Р Е Ш Е Н И Е
№ 132 /
12.04.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА
МИЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ
КАМЕНСКА |
при участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа
докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 112 по описа на съда за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и
е образувано по касационна жалба на АПИ – София срещу решение № 59/21.12.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 126/2021 г. по описа на РС – Балчик, с което е
отменен ЕФ № ********** на АПИ, с който на Н.Т.Н. *** е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Излагат се доводи за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон. Основното възражение в жалбата
е, че неправилно районният съд е квалифицирал нарушението като маловажен случай
на административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго по същество, с което да се потвърди ЕФ. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнатаграждение.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността й и иска решението на БРС
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на ДОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно е приложен чл. 28 от ЗАНН, поради което решението на БРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения :
С обжалваното решение Балчишкият районен съд е
отменил ЕФ № ********** на АПИ, с който на Н.Т.Н. *** е наложена глоба в размер
на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, установено от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, изразяващо се в управление
на МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП. За да постанови този резултат, районният
съд е приел, че действително е налице допуснато административно нарушение, но то
е маловажно с оглед на конкретните обстоятелства по извършването му, поради
което не подлежи на санкциониране. Въз основа на данните по делото съдът е
установил, че жалбоподателят е подал заявление - декларация за отпускане на
годишна безплатна винетка, в което последната буква на регистрационния номер на
автомобила може да се прочете като А и като Н. Въвеждащият информацията
служител е приел, че се касае за буквата А, поради което в ИИС на АСП
автомобилът на жалбоподателя е заявен с регистрационен номер В 3605 РА вместо В
3605 РН. С оглед на некоректно дадената информация системата за контрол на АПИ
е отчела при преминаване на автомобила през конкретно устройство извършено
административно нарушение дотолкова, доколкото е допусната грешка в един от
инициалите на регистрационния номер. Съдът е преценил, че дори жалбоподателят
да е сгрешил, като е изписал последната буква от регистрационния номер на
автомобила си като А вместо правилното Н, то той го е сторил неволно. Отчел е
като смекчаващи вината обстоятелства възрастта на нарушителя (80 години), както
и неговото здравословно състояние (72 % инвалидност). Изложил е съображения, че
жалбоподателят е инвалид и е използвал специалната процедура за издаване на
безплатни годишни винетки чрез ДСП - Варна, като стриктно е спазвал законовите
изисквания. Констатирал е, че подаденото от него заявление - декларация е
проверено от длъжностно лице от ДСП – Варна. Счел е, че това длъжностно лице е
следвало да се увери в достоверността на данните, вписани от заявителя, с оглед
на неговата възраст и инвалидност. В мотивите към решението е посочено, че
жалбоподателят е попълвал този вид заявления и в предни години, като тогава не
е имало подобни грешки. Отчетен е и фактът, че липсват общественоопасни
последици от извършеното деяние спрямо други граждани или към обществото като
цяло. Въз основа на всички тези обстоятелства районният съд е приел, че
конкретното деяние е с изключително ниска обществена опасност, която го
различава от обичайните деяния от същия вид. В резултат на това е направил
извод, че е налице маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, водещ до
отмяна на ЕФ.
Настоящата инстанция споделя изцяло
изводите на въззивния съд за маловажност на извършеното нарушение. Това
становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с приложимата
нормативна уредба.
Преценката за “маловажност” на
случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират
деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, социалното отражение на извършеното и
т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Именно
такава преценка е извършил и районният съд, който е взел предвид всички
конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, и ги е анализирал в
тяхната взаимовръзка и обусловеност. Правилно и обосновано съдът е приел, че в
случая не е налице настъпил вредоносен резултат и с оглед на напредналата
възраст и здравословното състояние на жалбоподателя, който е със 72 % трайно
намалена работоспособност, е налице класически случай на маловажно нарушение. Вземайки
предвид цялостното поведение на наказаното лице законосъобразно съдът е
преценил, че е налице непрецизност или неволно допусната грешка при изписване
на регистрационния номер, която сочи на значително по – ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че няма нито едно обстоятелство, което да обоснове извод за приложимост
на чл. 28 от ЗАНН. Това разбиране противоречи не само на духа и разума на
закона, но и на нормалната житейска логика. Очевидно е, че жалбоподателят като
лице с трайно увреждане е имал право на безплатна годишна винетка съгласно чл.
10в от ЗП и само неясното изписване на регистрационните данни на ППС при
подаване на заявлението по реда на Наредба № Н-19/02.12.2008 г. го е лишило от
възможността да се ползва от това си право, правейки го формално нарушител на
закона. Касаторът е пропуснал всички тези факти, отразяващи спецификата на
случая, като е наблегнал единствено на императивния характер на разпоредбата на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Действително ЗП урежда важни обществени отношения от
съществено значение за държавата и обществото като цяло, но това не изключва
възможността за квалифициране на нарушението като маловажно. Именно затова
преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН се прави конкретно по всяко
административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая,
определящи степента на обществена опасност и морална укоримост на нарушението. В
случая конкретните обстоятелства на времето и начина на извършване на деянието и
характеристиките на дееца изключват дори вероятността за някакъв обществено
значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените
отношения, предмет на регулиране и защита от ЗП. Следователно извършеното
нарушение е толкова малозначително, че не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна, в какъвто смисъл са и мотивите на
въззивния съд. Като инстанция по същество БРС е съобразил всички правнорелевантни
факти и обстоятелства от значение за случая и правилно е определил деянието като
маловажно, което го е мотивирало да направи и единствения законосъобразен извод
за отмяна на ЕФ поради противоречието му с чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Районният
съд правилно е тълкувал и приложил закона, като е приел, че е осъществен
фактическият състав на чл. 28 от ЗАНН. Не е налице касационно основание за
отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът
не е представил доказателства за извършени разноски, поради което и съдът не му
присъжда такива.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59/21.12.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 126/2021 г. по описа на Районен съд - Балчик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: