РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300502607 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по :
1. Въззивна жалба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********, чрез адв.дружество „Н., У., М.,
чрез адв.Х. М. против Решение № 223/ 24.04.2024г. по гр.д.№ 233/ 2023г. по описа на
АРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя насрещен иск за
осъждане на ответницата по него С. Д. А. от с.Н., община Асеновград да заплати на
жалбоподателя непогасената част от главницата, каквато пред въззивното
производство се поддържа в размер на 493,92 лева, ведно със законната лихва считано
от датата на насрещния иск до окончателното плащане. Поддържа се доводът, че
кредиторът търси вземане единствено за част от чистата стойност на кредита, каквато
се дължи независимо от действителността на клаузите по договора и която се
претендира са основание чл.23 ЗПК по специалния закон, който предвижда задължение
на потребителя да върне чистата стойност. С оглед на това се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск в претендирания размер от
493,92 лева, ведно със законната лихва считано от датата на насрещния иск до
окончателното плащане, както и съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежаща на обжалване
част на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
1
2. Частна жалба с вх.№ 11337/ 09.08.2024г. по вх.рег. на АРС против Определение №
2854/ 15.07.2024г. по първоинстанционното гражданско дело, с което е отхвърлена
молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по
делото решение в частта на разноските, с която е поискано от проц.представител на
ищцата присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА след установяване на условията за
присъждане на възнаграждение в условията на оказана безплатна правна помощ по
чл.38, ал.2 ЗА.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във
връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
По въззивната жалба.
Съдът е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК от С. Д. А., ЕГН: **********, чрез адв. Е. И.,
АК-Пловдив против „Сити кеш“ ООД, ЕИК: ********* за прогласяване нищожност на
клауза на чл.11 от договор за кредит от 25.08.2022г. като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
С насрещна искова молба от 25.04.2023г., подадена от ответника по установителния иск -
кредиторът „Сити кеш“ ООД, ЕИК: ********* е предявил насрещен осъдителен иск за
осъждане на кредитополучателя по договора за кредит и ищца по първоначалния иск С. Д.
А., ЕГН: ********** да заплати сума, представляваща сбор от непогасена главница и
възнаградителна лихва за периода 17.11.2022г. – 06.04.2023г., първоначално претендирана в
размер на 1129,48 лева, който се поддържа пред настоящата инстанция само за чистата
стойност на кредита - главницата в размер на 493,92 лв, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на насрещния иск.
По повод отговора по насрещния иск ответницата по него С. Д. А. чрез проц.си
представител е направила Възражение за прихващане между главницата по кредита от
1030,71 лв със сумата 890 лв – получена от ищеца без правно основание в периода
25.08.2022г – 30.05.2023г. въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва
в размер на 290 лева и неустойка в размер на 600 лева.
По така предявените искове районният съд се е произнесъл с диспозитива на решението си
по предявения от ищцата С. А. иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е обявена нищожността на
клаузата на чл.11, ал.1 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 961,09 лева.
По предявения насрещен иск на кредитора „Сити кеш“ ООД обаче с решаващите си мотиви
районният съд е приел по арг. от разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, че нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона, но мотивирал, че поради липсата на повелителни правила на
закона, то процесният договор е недействителен на основанията по чл.11 ЗПК, тъй като
2
съдържанието му не отговаря на Закона, поради което договорът е нищожен и искът за
неговото изпълнение с искане за заплащане на посочената по-горе сума / 1129,48 лв/ е
неоснователен.
Въззивният съд не споделя решаващите мотиви на районния съд по следните съображения:
Учредената облигационна връзка между страните по правния спор чрез сключването на
договор се регулира от общите норми на ЗЗД, а като потребителски договор пряко
приложение спрямо правоотношението между страните намира специалния Закон за
потребителския договор. Действително на второ място като цяло с изричната разпоредба на
чл.22 на ЗПК са уредени случаите, в които поради неспазване на точно определени в
разпоредбата изисквания, договорът за потребителски договор да е недействителен. В
специалния закон с разпоредбата на чл.23 ЗПК е уредена изрично и правната последица от
тази недействителност - връщане само на чистата стойност на кредита от длъжника по
договора. Принципно уредбата относно недействителността на потребителските договори
по специалната разпоредба на чл.22 ЗПК почива на принципната обща уредба на чл.26, ал.1
и сл. ЗЗД, свързани с основанията за нищожност като цяло на договорите, а правната
последица относно връщане на даденото и полученото по нищожен договор по специалната
разпоредба на чл.23 ЗПК почива на общата уредба по чл.34 ЗЗД, в съответствие с
основополагащия принцип в правото за недопускане на неоснователно обогатяване. Тук е
мястото също да се отбележи, че със специалната разпоредба на чл.23 от ЗПК е уредена
императивно конкретната правна последица при недействителност на потребителския
договор по смисъла на чл.22 ЗПК, вкл. по размер. Така именно дължимост само на чистата
стойност на кредита, поради което и дори при непредявено възражение за прихващане в
съдебното производство, Законът е определил обема на дължимата престация на даденото/
получено по нищожен договор. Размерът на тази престация се определя включително чрез
приспадане от получената първоначална обща стойност на кредита от длъжника или
непогасения остатък от нея със заплатените суми по акцесорните вземания/ възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойка/, недължими поради прилагане на санкцията по чл.23
ЗПК.
От депозираното заключение по ССчЕ на в.л. М. Р. Р. е установено, че размерът на
непогасения остатък от главницата е 1007,76 лв, като от доп. заключение на същото в.л. се
установява, че платената от ответника сума за възнаградителна лихва е в размер на 113,87
лв, а тази за неустойката – 592,21 лв. С оглед на това ответникът по насрещния иск като
кредитополучател дължи връщане на кредитора на дължимия и непогасен остатък от
чистата стойност по кредита в размер на 301,68 лв, до който размер този иск следва да се
уважи като основателен.
По частната въззивна жалба.
С постановеното обжалвано решение е определено и присъдено на процесуалния
3
представител на ищеца-потребител сумата 960 лева – адв. възнаграждение по чл.38 ЗА. С
молба по чл.248 ГПК ответникът по първоначалния иск – „Сити кеш“ ООД , представлява от
адв. Х. М., САК, е поискал изменение на решението в тази му част, като е оспорил
наличието на предпоставките за присъждане на разноски за производството с оглед на това,
че по представения ДПЗС не се установяват данни, съответно недоказано е твърдението, че
ищецът е материално затруднено лице като основание за искането - присъждане на
адв.възнаграждение при оказана безплатна помощ. В тази насока са поддържани от тази
страна възражения, свързани с посочване на обстоятелства относно имущественото
състояние на кредитополучателя.
С обжалваното определение районният съд е мотивирал неоснователност на възражението
на молителя в производството по чл.248 ГПК, основавайки се на съдебна практика на ВКС,
вкл. по приложението на възможността за намаляване на претендирания адв. хонорар при
съобразяване на постановеното решение по дело С-438/ 2022г. на СЕС, както и мотивите в
т.3 от ТР №6/ 06.11.2013г. по тълк. д.№ 6/2012г. на ВКС , ОСГТК.
Въззивният съд възприема обоснованата мотивировка на районния съд въз основа на
приложимата относима актуална и задължителна съдебна практика ВКС, вкл. по
приложението на СЕС,ътъй като на относимите решения от съдебната практика въззивният
съд се е позовавал в аналогични случай във връзка с въведените критерии при преценката за
определяне на справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено
от съда по чл.38 ЗА. Спецификата на адв.възнаграждение се обуславя от обстоятелството,
че то не се явява договорено между страните по ДПЗС, а се определя от съда въз основа на
заявеното в него, че е оказана безплатна правна помощ на клиента, твърдение, което не се
изследва в производството. В този смисъл принципно действително подлежащото на
определяне от съда възнаграждение на адвоката по размер представлява разноски в тежест
на страната, спрямо която е приложена правната последица на чл.78, ал.1 ГПК. В случая
обаче не е налице свободно договорено между страните по правната услуга възнаграждение
за проц. представител на представляваната страна, а такова се определя и е определено от
съда при условията и по реда на чл.38 ЗА.
В случая се намира, че определеният размер на адв. възнаграждение изключва извод за
прекомерност, доколкото е отчетено обстоятелството, че защитата по делото включва такава
освен по първоначалния предявен иск, така и по насрещния предявен такъв от другата
страна, което съответства на изискването на разпоредбата по чл.2, ал.5 от Наредбата за
МРАВ. Отчетено е също, че по делото са проведени четири съдебни заседания, като е
проявена процесуална активност от процесуалния представител на ищцата. Тези
обстоятелства са преценени от съда в съответствие с посочената съдебна практика на ВКС,
сред която е застъпено становището, че в това производство не се изследват наличието на
материално-правните предпоставки, вкл. от гледна точка на имущественото състояние на
клиента по ДПЗС, като основание за претендираното определяне и присъждане на
адв.възнаграждение по чл.38 ЗА. Съобразена е и практиката на СЕС, от една страна
неограничаваща националния съд от националната правна уредба при съобразяване с
4
минималните размери на адв. възнаграждения, но и даваща възможност на съда за преценка
въз основа критериите от гледна точка на характеристиките на материално-правния спор
между страните, както и вида и обема на процесуалните усилия при фактическата
реализация на правната защитата на страната от процесуалния й представител. В случая
така определеният размер на процесуалния представител на ищцовата страна на основание
чл.38 ЗА / 800 лева/ е съответен според вида и обема на извършените проц. действия по
делото и не се явява прекомерен, имайки предвид, че в присъдения общ размер от 960 лева е
с включен ДДС, задължение произтичащо от ЗДДС по отношение на лицата, регистрирани
по този закон, какъвто е настоящия случай.
По така изложеното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 224/ 24.04.2024г. постановено по гр.д.№ 233/2023г. по описа на АРС-
II гр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********
насрещен иск против С. Д. А., ЕГН: ********** за заплащане на сумата до размера от
301,68 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 725657
от 25.08.2022г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 25.04.2023г. до
окончателното й изплащане,
КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН: ********** да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********
сумата 301,68 лева / триста и един лева и 68 ст./ , представляваща дължим остатък от чистата
стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 725657 от 25.08.2022г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 25.04.2023г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 224/ 24.04.2024г. постановено по гр. д.№ 233/2023г. по описа
на АРС- II гр. с. в останалата му обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2854/ 15.07.2024г. по гр. д.№ 233/ 2023г. по описа на АРС-
II гр. с.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6