор за стоков кредит № 3950914/22.11.2019 год., сключен с
третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД дължи на ищеца, следните
суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
612/2021 год. на ЛРС:
- 551,10 лв. главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати за
периода 07.02.2020 – 07.11.2020 год.,
- 44,18 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2020 год. до 20.08.2020 год. – датата
на цесията
- 55,95 лв. – лихва, обезщетение за забава за периода 08.02.2020 – 25.03.2021 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03 – 14.07.2020 год.,
на осн. чл. 6 ЗМДВИПОРНС не е начислявана лихва за забава или неустойка,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не въвежда възражения и не оспорва твърденията в и.м.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните
са няма спорни фактически твърдения.
Приложено е ч.гр.д. № 612/2021 год. по описа на РС – Лом, видно от което по
Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед от 26.03.2021 год., за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в
исковата молба суми.
Заповедта е връчена на длъжника на 06.04.2021 год. и на 08.04.2021 год. той се е
възползвал от правото на възражение, поради което съдът с Разпореждане от 14.04.2021 г. е
указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 29.07.2021г.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е
предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на
ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното
производство разноски.
Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от
исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане № 426/15.09.2021 год., с
оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени
от него на 20.09.2021 год. лично и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142
ГПК/, ведно с Определение № 294/10.03.2022 год. по чл. 140 ГПК, връчено на 19.03.2022
год. отново лично, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за
2
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на
предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови
неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от
18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за тази инстанция. Тъй като представения списък по чл. 80 ГПК не
съдържа нито една конкретна сума, което по същество се приравнява на липса на списък
на разноските, те следва да се определят съобразно доказателствата по делото за
действително сторени такива – в общ размер на 350 лв., от които 125 лв. по исковото
производство (доплатена държавна такса) и 225 лв. по заповедното производство (25 лв.
държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. М., ЕГН **********, от *******, като
кредитополучател по Договор за стоков кредит № 3950914/22.11.2019 год., сключен с
третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, следните суми, за които по
ч.гр.д. № 612/2021 год. на РС Лом е издадена Заповед от 26.03.2021 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК:
- 551,10 лв. главница – неплатени месечни вноски за периода 07.02.2020 – 07.11.2020
год.,
- 44,18 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2020 год. до 20.08.2020 год. и
- 55,95 лв. – лихва, обезщетение за забава за периода 08.02.2020 – 25.03.2021 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03 – 14.07.2020 год.,
на осн. чл. 6 ЗМДВИПОРНС не е начислявана лихва за забава или неустойка,
ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2021 год. – датата на подаване
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН **********, от ******* да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в
исковото и в заповедното производство, в общ размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лв.)
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3