ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2239
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв.Л. Р., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
5076/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 9112/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., с което е
отхвърлено заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 358, 50 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор № М66298986 от 15.04.2021 г. за
електронни съобщителни услуги и сумата от 14, 64 лв. – обезщетение за
забава за периода от 26.01.2022 г. до 21.06.2022 г. Моли да бъде отменено в
обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което съдът да се
произнесе по същество за издаването на заповед по чл.410 от ГПК и за тези
претендирани суми със заявлението.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
1
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната част
излага съображения, че по отношение на неустойката, са приложими
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно, че неустойка между търговци не може да бъде намалявана поради
прекомерност. Ако същата обаче излиза извън присъщите и функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата се явява
нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави. Дали уговорената между страните неустойка е нищожна на
посоченото основание, съдът следи служебно, като преценката се прави към
момента на сключване на договора. В случая, неустойката при предсрочно
прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора за
предоставяне на мобилни услуги до края на срока му, с включена фиксирана
цена за предоставено устройство, предоставя имуществена облага на
кредитора в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен,
без същият да предоставя ползването на услуга. Уговорена по този начин,
неустойката за прекратяване на договора излиза извън по-горе очертаните
функции, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава
принципа за справедливост. Позовава се на съдебна практика - Решение №
110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС и Решение №
283/27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2951/2017 г. на ВКС/. По отношение
на сумата в размер на 2,00 лв., представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения, съдът намира, че същото не се дължи, доколкото се
касае за изпълнение на присъщи задължения на мобилния оператор.
Районният съд е посочил, че не следва да се присъжда и
претендираното обезщетение за забава начислено по отношение на
неустойката, с оглед отхвърлянето на заявлението по отношение на главното
вземане.
С частната жалба на „А1 България“ ЕАД се възразява срещу
направените правни изводи на Районния съд. Позовава се на Решение на Съда
на ЕС от 22.11.2018г. по дело С -295/2017г., образувано по преюдициално
запитване на МЕО /установено в Лисабон/Португалия/. В тази насока счита,
че претендираната неустойка е изцяло съобразена с актовете на ЕС и не
страда от нищожност. На следващо място, поддържа, че неустойката по
договора е компенсаторна по своя характер, поради което и на осн.чл.79 от
2
ЗЗД кредиторът може да иска или изпълнение заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. По тази причина в процесния
случай ищецът е спрял да начислява месечни абонаментни такси до края на
срока на договора и е начислил договорената неустойка. В случай, че ищецът
вместо обезщетение за неизпълнение /договорената неустойка/ беше поискал
изпълнение съгласно чл.79 от ЗЗД, то претендираната сума е щяла да бъде
същата. Не на последно място по сключена спогодба между КЗП и мобилния
оператор обективирана в Протокол от 21.04.2016г. по гр.д.№ 12268/2014г. по
описа на СГС, I -18. Тази съдебна спогодба има характер на влязло в сила
съдебно решение на осн. чл.234 ал.3 от ГПК, поради което представлява
съдебна практика.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. По отношение на цитираното решение на
Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г., образувано по
преюдициално запитване на МЕО, то с него действително е застъпено
становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на
услугите. Следва да се отбележи обаче, че произнасянето на Съда на ЕС
разглежда данъчни проблеми, а именно дали сумите за неустойки следва да се
облагат с ДДС. Не се изследват въпросите за действителността на
неустоечните клаузи, договаряни от МЕО, които следва да се изтъкне са
далеч по-благоприятни за потребителите.
Също така, не са спазени препоръчаните условия на КЗП за
изчисляване на неустойките, доколкото в Протокол от 21.04.2016г. по гр.д.№
12268/2014г. по описа на СГС, I -18, е записано, че когато абонатът е
физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка. Както е видно от съдържанието на
описаните условия на КЗП за изчисляване на неустойките, фиксиран е
максимален размер на неустойката. В конкретния случай, тези препоръки не
са били спазени, поради което и неустоечната клауза противоречи на добрите
нрави и води до неоснователно обогатяване. Кредиторът няма право на такси,
разноски или други подобни суми, свързани със събиране на вземанията,
3
които сам претендира спрямо конкретни длъжници. Подобна клауза
противоречи на закона и е нищожна.
В тази насока е и трайната съдебна практика, като освен
горецитираните съдебни решения на ВКС, въззивната инстанция посочва и
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано Заповед №
5076/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 9112/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата 358, 50 лв. - неустойка за неизпълнение на договор №
М66298986 от 15.04.2021 г. за електронни съобщителни услуги и сумата от
14, 64 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.01.2022 г. до 21.06.2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4