№ 20841
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20231110139834 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от заявителя Д. Р. Р., чрез пълномощник адв. Д. Б. от АК –
..., с искане за поправка на допусната ОФГ в Заповед за изпълнение № 23401 08.08.2023 г.,
изразяваща се в грешно посочено основание, на което се претендира главницата от 291, 27
лв., като вместо посоченото от заявителя в заявлението такова „получена при начална липса
на основание“ съдът погрешно е посочил, че сумата представлява недължимо платена сума
за предоставени две услуги – Фаст и Флекси по ДПК № ... от 18.02.2023 г., сключен между
.... и Д. Р., който е обявен за недействителен с влязло в сила решение по гр.д. № 992/2023 г.
Съдът е връчил молбата с искането за поправка на ОФГ на насрещната страна, като в
срок е постъпило становище от ...., с което заявява, че и след допускане на исканата от
заявителя поправка, отново поддържа вече депозираното си срещу ЗИ възражение, като
счита, че не дължи връщане на сумата.
Констатираната от заявителя грешка съставлява очевидна фактическа грешка по см.
на чл.247 от ГПК и следва да се отстрани по реда на чл.247, ал.1 – 4 от ГПК, в случая по
почин на страната-заявител.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното, и след като се запозна с
приложените по делото доказателства, намира, че следва да допусне служебно
поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.
За да е основателно искането за поправка на очевидна фактическа грешка следва да
1
бъде установено наличието на противоречие между правните изводи на съда, обективирани
в мотивите на съдебното решение и волята му, отразена в диспозитива на същото.
Видно от приложеното по делото заявление с вх. № 203001/17.07.2023 г., заявителят
Д. Р. е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника
.... за сумата: 291, 27 лв. – изискуема главница, представляваща недължимо платена сума по
ДПК № .../18.02.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението, както и
съдебни разноски – държавна такса (25,00лв.) и адвокатско възнаграждение (от 400
лв.)платимо на адвоката, оказал безплатна помощ и съдействие на заявителя в
производството, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В издадената на 08.08.2023 г. Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът е
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора главница в размер на 291,27 лв., но е
определил същата като „представляваща недължимо платена сума (без основание) за
предоставени две услуги – „Фаст“ и „Флекси“ по ДПК № .../18.02.2021 г., сключен между
страните, който договор бил обявен за недействителен с влязло в сила решение по ГД №
992/2023 г.“, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.
При издаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
съдът неправилно, в размер със заявеното от заявителя е посочил грешно основание, на
което се претендира връщане на сумата от 291, 27 лв. от страна на ищеца, която грешка
следва да бъде поправена в настоящото производство.
Гореизложеното съставлява ОФГ, която е допустимо да бъде поправена в настоящото
производство по чл.247, ал.1 от ГПК.
Така мотивиран, Софийския районен съд, 164-и състав,
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка в Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 08.08.2023 г. по отношение на посоченото основание, на което се дължи връщане на
присъдената сума от 291, 27 лв., като вместо погрешното такова „представляваща
недължимо платена сума (без основание) за предоставени две услуги – „Фаст“ и „Флекси“
по ДПК № .../18.02.2021 г., сключен между страните, който договор бил обявен за
недействителен с влязло в сила решение по ГД № 992/2023 г.“ същото следва да се чете
като: „представлявща платена без основание сума по ДПК № .../18.02.2021 г., сключен
между страните“.
Настоящото решение следва да се счита като неразделна част от издадената на
08.08.2023 г. ЗИ по чл.410 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, доколкото допуснатата поправка на ОФГ
касае същия размер на задължението на длъжника, за който срещу него е издадена ЗИ,
а и същия вече е заявил, че независимо от основанието на което се претендира сумата,
2
същата е недължима.
Решението следва да се съобщи на страните за сведение, като след връщане на
съобщенията, делото да се изпрати в цялост отново на РС – ...д, пред който е висящо
исково производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с процесното вземане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3