Решение по дело №572/2023 на Административен съд - Пазарджик

Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

№ 696/20.11.2023г.

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х – административен състав, в открито съдебно заседание на 18.10.2023г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Златева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Десислава Кривиралчева

                                                                                     Мария Колева

 

при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Златева КАНД № 572 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Ойл Дистрибюшън“  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бисер“ № 2, ет. 2, ап. 5 срещу решение № 30 от 05.05.2023 г., постановено по АНД № 65/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е потвърдено НП № КГ - 2468 от 24.01.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ на „Ойл Дистрибюшън“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК. Моли съдът да отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Поддържа, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Велинград е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик след преценка допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд –Велинград е приел от фактическа страна следното:

На 10.08.2022 г. в обект бензиностанция „Петролна база“ № 1, находящ се в гр. Велинград, индустриална зона, стопанисван от „Ойл Дистрибюшън“ ЕООД, служители на ГД ККТГ в ДАМТН извършили проверка за съответствие на разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели с изискванията по Приложение № 2, във вр. чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК. В хода на проверката от бензиноколонка № 3 била взета проба от разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което бил съставен протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пд-0074/10.08.2022 г. Пробата била взета веднага след като преди това от бензиноколонката било заредено дизелово гориво от лек автомобил. Въз основа на представени документи било установено, че последната доставка на гориво е в количество 1979 л. по нареждане за експедиция № 1420194/08.08.2022 г. и с Декларация за съответствие № 298/29.07.2022 г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД за партида 298, в количество 3 000 т. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 3, в момента на проверката било 4 905 л.

При проверката и при вземане на контролните проби присъствал служителят на дружеството Светлан Федев Бозев. Иззетите проби били изпратени за изпитване в подвижна лаборатория със заявка № В-198/11.08.2022 г. При изпитването се установило отклонение от показателя пламна температура, а именно при пламна температура, съгласно Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК от над 55°, пламната температура на изследваното гориво била 43,0 ± 1,0. За резултатите от изпитването бил съставен протокол от изпитване № В-0198-2/11.08.2022 г. Въз основа на него е изготвено експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-0652/11.08.2022г.

Предвид установеното несъответствие на горивото с изискванията за качество по показателя „Пламна температура“ при извършеното изпитване в подвижната лаборатория част от иззетата проба била изпратена за повторна проба в акредитирана стационарна лаборатория. При изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН в гр. София, бил отчетен резултат от 42,5 ± 0,8. За резултата бил съставен протокол от изпитване № С-0281/11.08.2022г., съответно изготвен констативен протокол № КП-0481/12.08.2022 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Установено било, че горивото за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показател „Пламна температура“ (°С), тъй като полученият резултат от изпитването бил 42,5 °С при норма над 55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК бил получен резултат от изпитването под 53, 3 °С, което сочело на същия извод – продуктът не съответствал на изискването за качество по този показател съгласно приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Протоколът от изпитване и констативния протокол били доставени на адреса на дружеството на 22.08.2022 г. и връчени  на служител на дружеството – Иван Н. Керин (обслужващ бензиностанцията) със задължение да ги предаде на представляващ дружеството.

За констатираното нарушение в присъствието на упълномощен представител на дружеството бил съставен АУАН № А-37/16.09.2022 г. Въз основа на така съставения АУАН на 24.01.2023 г. било издадено атакуваното пред първоинстанционния съд НП.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. При формиране на вътрешното убеждение относно изведените фактически обстоятелства районният съд е извършил пълен, всестранен и обективен анализ на събраните доказателства, с посочване кои от тях са кредитирани и кои не и по какви съображения.

Касационната инстанция не констатира допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен направените от жалбоподателя възражения и аргументирано ги е отхвърлил. Не представлява процесуален порок отказът на РС-Велинград да допусне съдебно-химическа експертиза, доколкото в случая не са били необходими специални знания. Изпитванията са извършени от акредитирани органи, чиято компетентност е законоустановена. Законоустановени са и изискванията за качество, начинът на извършване на изследванията, точността на пробите и доказателствената стойност на резултатите от изпитванията – чл. 30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, съгласно който резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. При това именно съдът е компетентен да се произнесе по правния въпрос дали има несъответствие на горивото с някое от изискванията за качеството му. Противно на изложеното от касационния жалбоподател законодателят не задължава контролните органи да проверяват всички показатели за качество. За съставомерността на деянието е достатъчно и само един от показателите за качество да не отговаря на определените в НИКТГУРНТК.

Неоснователни са и изложените в касационната жалба твърдения за опорочена процедура за взимане на пробите. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите на въззивния съд, че изследваната проба е взета в съответствие с изискванията на НИКТГУРНТК, като при вземането ѝ не са допуснати нарушения, които да имат за последица негодността ѝ да бъде установено отклонение от изискванията за качество на изследваното гориво. Обстоятелствата около процесната проверка и начинът на вземане на пробите са подробно описани в протокол № Пд-0074/10.08.2022 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво. Протоколът е подписан без възражение от страна на служителите на дружеството – жалбоподател, като протоколът не е бил оспорен, не е подадено възражение срещу констатациите, обективирани в същия. Поради това и касационната инстанция приема, че процесните проби от гориво за дизелови двигатели са били взети по реда на чл.18 – чл.21 от НИКТГУРНТК и БДС EN 14275, към който препраща разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата.

Неоснователно е и възражението, че районният съд при постановяване на оспореното решение не е взел предвид представената от санкционираното дружество декларация за съответствие на качеството на течните горива, издадена от производителя на горивото. Задължението да се разпространяват качествени течни горива е абсолютно и неизпълнението му се наказва по чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. Това означава, че крайният разпространител носи самостоятелна отговорност за качеството на горивото дори да притежава декларация за съответствие от производителя.

Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател за наличие на обстоятелства, определящи отклонението от показателя „Пламна температура“ като незначително. Категорично в настоящия случай не са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като касационната инстанция  изцяло споделя изводите на районния съд в тази връзка и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, при която съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника по касация, който е представляван от служител с юридическо образование, следва да се присъди възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ – в минималния размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 05.05.2023 г., постановено по АНД № 65/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА „Ойл Дистрибюшън“  ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бисер“ № 2, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя Ирена Георгиева Миленкова-Благова, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.