Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 44
Ботевград, 28.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 2352 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„М.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С.,
район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощник
адв.В.Г. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на Р.В.Н. ***,
с ЕГН: ********** за съществуването на вземането на „М.”ЕАД, за което е издадена Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 18.08.2017г. по ч.гр.д.№ */2017г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 205.44лв., представляваща задължение за неплатена
далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги с №№ *******
от 05.06.2014г. и с № ******** от 04.07.2014г., както и за сумата от 954.50лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на горните договори, както
и да му се присъдят разноските по настоящето дело и заповедното производство.
В с. з. ищецът, редовно призован не се явява.
Депозирал е молба-становище по електронната поща на съда с вх.№1328 от
27.02.2018г. от пълномощник адв.В.Г. /пълномощно на л.6/, с която заявява, че
поддържа така предявените искове.
Ответникът-Р.В.Н.
*** не е направила възражение по иска и не е представила писмен отговор в
предвидения в закона срок.
В с.з.
ответникът редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не взема
становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № */2017г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 18.08.2017г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 18.08.2017г. по ч.гр.д.№ */2017г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 205.44лв., представляваща задължение за неплатена
далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги с №№ *******
от 05.06.2014г. и с № ******** от 04.07.2014г., както и за сумата от 954.50лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на горните договори, както
и за сумата от 30.07лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена за
периода от 11.09.2014г. до 24.07.2017г., както и за сумата от 28.85лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, начислена за периода от 12.10.2014г.
до 24.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.08.2017г. до изплащане на вземането.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на
05.09.2017г./л.93/, след като е получил съобщение и препис от заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№ */2017г. по описа на РС-Ботевград на 24.08.2017г./л.92/.
Ищецът е бил уведомен на 02.10.2017г. за възражението на ответника и
възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №5734 от 14.09.2017г./л.96/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2352/2017г.
по описа на РС-Ботевград с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 03.11.2017г. в РС-Ботевград,
изпратена по куриер с дата 01.11.2017г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за
това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
От приложените копия на договори за мобилни
услуги от 05.06.2014 година и от 04.07.2014г., неоспорени от ответника, се установява, че
между „М.”ЕАД и ответника Р.В.Н. са сключени два договора за мобилни услуги при
Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, с които ответникът изрично
се е съгласил, заявявайки, че е запознат с тях. Договорите са сключени за срок
от по 24 месеца.
Видно от представените по делото Общи условия
(ОУ) на „М.“ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на„М.“ЕАД в чл. 54 от ОУ е
предвидено правото на М. да прекрати едностранно Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в изрично изброени случаи,
измежду които и при неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
плащане. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване
на индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.27.2 от ОУ в случай, че незаплащането
на сумите продължи след изтичане срока за плащане, М. има право да преустанови
достъпа до абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за услуги.
Съдът приема, че страните са били в
облигационни взаимоотношения, възникнали на основание описаните по-горе два договори
за процесния период от време, а именно за периода от 23.06.2014г. до 22.12.2014г., за който са издадени три фактури от
ищеца за плащане от ответника по договор за мобилни услуги от 05.06.2014г.,
както следва: фактура
№ *********/25.07.2014г. с падеж на плащане 09.08.2014г., за отчетен период от
23.06.2014г. до 22.07.2014г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 103.18 лв.; фактура № *********/26.08.2014г.
с падеж на плащане 10.09.2014г., за отчетен период от 23.07.2014г. до
22.08.2014г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв. и фактура
№ *********/01.12.2014г., с падеж на плащане 01.12.2014г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 477.25лв., приложени в копия като писмени доказателства по делото.
По договор
за мобилни услуги от 04.07.2014г. ищецът е издал на ответника четири броя
фактури, както следва:
фактура № *********/25.07.2014г., с падеж на плащане 09.08.2014г., за отчетен
период от 23.06.2014г. до 22.07.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 33.90 лв.; фактура № *********/26.08.2014г.,
с падеж на плащане 10.09.2014г., за отчетен период от 23.07.2014г. до
22.08.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 68.12 лв.;
фактура № *********/26.09.2014г., с падеж на плащане 11.10.2014г., за отчетен
период от 23.08.2014 г.до 22.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 0.18 лв. и фактура № *********/29.12.2014г.,
с падеж на плащане 29.12.2014г., за отчетен период от 23.11.2014г. до
22.12.2014г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 477.25 лв., от които по делото
е приложена само последната в копие.
Ответникът не е представил писмени
доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе фактури.
В приложеното възражение в
заповедното производство или по ч.гр.д.№ */2017г. по описа на РС-Ботевград,
ответникът е посочил, че не дължи посочените в заповедта суми, не и в този
размер, мораторните лихви са погрешно изчислени, за което ги оспорва, както и
претенцията за заплащане на неустойка и разноски, тъй като оспорва основната
претенция.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца
в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, всеки един от обективно
съединените искове по чл.422, ал.1
от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от общо 205.44лв.,
представляваща задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по договори за
далекосъобщителни услуги от 05.06.2014г.
и от 04.07.2014г., както и за сумата от общо 954.50лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на описаните по-горе договори / или по
477.25лв. по всеки един от двата договора/,
е изцяло
основателен и следва да се уважи като доказан,
по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземането на ищеца срещу ответника е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с постигнатите между страните съгласия в сключените между тях договори за далекосъобщителни услуги
от 05.06.2014г. и от 04.07.2014г. за ИД на кл. номер ********* за мобилен номер
********** и за мобилен номер **********, за което срещу предоставените услуги
ответникът следва да заплати ежемесечно цената им.
По делото категорично е установено, че ответникът е
страна по сключени с “М.”ЕАД договори за
далекосъобщителни услуги, описани по-горе, както и че от “М.”ЕАД са издадени
фактури за заплащане на предоставени далекосъобщителни услуги на обща стойност
от 205.44лв. Във фактури №№ *********/01.12.2014г.
и № *********/29.12.2014г. е посочена стойността на неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за услуги на обща стойност от 954.50лв.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От събраните по делото доказателства се
установява, че преди издаване на процесните две фактури от 01.12.2014г.и от 29.12.2014г.,
в които са начислени и претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, са издадени от ищеца по първия договор две
фактури и по втория договор-три фактури,
в които пълният размер на задължението за предходния отчетен период, е посочена
изцяло като задължение за неплатени далекосъобщителни услуги. При това следва
да се приеме, че ответникът не е изпълнил месечните си задълженията за плащане
на дължимите от него суми по сключените с ищеца договори за далекосъобщителни
услуги за няколко последователни отчетни периоди. Следователно за ищеца е
възникнало правото му по чл. 27.2 и чл.54 от Общите условия на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с ответника договори, тъй като последният не е заплатил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по договорите и посочени в
съответните фактури. С оглед едностранното прекратяване на договорите от страна
на ищеца, съгласно така сключените между страните договори за мобилни услуги от
05.06.2014г. и от 04.07.2014г. за
ответника е възникнало задължение към ищеца за плащане на неустойки при
прекратяването им, в размер на сумата от стандартните месечни абонаментни такси
/без отстъпка/ до края на първоначалния срок на договорите.
Предвид изложеното съдът намира за установено
наличието на вземане на ищеца към ответника за процесните суми, а именно: за сумата-главница
от 205.44лв., представляваща задължение за неплатени далекосъобщителни услуги
по договори за далекосъобщителни услуги
от 05.06.2014г. и от 04.07.2014г., както и за сумата от 954.50лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описаните по-горе
договори.
При тези съображения съдът намира исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на ищеца към ответника за основателни и като такива същите следва да
бъдат изцяло уважени.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото-уважаване на исковете и приложените писмени
доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 205лв. за
направени разноски по делото-платена допълнителна държавна такса от 25лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение от 180лв., както и сумата от общо 205лв. за
направени разноски по ч.гр.д. № */2017г. по описа на РС-Ботевград съгласно т.12
от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за
установено по отношение
на Р.В.Н. ***,
с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „М.”ЕАД, със седалище и адрес
на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********, със съдебен адрес:***,
за което е издадена Заповед № * за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.08.2017г. по ч.гр.д.№ */2017г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 205.44лв./двеста и пет лева и 44
стотинки/, представляваща задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по
договори за далекосъобщителни услуги с №№ ******* от 05.06.2014г. и с № ********
от 04.07.2014г., както и за сумата от 954.50лв./деветстотин
петдесет и четири лева и 50 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на горните договори.
ОСЪЖДА Р.В.Н. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „М.”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:********* сумата от 205лв./двеста и пет лева/ за направени разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция,
както да заплати и
сумата от 205лв./двеста и пет лева/
за направени разноски по ч.гр.д. № */2017г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/