Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4350 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са частични искове по чл.
282, ал. 3 във вр. с ал. 5 от КЗ (отм.), а при евентуалност – частични искове
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищците В.И.Р. и А.А.И.
излагат следните обстоятелства за обосноваване на исканията: настъпило на
28.06.2015 г. на път ІІ-48 при км 31+400 на територията на страната
пътнотранспортно произшествие по вина на водача Д.Р.на автомобил Рено Клио с
румънски рег. № *****, деликтната отговорност на който е била застрахована по
застраховка Гражданска отговорност при С.И.Румъния; причинени им от процесното
ПТП телесни увреждания, които за ищцата В.Р. се изразяват във: фрактура на носните
кости; контузия на гърдите с болки в областта на 2, 3 и 4 ребро; контузия на
лицето с разкъсно-контузна рана на брадичката; разкъсно-контузна рана на носа;
повърхностни травми на други неуточнени части на гръдния кош и еписклерит, а на
ищцата А.И. ***; фрактура на палеца на дясната ръка; фрактура на първа метакарпална
кост на дясна длан и контузия на двете подбедрици с кръвонасядания; претърпени
болки и страдания от причинените им увреждания, част от които са наложили оперативно
и/или болнично лечение, страх и неудобства, включително и от промяната в начина
им на живот след произшествието; осъществяване на предпоставките за ангажиране
на отговорността на Сдружение Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ), действащо като представително национално бюро, поради
настъпване на процесното ПТП на територията на Република България и заведената
пред него претенция на 14.09.2015 г., по която липсва произнасяне в законоустановения
срок. Претендират от предпочитания ответник – НББАЗ, присъждане на сумата 30000
лева, представляваща част от дължимото обезщетение от 40000 лева за В.
Русенова, и сумата 40000 лева - част от дължимото обезщетение от 60000 лева за А.И.,
дължими за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат от процесното пътнотранспортно
произшествие, заедно със законната лива от увреждането до окончателното им изплащане,
а при евентуалност против застрахователя С.И.Румъния частични осъдителни искове
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД в същия размер (така допуснато
от СРС в съдебно заседание на 17.12.2018 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
увеличение на предявените искове). Претендира разноски.
Ответникът (предпочитан) НББАЗ в законоустановения
срок е оспорил предявените искове, излагайки възражения за тяхната
недопустимост, предвид функционалната обусловеност на неговата отговорност от
отговорността на застрахователя по застраховка ГО на виновния водач, срещу
който са предявени евентуалните искове, респ. за тяхната неоснователност за
сумите над 10000 лева за В.Р. и 8000 лева за А.И., за изплащането на които
ищците не са оказали съдействие с посочване на банкови сметки. Навежда също и
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на
предпазен колан от ищците и завишаване на размера на обезщетенията за вредите,
за част от които – еписклерит при ищцата В.Р., липсва и причинно-следствена
връзка, и върху които се дължи законна лихва от изтичането на срока за
произнасяне по претенцията. Претендира разноски.
Ответникът (евентуален) С.И.Румъния, поради възлагане на
съдебна поръчка за връчване на съдебни книжа (след възражения от НББАЗ за липса
на процесуална легитимация на кореспондента на застрахователя) и давани
многократни указания от СРС за нейното изпълнение (така съдебни актове от
27.05.2017 г., 08.08.2017 г. и 29.08.2017 г.), резултатът от изпълнението на
която обаче е неясен (липсват доказателства за вида на изпратените за връчване
съдебни книжа и връчените такива по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007, като
такива не представляват и приложените удостоверения и разписки на л. 66, 76 и
121 от делото), е подал своевременно отговор на исковата молба на 05.10.2018
г., в която е изложил идентични на предпочитания ответник възражения за
неоснователност на исковете за сумите над 10000 лева и 8000 лева. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
По
делото се установява от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
09.07.2015 г., протокол
за оглед на местопроизшествие и схема, изготвени по досъдебно производство № 170/2015
г. на РУ на МВР – Котел, пр. пр. № 126/2015 г. на РП – Котел, че на 28.06.2015
г., около 16.00 часа, в района на ІІ-48 при км 31+400 на територията на
страната поради управление с несъобразена с пътните условия скорост водачът на
автомобил Рено Клио с румънски ДК № *****, управляван от Д.Р.– румънски гражданин,
реализира пътнотранспортно произшествие с автомобил Фолксваген Голф с ДК № *****,
управляван от Н.Р., при което пострадали В.Р. и А.И. – ищци в настоящото производство.
От съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Рено
Клио е била сключена със С.И.Румъния застраховка Гражданска отговорност (като
този релевантен факт е и безспорен между страните, а и се установява от
представената полица).
Установява
се от представените по делото документи от преписка по досъдебно производство №
170/2015 г. на РУ на МВР – Котел, пр. пр. № 126/2015 г. на РП – Котел, че образуваното
и водено срещу неизвестен извършител наказателно производство за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342 от НК, поради направено съгласно
чл. 343, ал. 2 от НК изявление от пострадалата А.И. и издадено наказателно
постановление срещу Д.Р., е прекратено с постановление от 02.11.2015 г. на РП -
Котел.
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в
съдебно заседание и което съдът възприема за достоверно като обективно и
компетентно изготвено, се установява по делото, че водачът на автомобил Рено
Клио с румънска регистрация при извършване на ляв завой губи контрол над
управлявания от него автомобил, в резултат от което навлиза в насрещното платно
и предизвиква ПТП с насрещно движещия се автомобил Фолксваген, като този
механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава и от показанията на св. Н.Р.,
управлявал автомобил Фолксваген и който при изкачване и излизане от десен за
него завой вижда идващия към тях автомобил Рено Клио, който занасяйки се със задна
дясна част ги удря в предната част на автомобил Фолксваген.
Констативният
протокол и представените медицински документи – фишове, епикризи и амбулаторни
листове, са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му
заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. От заключението се
установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищцата В.Р., като пътник на лява
задна седалка на автомобила е получила травматични увреждания, изразяващи се в:
разкъсно-контузни рани в областта на носа и брадата; счупване на носни кости и
контузия на гръдния кош, а ищцата А.И., пътник на дясна седалка – счупване на
палеца на дясната ръка; контузии в двете подбедрици с хематом и контузия в поясната
област. За получените от ищцата В.Р. увреждания е проведено в МБАЛ Св. Иван
Селимски – Сливен лечение на раните й в областта на носа и брадата, които са били
обработени хирургично и зашити, без усложнения и с период на възстановяване от
30 дни (така и болничен лист за периода от 03.07.2015 г. до 01.08.2015 г.),
през 15 дни от които тя е търпяла по-интензивни болки и затруднения в
хигиенно-битовото самообслужване. При ищцата А.И. е проведено само консервативно
лечение с обездвижване на палеца на дясната ръка и провеждане на рехабилитация
за възстановяване на функциите на ръката й, като възстановителният й период е
продължил около 2 месеца. Тя е имала затруднения в хигиенно-битовото
самообслужване и по-интензивни болки около 1 месец след произшествието. Вещото
лице изяснява също, че изхождайки от устройството и предназначението на
предпазните колани в автомобила, позицията на ищците като пътници в него и посочените
от тях за получени увреждания, ищцата В.Р. при поставен предпазен колан не би
получила травмите в областта на лицето – носа и брадата, а за получените от ищцата
А.И. е без значение наличието или не на поставен предпазен колан.
За
твърдяното от ищцата В.Р. увреждане, изразяващо се в получено усложнение
еписклерит е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, обосновано и
компетентно изготвено от вещо лице – доктор офталмолог, от което се установява,
че констатираният на 10.07.2015 г. при ищцата еписклерит на дясно око не
представлява увреждане в резултат от процесното ПТП. Изяснява, че тази диагноза
(еписклерит) се поставя при възпалително заболяване на еписклерата
(повърхностен слой на склерената тъкан), които протичат при ревматоидни
артритни заболявания, туберкулоза, огнищни инфекции, колагенози.
По
производството за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са
разпитани в съдебно заседание на 04.05.2017 г. св. Н.Р. – съпруг на ищцата В.Р.
и водач на автомобил Фолксваген, и св. В.Р.– син на ищцата В.Р. и внук на
ищцата А.И.. От показанията на свидетелите се установява, че след
произшествието ищците получили спешна медицинска помощ в гр. Сливен, като ищцата
В.Р., която работила като шивач, ползвала около месец болничен отпуск за нейното
възстановяване, а след това около 2 месеца неплатен отпуск. Ищцата А.И. (майка
на В.Р.), която е пенсионер, загубила съпруга си рано и нямала други близки в
гр. Котел, затова и поради необходимостта от грижи след произшествието живеела
при тях в с. Паничино. След произшествието двете пътували с автобус, а и
работата на ищцата В.Р. била извън селото, в което живеели. Съдът
цени показанията на свидетелите в тази им част при преценката им съобразно чл.
172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото, като отчита и възможната им
заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелите в
тази им част почива на непосредствените им и трайни възприятия и не се опровергава
от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра. Съдът
не им дава вяра обаче в частта относно наличието на поставен предпазен колан,
проблем с очите, довел до носенето на очила от ищцата В.Р., и невъзможност на
ищцата А.И. да служи с ръката си в резултат от увреждането й почти около 2 години
след произшествието, тъй като в тази им част показанията на свидетелите се
опровергават от останалите доказателства (данните от медицинските документи и
експертизи, посочени по-горе).
На
05.04.2016 г. ответникът НББАЗ е уведомил ищците, че по предявената от тях на
18.09.2015 г. претенция (така признание на ответника в отговора на исковата
молба, предвид липсата на друго доказателства за нейното предявяване), по която
е образувана щета № 05-15-ЕН-191 RO, са определени обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от 10000 лева за В.Р. и 8000 лева за А.И.. С ново писмо от
20.04.2016 г. е поискано посочване на банкова сметка ***. Доказателства за
връчването на писмата не са представени.
С
молба от 17.05.2018 г. процесуалният представител на ищците е приложил справки
за банковите им сметки в ПИБ АД за ищцата В.Р. и Общинска банка АД за ищцата А.И..
Други
относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
главните искове по чл. 282, ал. 3 във вр. с ал. 5 от КЗ (отм.), което е
приложимо право съгласно чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 от 11 юли
2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“).
Производството
по тези искове продължава в изпълнение на определение от 31.10.2019 г., постановено
по гр. дело № 5128/2019 г. на САС, ТО, 9-ти състав, с което са отменени постановените
в настоящото производство определение от 09.05.2019 г. за прекратяване на
производството по същите и определение от 05.07.2019 г. за допълване на определението
по чл. 130 от ГПК в частта му за разноските. Въззивната инстанция е приела, че
по предявените искове по чл. 282, ал. 3 и 5 от КЗ (отм.), неправилно квалифицирани
и довели до смесване на функциите на бюрото като представителен и компенсационен
орган от първата инстанция, се претендира ангажиране отговорността на бюрото
като представително поради настъпило произшествие на територията на Република
България (в района на гр. Котел) по вина на водач на МПС – гражданин на държава
членка на ЕС, чиято деликтна отговорност е застрахована от чуждестранен
застраховател от неговата държава, поради което предпоставките по чл. 284, ал.
2 и 4 от КЗ (отм.), включително и тази на предявена срещу застрахователя на виновния
водач претенция по съдебен ред, са неприложими към условията за възникване и допустимо
ангажиране на отговорността му като представителен орган в настоящото исково производство,
в който случай бюрото замества чуждестранния застраховател. Съгласно разпоредбата
на чл. 278, ал. 3 от ГПК, която е от императивен правопорядък, така постановеното
от горестоящия съд определение е задължително за настоящия съд. Задължителният
характер на определението на горестоящия съд и целта на националната и международна
уредба относно застраховката „Гражданска отговорност“ да гарантира при достъпни
и облекчени условия и ред обезщетяването на увредените лица съгласно националното
законодателство и правила в държавата, в която е настъпила вредата, водят до
неоснователност на възраженията на ответника НББАЗ за недопустимост на производството
по отношение на него.
Съгласно
разпоредбите на чл. 282, ал. 3 и 5 от КЗ (отм.) ответникът НББАЗ е представително
национално бюро за България, което участва и съдейства за функциониране на
системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение, и изплаща вместо чуждия застраховател обезщетения за вреди,
причинени на територията на Република България от водач на МПС, сключил застраховка
„Гражданска отговорност“ с чуждестранен застраховател. Следователно за
възникване на имуществената отговорност на НББАЗ като представително национално
бюро по чл. 282, ал. 3 и 5 от КЗ (отм.), който е приложимият в случая закон,
трябва да е осъществен следният фактически състав: делинквентът виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил вреди, настъпили в страната и които са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното му поведение, деликтната
отговорност на виновния за настъпването на ПТП-то водач на МПС да е била
обезпечена чрез сключена с чуждестранен застраховател задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и предявена към бюрото претенция за обезщетение,
В
разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 28.06.2016 г.
в района на ІІ-48 при км 31+400 на територията на Република България пътнотранспортно
произшествие застрахованият при чуждестранния застраховател С.И.Румъния водач
на автомобил Рено Клио - Д.Р., поради нарушаване на правилата за движение по
пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и 20, ал. 2 от ЗДвП относно разположението на
пътното превозно средство върху пътя и скоростта, управлявайки го с несъобразена
със състоянието на пътя скорост – мокра и хлъзгава пътна настилка, при
извършване на ляв завой губи контрол над автомобила и навлиза в пътната лента
за насрещното му движение в момент, в който момент срещу него се е движел
автомобил Фолксваген в прилежащата му лента, като реализирал произшествието, с
което е причинил на ищците В.Р. и А.И. - пътници на автомобил Фолксваген,
няколко и различни по вид увреждания. Доказа се по делото, че ищцата В.Р. е
получила телесни увреждания, изразяващи се в: разкъсно-контузни рани в областта
на носа и брадата; счупване на носни кости и контузия на гръдния кош, а ищцата А.И.
- счупване на палец на дясната ръка; контузии в двете подбедрици с хематом и
контузия в поясната област, които са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на процесното МПС, извършено в противоречие
с изискванията на правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага, и от които ищците са търпели болки, страдания и неудобства през
различни периоди от време. Следователно за тях, но не и за твърдяното от ищцата
В. Р.усложнение – еписклерит на дясно око, за което не се установи по несъмнен
начин от нея съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК да е в причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на водача на автомобил Рено Клио, са налице
всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
съответно представляващи една от предпоставките на така предявените искове.
Доказа
се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищците срещу ответника НББАЗ,
а именно съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от
действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска
отговорност, сключен с чуждестранния застраховател С.И.Румъния. По силата на
този договор чуждестранният
застраховател съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е
обезпечил деликтната отговорност на водача, причинил вреди на трети лица, при
управление на автомобил Рено Клио. Този релевантен факт е безспорен между
страните, а и се доказа от представените полица и констативен протокол.
Претърпените
от ищците неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на
причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените
болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото.
От
съвкупната преценка на събраните доказателства се установи по делото, че вида и
обема на причинените на ищцата В. Р.телесни увреждания в областта на носа и брадата
са наложили нейното болнично лечение, при което същите е следвало да бъдат
обработени хирургично и зашити. Уврежданията й, изразяващи се в
разкъсно-контузни рани в областта на носа и брадата; счупване на носни кости и
контузия на гръдния кош, са причинили на ищцата интензивните болки и страдания непосредствено
след произшествието и през време на 15 дни след него, през които тя е търпяла и
неудобства при ежедневното си хигиенно-битово обслужване. Възстановяването на
ищцата В.Р. е приключило за период от около 30 дни, като несъмнено уврежданията
й в областта на лицето (нос и брада) са оставили козметични дефекти във видимата
част на тялото й, а преживяното и психологически неудобства, довели до страх от
пътуване с автомобил. Съобразявайки тези обстоятелства, както и зрялата
работоспобна възраст на ищцата – навършени 41 години, лимитите на
застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО, включително и лимитите
на чл. 9, пар. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, като
проявна форма на икономическите условия към момента на настъпване на
произшествието – м. юни 2016 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания и неудобства възлиза на 12000 лева.
Ищцата
А.И. е претърпяла също различни по вид увреждания, изразяващи се в счупване на
палец на дясната ръка; контузии в двете подбедрици с хематом и контузия в поясната
област. Лечението на увреждането на дясната ръка на ищцата се е осъществило консервативно
с обездвижване на палеца и рехабилитация, като възстановителният й период е
продължил около 2 месеца. Нуждаела се от чужди грижи в хигиенно-битовите си
нужди непосредствено и около 1 месец след процесното произшествие, през който
тя е изпитвала интензивни болки и страдания от уврежданията и неудобства в
обслужването си. При тези обстоятелства, заедно с напредналата възраст на
ищцата – 63 години, и лимитите на отговорността следва да й бъде определено
заместващо обезщетение в размер на 8000 лева. Във връзка с тези съображения,
съдът намира, че така определеното обезщетение е съобразено с вида и обема на
телесните увреждания на ищцата А.И., а също и с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника НББАЗ за съпричиняване на
причинените от процесното ПТП вреди от ищцата В.Р. в резултат от непоставяне на
обезопасителен колан. Ответникът, който има доказателствената тежест по
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, установи по категоричен начин, че ищцата В.Р.,
като пътник на автомобил Фолксваген със своите действия е нарушила правилото за
движение по пътищата относно използването на обезопасителни колани по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през време на движението на автомобила и
в резултат от непоставянето му е съпричинила настъпването на вредоносния
резултат, тъй като част от получените увреждания – разкъсно-контузни рани в
областта на носа и брадата и счупване на носни кости, при правилно поставен
обезопасителен колан не биха настъпили. Поради това съдът приема, че в случая е
налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението следва да се намали, а наведените доводи на ищцата в обратния
смисъл се явяват неоснователни. Неоснователно е обаче наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата А.И., тъй като от
експертните заключения се установи възможност за настъпването им независимо от
поставянето на обезопасителен колан.
След
като прецени причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е
налице 10 % съпричиняване от ищцата В.Р., поради което обезщетението за неимуществени
вреди, възлизащо на сумата от 12000 лева, следва да се намали с посочения процент
на съпричиняване. Следователно ответникът НББАЗ дължи на ищцата В.Р. за
причинените й вреди обезщетение в размер на сумата от 10800 лева, за която сума
предявеният от нея иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В останалата част - за разликата над тази сума до сумата от 30000 лева частичният
иск е неоснователен.
Предявеният
от ищцата А.И. иск се явява основателен и доказан за сумата от 8000 лева, за
която сума същият следва да бъде уважен. За разликата над нея до пълния предявен
размер от 40000 лева частичният иск следва да бъде отхвърлен.
Частичната
основателност на предявените осъдителни искове води до основателност и на акцесорните
претенции за законната лихва върху обезщетенията, но от изтичането на законоустановения
срок за произнасянето по предявената от тях претенция пред бюрото или от
19.12.2015 г. Моментът, от който се присъжда лихвата за забава върху
претендираното обезщетение по чл. чл. 282, ал. 3 и 5 от КЗ (отм.), е изрично
уреден в чл. 271, ал. 5 от КЗ (отм.). Съгласно посочената законова разпоредба
увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на
обезщетението от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
предявената претенция. Тази разпоредба дерогира общото правило на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД за момента на изпадане в забава на представителното национално бюро за
България – ответника НББАЗ, което действа не като застраховател или делинквент,
респ. - компенсационен орган, а като представителен орган, на който законът му
възлага отговорност за чуждо задължение и при това само в случай, когато е
поискано от увреденото лице (в този смисъл решение № 163 от 04.10.2016 г. по т.
дело № 3456/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, и други).
Неоснователно
е възражението на ответника, че законна лихва не се дължи поради настъпила за
ищците забава с последиците на чл. 96 от ЗЗД относно определените от него обезщетения.
Ищците са посочили свои банкови сметки през м. май 2018 г., като по делото
липсват доказателства, а и не се твърди, на същите да са изплатени определените
им от бюрото обезщетения. Липсата на посочени от тях банкови сметки преди този
момент също не може да бъде определено като кредиторова забава, имаща за последица
саниране на забавата на длъжника, по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, тъй като
ответникът НББАЗ не е представил доказателства, че освен предложението за
изплащане на определените им по претенцията обезщетения, действително е
предприел действия по чл. 97, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, включително и чрез удостоверяване
на откази на търговски банки за откриване на сметка в полза на трети лица –
ищците в настоящото производство, поради което са неприложими и последиците на кредиторовата
забава, предвидени в чл. 96 от ЗЗД (така решение № 197 от 18.02.2014 по т. дело
№ 666/2012 г. на ВКС, ТК, I ТО, и други).
Затова
акцесорните претенции следва да бъдат уважени за периода от 19.12.2015 г. до
окончателното им изплащане, а отхвърлени за периода от 28.06.2015 г. до
18.12.2015 г. включително.
По
евентуалните искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Частичното
уважаване на главните искове е процесуална пречка за произнасянето по
предявените като евентуални с исковата молба искове срещу С.И.Румъния.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на
адв. П.К. сумата 847.61 лева за предоставената на ищеца безплатна правна помощ,
определена съразмерно на уважената част на исковете въз основа на
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година в размер на 3156 лева с включен
ДДС. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника НББАЗ следва да се присъди
сумата 2750.90 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско
възнаграждение, възнаграждения за вещи лица и държавна такса и определена
съразмерно на отхвърлената част на исковете. При определяне на разноските,
възложени в тежест на ищците, съдът на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е редуцирал
уговореното и заплатено от ответника НББАЗ адвокатско възнаграждение в
минималния размер по Наредба № 1 от 2004 година, възлизащ на 3156 лева с
включен ДДС, за което е направено своевременно възражение. Доказателства за
заплащане от ответника С.И.Румъния на уговореното адвокатско възнаграждение не
са представени.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът НББАЗ следва да
заплати на съда сумата 859.43 лева, представляваща дължима държавна такса и
разноски за възнаграждения за вещи лица съразмерно на уважената част на
исковете.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.Б.А.З.,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******, да
заплати на В.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** 7, на основание чл. 282, ал. 3
и 5 от КЗ (отм.) сумата 10800 лева, представляваща част от общо претендирано
обезщетение от 40000 лева за претърпени неимуществени вреди от причинените й телесни
увреждания, в резултат от осъществено на 28.06.2015 г. в района на ІІ-48 при км
31+400 на територията на Република България пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на автомобил Рено Клио с ДК № ***** - Д.Р., чиято деликтна
отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със
С.И.Румъния, заедно със законната лихва върху тази сума от 19.12.2015 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 10800 лева до предявения размер от 30000 лева
и акцесорната претенция за периода 28.06.2015 г. – 18.12.2015 г. включително.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.Б.А.З.,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******, да
заплати на А.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***. *****, на основание чл. 282,
ал. 3 и 5 от КЗ (отм.) сумата 8000 лева, представляваща част от общо
претендирано обезщетение от 60000 лева за претърпени неимуществени вреди от
причинените й телесни увреждания, в резултат от осъществено на 28.06.2015 г. в
района на ІІ-48 при км 31+400 на територията на Република България пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автомобил Рено Клио с ДК № ***** - Д.Р.,
чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска
отговорност със С.И.Румъния, заедно със законната лихва върху тази сума от
19.12.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 8000 лева до предявения размер от
40000 лева и акцесорната претенция за периода 28.06.2015 г. – 18.12.2015 г.
включително.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при евентуалност искове по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД срещу С.И.Румъния,
със седалище и адрес на
управление: гр. Букурещ, Румъния, ул. *****, сектор 1, рег. J40/3150/1998 CUI
10392742.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.Б.А.З.,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******, да
заплати на адв. П.К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 847.61 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на В.И.Р. и А.А.И. безплатна
правна помощ по производството.
ОСЪЖДА
В.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** 7, и А.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***. *****, да заплатят на Сдружение Н.Б.Б.А.З., ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 2750.90 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.Б.А.З., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ******, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК сумата 859.43 лева – държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова