Определение по дело №59/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. П. М. срещу Решение № 1472/16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 694/2008 г. по описа на РС-Г., с което е отхвърлен предявения от него срещу А. П. К., З. К. К. и И. С. П. иска за изкупуване на дял от съсобствен имот. Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че РС неправилно е приел, че ищецът и ответницата А. К. са съсобственици при ид.ч. съответно 2/3 и 1/3 от процесния имот с идент.№ 04279.613.49, представляващ УПИ V-1962, кв.274 по плана за ЦГЧ на Г.. Жалбоподателят твърди, че е собственик на 6/12 ид.ч. от този имот, а останалите 6/12 ид.ч. са в съсобственост както следва: 2/12 ид.ч. за Й. М. и 4/12 ид.ч. за А. К.. Също така сочи и че е собственик на тавански помещения № 1 и 3. Излага, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните строителни работници, които според жалбоподателя са били наети и са работили за ответника И. П. и се намират в определена зависимост от него. Поддържа и неправилно интерпретиране на показанията на св.Росен Мариянов. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, като претендира и направените по делото разноски.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ответниците по иска не са депозирали такъв. Същите, чрез процесуалния си представител изразяват становище в съдебно заседание, с което оспорват жалбата като неоснователна. От въззивния съд искат да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пред Окръжен съд не се събрани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и има за предмет подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, ОС-Б. намира жалбата за неоснователна.

Решението на РС-Г. в обжалваната част е валидно и допустимо.

Жалбоподателят К. М. е предявил пред РС-Г. конститутивен иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Настоящият състав намира, че изложената в решението на РС-Г. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-Г.. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, доколкото жалбоподателят и пред настоящата инстанция възразява срещу кредитирането на показанията на свидетелите-строителни работници, наети от ответника П. за извършване на ремонтни дейности на процесния имот и определя същите като такива дадени от заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК лица, че настоящият състав напълно споделя установяването на фактическата обстановка в мотивите на РС въз основа на тях по следните съображения: Действително св.М., Р., С., М., Г., К. и И. са работили за ответника, но те са изпълнявал еднократна поръчка, която не ги обвързва с трайни трудовоправни или граждански отношения с него и то това е било значително време преди депозиране на показанията по настоящето дело, поради което не може да се приемат тези показания като такива, дадени от заинтересовани лица.

Освен от свидетелските показания, обстоятелството, че искът е предявен след изтичане на 2-месечния преклузивен срок от узнаване за процесната сделка, макар и за един по-късен момент - 14.11.2007 г., се установява и от приетата като писмено доказателство нотариална покана, отправена от ответника П. до ищеца М., която съдържа точно описание на недвижимия имот, предмет на сделката, продавача по същата и нотариалния акт, в който е оформена. С оглед на това, правилни и законосъобразни се явяват изводите на РС за неоснователност на предявения иск с оглед установеното относно момента на предявяването му, а именно след изтичане на предявения в чл.33, ал.2, изр.2 от ЗС 2-мес. преклузивен срок.

Относно наведените в хода по същество пред настоящата инстанция доводи за неистинността на нотариалния акт, с който е извършено прехвърлянето на процесния имот, същите са неотносими към обстоятелствата, предмет на доказаване по иска, по който е образувано настоящето производство. Освен това те касаят факти, които с оглед установения релевантен момент на узнаване за процесната сделка, настоящият състав не следва да обсъжда.

Ето защо, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1472/16.03.2009 г., постановено по гр.д.№ 694/2008 г. по описа на РС-Г..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: