Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 789 по описа за
2018 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.К.Г., с ЕГН: **********,*** против наказателно постановление № 23-0000112/ 19.01.2018г.
на Началника на областния отдел
„АА” гр. Варна,
с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 32, параграф 3, изр.2, пр.1 от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 19, пр. 1 ЗАвП.
В жалбата се
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и противоречи на материалния
закон, тъй като на първо място за да е съставомерно
нарушението по чл. 93в, ал. 19 ЗАвП е необходимо да е
безспорно доказано действието по манипулиране на тахографа,
за каквото по делото отсъстват доказателства. Наред с това се позовава на
обстоятелството, че деянието му е несъставомерно и от
субективна страна тъй като не е знаел, нито е допускал, че може да възникнат
такива несъответствия в записите на тахографа.
Посочва още, че свидетелите са били заинтересовани, което се доказвало от
обстоятелството, че АНО не назначил техническа експертиза, за да установи
манипулиран ли е тахографа и ако да по какъв начин е
било сторено това. Моли за отмяна на издаденото НП на посочените основания, в
условията на евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на заявените основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 11.12.2017 год. около 12:55
часа в обл. Варна на пътя Добрич-Варна, на около 5 км
преди град Аксаково посока град Варна служители на ОО „АА“ спрели за проверка
товарен автомобил, от категория N3 – влекач с прикачено полуремарке
марка „Мерцедес“, * и ДК на ремаркето Е 2213ЕА, собственост на превозвача.
Същият извършвал обществен превоз на
товари /палмово масло/ по маршрут от с. Изворско до град София, като това
обстоятелство било установено от представените в хода на проверката пътен лист
и товарителница.
В хода на проверката св. К.
констатирал, че при извършване на превоз с МПС, което било оборудвано с
аналогов тахограф и при проверка на тахографския лист същият бил поставен в деня, предхождащ
извършването на проверката, а именно на 10.12.2017 год., както и че на него са
отчетени като изминати само 2 км.
Видно от тахографския
лист и пътния лист, които водачът представил, както и от устните му обяснения, депозирани
пред свидетеля тахографският лист е бил поставен в
град В*, като превозното средство отишло до с. И/ и след това до мястото на
проверката, като изминатите километрите не съответствали на отчетеното в тахографа.
За посоченото св. съставил АУАН на
водача, за това, че са били манипулирани данните върху тахографския
лист, като актът бил предявен на вода и бил подписан от него, като той посочил,
че е разбрал, че тахографът е отчел грешно едва в
хода на извършената проверка.
В хода на съдебното следствие като
свидетел беше разпитан свидетелят К.Н.К. – актосъставител,
който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика, което
даде основания на съда да кредитира показанията на свидетеля като пълни и дадени
обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана
в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което
се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното наказателно постановление № 23-0000112/ 19.01.2018г. е
издадено от компетентен орган - Началника на областния отдел „АА” гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в
шестмесечния преклузивен срок
по ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно
описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
С оглед на това
съдът намира,че възраженията за това, че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни.
На първо място, жалбоподателят не ангажира доказателства
за това, че служителите на ОО „АА“ извършили проверката са били предубедени или
заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на същата. Наред с това, от
обстоятелството, че е било отказано извършването на техническа експертиза,
която да установи по какъв начин е било осъществено въздействието върху тахографа не се установява претендираната
заинтересованост, нито води до непълнота на доказателствените
материали, тъй като за съставомерността на
нарушението в случая е релевантен резултатът от манипулацията, а именно
неотчитането или некоректното отчитане на данни, а не средствата които са
довели до това.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
може да се направи извод, че данните на записващото устройство в автомобила-аналогов
тахограф „Siemens VDO", тип. 1324.710015140100, сер. № 091851, са били
манипулирани.
От приложения по преписката тахографски
лист,
от показанията на св. К., както и от представената по
преписката справка за действителното разстояние между гр. Варна и с. Изворско се установява, че тахографският лист е бил
поставен в гр. Варна, като до мястото на проверката същият е отчел като
изминати само 2 км., при действително разстояние само в едната посока от 18,6
км. между гр. Варна и с. Изворско.
Поради това и като съобрази, че в чл. 32 § 3 изр.2 от
Регламент № 165/2014 г. е въведена изрична забрана за всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или
картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване
на данни и/или разпечатана информация, съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение е извършено.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за неоснователни възраженията, свързани с
авторството на нарушението.
Безспорно е установено, че въззивникът
Г. е бил единствен водач на превозното средство, както в деня на проверката,
така и предишния ден, видно от приложения по преписката пътен лист.
Доказано е още и че са били манипулирани данните на
записващото устройство, като разпоредбата на чл. 32 § 1 изр.2 от Регламент №
165/2014 г. вменява в задължение на транспортните предприятия и на водачите,
което използват аналогови тахографи, да осигурят
правилното им функциониране и правилното използване на тахографските
листове.
При съпоставка с тази норма и тази на чл. 32 § 3 изр.2 от
Регламент № 165 /2014 г., и като съобрази систематичното им място в регламента,
както и обстоятелството, че именно в тях са предвидени изискванията за правилно
използване на тахографите, може да се направи извод,
че отговорност за тяхното изпълнение, респективно неизпълнение,носят
транспортните предприятия и водачите на превозните средства.
В конкретния казус съдът намира, че правилно наказващият
орган е ангажирал отговорността на Г. като водач на товарния автомобил,
доколкото именно по време на неговото управление данните на записващото
устройство са били манипулирани.
По какъв начин и с какви средства е било направено това е
ирелевантно за спора, доколкото това не касае съставомерността на извършеното нарушение, което е
довършено с установената манипулация на данни.
Правилно е била определена и санкционната норма,тъй като
именно в чл. 93 "в" ал.19 от ЗАвП е
предвидено наказание за водач, който манипулира тахографа
и това може да доведе до подправяне на данните, каквото имаме в настоящият
случай.Правилно наказващият орган е наложил на въззивника
наказание "Глоба" в размер на 1 500 лв., който е императивно
определен в закона и за съда не е налице правна възможност за неговото
намаляване.
Правилно е било прието и че случаят не е маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите
от този вид, като следва да се има предвид, че с неговото допускане в
съществена степен се засягат обществените отношения, регулирани както от
европейското, така и от националното законодателство, свързани с безопасността
на извършваните превози. Поради това и като съобрази наличната по преписката
справка за нарушител съдът намира, че в случая не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-0000112/ 19.01.2018г.
на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на Д.К.Г. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 32, параграф 3, изр.2, пр.1 от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 19, пр.
1 ЗАвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: