№ 197
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура
(СОП) и по въззивна жалба на повереника на частните обвинители Г. Г. П., Л.М. И., П. Й.
П., Ц. Г. Г. и Г.А. П. (представляван от майка си П.П.) срещу присъда № 36 от 12.10.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 430/18 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС).
С присъдата подсъдимият М. Д. П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3., б. „б“, предл. 1., вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, предл. 3. НК - за това, че на 2.11.2014 г., около 20:50 часа, на общински път SFO2404,
в зоната на 3. километър + 330 метра, в землището на с. ***, община Костинброд, област
Софийска, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с регистрационен номер *** (собственост на ЕТ „М.
– П. Т.) е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2,
изречение 1. ЗДП, чл. 70, ал. 1 ЗДП и чл. 123, ал. 1 ЗДП, като се е движил с несъобразена
скорост за конкретните пътни условия, без включени къси или дълги светлини, габаритни
светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационен номер при
движение през нощта и след произшествието е избягал с автомобила, без да окаже помощ
на пострадалия и без да съобщи и изчака пристигането на компетентните органи, и по
непредпазливост е причинил смъртта на А. Г. П. при условията на независимо
съпричиняване от негова страна - и е осъден, при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а, ал.
1 НК, на лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от пет години по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение да е извършил нарушение и на правилото за
движение, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2. от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
1
Подсъдимият е осъден и на лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от три години.
Осъден е и да заплати направените деловодни разноски, както следва: сумата
от 1 748,65 лева за сторените разходи в досъдебното производство – по сметка на МВР;
сумата от 1800 лева - на частния обвинител Ц. Г. Г. за заплатено адвокатско възнаграждение;
сумата от 1900 лева - на частния обвинител П. Й. П. за заплатено адвокатско
възнаграждение; сумата от 1800 – на малолетния частен обвинител Г.А. П., действащ чрез
майка си П.Й., за заплатено адвокатско възнаграждение; сумата от по 100 лева за всеки от
частните обвинител Г. Г. П. и Л. М. И. за заплатено от всеки от тях адвокатско
възнаграждение в досъдебното производство.
С присъдата е постановено връщане на лекия автомобил, иззет като
веществено доказателство, на Д. П. Т., както и връщане на вещи на починалия (спортни
обувки, синджир и гривна от бял метал) на малолетния му син. Постановено е унищожаване
на останалите веществени доказателства (пластмасова основа на частици от огледало,
прозрачно оребрено парче, вата с парче тъкан, косми, материя с тъмночервеникав цвят и
един брой CD).
С протеста и допълнението към него се изразява недоволство от присъдата в
оправдателната и санкционната й части. Прокурорът намира, че съдът е приложил
неправилно материалния закон като е оправдал подсъдимия за нарушението на чл. 20, ал. 2,
изр. 2. ЗДвП и изразява несъгласие с правния извод на съда, че водачът не е нарушил тази
разпоредба, защото, шофирайки без включени светлини, изобщо не бил видял движещите се
лица. Според представителя на държавното обвинение подсъдимият сам се поставил в
положение да не може да намали скоростта и да спре заради възникналата опасност.
Поддържайки тази теза, прокурорът отправя искане за отмяна на тази част от присъдата и за
признаването на подсъдимия за виновен и за нарушаване на това правило за движение.
Държавният обвинител навежда довод и за несправедливост на наказанията, които определя
като занижени, и иска влошаване на положението на подсъдимия чрез увеличаване на двете
санкции. Прокурорът счита, че в случая не са налице смекчаващи обстоятелства и не
споделя виждането на съда, че за такива следвало да се третират незначителните нарушения
на правилата за движение, краткото време от придобиването на водаческа правоспособност
от подсъдимия, младата му възраст и раждането на дете. Според прокурора нарушенията на
правилата за движение са били фрапантни и следва да се третират като отегчаващо
обстоятелство. За такова той определя и поведението на подсъдимия след случая и по-
конкретно това, че се укрил от компетентните органи, предприел действия за елиминирането
на поетия алкохол и отказал да бъде изследван за употреба на алкохол. Все в тази насока –
грубото отношение на подсъдимия към пострадалия. Претенцията, отправена към
въззивната инстанция е за увеличаване на наказанието на три години, без да се иска
ефективното му изтърпяване, и за завишаване на срока на лишаването от права на шест
години.
С въззивната жалба на адвокат Р. М., повереник на частните обвинители, също
се обжалва оправдателната част на присъдата и се претендира признаването на подсъдимия
за виновен за нарушение и на това правило за движение. Наведен е и довод за явна
несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода като са развити сходни на
съображенията на прокурора аргументи за подценяване на обстоятелства, които следва да се
третират като отегчаващи. Идентично мотивирано е и искането за увеличаване на
наказанието лишаване от свобода, но се иска определянето му в размер над средния, в
близост до максималния такъв, както и ефективното му изтърпяване. Искането за отмяна на
приложението на чл. 66, ал. 1 НК е обосновано с твърдението, че за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия е необходимо той да изтърпи наказанието, тъй като не
спазва установения обществен ред, няма респект към законите и е склонен да шофира
въпреки лишаването от правоуправление. Присъдата се оспорва и в частта, в която
2
подсъдимият е осъден да заплати на Л. и Г.П.и разноски в размер на по сто лева.
Повереникът посочва, че от представените договори за правна защита и съдействие е
установимо, че всички възнаграждения са заплатени.
Във въззивните протест и жалба не се твърдят останали неизяснени
обстоятелства и не е поискано събиране на доказателства в тази инстанция.
Срещу протеста са депозирани писмени възражения от защитника на
подсъдимия по реда на чл. 322 НПК. В тях е застъпено виждането, че наказанието е
справедливо отмерено и е от естество да постигне своите цели. Изтъква се, че от 2014 г.
(когато е било произшествието) до настоящия момент подсъдимият не е нарушавал закона,
има добро поведение и се е разкаял. Отбелязва се и дългия срок на разглеждане на делото,
рефлектирал върху правото на подсъдимия на справедлив процес. Подчертава се още, че
пострадалият има принос в настъпването на произшествието, а що се отнася до поведението
на подсъдимия след инцидента, то е обяснено с младата му възраст, съчетана с изживения от
него ужас от случилото се.
При осъществената пълна служебна проверка въззивният съдебен състав е
приел с определението по чл. 327 НПК, че за правилното изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и изслушването на свидетели и вещи лица.
В проведеното публично съдебно заседание на 3.6.2021 г. горният извод е
потвърден и след изслушване на становищата на страните. Приети са като писмени
доказателства представените от защитата документи, касаещи личността на подсъдимия –
трудов договор, характеристика и справка от НАП.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП поддържа протеста в частта, в
която се претендира завишаване на санкциите, а в останалата заявява позиция, съзвучна с
изразената в мотивите на присъдата и изразява убеждение, че съдът е приложил правилно
материалния закон, защото причината за настъпване на произшествието се дължи на
нарушение на правилото за движение, предвидено в изречение първо, а не в изречение второ
на алинея втора на чл. 20 ЗДвП. Що се отнася до наказанието, представителят на
апелативната прокуратура го определя като занижено и напълно несъответно на данните за
тежестта на нарушението. Отпращайки към изложените в протеста съображения, които
поддържа изцяло, прокурор М. моли за увеличаване на наказанието така както е поискано в
протеста.
Повереникът на частните обвинители – адвокат Е. Т. от САК (надлежно
преупълномощен от адвокат М.), пледира за отмяна на оправдателната част на присъдата и
за осъждането на подсъдимия и за нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2. ЗДвП, както и за
завишаване на наказанията и отмяна на приложението на чл. 66 НК по съображенията,
изложени в жалбата и допълнението към нея. Посочените вече по-горе доводи допълва по
отношение на наказанието. Счита, че следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства
няколкото нарушения на правилата за движение, извършени от подсъдимия; младата възраст
на починалия, оставил сирак 7-годишното си дете; санкционирането на подсъдимия по
административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол и като
неправоспособен; високата степен на обществена опасност на деянието, намерила израз в
застрашаването на множество участници в движението заради предприетото движение в
тъмната част от денонощието без включени светлини; високата степен на обществена
опасност на дееца, изводима от поведението му след случилото се. Адвокат Т. възразява
срещу приетото съпричиняване от страна на пострадалия и счита, че произшествието е
настъпило единствено заради поведението на подсъдимия.
Изразявайки личната си позиция, частният обвинител Ц.Г. заявява, че не
разбира защо младата възраст на подсъдимия се изтъква като извинително обстоятелство.
3
Намира за неприемливо поведението му след произшествието и счита, че присъдата е
несправедлива и не би възпряла подсъдимия да извърши отново престъпление.
Останалите частни обвинители – П.П., действаща лично и като представител
на сина си Г.А. П., и Л.И. - се присъединяват към становището на повереника си, което не
допълват.
Частните обвинители Ц.Г., Л.И. и Г.П. (представляван от майка си) участват
като такива и в качеството им на наследници на конституирания в първостепенния съд като
частен обвинител Г. Г. П., който е починал на 21.6.2019 г.
Защитникът на подсъдимия П. – адвокат К. М., оспорва основателността на
жалбата и протеста. Акцентира върху факта на съпричиняването и намира за преувеличени
изтъкнатите от държавното и частното обвинение обстоятелства, дефинирани от тях като
отегчаващи. Изтъква добрите характеристични данни на подсъдимия, липсата на каквито и
да е други негови противообществени прояви, искреното му съжаление за случилото се,
преживявано от него много тежко и до настоящия момент, обстоятелството, че тогава е бил
млад водач, което обяснявало и объркването му и напускането на местопроизшествието.
Като намира отмерените наказания за справедливи, адвокат М. моли за потвърждаване на
присъдата.
Изразявайки личната си позиция, подсъдимият изразява голямото си
съжаление за случилото се, а в предоставената му последна дума моли за снизхождение.
След като прецени изложените в жалбата, в протеста и в допълненията към
тях доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:
Въззивната жалба и въззивният протест са частично основателни.
Доказателствените и фактическите изводи, залегнали в присъдата, не са обект
на недоволство от страните. При все това, обвързан от разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК,
въззивният съд дължи проверка и в необжалваната част от присъдата, както и по
ненаведените основания.
Първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371,
т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт, давайки съгласие да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и е постановил определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, с което е обявил, че
ще ползва същото самопризнание при постановяване на присъдата.
Проверявайки на първо място дали са били налице основанията за
провеждането на диференцираната процедура в нейната разновидност по т. 2 на чл. 371
НПК и дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от
събраните в досъдебното производство доказателства, съставът на апелативния съд намери,
че предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата без да
допусне съществени процесуални нарушения.
За всеобхватното и правилно изясняване на обстоятелствата по делото и за
4
разкриването на обективната истина в пълнота не е било необходимо провеждането на
съдебното следствие по общия ред. Събраните доказателства в досъдебното производство не
съдържат противоречия, налагащи личната им и непосредствена проверка от съда в хода на
съдебното следствие. Проследени поотделно и в своята цялост, те съвкупно подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание, което не е голословно. В негова подкрепа са
показанията на разпитаните по делото свидетели И. А. Л., К. Я. Я., Н. В. В., И. Б. И., С. И.
С., И. А. П., З. Й. Я., Я. К. Я.. Показанията на частните обвинители, разпитани в
досъдебното производство като свидетели, не са относими към направеното от подсъдимия
самопризнание, доколкото не съдържат информация за самото произшествие и свързаните с
него обстоятелства, осъществили се преди и след това. Самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя и от останалите доказателствени материали: писмените доказателства и
доказателствени средства, сред които - протокол за оглед на местопроизшествието от
2.11.2014 г. и приложения към него фотоалбум, протокол за допълнителен оглед, ведно с
фотоалбум, от 12.4.2017 г., справка за административни нарушения на подсъдимия по ЗДвП,
справка от община Костинброд за общински път, акт за смърт № 1471/3.11.2014 г. на А. Г.
П., справка от НИМХ, справки от МВР - Дирекция НС 112 от 25.11.2014 г. и от 7.9.2016 г.,
разпечатка от обажданията на тел. 112, протокол за доброволно предаване на документи за
собствеността на лек автомобил „Фолксваген“, протокол за доброволно предаване от
8.9.2016 г. на диплома и свидетелство на подсъдимия П., протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от подсъдимия, характеристика за подсъдимия, справка за съдимост
на подсъдимия, декларация за семейно, материално и имотно състояние.
Признанието на подсъдимия е подкрепено изцяло и от заключенията на
назначените и изготвени по делото експертизи: съдебномедицинска експертиза № 783/14 на
труп; съдебнохимическа експертиза № А – 668/14; автотехническа експертиза; комплексна
медико-автотехническа експертиза; съдебномедецинска експертиза на веществени
доказателства; трасологична експертиза; допълнителна автотехническа експретиза;
допълнителна съдебнотехническа експертиза; комплексна съдебномедицинска и химическа
експертиза по писмени данни.
Няма доказателство, което да оборва или да влиза в противоречие с
направеното от подсъдимия самопризнание. Ето защо САС намира, че окръжният съд е
констатирал обосновано, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено обезпечено
и правилно е приел за установена фактическата обстановка, изнесена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, позовавайки се на изявлението му и на подкрепящите го от
досъдебното производство доказателства. С изключение на данните за съдебното минало на
подсъдимия, не са налице основания за внасяне на изменения или допълнения във фактите,
поради което въззивната инстанция ги възприема също. Те са следните:
Подсъдимият М. Д. П. е роден на *** г. в гр. ***, с ЕГН **********, живее на
адрес с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***" № 5. Подсъдимият е с българско гражданство,
завършил е основно образование, не е женен, осъждан е на „обществено порицание“ като
непълнолетен за престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 194, ал. 1,,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК с определение за одобряване на споразумение,
влязло в сила на 13.5.2013 г., регистриран е като земеделски производител, към настоящия
момент работи като пласьор на стоки.
Подсъдимият М. Д. П. е правоспособен водач на МПС от 2013 г. като има
придобита категория „В“ (протокол № 821/14.2.2013 г.).
На 2.11.2014 г. около 13:00 часа подсъдимият П. гостувал на свидетелката К.
Я. Я. (негова далечна роднина), в дома й в с. *** на ул. „***“ № 1. До там се придвижил с
лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Транспортер", с peг. № *** (собственост на ЕТ
„М. – П. Т.“). Подсъдимият и свидетелката К. Я. обядвали, като преди и след хранене той
изпил общо две бутилки нискоалкохолна напитка „Самърсби". В дома на свидетелката
5
подсъдимият П. останал до около 20:00 часа, когато, след вечеря със семейството на
свидетелката Я., си тръгнал с посочения автомобил. В центъра на с. *** се е срещнал със
своя приятел - свидетеля И. Б. И.. Двамата решили да отидат в с. ***, за където се отправили
с автомобила „Фолксваген Транспортер", peг. № ***, шофиран от подсъдимия. Свидетелят
И. седял на предната дясна седалка.
Пътят между с. *** и с. Голяновци е общински път с идентификация SFO
2404. Около 20:50 часа, в тъмната част на денонощието, автомобилът управляван от
подсъдимия П. се намирал в участък километър 3. + 330 метра на посочения общински път,
като се движел със скорост от около 70 км/ч., без включени къси или дълги светлини,
габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
В района на 3. + 330 км. от пътя, пътното платно било с двупосочно движение,
с обща широчина 4,5 метра, с едрозърнесто повърхностно асфалтово покритие, без
нарушения на покритието в конкретната зона. В същия район участъкът от пътя бил прав,
равнинен, без наличие на хоризонтална пътна маркировка, която да отделя лентите за
движение в двете посоки. От двете страни на платното за движение бил наличен неоформен,
земно-каменист банкет със средна широчина около 70-80 сантиметра. В посочения участък
от пътя нямало монтирани пътни знаци. Асфалтовото покритие било сухо, като времето в
района в онзи момент било с параметри: температура на въздуха 3-4 градуса по Целзий, слаб
източен вятър със средна скорост от около 2 метра в секунда, безоблачно, без валежи, без
особени явления.
В същото време, в същия участък от общинския път в посока към с.
Голяновци, се придвижвали пешком А. Г. П. и свидетелят И. А. Л., които имали намерение,
достигайки до с. Голяновци, да се качат на автобус за с. Мрамор. Пешеходците се движели в
дясната част на пътя в посока с. Голяновци, като свидетелят Л. вървял по банкета, а вляво от
него, редом, но по пътното платно вървял А. Г. П..
При движението си в посочения участък от пътя, автомобилът, управляван от
подсъдимия П. настигнал двамата пешеходци и с дясната си странична част ударил А. Г. П..
От удара тялото на П. било качено на предния капак на автомобила, главата му счупила
челното панорамно стъкло, а части от якето на пострадалия - бяла вата и част от черна
тъкан, останали между рефлектора на преден десен мигач на автомобила и калника. След
удара тялото на А. П. било отхвърлено напред и вдясно по посоката на движение на
автомобила, като преустановило движението си на 31,50 метра от ориентира и на 4,20 метра
вдясно от десния край на пътното платно.
След удара лекият автомобил, управляван от подсъдимия, продължил
движението си без да спира. След изминаване на кратко разстояние подсъдимият направил
обратен завой и се върнал на местопроизшествието. Излязъл от автомобила, а свидетелят И.
останал на мястото си. Подсъдимият. П. се приближил до тялото на блъснатия А. П., над
което в този момент се намирал свидетелят Л., който опитвал да се обади на Националния
телефон за спешни повиквания 112, за да потърси помощ. Подсъдимият П. попитал
свидетеля Л.: „Брато, тоя жив ли е?“, на което свидетелят Л. отговорил: „Ами не, няма
пулс!“ След размяната на тези реплики подсъдимият. П. се качил в автомобила и потеглил
към с. ***, където впоследствие бил установен и задържан от служители на РУ на МВР -
Костинброд.
В зоната на пътно-транспортното произшествие нямало оставени следи от
преминаване на автомобилни гуми или спирачни такива, оставени в банкета. Мястото на
удара между автомобила и пешеходеца било в пространството: по дължина на платното за
движение - около приетата по време на огледа линия на ориентира (пътен знак ,.Б2“
монтиран на отбивка за овощна градина, намиращи се вляво на пътното платно по посока на
огледа - от с. *** към с. Голяновци), а по широчина на платното за движение - на около 0,5 –
6
1 м. наляво от десния край на асфалтовото покритие, по посочената посока на огледа.
Пътният банкет в района на произшествието бил с ширина, която не
позволявала едновременното движение по него на двама мъже със средни физически
показатели, намиращи се един до друг. Движение на двама мъже по конкретния банкет било
възможно само ако са се намирали един зад друг, а не редом, както са се движили
свидетелят Л. и загиналият П..
Извън пътния банкет имало затревена отводнителна канавка с денивелация от
33 см. и плавно издигане в широчина 1,5 м., която позволявала движение към крайпътното
пространство на хора с нормални и по-високи двигателни способности, като съществено
влияние за това имала зоната на видимост, осветеността на терена, както и други параметри
- обувки, облекло, багаж.
Скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия П., към
момента на удара с пешеходеца е била около 70 км.ч.
Опасната зона на спиране на автомобила при определената скорост на
движение била 55 метра.
При конкретните условия - движение на превозното средство без светлини,
наличие на ниска крайпътна растителност - водачът на автомобила обективно е могъл да
възприеме силуетите на пешеходците пред фронта на автомобила на не повече от 10 метра.
Ако са били включени късите светлини на автомобила, водачът обективно би разполагал с
възможност да забележи пешеходците на разстояние от около 70 метра пред фронта на
автомобила и на около 5 метра встрани от десния габарит на автомобила.
Произшествието би било предотвратимо за подсъдимия П. в случай на
движение с включени къси или дълги светлини и своевременно реагиране за аварийно
спиране, като видимостта би била не по-малка от 70 метра при къси светлини и 150 метра
при дълги.
За пешеходеца А. Г. П. произшествието е било предотвратимо ако се е движел
по пътния банкет, а не по пътното платно.
Сигнал за произшествието е бил подаден в 20:54 часа на националния телефон
за спешни повиквания 112 от свидетеля Л., който съобщил, че приятелят му няма пулс и не
диша. На мястото на произшествието били изпратени служители на РУ на МВР -
Костинброд - И. П. и С. С., които го запазили и предприели действия по издирване на
подсъдимия П.. Той бил установен в с. *** - в дома на семейство Я.. След отвеждането му в
РУ на МВР - Костинброд подсъдимият П. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол.
С оглед данните за употреба на нискоалкохолна напитка от подсъдимия по-
рано същия ден, към момента на произшествието концентрацията на алкохол в кръвта му би
била с нулева стойност, след като в рамките на времето от употребата до произшествието
алкохолът е бил излъчен от организма за времето от един час след приема на напитките.
Смъртта па А. Г. П. била установена в 21:04 часа на 2.11.2014 г. от
пристигналия на място екип на ФСМП Костинброд.
При огледа на иззетият автомобил „Фолксваген Транспортер“ били иззети
тъмни косми от отвор в счупеното в десен долен ъгъл на предното панорамно стъкло на
автомобила, но поради липсата на достатъчно морфологични данни в иззетите нишки
човешки косми не бил извършен морфологичен анализ,. При огледа на автомобила били
открити и посочените по-напред части от облеклото на починалия П., подпъхнати под
деформирания калник.
7
Иззетите при оглед на местопроизшествие веществени доказателства - 1 брой
парче прозрачна пластмаса, 1 брой черна пластмаса с частици огледало не могат да се
идентифицират с произход от дясно странично огледало на лекия автомобил поради липсата
на пластмасовата основа на дясно странично огледало, върху която се закрепва самото то.
Смъртта на А. Г. П. е настъпила почти мигновено и е била неизбежна, като е
следствие от причинената му тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма,
включваща следните отделни увреждания: многофрагментно счупване на костите на
черепната основа; контузия на мозъка - главен и малък; контузия и разкъсване на белия
дроб отзад; контузия на черния дроб; масивна двустранна аспирация на кръв; травматично
разкъсване на аортата в областта на дъгата с излив на кръв в гръдната кухина в количество 2
500 мл.; травматични джобове по задната повърхност на двете подбедрици в областта под
коляното и в областта на двете лопатки; счупване на първи и втори шийни прешлени;
счупване на гръбначния стълб с оформянето на сегмент, изместен напред на ниво 3. шиен и
5. поясен прешлени с отваряне на гръбначния канал; счупване на костите на дясната
предмишница; счупване на ребра двустранно; контузия на коремните органи.
В близките часове преди настъпване на смъртта А. Г. П. не бил употребил
алкохол.
Към момента на произшествието лек автомобил „Фолксваген Транспортер“, с
рег. № *** е бил технически изправен; преминал технически преглед на 13.5.2014 г.
По убеждение на състава на апелативния съд, при така установените факти,
контролираната инстанция е достигнала като краен резултат до закономерни и обосновани
правни изводи в съответствие с материалния закон, приемайки че подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3., б. „б“, предл. 1., вр. чл. 343,
ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК. Единственото, с което въззивният съд не се
съгласява, съответно намира, че са налице основания за внасяне на корекция в присъдата,
касае правния извод, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за нарушение на
правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 б. „а“ – б. „д“
ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние,
изразяващо се в това, че по време на поддържане в движение на превозното средство, чрез
въздействие върху механизмите за управлението му, е извършил нарушение на две правила
за движение. Подсъдимият е управлявал автомобила в тъмната част от денонощието без
включени светлини (къси или дълги) в разрез със задължителното правило, прогласено в
нормата на чл. 70, ал. 1 ЗДвП, задължаващо водачите при движение през нощта и при
намалена видимост да шофират с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и
светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Като е нарушил тази
законова повеля подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да възприема адекватно
пътната обстановка и да реагира на възможни препятствия и опасности. Конкретно – лишил
се от възможността да забележи от достатъчно разстояние движещите се пешеходци и да
предприеме действия за намаляване на скоростта и спиране или за безконфликтното им
заобикаляне.
При така създадената от водача ситуация - движение в тъмната част от
денонощието без включени светлини – той е бил с намалена видимост и обективно е могъл
да забележи пешеходците, когато се е намирал едва на десет метра от тях, в който момент
пък ударът вече е бил непредотвратим при подбраната от подсъдимия скорост на движение
8
от 70 км/ч., тъй като опасната зона е била 55 метра. Следователно, подсъдимият е нарушил и
правилото за движение, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1. ЗДвП, защото не е
съобразил скоростта на движение на автомобила с конкретните условия на видимост, така
че да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие (движението на пешеходци
по единствения общински път, свързващ двете населени места, е предвидимо препятствие).
Всяко от горните две нарушения на правилата за движение се намира в
самостоятелна причинноследствена връзка с настъпването на удара. В случай че
подсъдимият бе управлявал автомобила с включени светлини, то той би могъл да види
пешеходците и безпрепятствено да ги заобиколи, особено като се има предвид, че не е имало
насрещнодвижещи се автомобили. В случай че подсъдимият бе подбрал скорост на
движение, съобразена с намалената му видимост и позволяваща му да спре в нейната зона,
то ударът отново би бил предотвратим.
Ударът не би настъпил и в случай че блъснатият пешеходец се бе придвижвал
по банкета, а не по платното за движение.
Като е нарушил коментираните правила, подсъдимият е станал причина за
настъпването на удара между управляваното от него превозно средство и пешеходеца А. П.,
в резултат на което е настъпил и предвиденият в наказателния текст противоправен резултат
– причиняване на смърт на друго лице.
Смъртта на ударения пешеходец е била неизбежна последица от получената
при произшествието тежка множествена травма. Уврежданията са в пряка и непосредствена
причинна връзка с произшествието, тъй като са получени в резултат от настъпилия удар.
Този вредоносен резултат не би настъпил, ако подсъдимият бе шофирал с включени
светлини или, въпреки последното, със съобразена скорост, позволяващо му да спре
аварийно в зоната на своята намалена видимост. Няма фактор, прекъсващ установената
причинноследствена връзка. Налице е обаче съпричиняване, защото загиналият пешеходец
П. се е придвижвал по платното за движение и то в посоката на движение на автомобилите,
а не насрещно. Такова придвижване е в нарушение на правилото на чл. 108, ал. 1 ЗДвП,
задължаващо пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. По
изключение се допуска и придвижването им по платното за движение (когато няма тротоар
или банкет или е невъзможно да бъдат ползвани – чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП), но в такъв
случай те трябва да се движат по платното противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.
Неправомерното движение по пътното платно на починалия представлява съпричиняващ
фактор, както правилно е приел окръжният съд и каквато е и тезата на прокуратурата.
Доводът на адвокат Т., че не е налице съпричиняване е неоснователен. Той е аргументиран с
твърдението, че ударът не би настъпил, ако подсъдимият не бе извършил нарушения на
правилата за движение. Това е вярно, но също така вярно е, че ударът не би настъпил и ако
пешеходецът не бе нарушил правилото да се придвижва по банкета, а не по платното за
движение.
Както правилно е отбелязал първостепенният съд, подсъдимият е изпълнил и
по-тежко квалифициращият деянието признак (визиран в разпоредбата на алинея трета на
чл. 343 НК), защото след деянието е избягал от местопроизшествието. Първоначално
действително се е върнал за малко, но след като е разбрал, че е блъснал човек, както и че
човекът е починал, е напуснал веднага района на инцидента с автомобила си без да съобщи
на компетентните органи за участието си в произшествието.
САС приема, че нарушенията на правилата за движение са извършени
умишлено, защото подсъдимият е бил наясно със законовото си задължение да шофира
автомобила с включени светлини нощно време и да го управлява със съобразена скорост,
позволяваща адекватната и дължима реакция в зоната му на видимост в случай на
9
възникване на предвидимо препятствие. В интелектуалния аспект на умисъла му е било
включено знанието на факта, че се движи в разрез с тези изисквания. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Той не е предвиждал настъпването на смъртта на А. П., тоест конкретната
последица, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че деянието му може да предизвика
последица \от този вид.
САС намира, че подсъдимият правилно е бил оправдан за това да е нарушил
правилото за движение, регламентирано в изречение второто на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Затова и
счита оплакванията на държавното и частното обвинение в тази насока за неоснователни.
Цитираната норма предписва на водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай обаче подсъдимият
обективно не е могъл да възприеме наличието на опасността навреме, за да се ангажира
отговорността му за това, че не е предприел намаляване на скоростта. Вярно е, че сам се е
поставил в такава невъзможност, но тя е резултат от движението му без включени светлини
и с несъобразена с намалената видимост скорост.
В обобщение на изложеното дотук въззивният съдебен състав намира за
неоснователни протеста и въззивната жалба в еднопосочните им искания за осъждане на
подсъдимия и за това нарушение на правилата за движение.
При все че СОС с основание е изтъкнал, че нарушението на правилата в
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗДвП няма отношение към настъпването на произшествието и
причиняването на вредоносния резултат, предприел е подход да признае подсъдимия за
виновен за нарушаване и на това правило за движение. Апелативният съд не споделя това
виждане и намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан за нарушаването на правилата
по чл. 123, ал. 1 ЗДвП. Нарушаването на тези задължения не се намира в
причинноследствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Това е така по условие,
защото неизпълнението им касае действията на водача след, а не преди настъпването на
произшествието. Следователно, дефинитивно се изключва възможността нарушаването на
задължението, закрепено в нормата на чл. 123, ал. 1 ЗДвП да обуслови в каквато и да е
степен настъпването на резултата. За съставомерността на деянието са релевантни
действията по управление на автомобила до настъпването на самото произшествие, защото
се изследва тяхната причинноследствена връзка с последното. Що се отнася до действията
на водача след настъпването на транспортното произшествие, законодателят ги е третирал в
зависимост от вида им на плоскостта на квалифицирани и привилегировани състави. Затова
и в разглеждания случай на подсъдимия е повдигнато обвинение и той е признат за виновен
именно по такъв по-тежко наказуем състав на престъплението, тъй като е избягал от
местопроизшествието. Това му поведение не е причина за настъпването на произшествието
и затова присъдата следва да бъде изменена в частта, в която подсъдимият П. е признат за
виновен за нарушаване на правилата на чл. 123, ал. 1 ЗдвП.
Липсата на жалба срещу присъдата от страна на подсъдимия и/или защитника
му не е пречка за изменението й в тази част, защото съдът, в съответствие с разпоредбата на
чл. 314, ал. 2 НПК, е оправомощен да измени присъдата и в необжалваната част, както и по
отношение на лице, което не е подало жалба, винаги когато са налице основанията за това. В
тези си правомощия съдът е ограничен единствено от действието на забраната за влошаване
положението на подсъдимия без съответна жалба или протест, каквото хипотеза в случая не
е налице.
САС намира за основателни оплакванията на държавното и частното
обвинение за занижения размер на наказанията. За да приеме, че следва да наложи
наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, след което и да приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, окръжният съд е приел, че установените от него
единствено смекчаващи обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключително по
10
характер, което да определи като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено наказание.
Въззивната инстанция се солидаризира с този извод. Извършвайки собствена оценка на
относимите обстоятелства, съставът на апелативния съд застъпва по-различно виждане от
това на първата инстанция. САС се съгласява, че в кръга на смекчаващите обстоятелства
следва да бъдат включени установеното от страна на починалия съпричиняване на
произшествието, младата възраст на подсъдимия (бил е на 19 години към момента на
деянието) и неговата неопитност като водач на МПС предвид краткия му стаж на такъв.
Сред смекчаващите обстоятелства се подреждат и добрите характеристични данни за
подсъдимия, трудовата му ангажираност, изразеното от него съжаление. Дългата
продължителност на воденото наказателно производство (близо 7 години досега) е с
характер на обективно смекчаващо обстоятелство, което следва да се отчете при
индивидуализацията на санкцията в полза на дееца, за да се компенсира нарушеното му
право на справедлив процес, включващо разглеждането на делото в разумен срок. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, оправдаваща продължителността на настоящия
процес, за чиято забава подсъдимият няма никакъв принос. Процесуалното му поведение е
било безукорно.
Раждането на дете на подсъдимия (през 2016 г.), прието от първия съд за
смекчаващо обстоятелство, не се възприема от настоящия съдебен състав за такова. То би
могло да е с отношение към преценката за изтърпяването на наказанието в аспекта на
данните за начина на живот на подсъдимия, но е без отношение към индивидуализацията на
санкцията за стореното от подсъдимия. Приетото за смекчаващо обстоятелство чисто
съдебно минало на подсъдимия също не се възприема като такова от тази инстанция.
Подсъдимият не е реабилитиран по право (нито по реда на чл. 86, нито по реда на чл. 87 или
чл. 88 а НК). Той е бил осъден на обществено порицание с влязъл в сила на 13.5.2013 г.
съдебен акт. В справката за съдимост не е отразено изпълняване на наложеното наказание, с
оглед на което срокът от една година по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е неприложим. Срокът по чл.
88а НК също не е изтекъл към датата на процесното деяние. По убеждение на този състав
неправилно е прието за смекчаващо обстоятелство и отсъствието на значителни нарушения
на правилата за движение в краткия стаж на подсъдимия като водач на МПС. От справката
от КАТ е установимо, че подсъдимият е бил санкциониран за шофиране след употреба на
алкохол и без свидетелство за правоуправление на 27.5.2014 г. (с издадено на 4.7.2014 г.
наказателно постановление). Тези нарушения, най-вече първото, не са незначителни. От
размера на наложената по реда на чл. 174, ал. 1 ЗДвП глоба е изводимо, че подсъдимият е
бил глобен за управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация над 0,8 на
хиляда. Затова, за разлика от първостепенния, апелативният съд приема тези данни за
отегчаващо обстоятелство. Фактът на нарушаването на две правила за движение също
отегчава отговорността на дееца. При това едното от тях е фрапантно. Споделят се
становищата на държавното и частното обвинение, че управлението на автомобила през
нощта без включени светлини е грубо нарушение, създаващо потенциална опасност за
всички участници в движението. Вярно е, че подсъдимият е бил млад и неопитен водач, но
произшествието не е настъпило в усложнена пътна ситуация, изискваща дългогодишен
водачески опит за справяне с нея. В случая е било необходимо елементарно внимание от
страна на водача, при проявата на което инцидентът не би настъпил. Като отегчаващо
обстоятелство съдът приема и по-тежко укоримата форма на вината при допуснатите
нарушения на правилата за движение. Бягството на дееца от местопроизшествието с
основание не е третирано като отегчаващо обстоятелство, защото то е елемент от състава на
по-тежко наказуемото престъпление. Отказът на подсъдимия да бъде тестван за употребата
на алкохол обаче се цени от съда като негативна и отегчаваща отговорността му данна.
При преценка на съотношението на двете групи обстоятелства и конкретния
им вид, САС заключава, че определянето на санкцията при условията на чл. 54 НК е
закономерно разрешение, тъй като не може да се приеме нито наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства, нито пък на някое такова с изключителен характер, мотивиращи
индивидуализирането на наказанието чрез прилагане на привилегията по чл. 55 НК. Не
11
може и да се приеме, че смекчаващите обстоятелства имат значителен превес в
съдържателно или в количествено отношение, за да оправдаят налагането на наказанието в
предвидения негов законов минимум. В този смисъл са налице основания за завишаване на
санкциите, но не и в поискания от частните обвинители среден размер. За престъплението,
за което подсъдимият е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от свобода от три
до петнадесет години. Средният размер е девет години, но санкция в подобен размер би се
явила прекомерно висока. Нито степента на обществената опасност на дееца, нито тази на
деянието не биха оправдали подобен несъразмерен подход. Съдът припомня, че
произшествието е настъпило в резултат и на независимо съпричиняване, което смекчаващо
обстоятелство е със значителна тежест. Данните за личността на подсъдимия не го разкриват
като личност с криминална нагласа. От случилото се досега той няма регистрирани други
противообществени прояви, получава доходи от трудова дейност, семейно ангажиран е и
води законосъобразен начин на живот. Затова съдът прие, че макар да следва да увеличи
наказанията, размерът им следва да бъде под средния и по-близък до минималния. Така
счете за справедливо увеличението на лишаването от свобода на четири години и шест
месеца. След намаляването му с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 НК, лишаването от
свобода следва да се предели за срок от три години.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, а увеличеното наказание не надвишава три години, поради което са налице две от
изискуемите предпоставки за приложението на чл. 66 НК. При преценката на последната –
дали за постигане на целите на наказанието и за поправянето на осъдения е наложително
той да го изтърпи – апелативният съд съобрази коментираните по-напред данни за личността
на М.П. и нарушеното му право на разглеждане на делото в разумен срок и заключи, че
следва да сподели извода на окръжния съд за отлагане на изпълнението на наказанието.
Подсъдимият демонстрира самокритичност към стореното от него, изразява съжаление за
случая и заявява, че го преживява и до днес. Това, както и липсата на други негови
противообществени прояви оттогава досега обосновават извод, че за постигане на целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не се налага въдворяването му в
местата за лишаване от свобода. Фактът на самото осъждане и определянето на изпитателен
срок ще е достатъчен за оказване на диреното от закона поправително, превъзпитателни и
възпиращо въздействие. В заключение, по тези съображения съдът прецени, че не са налице
основания за уважаване на искането на частните обвинители за постановяване на ефективно
изтърпяване на наказанието. Отлагането му с определения от СОС максимален размер на
изпитателния срок, съчетано и с лишаването от право да управлява МПС, се определя като
достатъчно да окаже търсения легитимен ефект на наказанието.
Що се отнася до размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
право да управлява МПС, въззивният съд счита, че следва да го увеличи с една година и
шест месеца, тъй като размерът на тази санкция не може да е по-малък от този на
лишаването от свобода. Същевременно, по отношение на него е неприложима редукцията
по чл. 58а, ал. 1 НК (чл. 58а, ал. 5 НК). Данните за предните административни наказания за
нарушения на правилата за движение са индиция, че подсъдимият не е дисциплиниран
водач, а това налага по-интензивно въздействие върху личността му в насока бъдещо
коригиране на поведението му като водач на моторно превозно средство. По убеждение на
САС срок от четири години и шест месеца лишаване от правоуправление се явява адекватен
санкционен израз на стореното от подсъдимия и ще е в състояние да изпълни успешно
целите на наказанието.
СОС е процедирал законосъобразно и досежно веществените доказателства,
поради което в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
При осъдителния за подсъдимия изход на делото, разноските по воденето му
правилно са били възложени в негова тежест, тъй като такава е уредбата, предвидена в чл.
189, ал. 3 НПК. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба досежно присъдените
12
разноски на Г. Г. П. (починал) и Л. М. И.. Съдът е присъдил изплащането на по сто лева,
представляващи разноски, направени от всеки от двамата в досъдебното производство. В
съдебното производство са представени само пълномощни (на л. 71 и на л. 75 от делото на
СОС), а не и договори за правна защита и съдействие. Няма никакви доказателства както за
факта на направените от двамата разноски за адвокатско възнаграждение в съдебната фаза,
така и за размера им.
При осъществената, освен по доводите, пълна проверка на обжалваната
присъда, въззивният съд не установи допускането на съществени процесуални нарушения в
съдебната и досъдебната фаза. Присъдата следва да бъде изменена в частта за наказанията и
нарушението на правилата за движение в разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗДвП предвид
изложените по-напред съображения, а в останалата - потвърдена като правилна и
законосъобразна.
С оглед изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 и НПК,
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 36 от 12.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 430/2018 г. по
описа на Софийски окръжен съд като оправдава подсъдимия за нарушенията на правилата
за движение на чл. 123, ал. 1, б. „а“ до б. „д“ от ЗДвП и увеличава наложеното на М. Д. П.
наказание лишаване от свобода на три години и наложеното наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство на четири години и шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да се обжалва и протестира пред Върховния касационен съд в 15 –
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на подсъдимия М.П. и на защитника му адвокат К. М., на
частните обвинители П.П. (действаща и като законен представител на Г.П.), Л.И., Ц.Г. и
на поверениците им адвокат Р. М. и адвокат Е. Т..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13