РЕШЕНИЕ
№ 2953
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110206532 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И*****“ ООД, ЕИК ******** срещу Наказателно
постановление (НП) № 530/2021 от 06.04.2022г., издадено от директор на Териториална
дирекция (ТД) Митница - София, с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г., вр.
чл.156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, вр. чл.235, ал.1 ЗМ, във вр.
с чл. 231 ЗМ за нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на
Комисията, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева.
В жалбата, подадена чрез адв. Т. Т. и адв. С. И., се твърди, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано - издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че са
допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, доколкото наказващият
орган е определил за дата на извършване на нарушението, датата на подаване на декларация
от дружеството, но без да изложи обосновани мотиви в тази насока. Изтъква се още
наличието на неяснота досежно обстоятелствата, при които е установено нарушението и в
частност към кой момент и по какъв начин е установено превишение на референтния размер
на обезпечението. Излагат се аргументи в посока на това, че с приключване на проверката,
осъществена спрямо дружеството и обективирана в съответен доклад, и в частност при
анализа на представените от дружеството-жалбоподател справки с данни за размера на
публичните държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране, е започнал да тече тримесечният срок за съставяне на
акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, доколкото към този момент е
открит нарушителят. Релевира се последващ довод за отмяна на оспореното НП, касаещ
начина на установяване на превишения референтен размер, с оглед неустановяването на
който няма как да е осъществено и процесното нарушение, изразяващо се в неуведомяване
1
за превишаването. Изтъкват се аргументи за квалифициране на случая като „маловажен“ по
смисъла на чл.28 ЗАНН, като в допълнение се излага, че още през месец октомври 2020г.,
дружеството е подало искане за увеличаване размера на обезпечението му, което се
отбелязва като признак на неговата добросъвестност и усилия да извършва дейността си в
синхрон с действащата нормативна уредба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И., с
пълномощно по делото, която моли жалбата да бъде уважена, а оспореното НП отменено.
Поддържа, че АУАН е съставен извън установения в чл. 34 от ЗАНН срок с оглед момента, в
който съответният орган е разполагал с цялата необходима информация за нарушителя. В
случай че бъде отхвърлен този аргумент моли да се вземе предвид, че съгласно показанията
на свидетеля по делото и установеното от докладна за извършване на проверката,
последната е приключила на 06.08.2021 г., от която дата най-късно, според представителя на
жалбоподателя, следва да започне отброяването на срока по чл. 34 ЗАНН. Сочи още, че е
нарушена европейската правна норма на чл. 157, § 2и § 3 от Регламент 2015/2447. Параграф
2 изисква създаване на електронна система в Агенция Митници /АМ/, която да следи
референтния размер на обезпечението, а от доказателствата се установява, че българският
митнически орган не разполага с такава система. Според процесуалния представител с оглед
липсата на такава система и изложените в хода на съдебното следствие свидетелски
показания, се извършвали проверки по резолюция на висшестоящия орган, които проверки
обаче не отговаряли на изискванията на чл. 157, § 3 от Регламент 2015/2447. В тази връзка
изтъква, че в конкретния случай е извършена инцидентна проверка, обхващаща период от
една година, начина на извършване на проверката – чрез изискване на данни от
дружеството, които впоследствие се обективират в екселска таблица въз основа на критерии
и метод, които не са одобрени от Агенция Митници. От изложеното представителя на
дружеството-жалбоподател достига до извода за нарушаване както на посочената по-горе
европейска правна норма, така и на принципите на административнонаказателното право
като цяло. Отбелязва, че от писмените доказателства и в частност файла с данни, използвани
от АМ се установява, че сочената в тях стойност на свободния размер на обезпечението към
31.12.2019 г. се различава от стойността, посочена като начална свободна стойност на
референтния размер на обезпечението към 2020 г. Отделно от това се изтъква, че исканията
на дружеството-жалбоподател за увеличение на референтния размер на обезпечението всяка
година е индикация за полаганите от него усилия да спазва изискванията на Регламент
2015/2447. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък.
Въззиваемата страна - Директорът на ТД Митници – София, редовно призован, се
представлява от юрк. Янев, който счита за безспорно доказано както нарушението, така и
неговият автор - дружеството-жалбоподател. Излага аргументи в подкрепа на това, че
срокът по чл. 34 ЗАНН е спазен. В допълнение посочва, че още с издаване на
разрешителното за временно складиране, на дружеството-жалбоподател се вменяват
определени задължения, намиращи нормативна основа в Закона за митниците и Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета. Тези задължения са свързани с
обстоятелството, че дружеството-жалбоподател трябва да извършва временно складиране и
предоставяне на обезпечение, което да бъде контролирано от държавната администрация.
Излага доводи за липсата на основание за квалифициране на нарушението като маловажен
случай – поради обстоятелството, че задължението е било в тежест на дружеството-
жалбоподател и нарушението в рамките на проверявания период не е едно, а са 24 на брой.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател е „Ин Тайм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ПК 1592, район Искър, ул. „Неделчо Бончев“ № 41,
представлявано и управлявано от управителите Ж*********, действащи заедно и поотделно.
2
Дружеството било „икономически оператор“ и притежавало разрешение за управление на
съоръжения за временно складиране на стоки, както и притежавало Разрешение
BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 за предоставяне на общо обезпечение в размер 30% от
референтния размер, възлизащ на стойност от 100 000 лева за операции в съоръжения за
временно складиране.
На 25.06.2021г., директорът на ТД Митница София, издал резолюция върху докладна
записка с рег.№ 32-201683, на началника на отдел „Митническа дейност“, митнически
служители от отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически разрешения и процедури“
при ТД Митница София, с която следвало да се извърши проверка на дружеството „***“
ООД с ЕИК *********.
В хода на проверката, на 12.07.2021г., представител на дружеството, изпратил до
контролния орган, електронно писмо с вх.№ 32-221423, съдържащо справки за размера на
публичните държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране. На 28.07.2021г., дружеството изпратило допълнително
електронно писмо с вх.№ 32-242839, съдържащо същите справки, но с нанесена корекция в
тях, поради допусната техническа грешка.
След проверка на получените данни и въвеждането им в справка, изчисляваща
референтния размер на обезпечението, контролните органи установили, че на 25.05.2020 г.,
дружеството е подало декларация за временно складиране №20ВG005100218321U1, по
която публичните държавни вземания, възлизали в размер на 14 644, 57 лева /ДДС/. С
подаването на декларацията бил превишен разрешеният референтен размер на обезпечение
с 4 127, 17 лева. Превишаването продължило до 27.05.2020 г., като за посочения период,
размерът на необезпечените публични държавни вземания, варирал от 2692, 04 лева до 23
395, 19 лева. За превишаването, дружеството не било уведомило Агенция Митници.
На 08.09.2021г., резултатът от проверката бил обективиран в Доклад от проверка с рег.
№ 32-286394, като периодът, който обхващала проверката бил от 01.01.2020 г. до 31.12.2020
г.
На основание така изготвения доклад, на 01.12.2021г., свидетелката Н. А., на длъжност
„главен инспектор“ в ТД Агенция „Митници“, в присъствието на колегите си – Р. М. и
М*******, както и в присъствието на упълномощен представител на дружеството,
съставила срещу „Ин Тайм“ ООД, Акт за установяване на административно нарушение №
617 от 01.12.2021г., за нарушение по чл.23, §1 и §2 от МКС, вр. чл.156 от РИ 2015/2447, вр.
чл.238, ал. 1 ЗМ. Видно от отбелязванията в АУАН, представител на дружеството се е
запознал със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на датата на
съставяне на процесуалния документ - 01.12.2021 г., като е посочил, че ще отправи
възражения в срок. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, дружеството-жалбоподател, подало
писмени възражения.
Въз основа на този АУАН и като били приети за неоснователни възраженията,
изложени от жалбоподателя, е издадено и обжалваното Наказателно постановление №
530/2021 от 06.04.2022 г., с което Д********* като директор на Териториална дирекция
/ТД/ Митници София на основание чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и
§2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на
Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ за нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр.
чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпъ
лнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията вр. чл.235, ал.1 ЗМ наложил на „Ин Тайм“ ООД
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин)
лева.
Наказателното постановление е получено на 12.04.2022 г. от представител на
дружеството и е обжалвано с жалба от 26.04.2022г., подадена чрез
3
административнонаказващия орган. Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на свидетеля Р. М., както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283
НПК, а именно: решение за изменение и допълнение на разрешение за общо обезпечение с
намален размер от 07.01.2021 г.; Заповед №ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г.; писмо от
директор на ТД Митница София с рег.№ 32-114445 от 07.04.2022г.; известие за доставяне;
писмо от директора на ТД Митници-София до управителите на дружеството-жалбоподател
относно извършена проверка; Доклад от проверка с рег.№ 32-286394 от 08.09.2021г.;
електронно писмо вх.№ 32-242839 от 28.07.2021г.; справка с данни /лист 31-54/; писмо вх.
№32-215724 от 17.07.2021г.; електронно писмо под № 32-221423/12.07.2021 г., справка с
данни /лист 58-117/; докладна записка относно мониторинг на референтния размер на
обезпеченията, обхванати от разрешения за общо ползване; разрешение за предоставяне на
общо обезпечение; АУАН с №617 от 01.12.2021г. и възражения към него, Заповед за
изменение на служебно правоотношение ведно с длъжностна характеристика; заключение
на изготвената съдебно-икономическа експертиза и други документи.
Съдът дава вяра на цитираните по-горе писмени доказателства, тъй като същите са
достоверни, непредубедени, обективни и способстващи за изясняване предмета на доказване
по делото. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Въз основа на
Разрешения BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 се извежда общото обезпечение и
референтен размер към 2020 г., с които дружеството-жалбоподател е следвало да се
съобразява и да контролира ежедневно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М., която се явява свидетел при
установяване на нарушението. Свидетелят хронологично излага ценна информация досежно
начина на обработване на данните, представени от дружеството, чрез използването на
електронна таблица и формула, която на дневна база изчислява референтните размери.
Показанията на свидетелката намират подкрепа и в събрание по делото писмени
доказателства.
От друга страна, съдът кредитира и назначената и изготвена в хода на съдебното
следствие съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът намира, за изготвено
от компетентен орган и отговарящо обосновано и в пълна степен на поставените въпроси,
поради което съдът не намери причина да не кредитира същото. Видно от заключението се
извежда механизмът, по който е изчислено превишението и размерът на същото, както и
кога е започнало и приключило то. В тази последователност, заключението на експертизата
води до категоричен извод, че в хода на осъществената спрямо дружеството проверка,
контролните органи не са допуснали пропуски в начина на обработване и калкулиране на
представените от дружеството справки.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не кредитира
приложеното по делото възражение срещу АУАН, тъй като то няма характеристиките на
писмено доказателство, а съдържа становище на жалбоподателя по конкретния казус. Съдът
не кредитира представените от дружеството – жалбоподател писмени доказателства на
съдебното следствие – решение за изменение на разрешение за общо обезпечение, съответно
от 09.02.2022г., доколкото същото няма отношение към датата на твърдяното нарушение и
констатираните в тази връзка обстоятелства. Съдът изключи от доказателствената
съвкупност по делото и доклад с рег.№ 32-187330 от 14.06.2021г., доколкото същият касае
проверка спрямо друго дружество.
Като съобрази гореизложеното и като взе предвид всички налични доказателства по
делото, които са обективни, еднопосочни, непротиворечиви, поради което не се налага да
бъдат обсъждани поотделно (по аргумент от чл.84 ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 НПК), съдът
достигна до гореизложените фактически изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
4
изводи:
Атакуваното Наказателно постановление /НП/ е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни лица видно от приложената по делото Заповед №ЗАМ-1091/32-246841 от
02.08.2021 г. Противно на възраженията на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че
АУАН и НП са изготвени при спазване на законоустановените срокове по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН – доколкото в АУАН се твърди, че нарушението е извършено на 25.05.2020 г.
Сроковете по чл.34, ал. 1 ЗАНН уреждат две самостоятелни хипотези, едната обвързва
контролните органи да съставят Акт за установяване на административно нарушение в 3
месечен срок от датата на откриване на нарушителя, а другата в срок от 2 години от
извършване на нарушението, доколкото се касае за митническо нарушение. В тази
последователност съдът приема, че датата, на която контролните органи са разполагали с
необходимата информация, от която да се изведе, че е налице административно нарушение,
както и кой персонално е неговият автор, е датата на приключване на проверката,
осъществена спрямо дружеството. Именно с приключване на проверката и обективиране на
резултатите от нея в Доклад от 08.09.2021 г., контролният орган е разполагал с достатъчна
по обем информация, въз основа на която да конкретизира дали е налице административно
нарушение и кой е вероятният нарушител. Поради което и тримесечният срок за съставяне
на АУАН е започнал да тече на 08.09.2021 г., а доколкото в настоящия случай същият е
съставен на 01.12.2021г., то следва изводът, че срокът е спазен. Съдът намира за необходимо
да посочи, че действително последната информация, която е събрана от контролния орган е
от дата 28.07.2021 г. /датата на предоставяне на окончателните справки относно размера на
публичните държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране/, но обемът й, както и необходимостта от технологично
време за нейното обработване, водят до извод, че към същата дата, контролните органи не са
разполагали с конкретни параметри за осъществено административно нарушение и неговия
автор. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в предвидения
двугодишен срок от дата на извършване на нарушението. В тази последователност
Наказателното постановление е издадено в рамките на 4 месеца след съставянето на Акта.
Съдът намира, че нарушението е описано в достатъчна степен ясно, точно и са изведени
всички елементи от обективния му състав, като и в АУАН и НП са налице минимално
предвидените от законодателя реквизити – чл.42, ал.1, съответно чл.57, ал.1 ЗАНН. С оглед
възражението, направено от страна на дружеството-жалбоподател, следва да бъде
конкретизирано, че наказващият орган с достатъчна точност е определил датата на
извършване на нарушението, а именно 25.05.2020 г., доколкото същият изрично е обвързал
същата с декларацията за временно складиране, с която е реално превишен разрешеният
референтен размер.
Доколкото съдът не установи в хода на административнонаказателното производство
при съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, СРС – 115-ти състав прие, че следва да пристъпи към
разглеждане на спора по същество. В тази връзка съдът не намира за съществено нарушение
допуснатите от актосъставителя две технически грешки – едната при изписване крайната
дата на проверявания период, а именно, вместо 31.12.2020 г. е изписана датата 31.12.2021
г., а другата, касаеща отбелязването на номера и датата на съставянето на Доклад от
извършена проверка – погрешно е изписан рег. № 32-187330 от дата 14.06.2021 г. вместо
правилните рег.№ 32-286394 от дата 08.09.2021 г. /видно от представените и приобщени по
надлежния ред писмени доказателства/.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява,
5
че на 25.05.2020 г. в гр. София, в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-
2019-EGQ45186, находящи се гр. София, п.к. 1592, ул. „Неделчо Бончев“ № 41, „ИН ТАЙМ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ПК 1592, район Искър, ул.
„Неделчо Бончев“ № 41, представлявано и управлявано от управителите Ж************,
действащи заедно и поотделно, в качеството си на титуляр на разрешението, не е уведомило
митническото учреждение по обезпечението – Митници София и митническото учреждение
на поставяне на стоките под режим –Летище София, че с подаването на декларация за
временно складиране №20BG005100218321U1, референтният размер на обезпечението по
Разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което да е достатъчно
за покриване на държавните вземания за стоките под временно складиране –
представляващо нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на
Комисията.
Разпоредбата на чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на МКС, гласи, че титулярят на разрешението е длъжен
да изпълнява задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите
органи за всяка промяна, настъпила след издаване на разрешението, която може да повлияе
върху продължаването на действието му или върху съдържанието му. С цел гарантиране на
равни условия за всички икономически оператори и хармонизиране на уредбата на
митническото законодателство, е приет и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24.11.2015г. Съгласно чл.156 от регламента за изпълнение – „Лицето, от което
се изисква да предостави обезпечение, гарантира, че размерът на вносните или износните
мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те трябва да бъдат
покрити от обезпечението, който е дължим или може да стане дължим, не надвишава
референтния размер. Лицето уведомява митническото учреждение по обезпечението, когато
референтният размер вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите
операции.“.
Като е посочено в АУАН и в НП, че „ИН ТАЙМ“ ООД не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението, че с подаването на декларация за временно складиране,
референтният размер на обезпечението, вече не е на ниво, което да е достатъчно за
покриване на държавните вземания за стоките, поставени под временно складиране, то
имплицитно се съдържа и твърдението, че жалбоподателят щом незабавно не е уведомил
контролния орган за настъпилата промяна, със своето бездействие, е консумирал така
вмененото му нарушение. Воден от горното, съдът намира, че разпоредбите на чл.42 и чл.57
ЗАНН са спазени и е налице съответствие между словесното и цифровото изписване на
нарушението в АУАН и в НП.
Въз основа събраните доказателства се установява по категоричен начин, че на
посочените в АУАН и НП време и място, дружеството-жалбоподател не се е съобразило със
задължението си за незабавно уведомяване на митническото учреждение, с което е
реализирал от обективна страна състава на посоченото в двата процесуални документа
административно нарушение.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде изследвана и обсъждана субективната страна на нарушението, към която
освен наличието на вина, спадат също така целите и мотивите за неговото извършване.
Едно от основните възражения на дружеството-жалбоподател е свързано с начина на
осъществяване на мониторинг от страна на наказващия орган, изпълнение на предвидените
в регламента задължения, както и наведени доводи във връзка с недостоверност на
методите, използвани в хода на проверката, за установяване на превишаване на
обезпечението. Доколкото цитираните източници на вторично съюзно право, уреждат
редица процедурни правила и процеси, обхващащи митническия сектор, то резонно е да
бъдат уредени положителни и отрицателни задължения, касаещи както икономическите
оператори, така и митническите учреждения. В тази последователност, дали Митница -
София е изпълнила своите задължения и дали същите са осъществени в подходящи срокове,
6
се явява ирелевантно при разглеждане на настоящото производство, доколкото не са
установени конкретните действия/бездействия, осъществени от страна на
административнонаказващия орган, които да са затруднили или възпрепятствали дейността
на дружеството, да са го поставили в неравностойно положение, спрямо останалите
икономически оператори или да са нарушили или най-малкото засегнали правото му на
защита в настоящия процес. От друга страна заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, безспорно установи, че макар нарушението да не е установено
чрез „електронна система“, процесът по калкулиране и обработка на данните, представени
от дружеството-жалбоподател, е осъществен коректно, без да са допуснати неточности или
съществени пропуски, поради което съдът не намира причина да се усъмни в
достоверността им. Доколкото не е установено да има все още единна електронна система,
то не може и да се претендира за използването на такава.
Правилно наказанието е било наложено на основание чл.238, ал.1, вр. чл.235, ал.1 от ЗМ,
който гласи, че всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически
надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба -
за физическите лица от 300 до 1500 лева или имуществена санкция за юридически лица и
еднолични търговци от 500 до 2000 лева. Наложената имуществена санкция е в
минималния, установен в закона размер от 500 лева, поради което съдът не може да я
намалява повече.
По отношение изтъкнатите от дружеството-жалбоподател доводи за приложимост на
хипотезата на маловажен случай съдът намира, че нарушението не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28, ал.1 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, да се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. Коментираното нарушение всъщност е типично формално нарушение, което
се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Закон за митниците
/ЗМ/ задължения, вменени на физическите и юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определени общественоопасни последици. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаване или поставяне в опасност на
обществените отношения, предмет на закрила, без да изисква от това да са настъпили
някакви вреди (били те имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на
чл.28, ал.1 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но при
тях преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или липсата на вредни
последици, а с оглед степента, с която формалното нарушение е поставило в опасност
съответните обществени отношения.
В настоящия случай неизпълненото задължение от страна на дружеството-жалбоподател е
застрашило обществените отношения, свързани със събираемостта на ДДС, който реално
формира съществена част от републиканския бюджет. Отделно от това следва да се отчете,
че нарушението не е едно, а са констатирани 24 на брой отделни нарушения за
проверявания период, което неминуемо обуславя по-големия интензитет на обществена
опасност в този случай. Въз основа на горното не може да се приеме, че нарушението следва
да бъде третирано като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Напротив, същото следва да бъде
санкционирано по административен ред, с налагането на съответно адекватно на
нарушението административно наказание. Следва да се отбележи, че макар нарушението да
е продължило само 2 дни, то размерът на необезпечените публични държавни вземания е
варирал в границите от 2 692, 04 лева до 23 395, 19 лева, тоест превишаването на размера на
обезпечението не е незначително.
Имайки предвид обема на осъществяваната от дружеството-жалбоподател дейност, то
същото е било длъжно така да организира дейността си, обезпечаваща спазването на
7
конкретни законодателни разпоредби в областта на митническото законодателство, че да не
допуска да бъде обект на административнонаказателно преследване, като доколкото вече
беше отбелязано, сроковете за съставяне на АУАН са спазени, поради което дружеството не
следва да търси оправдание за своето бездействие в липсата на достатъчно ефективен
контрол от страна на Агенция
Митници.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на спора и с
оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В тази връзка размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид на това, че делото се
отличава с не толкова правна, а преди всичко фактическа сложност – в частност са били
проведени три открити съдебни заседания, като юрисконсултът /юрк. Янев/ се явил и в
трите, била назначена съдебно-икономическа експертиза и извършен разпит на вещо лице,
то съдът намира, че е справедливо възнаграждението да е над средния размер, а именно 120
лева. Това възнаграждение не е прекомерно, съответно е на тежестта и фактическата
обремененост на делото, както и на извършената в производството работа от процесуалния
представител на административнонаказващия орган. В тази връзка, в полза на Териториална
дирекция Митница - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120.
При така изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 530/2021 от 06.04.2022г., издадено
от директор на Териториална дирекция (ТД) Митница - София, с което на „ИН ТАЙМ“ ООД
с ЕИК ****, на основание чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) №952/2013г., вр. чл.156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на
Комисията, вр. чл.235, ал.1 ЗМ, във вр. с чл. 231 ЗМ за нарушение по чл.238, ал.1 от Закон за
митниците /ЗМ/ вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013г. вр. чл.156 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин)
лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ООД, ЕИК **** да заплати на Териториална
дирекция Митница - София сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на АПК
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8