№ 384
гр. П., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №607 от 01.06.2022г.
постановено по гр.д.№20225220100462 по описа на съда за 2022г., е осъден
ответника Община П., ЕИК *********, да заплати на ищцата В. С. А., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „В.А.“ № 9, ет. 6, ап. 16, сумата 2000 лв. заедно със
законната лихва, считано от 27.09. 2019г. до изплащането на главницата -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, гадене,
световъртеж и други неприятни преживявания в резултат на мозъчно
сътресение и получени травми кръвонасядания по лявата скула и малкия
пръст на лявата ръка в резултат на падане поради спъване в напукан асфалт на
тротоара на ул. „В.А.“ в гр. П. на 27.09. 2019 г., в резултат на неизпълнение на
общината ответник на нейно задължение да поддържа настилката на
тротоара, като е отхвърлен иска за разликата над 2000 лв. до пълния предявен
размер от 3000 лв. Със същото решение Община П. е осъдена да заплати на В.
С. А. сумата 248 лв., представляваща разноски по делото. Общината е осъдена
1
да заплати на Т. С. К., адвокат от Адвокатска колегия - П., възнаграждение в
размер 370 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ищцата В.
С. А. е осъдена да заплати на Община П. сумата 60 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК от ответника Община П. чрез зам. кмета П.П. с въззивна жалба с вх.
№12444 от 15.06.2022г. в качеството си на оправомощен да я представлява.
Излагат се доводи на незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт
както и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че в случая общината не е възложител на работата и не
може да отговаря по чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че самото възлагане на работата
представлява фактическо натоварване на друг правен субект-физическо или
юридическо лице за извършване на определена работа в чужд интерес.
Акцентира се, че в случая Община П. не се явява възложител тъй като не е
възлагала никаква работа на лица на посоченото от ищцата място, поради
което не е изпълнен състава на чл.49 от ЗЗД за отговорността на възложителя
за вредите причинени от лицето на което са възложени дейности при или по
повод изпълнение на тази работа. Не било установено мястото на инцидента
с оглед особеностите на самата вещ-тротоара до входа на училище „Х.Б.“ и
доколкото тротоарът там не е изграден от плочки и че такива липсват или са
повдигнати от прораснали корени, като причина за спъване и падане на
ищцата. Като необоснованост на решението се сочи нарушени норми на чл.51
и на чл.52 от ЗЗД касаещи обхващането на отговорността от деликвента на
всички настъпили вреди пряка и непосредствена последица от увреждането и
справедливото им репариране съгласно чл.52 от ЗЗД и задължителното
тълкуване на нормата съгласно разясненията по т.2 от ППВС №4 от
23.12.1968г.; че в случая РС при преценка размера на обезщетението по
справедливост неправилно отчел преди всичко характера на причиненото й
травматично увреждане. Коментира се и представена по делото епикриза и
извършена рентгенография на череп, на която не личало травматични
изменения, нито настъпили усложнения след травмата, като ищцата е с
подобрение. Акцентира се на ниската продължителност на болезнеността на
контузиите на ищцата продължили между 2-4дни от датата на травмата и че
това е бил периода на търпените болки и страдания, предвид и липсата на
установено хлътване на скулата и еднаквост на костните им структури.
Коментира се заключението на експерта д-р П. и направеното в деня на
инцидента странично и лъчево рентгеново изследване, установили липса на
хлътналост на лявата скула. Като неоснователни се квалифицират
твърденията за търпени болки и страдания в продължение на повече от 2г., за
което не били представени доказателства, а представените такива оборвали
2
тези твърдения и доказвали, че болките са в период от 2 до 4дни и без
настъпили усложнения. Счита, че съдът е определил обезщетението в
завишен размер и несъразмерно с неблагоприятното въздействие върху
личността на пострадалата като по този начин се явявало източник на
обогатяване. Отново се акцентира на продължителността на целия
оздравителен период, и доброто състояние на ищцата, както и с подобрение.
Твърди се, че последиците от травмата са отшумели напълно и без
усложнения, че се касае за не тежко мозъчно сътресение, за което
пострадалата е започнала медикаментозно лечение, довело до редуциране на
оплакванията още в болничното заведение, приведена до стабилно соматично
и неврологично състояние след което е била изписана. Като недоказани се
определят твърденията на ищцата, че към настоящия момент не е налице
пълно възстановяване от инцидента. Счита, че съдът при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди не е взел под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят и не ги е определил в съответствие с
необходимото за преодоляването им. Поддържа, че съдът неправилно не е
приел наличие на съпричиняване на вредите от ищцата /пострадалата/,
редовно ползвала тротоара на процесната улица без да прояви
непредпазливост, с което е допринесла за настъпването на вредните
последици, като от значение било и физическото натоварване на ищцата с
оглед възрастта й и придружаващите заболявания. Счита жалбоподателят, че
релевантно за съпричиняването на вредата от страна на пострадалата е
нейното невнимание в съвкупност с физическото натоварване, „влачейки“
пълна количка с продукти от пазара поради което съдът следвало да приложи
правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Счита, че вината на пострадалата не е елемент
от фактическия състав на чл.51 ал.2 от ЗЗД и че способността на увредената
да действа разумно и да предвижда евентуални негативни последици от
действията и бездействията си били правно ирелевантни за съпричиняването.
Затова жалбоподателят счита, че от неправомерното поведение на ищцата се е
достигнало до настъпилия вредоносен резултат. Твърди, че няма
допълнителни фактори, които да са могли да затруднят ищцата при
възприемане на околната действителност, като чувството за съхранение като
основно свойство на човека в случая се е отразило във вървенето на ищцата
по тротоара и е било нормално да следи за пътя по който минава и да избере
най-безопасния маршрут, като в случая теренът бил износен, но не изцяло и
не в толкова лошо състояние. Счита, че ако ищцата е проявила елементарно
чувство за самосъхранение, обичайно движеща се по този маршрут, е
следвало да отчете наличието на неравности, да прецени дали това е
препятствие за нея и да съобрази своето поведение с конкретната обстановка,
още повече, че по същия маршрут се е движела друга по-възрастна от нея
жена-св.Павлова, която не е паднала. От този факт жалбоподателят извежда
извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се
3
в проявена небрежност при възприемане на маршрута и годността за неговото
преминаване. Посочват се заболяванията от които е страдала ищцата като
значими за настъпването на вредоносния резултат и че поведението и
състоянието на ищцата са станали причина за настъпването на вредите,
предвид на което обезщетението следвало да бъде намалено. Счита, че РС не
се е съобразил с ППВС №17 от 18.11.1963г. и трайната съдебна практика
относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице, с което
се е допринесло за настъпването на резултата и неправилно съдът не
приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, независимо, че ищцата не може
да действа виновно. Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е
завишен и че същият е по-голям от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди и не отговаря на принципа за справедливост посочен в
чл.52 от ЗЗД. Коментира се заключението на вещото лице и представена
медицинска документация и кратката продължителност на възстановителния
период и състояние на ищцата след изписването й при напълно отшумели и
без усложнения последици от травмата. Моли да се отмени обжалваното
решение в осъдителните му части и се отхвърли иска, а при условията на
евентуалност да се редуцира обезщетението в справедлив размер при
отчитане на настъпило съпричиняване на вредоносния резултат. Претендират
се и разноски от жалбоподателя.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната по спора страна В. А. чрез пълномощника си адв. Т. К., в който
жалбата се квалифицира като неоснователна. Твърди се, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и по същество правилно и че не са налице
пороци на същото. Моли да се потвърди в обжалваната му част. С
присъждане на разноски.
Не се сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
Община П. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се, че ищцата В. С. А., родена през 1946г. има заявен и
вписан в регистъра на населението постоянен адрес в гр.П., ул.“В.А. №009,
вх.“В“, ет.6, ап.016 от дата 09.10. 2007г., съгласно удостоверение за
постоянен адрес №03-11-001 от 23.02.2022г. на Община П..
Съгласно приложена по делото медицинска епикриза издадена от МБАЛ-
П.“ АД, се установява, ищцата пролежала в здравното заведение, в
неврохирургично отделение, за времето от 27.09.2019г. до 01.10.2019г./общо
4дни календарни дни/, като е приета по спешност, с окончателна диагноза
„мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ и с придружаващи
4
заболявания „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност;
стенокардия, неуточнена; атеросклеротична сърдечно-съдова болест
автоимунен тиреоидит и неуточнена алергия“. Според данните в анамнезата
предоставени от пациента, актуалното й /настоящото/ страдание, датира от
деня на постъпването й като е паднала от ръст, спъвайки се на улицата при
което контузила лява скула и пети /5/ пръст на лявата ръка, с болка в лявата
скула и половина на главата, гадене без повръщане, закратко със загуба на
съзнание и след преглед от неврохирург е приета в отделението. В
обективното състояние на пострадалата /виж епикризата/ е посочено, наличие
на насиняване и болезненост при папилация на лявата скула на лицето
последните фаланги на лявата ръка. За неврологичния статус на ищцата е
отразено, че няма данни за сънища или общомозъчна неврологична
симптоматика. Освен изследвания на кръв и урина е извършена
рентгенография на череп в деня на постъпването й в здравното заведение като
заключението е за липса на травматични изменения. Според епикризата при
престоя си в здравното заведение при постелъчен режим спрямо ищцата е
започнато медикаментозно лечение с настъпили в следващите дни
редуциране на оплакванията, при установено от клиничното наблюдение
наличие на мозъчно сътресение, като пациентът е приведен до стабилизирано
соматично и неврологично състояние, като изходът от заболяването е с
подобрение и с препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим и
приемане на медикамент Пентилин т.400мг три пъти по една таблетка на ден.
Проведена е в здравното заведение терапия с Рингер, Манитол, Дексаметазон;
Дексофен и Квамател ,с посочени дози за приемане.
От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № П-100/2022г. заключението по която, изготвено от експерта д-р Б.Х.
П., въззивната инстанция възприема изцяло като обосновано, обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че съгласно
записаната в медицинската документация краткотрайна загуба на съзнанието
е протекла със зашеметяване, обърканост, сънливост на пострадалата, а не с
пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома. Според
експерта мозъчното сътресение е причинило на пострадалата ищца В. А.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130
ал.1 от НК както и че контузиите на лявата скула и на 5-ти пръст на лявата
ръка, които са свързани с болезненост са причинили на пострадалата ищца
болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за около 2-4дни от датата
на травмата. Според експерта предвид отдалечеността във времето от
момента на настъпването на травмата /преди повече от 2г. и половина/, към
настоящия момент -19.04.2022г. /дата на входиране на заключението в съда/,
ищцата не следва да има оплаквания от причинените травматични
увреждания от въпросния инцидент като предвид нейната възраст и другите й
заболявания, последната може да има оплаквания от главоболие, виене на
5
свят и други подобни, които би трябвало да се свържат с нейните
заболявания, а не с понесената травма от 27.09.2019г.
В съдебно заседание експертът д-р П. поддържа заключението си.
Допълва, че от визуален преглед който прави на ищцата в съдебната зала не
може да установи хлътване на скулата, като определя и двете скули като
еднакви като костни структури и че такова би могло да се установи при
рентгеново изследване. Допълва, че костите когато зараснат, макар и при
неправилно положение, остават за продължителен период от време в това си
състояние и че ако се налага по-принцип корекция от естетична гледна точка
на неправилно зараснала скула, това става оперативно. По отношение на
приложената спрямо ищцата медикаментозна терапия, експертът уточнява, че
се касае за приемане на соли и разтвори за поддържане на нормалната
хомеостаза, нормалното кръвно налягане на организма /ренгерът и натриевия
хлорид/ с цел отводняване на организма както и за поддържане на венозния
път чрез пряко наливане на течности с помощта на абокат. Повтаря, че
съобразявайки възрастта на пострадалата и изброените й заболявания, самите
тези заболявания могат да доведат до прилошаване и на човек на тази възраст
да му се замае главата и да падне, като това би могло да се случи и в деня на
инцидента -27.09.2019г. с оглед възрастта на ищцата. Излага предположение,
че е възможно към момента на инцидента кръвното налягане да е било с по-
високи стойности от тези констатирани при приема й в здравното
заведение/130/80/.За предписания на ищцата медикамент „манитол“ посочва,
че последният се използва за да намали налягането в черепа и е с
противооточен ефект, използва се при черепно-мозъчна травма за да се
намали мозъчния оток, а другите два медикамента “Дексаметазон“ и „
Дексофен“ същите имат противовъзпалителен и противоболков /
болкоуспокоителни/ ефект за преодоляване на болковия синдром и защото е
имала болки. За клиничната пътека експертът уточнява, че за това заболяване,
тя е от 4 календарни дни, докато времетраенето на оплакванията е по-голям,
и че при по-тежките черепно-мозъчни травми това би могло д бъде и
10/десетина дни/. Изписването на ищцата след четвъртия ден не означава, че
болките са напълно отшумели, като на последната са й дадени препоръки за
хигиенно-диетичен режим и предписано медикаментозно лечение. За
последният медикамент „пентилин“ експертът сочи, че той е предназначен за
домашно лечение на основното й заболяване-черепно-мозъчната травма и за
намаляване болезнеността, оточността и имащ общо укрепващо
предназначение.
По делото е разпитан като свидетел М.Я.П. , на 80г. без родство с ищцата
и без служебни отношения с ответника, очевидец на инцидента, която
6
установява, че на датата на инцидента-27.09.2019г. заедно с ищцата В. А. са
ходили на пазар, като при завръщането, пред училище „Х.Б.“ ищцата паднала
на тротоара. В процесният участък свидетелката установява, че същия не е
бил в ред, имало е дупки, като двете са се движели по тротоара. Състоянието
на тротоара описва така: „.. Там е асфалт, ама няма. Напукан е и има
много дупки. В. се спъна и падна напред, на лицето“. Свидетелката
посочва, че не е можела да помогне на В.. Допълва, че двама непознати са
помогнали на В. и са я вдигнали. Уточнява, че в този момент ищцата не е
била в съзнание, по лицето й е имало кръв. Същите двама непознати извикали
Бърза помощ, която дошла ,след което В. била в болница и свидетелката
ходила да я види. Знае, че синините по ищцата останали повече от месец.
Свидетелката не знае да е имало друг случай в който В. да е падала или да е
припадала. Уточнява, че заедно с ищцата живеят в един жилищен вход като
на пазара двете не са пазарували много.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищцата В. А. да установи, че е
претърпяла увреждане в резултат на неправомерно поведение на ответника
изразяващо се в неподдържане в изправност на тротоарната мрежа в района
на училище “Х.Б.“ гр.П. , довело до напукване на асфалта и поява на дупки в
тротоара, в резултат на което ищцата при преминаването си през такъв
неизправен тротоарен участък се е спънала и е паднала напред в цял ръст при
което получава мозъчно сътресение , контузия на лява скула, контузия на
пети пръст на главата, наранявания в областта на главата.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна в съответен
размер. Съдът възприема напълно мотивите на първоинстанционния
Пазарджишки районен съд относно механизма на настъпване на увреждането
на ищцата, причинно следствената връзка, поведението на общината за
настъпването на вредоносни резултат, както и липсата на съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалата, и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
В съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът като съобрази
характера и естеството на увреждането, продължителността на търпените
болки и страдания, неустановеност на хлътване на лявата скула, неизпадането
на пострадалата в комоционна кома, а само зашеметяване, обърканост и
сънливост, неоспореното от страните заключение на експерта д-р П., намира,
че в резултат на причинената комплексна телесна повреда, ищцата е
7
претърпяла болки и страдания, неудобства и тревожност в рамките на около
един календарен месец. Същата е пролежала в здравото заведение в рамките
на 4 /четири/ календарни дни, без настъпване на каквито и да било
усложнения на травмата, не се е налагало някаква допълнителна оперативна
или друга интервенция, изписана е с подобрения, като не се установява
назначената медикаментозна терапия да е продължила повече от един
календарен месец. На ищцата е препоръчано да се яви на два последващи
контролни прегледа в рамките на следващия един месец след изписването й /
на 25.10.2019г. и на 04.11.2019г./, като по делото липсват данни реално да се е
явила на такива контролни прегледи, какво е констатирано, какво
допълнително лечение евентуално й е назначено, ако е имало нужда от него
и докога окончателно е приключил приема на лекарства. Според експерта д-р
П. болките причинени от процесното увреждане отшумяват след около
десетина дена досежно черепно-мозъчната травма и за около 2-4дни тези
касаещи контузиите на лявата скула и на 5-ти пръст на лявата ръка, свързани
с болезненост, като болките са били най-интензивни в първите часове и дни
сред увреждането. Експертът е категоричен, че ищцата може да има
оплаквания от главоболие, виене на свят и други подобни след отшумяване на
телесните увреждания причинени на 27.09.2019г, , които следва да се свържат
с другите констатирани заболявания на последната, тоест, не се установява
наличие на причинно-следствена връзка от падането и с по-продължителен
възстановителен период след изтичането на един календарен месец. За
търпяни повече от месец болки и страдания от ищцата не съобщава и
разпитаната по делото свидетелка, като същата не установява наличието на
синини останали повече от месец да са били свързани с реално търпени
болки и страдания от ищцата. Не се установява от доказателства по делото
загубата на съзнание и тежкото нараняване в областта на главата да са
причинили болки и страдания в продължение на повече от 2години.
Експертът П. е категоричен, че същите се търпят в рамките на няколко дни и
до повече от 10дни, а като се съобрази възрастна на пострадалата -73г.,
логично е болките да отшумяват за малко по-продължително време предвид
характера и естеството им, което съдът определя в рамките на до един
календарен месец. Данни за по-продължителен период от време на търпени
болки и страдания няма и не се установява от доказателства по делото.
Предвид изложеното, исковата претенция за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважена окончателно в
рамките на 1500лв или обжалваното решение ще следва да бъде отменено
частично за размера над 1500лв и до уважените 2000лв., а до размера на
1500лв уважената с първоинстанционното решение исковата претенция да се
потвърди като правилно.
Съдът не споделя като основателен нито един от доводите изложени във
8
въззивната жалба по отношение наличието на съпричиняване на резултата от
страна на пострадалата. От доказателствата се установява, че в района на
участъка от тротоара където е станало падането и увреждането на ищцата
тротоарът не е отговарял на изискванията, същият е бил неравен и на дупки и
на места са липсвали плочки, а на други места повдигнат от корени на
дърветата, тоест неговото неадекватно състояние е било в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия за ищцата вредоносен резултат. Общината е
тази която по закон следва да се грижи за инфраструктурата на населеното
място като полага грижите на добрия стопанин, включително и по отношение
на тротоарната площ. Ищцата по никакъв начин и с никакви свои действия
или поведение не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Дори да е минавала многократно през този увреден изначално тротоарен
участък това не може да бъде основание на същата са й се вменява
задължение да минава по начин, че да се предпази от падане защото в това
време общината не си е изпълнила вменените й задължения и не взела
необходимите мерки за да обезопаси тази проблематична и опасна за
нормалното преминаване на пешеходци част от гледна точна безопасността
на преминаването по тротоара или поне евентуално временно да осигури
друг начин или път за преминаване, каквито данни не се сочат от ответника.
Следователно не се установява наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата В. А. за настъпването на неправомерния резултат, довел до
нейното телесно увреждане в резултат на спъване и падане върху неизправен
за пешеходно придвижване тротоар в посочения участък.
Единствено частично е основателна въззивната жалба по отношение
определяне размера на обезщетението за претърпените болки и страдания по
справедливост, като съдът приема ,че същата е основателна до размера на
500лв и в такъв размер следва да се уважи, като се редуцира /намали/ размера
на обезщетението от 2000лв на 1500лв .
При този изход на делото в полза на Община П. ще следва да се
присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 25лв / чл.25 ал.1 от НИПП във
връзка с чл.37 от ЗПП/ и 10лв разходи като държавна такса по обжалването
или общо 35лв, изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска на
насрещната страна, а в полза на пълномощника на ищцата адв.К. се присъдят
разноски по чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 278лв /чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ,
редакция ДВ, бр.68/2020г./ изчислени съразмерно с уважената част от иска
във въззивното производство.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №607 от 01.06.2022г.
9
постановено по гр.д.№20225220100462 по описа на съда за 2022г., В ЧАСТТА
С КОЯТО е осъден ответника Община П., ЕИК *********, да заплати на
ищцата В. С. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „В.А.“ № 9, ет. 6, ап. 16,
сумата за размера над 1500лв /хиляда и петстотин лева/ и до присъдените
2000 лв./две хиляди лева/ или за разликата от 500лв /петстотин лева/ заедно
със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до изплащането на главницата -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, гадене,
световъртеж и други неприятни преживявания в резултат на мозъчно
сътресение и получени травми кръвонасядания по лявата скула и малкия
пръст на лявата ръка в резултат на падане поради спъване в напукан асфалт на
тротоара на ул. „В.А.“ в гр. П. на 27.09.2019 г., в резултат на неизпълнение от
общината ответник на нейно задължение да поддържа настилката на
тротоара.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата В. С. А., ЕГН ********** ПРОТИВ Община
П., ЕИК *********, за посочения размер над 1500лв /хиляда и петстотин
лева/ и до присъдените 2000лв /две хиляди лева/ или за разликата от 500лв
/петстотин лева/ заедно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до
изплащането на същата главницата - обезщетение за неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №607 от
01.06.2022г. постановено по гр.д.№20225220100462 по описа на съда за
2022г., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК *********, представлявана от Кмета Т.П.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат Т. С. К., адвокат от Адвокатска колегия -
П., адвокатско възнаграждение в размер 278лв. /двеста седемдесет и осем
лева/ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на
уважената част от иска, в производството пред въззивната инстанция за
осъществено безплатно процесуално представителство на въззиваемата В. С.
А..
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „В.А.“ № 9, ет. 6, ап.
16, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община П., сумата 35 лв./тридесет и пет лева/,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция, изчислени
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11